8 октомври, 2010 г., "Панорама"
Водещ Бойко Василев:
Тази седмица била седмицата на писмото, в България обаче беше седмицата на новия министър на здравеопазването д-р Константинов. Добър вечер.
Стефан Константинов:
Добър вечер.
Водещ:
Харесвате ли Джон Ленън?
Ст. Константинов:
Супер.
Водещ:
Хубаво начало за разговор. Обаче вашето начало какво беше? Третият министър в един сектор, който всички определят като батак. Това въобще не звучи като добре дошли.
Ст. Константинов:
Да, определено би било хубаво да съм министър на нещо друго. Така или иначе съм завършил медицина и съм работил в тоя сектор, така че познанията ми са в него.
Водещ:
Добре, най-публикуваната ваша снимка се оказа тази, в която стоите самотен в парламента и нещо си записвате по вота на недоверие, водите си бележки. Усетихте ли подкрепа, на премиера усетихте ли подкрепа в тоя момент?
Ст. Константинов:
Знаете ли, тая ситуация не беше много комфортна за мен наистина, въпреки че явно не беше целта да се покаже, че аз нямам подкрепа, а по-скоро пренебрежение към хората, които искаха вота. Донякъде ги разбирам, защото в тоя вот аз си водих бележки с идеята да стана и да кажа това не е така, тук трябва да се направи това и онова. В един момент обаче разбрах, че това е абсолютно безсмислено, защото донякъде това беше едно театро. Репликите бяха като вот, който е... преди 2, преди 3 години имаше подобен вот, само че разменени страните. Аз не чух някакви идеи, някой да каже "да, вие сте сгрешили, ние искахме това да направим", това не се случи.
Водещ:
Въпросът е в това театро вие да не играете трагичния герой. Третият...
Ст. Константинов:
Е, това не е голяма... това не е голяма загуба, ако се окаже, че е така.
Водещ:
Кога един гинеколог е готов да реже?
Ст. Константинов:
Гинеколозите не са ортопеди и не правят ампутации, но гинеколозите режат, изваждат нещото, което трябва да се махне и слагат естетичен шев след това.
Водещ:
Аз питам за решителност и за най-важната промяна, която искате да направите.
Ст. Константинов:
По-решителен човек от гинеколог в медицината трудно може да се намери. При нас нещата се решават понякога за секунди и отговаряме за два живота. Привидното ни спокойствие и това, че се занимаваме с млади, с жени не значи, че нямаме решителност. Но медицината и това, с което съм се захванал, общо взето, няма много общо.
Водещ:
Добре, вие с какво ще режете в здравеопазването?
Ст. Константинов:
В здравеопазването има страшно много проблеми. Откъдето и да се захване, знаете всички, че в момента най-големият проблем ни е болничната помощ, защото изразходва най-много пари. Но всъщност целият организъм е разстроен, така че откъдето и да се започне, няма да е грешка. Може би първите неща, които трябва да се направят, е няколко закона да се пипнат и да се върви към идеята, която аз бях оповестил - по-малко болници, но по-качествени. Повече избор на пациента, повече участие на пациента в избора и в контрола върху лечението.
Водещ:
Вие смятате ли, че в България има твърде много болници и твърде много лежащо болни?
Ст. Константинов:
Статистиката го казва. Сравняваме се с Европа, не може да сме най-бедни в Европа и същевременно да поддържаме или да правим имитация, че поддържаме някакъв много висок стандарт и водим много висока социална политика. Това са несъвместими неща.
Водещ:
Ще съкращавате ли болници, какво следва от това или само ще ги преобразувате?
Ст. Константинов:
Думичката съкращавам е ужасна за един здравен министър, тя може да му изяде главата. Да, може би причината е, че наистина болниците са много, но трябва да се води някаква политика, която да ги намалява и която да ги трансформира в нещо. Истинско изпитание за реформата е дали едно нещо трябва да стане много бързо, за няколко месеца или за няколко години. Може би вариантът да се правят нещата малко по-бавно е по-добрият, но така или иначе трябва болниците да бъдат намалени.
