Върни се горе

19 октомври 2011г., "Тази сутрин"


Водеща Анна Цолова: Министърът на здравеопазването ни е на гости. Добро утро.

Стефан Константинов: Добро утро.

Водещ Виктор Николаев: Добро утро.

Водеща: Стефан Константинов. Чудим се откъде да започнем. Най-актуалното, гледам, че вчера...
Ст. Константинов: От Свети Иван Рилски. Днес е, днес е денят на Свети Иван Рилски, той е патрон на българските лекари, да ги поздравим колегите ...

Водеща: Да им кажем честит празник.

Ст. Константинов: ...да са живи и здрави.

Водеща: Както и на вас.

Водещ:Значи е правилно да почнем с лекарите.

Водеща:Да, това беше ...

Водещ: Гледахме на Криси Баксанова един филм в "Би Ти Ви репортерите", в който се казваше, че всеки ден по един лекар напуска България, бяга от лошото заплащане и от по-лошите условия тук и отива в чужбина. В същия момент в събота прочетохме, че лекар в неврохирургично отделение в София е получил 310 хиляди съвсем официално за половин работен ден, така е назначен по трудов щат. И аз се обърквам - 310 хиляди ли получаваш за една година, което ми се струва добре, или трябва да бягаш от България, което не ми се струва добре?

Ст. Константинов: Аз гледах репортажа, материала на Кристина Баксанова, беше много интересен и между другото колегата, който беше работил в чужбина, каза следното - първото това са условията на труд и следващото нещо е заплащането. Но понеже говорим за парите, да, наистина ножицата е огромна между доходите на лекарите. Основните им заплати на всички са мизерни. Оттам насетне обаче има едни добавки по клинични пътеки и разни други неща, които водят до невероятни изкривявания на доходите. Затова оставаме без патолози, без анестезиолози, а други специалности, да са живи и здрави, има и футболни звезди, и фолк певици, които взимат много пари, но това по-скоро не е изолиран случай. Началници на клиники изкарват страхотни пари, а останалите тънат в мизерия. Това е изкривяване на здравеопазването и е изключително вредно за системата.

Водеща: Добре де, и какво може да направите, така че да се промени?

Ст. Константинов: Трябва да се смени начинът на финансиране.

Водеща: Как?

Ст. Константинов: Трябва да се смени начинът на финансиране. Една голяма част от тези проблеми дойдоха точно от този начин по клинични пътеки, когато всеки пациент за лекаря вече се отъждествява като някакъв приход от касата. Това много набърка търговията в лечебната дейност и с всички задължителни неща и бюрократизирането тотално го изместиха. Просто този метод на финансиране трябва да изчезне, когато знае, от една страна, лекарят, че, дойде ли този пациент, той ще донесе 600 или 1000, или 4000, или 10 000 лв., да речем.
Водещ: Системата значи е такава, а не че лекарите са лоши, че има лекар, който взима 310 000 за половин работен ден...

Ст. Константинов: Системата е такава..

Водещ: ...значи не е лоша и не е виновен...

Ст. Константинов: Абсурд. Не, вижте, първо, има си много хубава поговорка, не е луд този, който яде зелника.

Водеща: Само да уточним, че това са пари, които идват от вноските, които ние даваме, тези 310 хиляди в случая, по здравна каса.

Ст. Константинов: Това са от тези 8 процента, които...

Водеща: Това не са пари, които един доктор получава в частната си практика или...

Ст. Константинов: Не, не, не, става въпрос...

Водеща: ...частната си клиника. Говорим за държавна болница.

Ст. Константинов: ...за съвсем доходи ясни, показани с фиш. Но то е, същото има и в частни клиники това, не е само в държавната. Ако беше държавната...

Водеща: Отново пари от здравна каса.

Ст. Константинов: ...да кажеш на министъра не си е свършил работата и трябва да промени начина на плащане в държавните болници. Това е проблем на цялата система. Това...

Водещ: Ние не казваме, че са лоши тези, които вземат толкова много пари...

Водеща: Най-вероятно са добри специалисти и го заслужават.

