07.02.2011 Г., „Тази сутрин”
- Добро утро на здравния министър Стефан Константинов. Чухте преди новините част от обажданията. Да изчистим, поне доколкото е възможно, тези които прозвучаха в ефир. Баща на дете с редки заболявания, каза, че лекарства не се доставят. Проблеми с онкоболно дете, майка се обади - лекарството от чужбина го внасяли, защото нямало договор тук да присъства на пазара това лекарство.
- Проблемът не е нов, той е от две години и се състои в това, че всъщност няма никакъв интерес от производителя и дистрибутора на това лекарство да го внася в България и да го продава. Тоест не е в министерството. Какво обаче сме направили, понеже се появиха не само с него, а и с други подобни лекарства. Едното от тях е обикновен витамин Д, който в един момент се оказа, че не достига.
- Това е така нареченият „Вигантол", който беше изтеглен ...
- „Вигантол", който също не по вина на министерството, а по вина на производителя, паневропейски проблем се появи. Но когато има такива лекарства, които не са атрактивни, поради това, че нашият пазар е малък, може би са малко пациентите, никой не иска да ги регистрира, ние сме се обърнали към един от най-големите дистрибутори на лекарства с предложението подобни лекарства, които са по списък и към националните консултанти, да ни ги кажат. Които са нужни, но са в малки количества и не представляват интерес за внос, ние да осигурим тяхната регистрация по най-бърз и най-евтин начин за чуждите фирми, за да могат и нашият пазар да бъде наситен с тях.
- А има ли развитие по тази тема, защото в този момент, поне според зрителски сигнал, има едно българско дете, чиито родители тичат напред-назад по чужди държави да осигуряват лекарството, да не говорим, че мисля, че е нормално държавата да осигури това лечение на детето, а не да дават по 2 500.
- Механизмът все пак ние да регистрираме едно лекарство, все пак трябва да имаме някакво желание от собственика на това лекарство да се случи. Тоест ние можем да го направим почти безплатно и при най-улеснени условия. И все пак трябва да има желание от самата фирма, която го произвежда. Така че ...
- Ако има кой да го купи, а очевидно за нещастие има ...
- Ние, за да го купим, държавата, то трябва да е регистрирано. Тук проблемът е първичната регистрация. То не фигурира като регистрирано в България.
- А как го изписват самите лекуващи лекари?
- Не знам точно какъв е казусът, може би са преценили, че това е най-доброто. Но знам, че този проблем съществува и че хората ходят да купуват подобни лекарства в чужбина.
- И какво, да се обърнат към вас ли трябва?
- Не, не, аз съм се обърнал към каквото трябва. Мисля, че тук до седмица трябва да имаме яснота кои са точно лекарствата и да се обърнем директно към фирмите в чужбина, които ги произвеждат. Ние ще им кажем - заповядайте, няма нищо да ви коства, регистрирайте го, продавайте го...
- Ще помогнете?
- Абсолютно.
- По този казус да. Предполагам, че в тази графа влиза и казусът с лечението на редките заболявания не само при децата, какъвто сигнал чухме преди малко, но и при възрастните. Получихме писмо от една асоциация, оглавявана от човек, който има много рядко заболяване. Общо взето по законите на България те не съществуват като болни.
- Не, не, не е вярно изобщо. Трябва да ви кажа, че за редките заболявания едно на две, едно на пет хиляди трябва да се срещат в общо население, в зависимост от различните дефиниции и трябва да ви кажа, че за тези части от процента, за общите заболявания, лекарствата, които се харчат, са може би 15-20% от общия бюджет за лекарствата. Така че изобщо не е вярно. Просто лекарствата са им много скъпи. Конкретният случай ще го проверя, наистина не знам за какво става въпрос, но да се каже, че те не съществуват ... Наистина там отиват много пари. В зависимост от възможностите на държавата.
