23 декември 2011 г.
Въпрос: Министър Константинов, какво беше предвидено за тази година, какво не се случи и защо?
Отговор: Може би най-голямото нещо, което беше предвидено е да започнем да променяме методите на финансиране на болничната помощ - чрез въвеждане на диагностично-свързаните групи. Не се случи поради промени във вижданията. Според нас беше добра идея плащането да го извършва Здравната каса, защото тя е една и нещата са много прости. Там, като че ли не беше посрещната много радушно тази идея и с това трябваше да се заеме държавата, в лицето на Министерството на здравеопазването.
Въпрос: Какво означава "нежелание на Здравната каса"?
Отговор: Здравната каса ни отговори, че начинът на плащане е държавна политика и че това е политически ангажимент.
Въпрос: Колко време ще отнеме въвеждането на диагностично-свързаните групи?
Отговор: В различните държави е отнело различно време, като най-добрите държави са ги въвели и за две години. Това е постепенен процес. Това е голямото нещо, за което се надявах да се случи през тази година, за да може през 2012 година да се заемем с другите неща - болници, Законът за здравното осигуряване.
Въпрос: Каква ще е съдбата на Българския лекарски съюз след приемането на диагностично-свързаните групи? Досега те договаряха, освен всичко останало със Здравната каса, клиничните пътеки.
Отговор: БЛС трябва да прави това, което правят всички останали камари, в които членството е задължително - да се занимава с регистъра на лекарите, да казва кой лекар какво е правоспособен да прави, да следи за добрата практика, за етичните взаимоотношения, да се грижи за повишаване на тяхната квалификация. БЛС има много полета за изява, но те едва ли ще бъдат точно да определят цените на относителните тегла на заболяванията, на различните болестни единици и базовите стойности при въвеждането на диагностично-свързаните групи. Моделът за договаряне с клинични пътеки го имаме от 10 години. През тези 10 години в три от тях тотално нямаше договаряне и всъщност нямаше рамков договор. Не се случи нищо катастрофално в здравеопазването. На нас ни трябват дълбоки и смислени реформи, а не просто козметика.
Въпрос: За какво ще се използват 100-те милиона лева, които ще се прехвърлят от бюджета на Здравната каса в бюджета на Министерството на здравеопазването?
Отговор: Ще се използват за интензивни медицински грижи, за асистираната репродукция, за всички програми, по коитосе работи - неща, които ни гълтат доста сериозни средства.
Въпрос: Как си представяте преструктурирането на болниците, за което неотдавна говорихте? В какъв период от време ще се осъществи?
Отговор: Трябва да има определена плановост и предвидимост в развитието на болничния сектор. Имам чувството, че в България още тече дебатът дали ние трябва да бъдем като света? Този дебат е доста безсмислен. За да е устойчива здравната система, трябва да има предвидимост и да има механизми, по които се планират болничните услуги. В момента принципният, голям проблем в страната е раздробеността на болничната система и множеството болници. Това пречи на концентрирането на ресурси и води до "размотаване" на пациента, до липса на ангажираност и на отговорност. Ежедневно пациенти търсят моята намеса. Трябва да има лечебни заведения, в които пациентът получава помощ от А до Я. Имаме много болници и броят им трябва да бъде намален. Ясно е, че това не може да стане по административен път. Възнамеряваме за следващата година броят на новите договори, сключени със Здравната каса, да не е по-голям от броя на сключените предходната година. Ако се появи нова болница, ще трябва друга да излезе от публичното финансиране, за да може да запазим паритета, а след време, със спазването на медицинските стандарти и качество, те ще се отсеят сами. Има държавни болници, които са врата до врата, а това не е нужно. Промените ще станат факт след като се изменят някои текстове в закона за лечебните заведения и най-вероятно това ще бъде през 2013 година.
Въпрос: Има ли риск хората, живеещи в отдалечените райони да останат без достъп до медицинска помощ?
Отговор: Да, това вече се случва и ако продължим по същия начин, то ще става все по-отявлено. Когато министерството на здравеопазването няма инструменти, с които да планира болничните услуги, от най-отдалечените места изчезват медицинските услуги и всичко се концентрира в големия град. Много ясна сметка трябва да си дадем - за 7.5 млн. души население колко болници са ни нужни. В големите градове не се нуждаем от повече болници, а от качествени болници.