Ст. Константинов: Това никой не го дискутира. Но лош специалист ли е пък патоанатомът, който няма клинична пътека, анестезиологът, съдебният лекар? А какво да кажем за медицинските сестри, за акушерките...

Водещ: Които...

Ст. Константинов: ...за лаборантките? Да, и точно затова...

Водеща: Тоест някой може да се възползва от системата на клинични пътеки, друг не може.

Ст. Константинов: ...откакто съм министър, хиляди пъти повтарям, че системата на финансиране е лоша, че трябва да се промени. Само че промяната изисква закони, промяната изисква воля и от здравната каса.

Водещ: Ами, къде, в касата ли е проблемът и липсата на воля у кого? Направете го.

Ст. Константинов: Ами, знаете ли, непрекъснато повтаряйки го, всички казват да, системата е лоша, да, точно това е, което трябва да се направи. Да, сега последното е, че изборите са ни поели изцяло вниманието. Изборите ще минат след една седмица. Моето мнение е твърдо и ясно какво трябва да се случи. Постепенно трябва с един преходен период от една година частично да намалим действието на клиничните пътеки, след това да преминем на диагностично свързани групи.

Водеща: Дайте да обясним простичко какво означава това за пациента Х като промяна.

Ст. Константинов: За пациента Х значи, че той ще отиде в болницата и трябва да бъде лекуван за всичко, което има нужда да бъде лекуван, а не само това, което написано в клиничната пътека. Тоест няма да го разкарват от едно лечебно заведение на друго, няма да го въртят по няколко пъти през болницата само и само за да се получат едни пари, трябва да се лекува от А до Я, а болницата след това за това, което е лекувала, ще си получи парите. И колкото...
Водещ: Фиксирани бюджети казват, че сте обявили...

Ст. Константинов: Не, още един път ще го повторя. Наистина през пролетта това беше една лингвистична грешка, казах, използвах думата фиксирани бюджети. Истината беше, че винаги съм говорил за бюджетите, че трябва да бъдат гъвкави и че трябва да бъдат с възможност...
Водеща: На болниците.

Ст. Константинов: ...на болниците, да се разпределят. Бюджетът на нас ни трябва дотолкова, доколкото трябва да въздържаме разходите за здравеопазване. Оттам насетне въпросът е кой какъв бюджет ще получи и защо го получава, за да може тези, които лекуват по-тежки случаи, да имат по-голям бюджет, а тези, които не лекуват или лекуват некачествено, по-малък. Това е големият въпрос.

Водеща: Дайте с пример пак, за да видим тази реформа, която я предвиждате, през очите на пациента.
Ст. Константинов: През очите на пациента, да речем, има пътека "Пневмония", която струва еди-колко си...

Водеща: Ето сега е сезонът на кашлиците.

Ст. Константинов: Сега идва сезонът на кашлиците. Обаче клиничната пътека изисква сума ти... там е казано, като дойде, трябва да му се пуснат тези изследвания. Като замине, трябва еди-какви си изследвания да се направят. Това не е нужно да е в такъв заповеден тон. Понякога пациентът няма нужда да му се направи снимка при изписването, когато явно състоянието му е по-добро. Ето начин да не се администрира толкова трудът на лекаря и да сиполучи той възнаграждението. От друга страна, човекът, като дойде с пневмония, може да има захарен диабет, може да получи някакво друго усложнение. При сегашната ситуация му казват ние сега ще те излекуваме за пневмонията, и то ще те държим примерно 5 дни, защото толкова е клиничната пътека. Ще те изпишем, ама хайде сега ела след няколко дни с диагноза еди-коя си и пак мини в болницата. Тези епизоди ние искаме да ги махнем, за да може той, като се лекува, успоредно с пневмонията...

Водещ: Всичко.

Ст. Константинов: ...и диабетът. След това не просто да кажат на болницата пий една студена вода, защото ние ще ти платим само пневмонията, както е сега, ние ще ти платим и пневмонията, и захарната болест, и всички усложнения други, които може да е имало, или съпътстващи заболявания.