- Един въпрос, който съдържа много подвъпроси в себе си на различни казуси, на които ставаме свидетели през последните дни. Заради липса на пътека за лечение на инсулт имаше съобщение за жена, която за десет часа 150 км извървява, връщана от две болници и накрая отива много късно. За съжаление е възрастна, на 85 години и умира. Линейката десет часа. Какво означава да няма пътека за инсулт на мястото, където си потърсил помощ? Това е такъв цинизъм.
- Аз дори не знам дали си давате сметка колко могъщо въздействие имате върху обществото като медии. Казано по този начин, това звучи направо ужасно. Аз се запознах със случая и всъщност за какво става въпрос? Става въпрос за хора, които живеят в село край Дунава. От момента до свързването до финалното приемане наистина са минали десет часа. Обаче през тези десет часа какво е правено? Дошла една линейка и закарала жената в най-близката болница, където е направено ЕКГ. Не винаги, когато видиш един пациент, който говори несвързано, залита, губи съзнание, можеш да разбереш каква е причината, могат да са много. Тоест направено е ЕКГ, след това е решено, че вероятно става въпрос за инсулт. Откарана е до най-близката болница, където има скенер. Направен е скенер. Вече се вижда каква е диагнозата и се кара моментално в болница, където може да й се окаже пълният комплекс от лечения. Между другото, лечението, което й е започнато вече през тези десет часа е абсолютно същото, което е получавано през следващите десет дни в специализираната болница. Единственият проблем, който в целият този случай аз намерих, всъщност два са може би - единият потенциален проблем, другият истински, че от болницата в Козлодуй не е транспортирана със собствената линейка, а е извикана от Враца. Значи техническа организационна грешка, на което сме и обърнали внимание. Би трябвало с тяхна линейка да я закарат, нищо не пречи. И другият потенциален проблем го казвам - ако вече са знаели точната диагноза и са казали примерно не искаме във Враца, искаме в Плевен да отидем, би трябвало там да ги насочат.
- Добре де, ама чакайте сега. Вие казвате, че по този случай откривате тези проблеми. Само че един човек, който получава инсулт и не знае какво му е и живее в едно крайдунавско село, къде да отиде?
- Не, не. Той се обажда на Спешна помощ и Спешната помощ идва и започва всички необходими действия. В смисъл, пратен е в болница, направени са му изследвания, уточнява се диагнозата.
- А тия десет часа?
- През тези десет чеса е текло лечението, включена е била банката с Манитол, направени са били изследванията за уточнение.
- Това означава ли, че всеки един, получил инсулт, живеещ в малко населено място, има вероятността да бъде разнасян на три места?
- Вероятността, ако живеете в София, да стигнете до специализирана помощ е много по-голяма, отколкото, ако живеете в периферията на страната. Това, за съжаление, е така, но наистина ви казвам - тук не мога по никакъв начин да виня нито колегите ми, нито да казвам, че това е било фатално. Жената не е починала заради това, че е била возена ...
- Те са звънели на телефон 112, а са им вдигали в Румъния, били са близо просто до границата. С този телефон 112 какво правим?
- Телефон 112 е към Министерството на вътрешните работи. Донякъде при въвеждано му има известни проблеми, защото когато се звънеше на 150, те попадат на медицински лица и те могат да селектират наистина кой пациент е спешен, кой е с приоритет, докато при 112 колегите, аз посетих миналата седмица Спешна помощ - София, се оплакаха, че имат много случаи, които всъщност не са спешни, а директно са предадени от 112. Мисля, че там трябва да се подобрят нещата и хората, които са на телефона да имат сериозно медицинско образование, за да могат да знаят наистина това за тях ли е, не е ли.
- Да селектират. Само да се върнем към този казус с възрастната жена, която е починала в болницата във Враца. Какъв е изводът, какъв извод можем да си направим - да искат близките, когато дойде линейката, да се закара в най-големия град, където се предполага, че има по-добри специалисти и съответно скенери и техника ли?