Водещ:
Намалени?
Ст. Константинов:
Номалени.
Водещ:
А останалите просто да изчезнат или да се преобразуват в нещо друго?
Ст. Константинов:
Ами аз дадох един много интересен вариант според мен, при който болниците, които смятаме, че са повече, ще им дадем възможност да работят, но с частично плащане от здравната каса. Там пациентът, ако ги цени толкова много, ще трябва да доплаща.
Водещ:
Значи доплащане все пак ще има?
Ст. Константинов:
Това е само идея в момента.
Водещ:
Как обаче ще определите тия 120 болници, които ще бъдат абсолютно безплатни, както пише в конституцията, че здравеопазването е безплатно?
Ст. Константинов:
Знаете, че вашите колеги са доста настоятелни и искат конкретност. И, говорейки, аз изрично казах, че може би 100 - 120 болници за страна с нашите размери е окей, но те може и да са 200. Може първоначално да ги... 250, пък след това постепенно да намаляват, така че да не се хващаме за числото. Но кой ще е критерият, наистина това е важният аргумент. Критерият ще бъде болниците, които имат капацитет да работят с определено количество хора, които имат персонал, които имат необходимата апаратура. Не собствеността, ние не говорим да оставим държавни болници или общински, или частни, тези, които са добри и могат да покрият всичките тези неща, които има нужда качественото здравеопазване да осигури.
Водещ:
Обещавате ли най-тържествено, че парите за здраве ще отиват за здраве?
Ст. Константинов:
Парите в правителството, в което съм, се определят от друг човек. Не ме карайте да взимаме обещания от негово име.
Водещ:
Тоя човек премиерът ли е или финансовият министър?
Ст. Константинов:
Доколкото... естествено, че е финансовият министър, той се занимава. Премиерът е човекът, който трябва да координира всички.
Водещ:
Да, де, ама като му каже премиерът, те ще отидат за здраве.
Ст. Константинов:
Факт. В крайна сметка има някакво споразумение, подписано, където е казано, че здравната вноска ще се изразходва за здравноосигурителни плащания, т.е. за неща, които ще минат през касата.
Водещ:
По същия начин ли ще ми отговорите, ако ви питам лекарите най-накрая, по-точно болниците ще си получат ли парите от държавата докрай?
Ст. Константинов:
Обещавам, че ще си ги получат.
Водещ:
Вие обещавате това нещо.
Ст. Константинов:
Да, защото са разчетени парите, вече ги виждам и са съобразно договорите, които имат.
Водещ:
Това... не зависи ли това от финансовия министър?
Ст. Константинов:
Зависи, но мисля, че тук вече има голяма степен на сигурност. Те са вече дадени половината от тях и другите ще бъдат изплатени също.
Водещ:
Преди да продължим и преди да завършим, нека да чуем как Катя Тодорова разширява малко темата за парите, за протестите и за бюджетните игри.
Водещ:
Как ще отговорите на тези, г-н министър, които казаха, че избират вас, за да няма реформа? Ще оцелявате ли или ще правите реформа?
Ст. Константинов:
Абсурд да е за това нещо. Аз съм човекът, който непрекъснато е говорил и критикувал дори и ГЕРБ за това, че са бавни в реформите и че има лъкатушене. Така че това не може да бъде... моят избор да бъде мотивиран с такова нещо.
Водещ:
Вие бяхте наистина заместник в лекарския съюз.
Ст. Константинов:
Точно така.
Водещ:
Сега кой сте - човекът на лекарите в кабинета или човекът на Борисов при лекарите?
Ст. Константинов:
Нито едното, нито другото. Аз съм човекът медиатор в обществото. Тази система няма център, не са пациентите в нея, в центъра, нито лекарите. Те са една общност, едните без другите не могат, и аз съм някъде там в средата, в политиката, който ще се опита да внесе малко ред и спокойствие и естествено да направим и реформа. Но притеснява ме, че реформите искат малко повече спокойствие, иначе съм абсолютно съгласен, че моментът е изключително подходящ, когато сме в криза, когато нямаме пари, да мотивираме тези непопулярни мерки.