Водещ: А няма ли риск...

Водеща: А ще има ли нужда, извинявай само, за да... отново през очите на пациента гледам, ще има ли нужда отново да се иска, дори престоявайки в болнично заведение, да търчи някой твой близък роднина до личния лекар, за да иска направление за следващото нещо, което евентуално може би ти трябва?

Ст. Константинов: Не трябва. Ето това са лошите бюрократизирания, които  навремето се въведоха, за да се контролира пак потокът на пациентите към болниците. И те станаха толкова много, че в момента първото нещо, като дойде пациентът, му се хваща документацията и се гледа, и лекарите, и сестри, и целият персонал се занимава с тази документи. Всичко това трябва да изчезне. Ние в момента имаме бюджети, наречете ги както ги искате, те ни дават някаква финансова стабилност. Оттук насетне трябва да мислим повече за медицина.

Водещ: Само още нещо да уточним, казвате това, което е добре за пациента, да го лекуват от всичко, което има като заболяване, а не пътеката се изчерпва, да искат втора, трета и т.н. Няма ли риск тогава да ти пишат измислени допълнителни съпътстващи заболявания, за да получат повече средства?

Ст. Константинов: В момента същият риск съществува да ти пишат измислени пътеки, когато могат да те излекуват в доболничната помощ, извънболничната, а те приемат в болница. И че този риск е реален факт и вече се случва, ни показва, че държавата ни е намаляла с един милион души, а хоспитализациите ни са се увеличили за 10 години със 70 процента.
Водеща: Ние в нашето предаване сме разказали за фалшиви диагнози - бронхопневмония...

Ст. Константинов: Да, защото...

Водеща: ...а човекът въобще няма такова заболяване.

Ст. Константинов: ...има тясно обвързване. Естествено, че до момента, до който се знае, че този пациент ще донесе някакви пари, и поради тази причина трябва ни малко по-сложна система, която директно да не се знае този човек, като дойде, какво ще донесе на болницата. Затова е системата, когато лекарят си върши медицинската работа, след това на базата на тези диагнози отиват при кодировчик, кодировчикът ги кодира, след това се изпращат в специален център и те определят...

Водеща: Тоест лекарят да няма никаква представа колко струва този човек, да не гледа на него като на касичка.

Ст. Константинов: Абсолютно. Истината е, че...

Водеща: Да гледа на него като на пациент.

Ст. Константинов: ...дори и когато се въведат... Точно така, когато се въведат диагностично свързаните групи, след няколко години директори, администратори разбират горе-долу какви са ситуациите и как може системата да бъде манипулирана, но и за това нещо има действия. Но десет години ние стоим на един и същ метод на финансиране,  той стана до болка известен и затова е целият този отпор, въпреки че никой не застава смело и да каже, ама много хубаво нещо са клиничните пътеки. Всъщност си ги харесват. Защото...

Водеща: От кого? От лекарите ли? За това ли стана тоя конфликт с лекарския съюз?

Ст. Константинов: Ами, като почнем, директори на лечебни заведения, определени възлови играчи, хора, които определят общественото мнение, получили са медийна популярност. Но за тях това вече са изградени методи и финансови потоци, които вървят.

Водещ: Не всичко е недобронамерено в това, че и опит да се лапнат едни пари, защото...

Ст. Константинов: Не всичко.

Водещ: ...личен пример - дете, което трябва да бъде настанено в  болница, казват лечението му с по-качествени... за да бъде по-качествено, трябват повече средства, за да ги получим, ще му пишем друга диагноза. Иначе системата е такава, че този отрязък от средства, който се полага за тази диагноза, не ни стигат парите, за да го излекуваме добре.

Ст. Константинов: Аз точно това предлагам - да дадем повече свобода на  болниците. Ние можем да ги контролираме, и не може, а е задължително да ги контролираме какво лекуват, но нека да не ги връзваме, защото може един пациент с една диагноза да ни изразходва три пъти по-малко пари, от които даваме сега, но следващият да изразходва десет пъти повече. Болниците трябва да имат свобода вътре. Това е метод, който работи по цяла Европа. Само ние сме на тези клинични пътеки и резултатите ни затова са такива.