- Първо трябва да се постави и диагноза. И всъщност, ако има неяснота, там е отишъл един фелдшер, който е видял и правилно е насочил, направени са определени изследвания на жената, когато вече има диагноза и се каже - нашата диагноза е твърдо еди какво си, може да се каже - там може да отидете или някъде другаде. Но ...
- Близките са искали в Плевен, обаче са им отговорили, че си има райониране. Тоест те от самото начало преди това прехвърляне от болница в болница са поискали.
- Законът е ясен, трябва да бъде закаран до най-близкото лечебно заведение, което може да осигури лечението. Тоест пак е въпросът - ако вече са знаели, че има инсулт, в което малко се съмнявам преди да е направен скенерът, как може с абсолютна сигурност да се твърди, би могло да се мисли и за Плевен. Но пак ви казвам, това не е нещото, което е довело до фаталния край на жената. И още нещо друго, защото във вестника го имаше този случай, което ми направи много неприятно впечатление. Всъщност хората защо се обръщат към вас? Защото мислят, че ето на тия десет часа, това разкарване ...
- Така им казали лекарите в последната болница, че забавянето било фатално.
- А! Ето това е големият въпрос, ето това е въпросът на колегиалност. Кое било фатално? Ами там е имало неврохирург и т.н. Като са смятали, че това не е правилният начин, какво са направили - те са продължили абсолютно същото лечение.
- Във Враца?
- Да. Мисля, че много често се появява една неколегиалност, когато последният казва - е, ако беше дошъл тука един час по-рано аз какво щях да направя, сега вече нищо не мога. И хората остават с впечатлението, че има някакъв проблем, че нещо се е случило. Наистина такива неща ще има. Има места, които са отдалечени. Събрали са се може би няколко проблема и хората остават с впечатлението, че не всичко е направено. А случаят наистина го проверих. Проблем ни е, че може би час - час и половина е можело да се скъсят нещата, ако не е била викана линейка от Враца. Но там имаме проблеми със Спешната помощ, там е уволнена лекарката, която оглавяваше Спешната помощ само преди две седмици. Така че имаше чисто организационни неща и на това го отдавам това нещастно стечение на обстоятелствата.
- Може ли още един пак конкретен казус, който обаче оказа се, че засяга много хора. Този РЕТ скенер, който трябва да бъде направен при съмнения за рак. Имало такъв само във Варна, само че, както пише наша зрителка, „няма как да транспортираме болния до там, защото му е трудно да пътува. Имаме необходимост от лекарска помощ и лекарска диагноза на място". Окей, не може да се направи. Чули те, представете си, не може с чуване и по форумите да разбереш къде да отидеш на лекар, чули, че май във Варна се правило такова изследване, но не били много сигурни. „След много разпитване и телефонни разговори изнамерихме някакъв телефонен номер, който се оказа на организация, която уговаря болните, качва ги в кола и ги кара в Турция, там да направят изследването. Там ни правят съответните изследвания, връщат ни и ни искат три хиляди лева".
- РЕТ скенер има два в България - единият във Варна и той работи вече от година, другият в Александровска болница - той работи през няколко дни през декември месец. В момента им текат търговете, за да си закупят изотоп, защото изотопът се купува и се транспортира със самолет всеки ден от Унгария. Самолетът лети, шест часа е животът на изотопа. Ако до шест часа не започнат изследванията, всичко отива по дяволите. Много скъпа технологична дейност, но тази година сме осигурили средства и за Варна, и за София. Въпросът е техните търгове да приключат. Аз се надявам, че от 1 април ще работи скенерът и в Александровска болница.
- Справят ли се болниците с тези търгове, включително имам предвид и лекарствата?
- Всички са си подали документите, нямаме сериозни притеснения към момента. Ако някой...
- Ако има сериозен недостиг, вие ще можете да го попълните?
- Ако се получи проблем, в смисъл забавяне на процедурата или нещо ни притесни, министерството ще закупи необходимите лекарства.