Водещ:
Защото няма накъде вече.
Ст. Константинов:
Защото няма накъде.
Водещ:
Добре, хайде да ви изпробваме да видим дали сте наистина медиатор със следния въпрос - има ли бяла мафия, мафия в бели престилки. Каза го бившият ви партиен лидер Иван Костов.
Ст. Константинов:
Сега се предполага, че ако кажа нещо против, ще бъде...
Водещ:
Все е лошо, да, все е лошо.
Ст. Константинов:
Ще ви кажа искрено какво мисля. Това изявление е обидно за лекарската професия. Мафия има и тя не е една, а са много малки мафии, родени от посткомунистическото ни развитие. Но тези малки мафийки се водят от хора, които може би имат лекарски дипломи, но са отдавна забравили бялата престилка. Бялата престилка работи там, където в момента се оперира, където се ражда животът, където за съжаление не можем да помогнем. Така че това е много обидно изявление бяла мафия. Съжалявам, аз много уважавам г-н Костов, той е голям политик, но това му беше непремерено изказване.
Водещ:
Подтекстът е дали лекарите ще ви подкрепят за промяна, която няма да е много изгодна, да не кажа неизгодна, за всички тях?
Ст. Константинов:
Няма да ме подкрепят, това е абсолютно сигурно. Но в крайна сметка е важно обществото да ме подкрепи и политиците.
Водещ:
Въпросът е обаче дали Борисов не ви сложи там, защото да каже на лекарите "ето, слагаме вашия човек, взимаме го от лекарския съюз, сега какво искате, спрете да протестирате,
търпете".
Ст. Константинов:
Не, защото един път този вариант беше игран. Всъщност първият министър беше председател на лекарския съюз. Моето предложение да се включа в политиката и да заемам такива постове беше много преди да се заговори за лекарски протести от страна на г-н Борисов. Просто явно той е видял нещо друго в мен, поради което ми направи това предложение да заема този пост. Поне аз се надявам да е това. Ако идеята е друга, наистина аз няма какво да правя тук.
Водещ:
Въпросът е да не се окажете накрая нито човекът на Борисов при лекарите, нито човекът на лекарите при Борисов.
Ст. Константинов:
Аз в момента съм в тази позиция, но това...
Водещ:
И не ви е страх?
Ст. Константинов:
Но това не е толкова лошо. Не.
Водещ:
Г-н Константинов, у нас реформаторите не ги обичат много. Вие слагате ли си главата в торбата?
Ст. Константинов:
Аз съм я сложил. Всички казват, че има нещо нередно. Почнаха да търсят ама защо тоя човек е там, ама защо си оставя... Огромна част от въпросите са на нелогичния отговор защо човек с добра професия ще си я зареже, за да стане министър в едно състояние, което е, казахте вие думичка... определението батак.
Водещ:
Кажете накрая едно твърдо обещание, което може да спазите, и да се видим след години и да видим спазено ли е. Обещайте нещо.
Ст. Константинов:
А, това, хващате ме сега с тоя въпрос неподготвен. Какво да ви обещая?
Водещ:
Ако искате, не обещавайте нищо.
Ст. Константинов:
Нищо няма да обещая, защото аз съм човек, който като каже нещо и си държи на обещанието, и искам обещанията да бъдат изпълнявани.
Водещ:
Добре, да кажем ли, че ще правите реформа тогава или не?
Ст. Константинов:
Ще правя реформа, да не ми мине котка път, ще положа всичките си усилия. Но реформа нали знаете какво е? Реформа е промяна към по-добро. Ако видя, че нещата се правят само за да кажем, че нещо сме свършили...
Водещ:
Понякога според един популярен израз приличат като да местите гробище, никаква подкрепа отвътре.
Ст. Константинов:
Аз съм на 3 дена министър, дайте ми малко повече време и може пак да говорим.
Водещ:
Благодаря ви. Желая ви успех заради всички нас.