Водеща: Кога ще бъдат въведени тези диагностично свързани групи, колкото и сложно да звучат?

Ст. Константинов: Аз искрено се надявам от началото на новата година да започне събирането на информация, но те никога няма да видят бял свят до момента, до който ние се отчитаме и са толкова твърдо действащи при нас клиничните пътеки. Поради простата причина, че винаги ще има хора, които ще кажат ние си имаме метод на финансиране, защо сега да го сменяме, защо да... идвайки между другото избори, винаги се получават такива ситуации, при които политическата класа казва не, не, сега по-добре нищо да не объркваме, да не пипаме, недай си боже, нещо да стане. Знаете, че здравеопазването е ултрачувствителна тема и всеки се страхува от някакви промени в нея.

Водеща: Ще ги има ли тези промени? Ето, ще минат изборите.

Ст. Константинов: Каквото зависи от мен като представител на изпълнителната власт, правя всичко възможно, знаете, многократно съм го говорил това нещо, но без някои промени в законите и без твърдата подкрепа на здравната каса...

Водещ: Касата ли се дърпа от всичко това, за което говорите?

Ст. Константинов: Нещата са много, нещата са много комплексни. Нещата са много комплексни.
Водеща: Ама тая каса не е ли просто изпълнител на едни правила, които се определят и пишат от парламента и се гласуват в парламента?

Ст. Константинов: Ами, в момента... Погледнато така, да, но в момента има доста сериозен дуализъм в здравеопазването, защото касата е тотално независима, практически тотално независима от Министерство на здравеопазването...

Водещ: Нужна ли е по този начин да функционира касата? Изобщо нужна ли е, защо парите не са в Министерство на здравеопазването и то да се разплаща за всичко?

Ст. Константинов: Ако погледнем, ако погледнем в Полша как е системата, в Полша в решенията на здравната каса в медицинската част има основно тежест министърът на здравеопазването, във финансовата министърът на финансите. В Унгария също Министерство на финансите, Министерство на здравеопазването има доста сериозна контролираща функция. Новият здравен министър на Румъния, първото му изказване, точно това каза, че трябва да се прекрати това разделение и трябва ясно да се знае кой каква функция има. Но това е малко по-страничен дебат от конкретните сега въпроси и проблеми.

Водеща: Въпросът е имате ли отговор на въпроса кога ще се промени тази система?

Ст. Константинов: Системата като. . .

Водеща: В средата на 2012, в края?

Ст. Константинов: Като дата някаква пълна промяна в такова предаване ...

Водеща: След като се променят всички закони, които казвате.

Ст. Константинов: . . . като точна дата не може да се каже. Но промяната на системата е един непрекъснат процес, включително нещата, които се направиха вече, прогнозните бюджети, които има. Те дават, колкото и да бяха недоволни хората, дават своето отражение. Полека-лека се променят. Ето, например дори дежурните кабинети, които бяха направени за обслужване на населението, отначало какъв рев беше срещу тях, а сега навсякъде, където ходя, всички казват - много сме доволни, нещата работят. И реално има пациенти, които се преглеждат.
Водеща: Защо ви се изостриха отношенията с лекарския съюз? Обвиниха ви, че се прави бюджет на тъмно. . .

Ст. Константинов: Не, довечера съм поканен на техния празник. . .

Водеща: . . . че ще има по-малко пари за здравеопазване тая година, следващата. . .

Ст. Константинов: Мисля, че повечето неща, сметки и бюджет, се правят през  светлата част на денонощието. Бюджетът не се прави на тъмно, има си просто процедури, които се следват. Аз съм сигурен, че бюджетът, след като бъде представен, като бъде някак си направен в една определена фаза, той трябва да мине през тристранния съвет, през работодатели. . .

Водещ: Проблемът е, че сте имали уговорена дата и час за среща с тях, с касата, с финансовия министър, а в същия момент е имало среща с всички тези страни, но без тях, в същия час.

