Д-р Стефан Константинов пред в. "24 часа" : спешни кабинети сменят джипита нощем

18 октомври 2010 г.

Казах на Дянков, че здравната политика ще се прави в моето министерство

Абсурд е да има избор на екип,ако е само един

Здравните заведения не бива да са търговски дружества

Има анархия: едни печелят нечестно,а съвестните страдат

За население 7 млн. стигат 120 отлични болници

-  Д-р Константинов, вие идвате от практиката, как ще отговорите на хората, които се оплакват, че болни­ците връщат.

-  Плановият прием на практика не е спирал. Може би в края на август, когато бюджетът бе драстично на­мален до 67 %. В момента ня­мам сигнали, че някъде се отказва планов прием.

- Лекари и пациенти каз­ват обратното.

- Много неща се говорят, но аз искам официална ин­формация. Ако има ограни­чаване на приема някъде, то­ва би било хубаво, защото при нас непрекъснато расте. Не е нормално хоспитализа­циите непрекъснато да се вдигат.

- Пациентите се сблъскват в болниците със сурова реал­ност. Искат им се пари за из­бор на екипи, дори за избор на анестезиолог.

- Това е т. нар. доплащане, но в сивия вариант - полунелегален. Единственият на­чин да се преборим с него е да се направи ясен регла­мент. Да се каже ясно - да, това струва повече, пациен­тът трябва по някакъв начин да доплати, но да е ясно за какво и къде. Мен като ле­кар също са ме избирали па­циентите, но това е било в 3 часа през нощта. Викали са ме за раждане и са си плащали. Но е лошо, когато има един екип и той налага да бъде избран. Вече поисках от всички болници цените им за избор на екип, инфор­мация по какви критерии се формират сумите и как ги искат. След това ще регла­ментираме при какви усло­вия може да се искат пари от хората.

-  Може ли по време на криза да се обещават високи медицински стандарти?

- Смятам за неуместно по време на криза в най-бедна­та страна от Европа да гово­рим, че ще предоставяме ка­чество, което ще е равно на средноевропейското. Ако стандартите се използват като метод за следене каче­ството на лечението - добре. Но ако се използват като инструмент за репресия над болниците и на тях се разчи­та, за да бъдат те преструк­турирани, това вече не е до­бре. Трябва да се търсят други икономически и адми­нистративни механизми.

-  Рестартирате или про­дължавате реформата?

- Приемствеността е абсо­лютно задължителна в та­кава чувствителна сфера като здравеопазването. Ни­какви реформи няма да бъ­дат успешни, ако има напрежение в обществото. Пър­вата ми работа ще е нещата да се успокоят. На болниците ще се плаща редовно, колегите ще имат ясни смет­ки и ще знаят какво получа­ват. Моята идея е да имаме национални структуроопре­делящи болници, които да са около 120. Хората ще знаят, че услугите там са им гаран­тирани без доплащане, и точка. Ясно е, че това няма как да го постигнем с 350 болници при 7 милиона на­селение. Това е разточител­ство. От догодина активно трябва да се работи за смяна на модела, което да стане факт през 2012 г. Няма никаква причина от Нова година да не започне пилотен проект с кабинети, където да се гарантира 24-часово обслужване на хора­та. Хората няма да се чудят какво да правят през нощта, когато джипито им не вдига телефона. Там ще може да се иде с проблем, който не е спешен, но е притеснителен. Например болки в корема. Зад това състояние може да се крие банална колика, но и начало на перитонит. Само лекар може да каже. Надя­вам се здравеопазването да стане по-дружелюбно към пациента.

- Споразумението с лекар­ския съюз предвижда пари­те от резерва на касата да се прехвърлят към фискалния резерв.

-  България е парламен­тарна република. Всички важни неща се решават от Народното събрание. Споразумението е за намерения, но ще решават депутатите.

- Как ще насърчавате ра­ботещите болници?

- Начинът е един-единствен - повече пари. Въпро­сът е кои са работещите, какви са критериите. То­ва е болница, която има възможност да приема достатъчно пациенти - не само 500 или 1000 годиш­но. Какъв е капацитетът, апаратурата и специали­стите, дали са приемали много пациенти - това са обективни критерии. Областните болници са 28, още 24 са университетските. Само с тях не можем. Трябва и други по-големи общински бол­ници да бъдат включени в националния план. Ако пациентите искат повече - ще отиват в болница с доплащане.

- Кой ще решава как ще се плаща на болниците?

- Когато бях при финан­совия министър, му ка­зах: Уважаеми г-н Дян­ков, моля здравната по­литика да се прави в здравното министерство, а финансовото министер­ство да се ограничи до имането или нямането на пари и тяхното изразход­ване по най-разумен на­чин.

-  И?

-  Срещнах разбиране.

- Ще се преразглеждат ли клиничните пътеки?

- Трябва да се види да ня­ма парадокси: пътека, която е лека, да струва повече от друга за тежки заболява­ния. Виждал съм такива в моята специалност. Но няма как да се случат някакви из­вънредни промени. Аз обаче съм твърд противник на фи­нансиране по клинични пъ­теки. Сериозно обмислям да минем към диагностичносвързаните групи до няколко години - там, където е въз­можно. Не трябва да се при­бързва с промените в здра­веопазването. Имаме офер­ти и предложения от държа­ви, които ползват такъв мо­дел. За мен е по-добре да се вземе нещо готово, което е работещо, за да избегнем максимално лобизма тук

- Ще останат ли болниците търговски дружества?

- Мнението ми е, че не бива да са. То е в унисон с програ­мата на ГЕРБ. За съжаление е нужна радикална промяна на закона за лечебните заве­дения, а той вече мина. Бол­ниците ме питат непрекъс­нато какво да правят - да под­писват ли рамкови договори, анекси. Но те си имат борд на директорите. Те решават да провеждат търгове, кой до­ставчик да изберат, да на­малят леглата, да се слеят ли две болници. Всичко е в тех­ни ръце. Аз мога да сменя хората в борда, ако не съм доволен, но не мога да им кажа как да си вършат рабо­тата.

- Доверието в солидарния модел се разклаща, защото осигурените си плащат за до­ста неща.

- Солидарният модел не бива да се зачерква. В страна като нашата със застарява­що население той е важен. Това са европейските ценно­сти и традиции. Липсва оба­че справедливост. Хората се дразнят, когато виждат, че си имат осигуровки, но им казват: направленията свършиха! Защо? Защото хора, които никога не са работили, имат същи­те права като тях. Това е малко по-дълбока диску­сия. Ако се въведе допла­щане, то няма да накърни солидарния модел.

- Реформата досега се възприемаше като рязане на легла, пари. С какви ар­гументи ще търсите обще­ствена подкрепа?

-  Думата реформа е втръснала на всички. Ня­кои хора си мислят, че трябва да се измисли ня­какво идеално здравеопаз­ване, което може да се по­стигне за 5-6 месеца, а по­сле ще настане радост за всички и проблемите ще свършат. Дай боже, това, което съм се наел да правя, някой ден да бъде окачествено като реформа. Моят план е да се знае къ­де е държавата, къде е паза­рът, къде е пациентът. Сега има анархия, където недо­бросъвестните печелят, а добросъвестните страдат. Не ми се иска да става така. Думата рязане не ми ха­ресва, но преструктуриране и окрупняване на болници са чудесни думи.