- Сега един много-много голям въпрос, свързан с ТЕЛК-овете. От известно време правим репортажи по такива сигнали, те се умножават. Най-общо казано, хората са на мнение, че ако нямат пари да си платят, да си купят ТЕЛК, няма как и да го получат. Преди малко разказахме такъв случай, който мисля, че е достатъчно фрапиращ, за съжаление, не единичен. Един дядо от Асеновград чака две години да реши комисията, че почти на сто процента няма зрение. От комисията обаче казали - ще чакаш още две години, ако трябва, тук при нас стават бавно нещата.
- ТЕЛК-овете са пренаситени от хора, от пациенти, които се явяват на тях, защото това ще им донесе някакви символични суми. Тъй като знаем, че пенсиите особено са страшно ниски в България, за тях 10 - 20 лева допълнително стават изключително важни. Но това в един момент така затлачва системата, че просто и хора, които са в трудоспособна възраст могат да отидат...
- Могат да ритат и футбол.
- Е, сега. Така се получава, че ТЕЛК-овете са пренаситени. На всичко отгоре, за да се получи...
- Ние сме болна нация. Нали и световните организации го казват. Или бедна, което вие развивате като теза - че за десет лева ...
- Мисля, че водещото е, че сме бедни, а не сме кой знае колко по-болни от останалите.
- Добре, какво може да се направи, за да не чакат наистина от това задръстване тия, които реално имат нужда?
- Това е стар въпрос и ние го дискутираме със социалното министерство, тъй като много тясно ни касаят тези неща. Единият от вариантите е ТЕЛК-овете да се занимават само с хора в работоспособна възраст, които са до 65-годишна възраст.
- Другите?
- Другият вариант е централният ТЕЛК и периферните да се обединят като една структура. Трети вариант е това да става на функционален принцип, тоест да не са хора, които работят непрекъснато в тези комисии, а са определени експерти, които се привличат и …
- А ще стане ли? И въобще тази корупция, от която всички се оплакват ...
- Недостигът винаги ражда корупция. Ако молбите са сто, а могат да бъдат разгледани десет, по-хубава среда от корупция здраве му кажи. Въпросът е да се направи така, че молбите да не са десет, ако на хората са им ниски пенсиите, да им се увеличи нещо и по този начин да се действа. В противен случай, ако го пращаме на ТЕЛК, това е едната страна, видимата, с която казваме на хората висят, чакат. Ами другата страна е, че се изразходват страшно много пари на здравеопазването. Всяко отиване на ТЕЛК е един списък дълъг с изследвания, много често не нужни.
- Това, за хората, които искат добавки към пенсиите. Но за хората, които имат нужда от ТЕЛК-ове и са в трудоспособна възраст?
- То в крайна сметка опира до това, огромното количество е, за да получат някакви финансови придобивки. Естествено, че този ТЕЛК трябва да остане за хората, които са в трудоспособна възраст и наистина.
- Повече комисии, по-чест прием на чакащите възможно ли е?
- Не, мисля, че правилата трябва да се решат. Повече комисии е много трудно да си представим. Ето, в момента имаме проблем с детските експертни лекарски комисии.
- Сериозен. От Плевен имахме такъв случай.
- Абсолютно сериозен. И се оказа, че всъщност няма експерти педиатри, които да работят в тези комисии. И в момента сме внесли, в Министерски съвет миналата седмица мина, проект за промяна в закона - децата да се освидетелстват от обща комисия с участието на експерт педиатър.
- И да не се налага да пътуват до не знам къде си.
- Ето, това е проблем, който вече сме го задвижили законодателно как да се реши. Но в следващите дни трябва да решим кардинално проблемът с ТЕЛК, защото напливът е огромен. Хората, когато остаряват, те се разболяват, винаги имат някаква хронична болест, с нея те отиват и се явяват. А целта е всъщност една - да получи някакво увеличение на пенсията или нещо...