Ст. Константинов: Нали знаете как уговаряме срещите. Дори когато идвам тук, вие ми казвате каним ви да дойдете на еди-коя си дата. Аз казвам на тая дата не мога, може ли на еди-коя си. Вие казвате на тая пък не може и така се разбираме.

Водещ: Не сте ли се разбрали?

Ст. Константинов: Това нещо не се случи. Просто в сряда, миналата, получих  едно писмо, в което се казваше заповядайте с финансовия министър в 15 часа на следващия ден, а ние вече имахме уговорена среща с него. И това . . . се обадих на лекарския съюз, пратих им мейл, говорих със секретаря, говорих с председателя, уверих ги, но така или иначе, за да няма никакви съмнения, аз ги поканих на среща. Разбрах, че те имат национален съвет. След като са повече, аз мисля, че е съвсем нормално министърът ще отиде при тях и ще се срещне. На всички въпроси на колегите ще дам отговори. И с това затварям темата за тъмнината и за светлината. Ще има абсолютна светлина върху това, което аз искам да направя. Това, което ще се случи, пак ви казвам, не зависи само от министъра, от . . .

Водеща: Ще има ли по-малко пари за здравеопазване или пък може би повече в бюджета за следващата година?

Ст. Константинов: Категорично не.

Водещ: Кое?

Ст. Константинов: Парите няма да са по-малко, парите минимум ще бъдат колкото тази година. Разбира се, аз казах и на финансовия министър, че в страна, която харчи най-малко пари като относителен процент за здравеопазване, би било много добър знак да имаме нагоре. С колко ще бъде е друг въпрос, но много добър знак би било за обществото да се малко повече парите. Що се касае в тоя бюджет, има няколко приоритета, които аз ще отстоявам. Първо, парите за спешната помощ трябва да бъдат повече, второ, трябва да има отделно перо за профилактика, което да бъде отделено, и също за дежурните кабинети, пак за първичната помощ, трябва да има повече пари.

Водещ: Откъде ще се вземе, за да. . . след като е обща, парите са общи. За да има за едно повече, трябва да се отреже отнякъде.

Ст. Константинов: Ами мисля, че е въпрос на разумни преразпределения. Например за дежурните кабинети тази година заложените 9 милиона категорично няма да бъдат изхарчени. Така че с една оптимизация. . .

Водещ: С оптимизация.

Водеща: А за профилактиката, нещо много важно и вие сте го казвали, и ваши предшественици, ако даваме повече пари за профилактика, ще даваме по-малко пари за лечение.
Ст. Константинов: Профилактиката трябва да бъде извадена като отделно перо. Когато вие отидете при личния си лекар за профилактичен преглед, да не може да ви бъде казано - ама, ние свършихме направленията, нямаме в момента за изследвания. Просто това трябва да си е нещо отделно.

Водещ: Това с направленията как ще го решите, преглед при специалист?

Ст. Константинов: При прегледа при специалист е нещо. . . друга тема, която отдавна я говорехме. Нека касата да го реши, нека и те малко да помислят.

Водещ: Ама, хората виждат вас и вас обвиняват. Те не са наясно с това противоборство между двете институции.

Ст. Константинов: Прегледът при специалист има най-. . . няма противоборство, разбирате ли.
Водещ: Свършват направленията в крайна сметка много рано.

Ст. Константинов: Въпросът за направленията, дали хората са готови да доплащат и да имат свободен достъп, или са готови да чакат, но да им е безплатно.

Водещ: Не им се доплаща и не им се и чака обаче.

Ст. Константинов: И не им се и чака, да. И аз искам да съм. . . идеалният вариант като това по-добре богат и здрав, отколкото болен и беден.

Водещ: Плащаме осигуровки. Надявам се, няма да се повишава вноската.

Ст. Константинов: Знаете ли, няма да се повишава и веднага ще ви кажа нашите осигуровки колко са. Нашите осигуровки са 8 процента. Средната работна заплата е 700 лева. Седем по осем - 56 лева на месец, това е средното, което плащаме. Това са доста. . . това са страшно малко пари за нещата, които в момента покрива здравната каса. Има лечения, които са ултраскъпи, за които, когато един човек ги ползва, това значи, че примерно 1000 души през годината не трябва да имат никакво заболяване. Това е истината. Парите, които даваме за здравеопазване, ако ги разделим на населението, се получава някъде около 208 евро на година.
Водещ: Просто сме много бедна държава.