Въпрос: Има ли ясна и точна информация колко са здравнонеосигурените българи?
Отговор: Ясна и точна - няма, защото аз знам, че здравноосигурените са 6.5 млн.души, както и за толкова са направени разчетите, на които се залага бюджетът на Здравната каса. Като знаем, че на последното преброяване населението беше 7 400 млн. души, най-грубо около 900 хиляди някъде се губят. Трябва да се изчисти и актуализира базата данни на Националната агенция по приходите.
Въпрос: Идеята за преминаването на спешната болница към структурите на областните болници не е ли връщане назад?
Отговор: Бъдещето на спешната помощ в България ще бъде такова, каквото е в останалите развити държави - в линейките ще работят парамедици, в спешните отделения на болниците - лекари. В изключително тежките случаи ще пътуват и лекари в линейките. Обзалагам се с всеки, че в обозримо бъдеще точно това ще се случи, защото системата не може да съществува по друг начин. Идеята лекари да работят по линейките - това е миналото. Самото мислене, че спешната помощ е нещо самостоятелно и независимо от останалите неща, е дълбоко прогрешно.
Въпрос: Как ще се реализира тази идея в София-град?
Отговор: В София-град има остър недостиг на кадри и той ще се задълбочава все повече, защото младите лекари искат да работят в болница, да могат да се развиват, а в спешните центрове специализация не може да се прави. Такава специализация се прави в болница. Спрямо миналата година броят за специализанти в спешната помощ е увеличен двойно, но няма желаещи да специализират "спешна медицина". В спешната помощ сега липсват перспективи и мотивация.
Въпрос: Каква трябва да бъде заплатата на лекар, работещ в областта на спешната помощ?
Отговор: Ако искаме да няма текучество - поне толкова, колкото получава един лекар в извънболничната помощ. Надявам се това да стане с промените, които предвиждаме, но до 2013 година техните заплати са замразени, защото те са второстепенни разпоредители с бюджетни средства.
Въпрос: Трябва ли да се запази потребителската такса, която пациентите заплащат?
Отговор: Да, това е начин гражданите да разберат, че здравеопазването се заплаща, а размерът зависи от икономическото състояние и политиката на държавата, от доходите на гражданите.
Въпрос: Ще се запази ли процедурата "избор на екип"?
Отговор: Последните трагични случаи на починали родилки не са свързани с "избор на екип". В момента тече обществена дискусия по въпроса дали да има такава процедура. Ако просто забраним "избор на екип" ще оставим пациентите и лекарите да се договарят "на черно" и да се плаща "под масата".В други държави също съществува "избор на екип".
Въпрос: Не Ви ли се вярва, че лекарите изнудват пациентите по този начин?
Отговор: Вярва ми се, но Ви казвам, че единственият начин, по който можем да противодействаме на дадена практика е да я знаем или да я виждаме. Имаше болница, в която правеше впечатление за голям брой пациенти, избрали лекари или екип и е ясно, че там е създаван натиск над пациентите. Когато получа сигнали за подобни действия, те се наказват.Има обаче пациенти, които искат да направят избора си на лекар или екип и не може тях да ги лишаваме от тази възможност.
Въпрос: Допускате ли, че ако няма направен избор на екип, качеството на оказаната медицинска помощ ще е по-ниско?
Отговор: Няма абсолютно никаква връзка между едното и другото.
Въпрос: Лекарствата, с които се лекуват трансплантираните пациенти трябва ли да бъдат оригинални или могат да бъдат и генерични?
Отговор: Трябва да бъдат ефикасни. Трябва да заложим по-специални критерии за качество, но е абсурд да ги разделим на генерици и оригинали.
Въпрос: Колко съдебни дела има заведени срещу министерството на здравеопазването и в какъв размер са обезщетенията, които ведомството е изплатило?
Отговор: Бих предпочел да не ги коментирам, още повече, че повечето от тях са заведени по времето на друга система, която сме променили. Ако говорите за дела, свързани с липса на лекарства, те бяха заради чакане на лекарства в продължение на месеци. Такова нещо днес не се случва.
Въпрос: Каква оценка си поставяте за тази година?
Отговор: Не си поставям оценки, оставям на хората, с които работя, да ме оценяват. Ако питате за ролята на институцията, за министъра на здравеопазването - убеден съм, че дълги години в България ще е една от най-нехаресваните фигури във всички правителства.