- Правят ли се проверки, не знам кой е органът, който трябва да следи например за тези фалшиви ТЕЛК-ове? Оказва се, че половин село всички са нетрудоспособни и получават допълнителни финансови стимули, защото са освидетелствани от ТЕЛК комисия. Има хора, които например са с исхемична болест, а пък животът направи така, че да разберем, че ритат и футбол?
- Вижте, както сега ви казвам, че в случая със Спешната помощ с жената, аз по никакъв начин няма да тръгна да търся някаква вина на колегите или на хората, които са работили, както и вчера имаше един случай с някаква скрита камера, може би джиесем в Спешно отделение, който искаше да бъде прегледан. В такива случаи аз не смятам, че нещо лошо са направили колегите и бих застанал зад тях. Обратно, когато има отявлени фалшификации на ТЕЛК-овете, смятам, че трябва да си получат заслуженото. И знам, че има множество разработки, включително прокуратурата е повдигнала обвинение...
- Прокуратура и полиция. Нали знаете, че има много, преди няколко години и то мисля, че социалният министър Емилия Масларова изнесе информация, че има много таксиметрови шофьори, които са слепи.
- Ама те са отявлени неща и там трябва да има моментално санкция. Докато нямаме санкция, ние няма да се оправим. Каквито и закони да си измислим, ако никой не ги съблюдава и знаем, че еди кой си е със заболяване, което не му позволява да извършва спорт, а пък той го прави, значи какво правим.
- Има сериозен проблем. Отворихте въпроса със записа, който ни е предоставил наш зрител и ваш пациент. Влизайки в Спешно отделение, аз не можах да разбера в болница или в Спешна помощ по-скоро ...
- Спешна помощ. Мисля, че беше Център за спешна помощ, където са линейките.
- Нека да уточним кога заработиха тези 24-часови групови практики. Защото, когато върнат един пациент от там, той наплашен от бързо развиващия се свински грип да речем, отива и търси помощ там, има ли право да ходи там, да определя себе си като спешен или не?
- Вижте, всеки човек може да се определи като спешен. Но искам да кажа, че състояние от типа, защото там беше казано - от три дена имам температура, нещо гърлото ме боли - това не е спешно състояние.
- Отиваш при личния лекар. Само че какво - предпочита човекът да не виси пет часа пред кабинета на личния лекар и отива направо в спешния център.
- Абе и аз предпочитам много нещо, обаче това са възможностите на държавата, не можем на всеки да осигурим лекар и веднага да се знае, че до десет минути ще бъде решен. Аз искам до десет минути наистина да бъдат решени наистина спешните случаи, когато човек е в безсъзнание, но не и хора, които от три дена са били с гърлобол и са решили, че съботата е приятният ден, в който може да бъде...
- Стана ясно, че реакцията на лекаря, който отказва да го прегледа, е защото имало и други хора с температура, които идват в спешния център очевидно в следствие от грипа.
- Реакцията на колегата, мога само да кажа, че трябва по-спокойно да говори с пациентите. Макар че аз не знам какъв е бил целият разговор, може да е бил...
- Имало е някаква предистория.
- Може да е имало предистория, но на нас да ни пускат финала. Така че хората в Спешна помощ просто трябва да бъдат любезни, учтиви, да кажат - съжалявам, вие не сте за тук и да кажат къде могат да получат помощ.
- Но ако няма личен лекар дежурен в този момент?
- Е, ако няма в този момент и се смята, че ще бъде късно да се чака до следващия ден, колегата ще си го прегледа. Той си носи отговорността, той си преценява, няма как ние от тук вместо него да решим какво да се случи. Но не е работа на спешните центрове да извършват тази дейност, защото в този момент може би има човек, който да има нужда от линейка, да бъде посетен.
- А, това е лекарят, който би трябвало да пътува и с линейката?
- Това е лекарят, който, ако има спешен случай и му се обадят от 112, трябва да се качи на линейката и да отиде да си свърши работата. За това му се плаща и парите, които му се плащат, повярвайте не са никак много.