Ст. Константинов: Да, и каквато сме много бедна държава, трябва да сме честни. И аз сега ще е крайно безотговорно да кажа - не сега, от следващата година, вижте какво ще се случи. Но искам да обясня на хората защо това не става. Успоредно с това даваме лечения,  които са по стотици хиляди левове. Това е факт.

Водещ: Къде сме по класацията за смъртност? То това, казват много хора, е най-добрият показател за една здравна система да се каже върши ли работа на хората или не.

Ст. Константинов: Не. Показателят продължителност на живот и смъртност. . . и въобще не е свързан, и въобще здравето е донякъде, с 20-30 процента, свързан със здравната система. Всичко останало са фактори на живота, социални детерминанти се наричат в медицината. Това са дали шефът ви тормози, дали пушите, дали пиете, дали ядете мазно, дали играете спорт или седите по цял ден в офиса. . .

Водещ: Добре, комплексно всички тези причини къде ни нареждат по смъртност?

Ст. Константинов: Комплексно от всички тия неща около 20-30 процента. . . Ами, зависи от какви заболявания. По сърдечно-съдови заболявания по традиция сме на водещо място, но сме на водещо място и по пушенето. Ето една от реформите, която трябва да стане следващата година, е да спрем пушенето на обществени места, да бъде забранено.

Водеща: Кажете ни за профилактиката. В момента има един път годишно възможност за безплатен профилактичен преглед, основните показатели, които. . . на които лекарите, общо взето, разчитат да разберат дали сме добре със здравето или не. Какво ново?

Ст. Константинов: Новото тази година, което всички го знаят, е, че жените имат право на мамографски прегледи на две години и те доста активно се възползват от това свое право. Мъжете за рак на простата на преглед и на специализирани изследвания. Това са нови неща и те ги ползват. А новото, което аз искам да кажа, защото в момента пациентите се оплакват от факта, че отиват при личния си лекар, а той им казва - ние нямаме направление, не можем да ви дадем това изследване. Искам да бъде изведено от бюджета и да се каже: трябва тази година да минат примерно 4 млн. души на профилактичен преглед или 5, или 6, защото. . . никога не минават 100 процента и съответно тези пари да са си отделени, всеки, когато отиде, да може да си ги ползва.

Водеща: Да се възползва от тях?

Ст. Константинов: Да и това е нещо простичко, не иска допълнителни средства, просто едно административно. . .

Водеща: По-добра организация.

Водещ: Защо всичко с лекарствата. . .

Водеща: Вървим към финал.

Водещ: . . . е толкова сбъркано? Дали наистина отново проблемът е в касата, или. . . и ако е така, не трябва ли и ГЕРБ да го промени? Имаше пример тези дни с хората, които са преживели трансплантация. Те не са и чак толкова много като абсолютен брой. Появява се ново лекарство, което е по-евтино и по закон касата трябва да им предложи това лекарство. Всички водещи специалисти обаче казват - рискуваме живота и здравето на тези хора и ако ги разболеем така, както са трансплантирани, накрая ще ни излезе много по-скъпо това, евтиното лекарство.

Ст. Константинов: Вижте, не съм съгласен, че нещата са сбъркани за лекарства. Ние много пъти сме говорили и виждате проблемите, които бяха с онкоболните, как постепенно нещата се поотрегулираха. Що се касае тук, също не е точно така. Става въпрос за генерични лекарства. От едната страна имаме здравето на хората, от другата страна са публичните финанси, парите, които на нас ни удържат непрекъснато от здравни вноски, т.е. ние трябва да направим така, че хората да са здрави, и същевременно да не харчим много пари. Лекарство, което се получава, е генерик. И тук не става въпрос за хубавите и скъпи лекарства и евтините и лоши лекарства.