- Да, знам, че там също има проблем със заплатите. Таванът за избор на екип. Беше сложен такъв лимит от 950 лева. Всички бяхме много доволни, дори настоявахме като медии. Само че всички, хайде не всички, но голяма част от лекарите, включително и в едно предаване бТВ репортерите на Криси Баксанова стана ясно, че лекарите предполагат, че това ще отвори страшно много така нареченият черен пазар, даване на пари под масата, защото това стимулира така нареченото недофинансиране, лекарите ще искат да им се дофинансира дейността. Кой да го дофинансира - човекът под масата.
- Ама какво значи дофинансиране? Тези хора работят и получават заплати и това е нещо, което...
- Имаме вече сигнали такива, че се искат пари.
- Ами искат се, то е естествено. Ако човек е свикнал на един стандарт и знае, че ще си тръгне с четирицифрена сума днес от работата, той по всякакъв начин ще му е некомфортно и ще обяснява навсякъде колко лошо е това, което се случва.
- Ама има ли наистина лекари в България, които си тръгват с четирицифрена сума?
- Мисля, че има, да.
- Това обаче за какво - високо квалифицирани дейности?
- Високо квалифицирани. Точно от такива лекари се оплакват. Не е масова тази практика и хората, които си гледат работата и не са в тая категория, което е огромното мнозинство, те не протестират.
- А пациентите какво да правят? Така или иначе пациентите, щом вече има сигнали няколко дни след въвеждането на новата система ...
- Имаше сигнали, те бяха предимно от едно място. Имахме разговори и сигналите започнаха да намаляват. Това за мене е един много интересен ...
- Болницата с японско име ли беше?
- Мисля, че там с ръководството намерихме сериозно разбиране. Нещата са много простички. Ако не им е изгодно толкова да работи със здравната каса, човек просто да си прекрати договора.
- Какво - излиза на пазара и който иска да ходи, който не иска, да не ходи.
- Да, точно така. Когато говорим за отявлени суми. Вижте, при милион и 700 000 хоспитализации, сигурно поне още толкова прегледи няма начин да няма ежедневно по пет - десет проблема да не се явяват, в рамките на годината са да речем 3 - 4 хиляди. Просто притеснително е, когато ги виждаме, че са от точно определено място и точно по определена тема. Значи имаме системен проблем, а не просто на индивидуално. Но няма как да задоволим ... В смисъл, вие говорите за избора на екип и че малко се плаща. Би трябвало да се намери формула, в която да има и за болницата пари, и за лекарите като някакъв допълнителен стимул.
- Или дарение сега карат да правят.
- Не, не, ние сме се разбрали, че дали ще го наречем дарение или избор на екип, всяка форма на принуда...
- Какво да правят хората, да отказват, да сигнализират, когато са в ръцете на лекарите, които им искат дарение?
- Хората отказват и сигнализират, но не анонимно, а с името си. Пращат имейл, обаждат се на телефона, пишат го писмено.
- Ама вие си давате сметка, че когато близкият човек е в ръцете на тези лекари, очакваш от тях спасение или излекуване на близкия ти, си малко в ситуация да предпочетеш да дадеш, за да спасиш човека, отколкото да ставаш борец срещу корупцията в този момент.
- Аз го разбирам, но нали трябва да се борим срещу тия неща. Как да го направя, ако имам анонимен сигнал и някой казва - някои някъде са взели някаква сума, някакъв лекар. Нищо не ни помага. Когато е конкретно, можем да направим проверка, да наложим глоби. Ако трябва, ще променим и законодателството. Така че хората...
- Един по-общ въпрос, понеже поставихме темата „Ще се излекува ли здравеопазването?" - как завърши конфликтът ви с касата? Доколкото разбрах, вашата остра реакция се дължала на това, че разчетите за тази година, финансовата, са направени на базата на най-кризисната и най-трудна от финансово естество 2010 година, всички болници пламнаха. Имахте доста остри епитети за това, което касата подготвя като суми за болниците. Ще има ли повече пари или стават по-малко реално?
- Парите за тази година за здравеопазване са повече и поради тази причина аз казвам, че няма причина здравеопазването ни и да е по-лошо от миналогодишното. Ако това се случи, значи ние го управляваме лошо.
- Нели Нешева. Какво си мислите като я спомена?
- Нели Нешева е управител на Националната здравноосигурителна каса, това си мисля.
- Да, да. Само това? Чувствате ли се заложник на касата и на финансовото министерство отново? Видях ваше интервю, в което казвате - цялата информация е в касата, финансовото министерство остойностява, един вид вие само ...
- Изобщо не се чувствам заложник. Това, което не ми харесва, го казвам и това, което искам да променя, се мъча да го променя. Това е, няма място за други емоции.
- Вие сте третият министър. Другите двама в един момент си признаха ...
- Това изобщо не ме интересува дали съм третият. Просто виждам някакви проблеми и искам да ги реша, това е.
- Лекарските грешки. Масово е усещането в публиката, че гарван гарвану око не вади и когато има съмнения за лекарска грешка, не се намират лекари, които да удостоверят и разпишат някъде официално тази лекарска грешка. Знаете ли наистина, че по места липсват лекари, които да се включат в така наречените съдебни експертизи, които се назначават, когато случаите стигнат до съда, така че да се установи има ли проблем, няма ли проблем? Защото няма безгрешни хора.
- Гарван гарвану око не вади, но няма начин една лекарска грешка да се каже дали е грешка или не е, ако не се гледа пак от човек, който е експерт, тоест човек, излизащ ...
- Именно. Но те отказват, експертите отказват. И затова, може би, защото отказват, има медийни инпровизации по темата без да сме лекари.
- Може би, защото понякога има и медийни импровизации, защото не винаги съдебните решения са много ясни и затова хората се обезверяват. Обаче искам да ви кажа, че има много български лекари с висок морал, които никога няма да си продадат съвестта, дори и да става въпрос за колега. И мисля, че това е правилното решение. Защото ако ние застанем на позиция, при която сами да си показваме грешките, ще бъдем много по-уважавани в обществото.
- Точно така. Вярно ли е, че 7 000 души годишно умират в България от лекарски грешки, а заради ниско качество на медицинско обслужване. Имате ли статистика въобще?
- Такава официална статистика няма, можем да извадим данните от Изпълнителна агенция „Медицински одит", която прави някакви статистики, но тя все пак е от една година, така че се съмнявам да може някой да ни каже точно в момента колко хора са умрели точно. Но това нещо го има по цял свят. Имаше доклади пред американския сенат, пред Клинтън, проблеми във Франция, в Германия. Въпросът е какво ще кажем, че е лекарска грешка.
- Случаят с Горна Оряховица за вас стана ли ясен? Кой беше прав и кой крив?
- От медицинска и етична гледна точка за мен на 95% е ясен, но няма да го коментирам.
- Като гражданин също кажете, следите цялата полемика, тя стана и политическа, разбира се.
- Аз се надявам, тъй като знам, че текат допълнителни експертизи, когато и те приключат всичко това нещо да бъде казано и да бъде дискутирано. Много добре би било да бъде дискутирано сериозно в медицинските среди.
- 95% според вас е ясно какво, че...?
- 95% на мене ми е ясно точно какво се е случило, кой е крив, кой е прав.
- Е, тайна ли е?
- Тайна е в момента, защото текат още следствия, така че...
- От лоялност към правителството?
- Не от лоялност към правителството. Вижте, нали всичките сега упреквате, че вътрешният министър е излязъл и е казал едни неща в момент, в който не е трябвало да ги казва.
- Ние искаме истината.
- Сега горе-долу същото може да се получи, тъй като аз не съм... Просто ако бях от лекарския съюз или бях все пак някаква фигура в държавата и каквото и да кажа може да повлияе в една или в друга посока. Поради тази причина не искам да го говоря.
- Благодаря ви много за това гостуване. Министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов - гост в предаването ни.