Водеща: Какво точно е генерик обяснете.

Ст. Константинов: Да, нека да обясня какво е генерик. Когато едно лекарство се направи от дадена фирма, за да стане факт, има много проучвания, инвестиции и то струва скъпо. Когато започне да го продава фирмата, то струва доста пари. Но съвременните технологии могат да позволят всеки друг да види какво съдържа това лекарство и да започне да го прави, затова то е защитено от патент. Този патент обикновено трае около 10 години. След 10 години се смята обаче, че всеки, който иска, може да направи абсолютно същото лекарство и естествено да го продава на по-евтина цена, и това са вече генеричните лекарства.

Водеща: Които не се различават по качество от другите.

Водещ: Специалистите казват, че се.

Ст. Константинов: Сега ще ви обясня. Те не се различават по нищо от останалите лекарства по принцип. Когато едно лекарство е регистрирано, какъвто е и генерикът, то минава на същите изпитания и доказателства, че то наистина е безвредно, че то носи същите ползи.

Водеща: А защо по-евтино?

Ст. Константинов: И е по-евтино, защото фирмата вече не е инвестирала за развитие, за откритие, за клинични изпитания толкова много, колкото фирмата оригинал. Фирмата оригинал си е защитена 10 години и тя за тези 10 години трябва да си реализира печалбата. . .

Водеща: И какъв е проблемът. . .

Ст. Константинов: . . . и те го реализират. Проблемът. . . по принцип генериците не се различават въобще от оригиналното лекарство.

Водеща: Като качество.

Водещ: Ама, професори, доценти казват. . .

Ст. Константинов: Но при. . . Нека, момент, нека. . .

Водещ . . . друго.

Ст. Константинов: . . . да ви обясня.

Водещ: Че се отхвърля органът.

Ст. Константинов: Нека да ви обясня. Когато обаче говорим за трансплантираните пациенти, определени лекарства, за тях дозата, да речем, малко по-бавно се получава или когато има смяна на лекарството, може да се получат някакви проблеми.

Водещ: Нали е същото?

Ст. Константинов: Да, но проблемът е, че те казват: ние не сме против генеричните лекарства, но искаме, така, да не се използват генерични лекарства. А трябва да се говори конкретно лекарство за лекарство. След като тези лекарства са регистрирани в Европейския съюз, регистрираме ги и в България, по какъв механизъм ние да кажем - не, тези лекарства не може да се използват. Механизмът за мене е много простичък. Тази декларация е хубава, но тя трябва да е подплатена. За еди-кое си лекарство конкретно данните ни са, че то при такива и такива ситуации не е приложимо или замяната му може да стане при тези и тези условия.

Водеща: А не генерално да се говори за тези генерици.

Ст. Константинов: Да и не генерално. И тогава аз съм абсолютно отворен, нека да заповядат. . .

Водещ: Тук конкретно специално тези специалисти - доц. Крум Кацаров, проф. Никола Владов, и те казват - не сме против по принцип генериците, но конкретно искаме. . .

Водеща: Към един конкретен препарат.

Водещ: . . . да сме наясно да не се стигне до отхвърляне на орган.

Ст. Константинов: Да, нека за конкретния препарат да предложат. Лично за мене добрият вариант е хората, които са започнали на едно лекарство, да продължат да го използват. Ако трябва да се сменя, да се направи много ясно процедура в какъв отрязък от време и при какви условия може да се смени. Но, от друга страна, ако ние не пускаме генерици на пазара, това значи ние да купуваме най-, най-, най-скъпите лекарства. . .

Водещ: Най-скъпите.

Ст. Константинов: . . . които ще стават все по-малко и хората тогава ще кажат - ами, ние, на нас не ни достигат лекарства. Това е проблемът. Не е въпросът, че искаме да навредим или да направим някакви големи икономии на здравеопазването.

Водеща: За сметка на здравето.

Ст. Константинов: За сметка на здравето.

Водеща: Благодаря ви много за това гостуване. Министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов в Деня на лекаря. Честит празник на всички български лекари още един път.

Сподели в: