5 май 2011 г., „Денят започва”
Водеща:
Сутрешният ни блок продължава с нашия следващ гост, а той е министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов. Добро утро.
Стефан Константинов:
Добро утро.
Водещ:
Здравейте.
Водеща:
Тук сте, за да представите концепцията за развитие на спешната медицинска помощ у нас, за което ви благодаря. Спазихте една джентълменска договорка, щом тя е готова, да дойдете тук и да поговорим за нея, но нали това няма да е поредната концепция на хартия, която ще си остане заключена във вашето чекмедже.
Ст. Константинов:
Аз се надявам, че не е. В никой случай няма да остане заключена в чекмеджето. Концепцията може да се намери на сайта на министерството и съответно около 3 месеца предвиждаме време да бъде дискутирана, да се вземат предвид идеи, критики, предложения, след което да започне да се изпълнява.
Водещ:
Имате предвид съвсем отворен дебат по темата, обществен, така ли.
Ст. Константинов:
Абсолютно, съвсем отворен дебат. И политически, и от обществото, и от хората, които работят, и от пациентите, защото темата е чувствителна, а нещата, които предлагаме, всъщност решават въпросите и проблемите на спешната помощ за много години напред, така че е много важно да имаме консенсус в обществото по нея.
Водеща:
Когато изработвахте тази концепция, взехте ли мнението и на хората, които работят в спешната помощ.
Ст. Константинов:
Взехме, но в крайна сметка това е един документ и с ясна политическа... политически ангажимент, така че основното е решението на Министерство на здравеопазването, но имаше работна група, чухме мнения от страна на работещи в центрове, от страна на големи болници, занимаващи се със спешна медицина. А също така имаше множество мейли, изпратени до министерството, контакти лични с колеги.
Водеща:
Какви бяха реакциите?
Ст. Константинов:
Реакциите на концепцията все още... тепърва трябва да ги видим, но реакциите, в смисъл предложения и идеи за подобрение, бяха много, защото хората виждат, че има проблеми.
Водеща:
Добре, г-н министър. Да поговорим по същество. Една от най-често срещаните критики на хората е свързана с това, че линейките просто не идват навреме. Те ужасно закъсняват. С концепцията вие въвеждате национални стандарти за време, в което екипите на "Бърза помощ" трябва да са до пациента. Какви ще са тези национални стандарти за време? Ще са еднакви ли те за София и за Харманли например.
Ст. Константинов:
Поставя се, да, национален стандарт за време, който да е, 90% от повикванията трябва да бъдат изпълнени до 20-та минута и да няма по-късно от 40-та минута изпълнени повиквания. Това е национален стандарт и трябва да бъде еднакъв за всички точки на страната, защото всички български граждани са равнопоставени. Едната от целите на концепцията е всъщност да има равнопоставеност в достъпа до спешна помощ на българските граждани. Естествено, това не пречи на центъра в Харманли или центъра, центрове в София да не налагат собствени стандарти, които да бъдат още по-ниски. Но на национално ниво ние трябва да имаме унификация.
Водеща:
Това ли е и всъщност европейският стандарт, до 20 минути линейката да е на място.
Ст. Константинов:
Европейски стандарт няма. Всяка държава спрямо възможностите си предлага собствени стандарти. В Германия определени места имат стандарти примерно 15 минути, в Норвегия стандартът, норвежкият, е 30 минути за достъп. Така че 20 минути за големия процент от случаите е един много добър времеви интервал.
Водещ:
Веднага става ясно, че това е обвързано и с разстоянието, на което се намира съответният център от пациента. Тук как ще...
Ст. Константинов:
Следващото нещо, което ние всъщност въвеждаме като стандарт, е стандарт за разкриване на спешни отделения, на спешни центрове, на спешни филиали, които трябва да се разкриват или да се поддържат, в зависимост от броя на населението, гъстотата на населението. До момента на практика, въпреки че страната е добре сравнително покрита с такива филиали, обезпечеността им е ставала по доста субективни признаци, т. е. оттук насетне ние искаме да прецизираме това нещо и да е на базата на критерий, а знаете, че страната претърпя доста интересно развитие, на места провинцията остава с много малко население, обратно, в големите градове се концентрира и не вземайки предвид тези показатели, се получават точно тия диспропорции. Всъщност големите ни проблеми в момента са в най-големите населени места и най-вече в София.
Водеща:
Това означава ли, че ще ви трябват повече екипи и повече линейки?
Ст. Константинов:
Повече линейки не ни трябват. Имаме сравнително добра обезпеченост, но концепцията си дава сметка, че след 2-3 години ще трябва да започнат тези линейки отново да се подменят, тъй като и те имат живот. Екипи е относително да се каже, че ще ни трябват повече, може би вътрешни преразпределения. Да, в големите градове ни трябват повече екипи.
Водещ:
Днешната преса цитира, за да изчерпим това за центровете, следното: от концепцията в градове с над 200 хиляди души ще има повече от една стартова точка. Нали това е вярно. . .
Ст. Константинов:
Да, да.
Водещ:
. . .което пишат колегите?
Ст. Константинов:
Това е така. Много се говори, и това не е нова идея между другото, която се лансира, линейките в големите градове да тръгват от повече от едно място, особено за София. Големият ни проблем в момента е, че всъщност няма толкова екипи, които да стоят и да чакат повиквания. Всички екипи, които са налични в град София, те са почти непрекъснато в движение, т.е. при днешния момент ако ние кажем: да, слагаме стартови точки, нищо няма да се промени. Ние трябва да имаме примерно двойно повече екипи, поне в София да има 10 екипа, които да очакват някакво събитие, и тогава може да ги разпръснем в различни точки на града.
Водещ:
Ето го пак въпроса за екипите, да.
Водеща:
И когато все пак това се случи, надявам се скоро, как си представяте разстановката на тези линейки специално на територията на София? Значи те няма да тръгват само от Сточна гара, както е сега, а къде, на какви ключови места ще бъдат разположени?
Ст. Константинов:
Това изобщо не е проблем да се изчисли най-удачните места. Има достатъчно лечебни заведения, било то ДКЦ-та, било то болници, така че винаги ще се намери място, където да бъдат линейките, където да бъдат шофьорите и екипите, но нещо, което е много по-важно, всъщност е как трябва да стигнем до наличието на достатъчно екипи за спешна помощ. Анализът, който направихме, показа много ясно, че една значителна част от персонала, 37 процента са фелдшери, които не се обучават и повече от 10 години няма излязъл човек с такава диплома в системата. От друга страна, много голяма част от тях са вече възрастни и някъде около 30 процента в следващите 10 години от тези хора ще се пенсионират. Значи, на нас ни трябва ново попълнение и голямата новост в концепцията е, че ние предлагаме по примера на европейски страни да има специално обучен персонал за работата в спешни състояния - парамедици. Това са хората, които трябва да заменят сега съществуващите фелдшери постепенно в рамките на тяхното обучение.
Водещ:
Къде ще се обучават тези хора?
Ст. Константинов:
В акредитирани центрове. Това могат да са медицински колежи, това може да е Червеният кръст, всеки, който. . . тепърва, значи, като минат тези три месеца, а може би всъщност и по-рано ние ще имаме среща с министър Игнатов, ще дискутираме нещата, трябва да се направи програма и всяко учебно заведение, което отговаря на критериите, ще може да ги обучава.
Водеща:
Кога ще са готови, образно казано, първите дипломирани парамедици?
Ст. Константинов:
Аз слагам период от две години, защото, да кажем, един курс от една година на обучение на първите, които са с най-ниска степен, между другото това трябва да бъдат самите шофьори, да имат подобно обучение, и да вземем една година за подготовка на всички неща, т.е. две години е най-оптимистичният и бърз срок, който може да се случи. Но в крайна сметка сега е моментът да вземем решение и да действаме, защото анализите ясно показват какво ще ни се случи в следващите 10 години. То вече се вижда в големите градове, но това нещо ни очаква и в цялата страна - да напуснат хора и да няма кой да ги замести.
Водеща:
В Америка знаем, че парамедиците отдавна съществуват като професия. В Европа обаче кои са държавите, които ползват парамедици?
Ст. Константинов:
Със сигурност, със сигурност е в Германия. Германия го е заела от Франция, има го в Англия, въобще това не е нещо ново и изобретено от нас.
Водеща:
Очаквате ли обаче да има съпротива срещу регламентирането на тази професия? Моето впечатление е, че няма консенсус в лекарското съсловие относно, как да кажа, абсолютната полза от парамедиците. Междувпрочем на прима виста сещам се, тук преди време беше Милан Миланов, който беше доста скептичен към въвеждането на парамедици.
Ст. Константинов:
Знаете ли, аз съм вече шести или седми месец министър и всичко, което сме започнали да правим, винаги се е тръгвало с краен скептицизъм. Така беше и с кабинетите на общопрактикуващите, самите общопрактикуващи - изключителен скептицизъм, а сега всички са много доволни и никой не протестира, и казва - да, това е пътят и трябва да вървим по него. Разбира се, че може да има мнения, но искам да ви кажа следното - няма механизъм, по който ние да задържим лекарите в спешна помощ със заплати основни от 700 лева или примерно брутни възнаграждения от 1000-1100 лева, когато в кабинета си те могат да изкарват три пъти повече, че дори в добре развиващи се болници могат да изкарват три пъти и още повече средства. Това е скъпо удоволствие, ние не можем да си го позволим, а и не е нужно. В момента всъщност големият ни проблем от анализа, който направихме, се оказва, че спешната помощ не се използва толкова като спешна помощ, а се използва като едно допълнение, което обира луфтовете на системата. Хората не могат да си намерят личния лекар, хората не могат да получат лекарска консултация, обаждат се на телефон 112 или телефон 150 и искат лекар да отиде да ги прегледа и да им постави диагнозата. Не е това идеята на спешната помощ. Спешната помощ е когато наистина има състояние, вижда човек, затруднено дишане, в безсъзнание, съмнение за инфаркт, може бързичко да се постави дори не толкова диагнозата, а да се каже - да, състоянието изисква болнично лечение, да бъде стабилизиран, да му се поддържат показателите и бързо да замине към болницата. Това са неща, които не са чак толкова много като изучаване, като начин на поведение, защото не трябва... един лекар може да вникне много дълбоко в същността на проблема, докато спешната помощ не може да си позволи това да го прави, тя има протоколи на поведение. И много специализирани хора трябва да го правят. Парамедиците в Германия, които аз съм видял, са много по-добри от много лекари български за, примерно, поставяне на тръба за дишане, бързи реанимационни мероприятия, поради простата причина, че те са обучени и това нещо го правят ежедневно.
Водещ:
Добре, тук може би само да вмъкнем, важно е да кажем все пак, че шофьорите остават, няма да са длъжни да стават парамедици. Мисля, че е важно да се спомене.
Ст. Константинов:
Нищо няма да се случи така магически, но по принцип идеята е всички, които искат да бъдат шофьори, да карат линейка, би трябвало да имат, да станат и те парамедици, да имат определен минимален курс.
Водещ:
Ще бъде задължително това.
Ст. Константинов:
Минимален курс, да, те ще си карат линейката, но ще имат и определени компетенции. Разбира се, затова на тях трябва да им се плаща.
Водеща:
Сега, казвате - важен стимул хората да бъдат задържани в системата на спешната помощ е, разбира се, заплащането. Откога и с колко предвиждате заплатите им да бъдат увеличени, за да останат тези хора вътре в системата?
Ст. Константинов:
Тъй като това, което ви говоря, изисква две години, три години, пет години, а ние имаме в момента определен проблем, в големите населени места, а и изобщо от следващата година би следвало да има повишение на заплатите на работещите там. Нереално е да мислим, че нещо може да направим по отношение на хората, да ги задържим, ако нямаме увеличение на доходите. За основните заплати за фелдшери и сестри, които работят там, трябва да бъдат поне три пъти минималната работна заплата. Лекарите, в никой случай не виждам как може да имаме успех, ако заплатите им не започват от 1500-1600 лева. Това го казвам не просто, защото така сме си ги измислили тези числа, а защото това са съпоставими стойности с това, което изкарват колегите им. . .
Водещ:
Това звучи...
Ст. Константинов:
. . . в другите сфери, там, където работят с здравната каса.
Водеща:
Готов ли сте да отстоявате тези числа, както вие казвате, пред финансовия министър Симеон Дянков?
Ст. Константинов:
Естествено, готов съм. Това ми е работата.
Водеща:
Не, защото виждаме как върви диалогът му със социалния министър, който вече месеци наред желае минималната заплата да бъде увеличена от 240 на 270 лева и всъщност още май не е сигурно дали това ще се случи от 1 юли. Мисълта ми е, битката няма да е лека.
Водещ:
Със сигурност.
Ст. Константинов:
Не, аз не го виждам това нещо като битка. От здравния министър, винаги се казва, искаме реформи, искаме идеи какво да правим, ето идеите са ясни. Ако заложим само на увеличението и кажем искаме повече пари, за да задържим лекарите и да сложим лекари много да работят в спешната помощ, финансовият министър ще е в пълното право да каже това е неразумна политика, вие нищо не предлагате. Между другото искам да ви кажа, че ако 2006 година парите за спешна помощ са били 52 милиона лева, в момента, 2010, са стигнали 81 милиона лева. Те са пак недостатъчни, но виждате какъв сериозен ръст имаме и въпреки това имаме недоволство. Спешната помощ е скъпо удоволствие. Всъщност, ако погледнем, българинът дава около 10 лева за спешна помощ годишно, всеки български гражданин. Това не са много пари. Но, от друга страна, ако погледнем, едно повикване на линейка струва около 100 лева. За 100 лева ние не може да си позволим хората да се обаждат, да идват линейки да ги преглеждат по къщите, защото ние за 200 или за 300 лева може да имаме на 24 часа оборудван кабинет, където да преглежда лекар, където дори да има лаборатория и да предлагаме тези услуги. Така че едно от нещата, които в концепцията е записано, че не може да се разглежда спешната помощ сама за себе си, тя трябва да върви успоредно с промени в извънболничната помощ и промени в болниците. Това, което, пак се връщам на тези кабинети, започнахме да правим, е изключително важно, това е мястото, където всъщност хората, които имат оплаквания, искат да заведат децата си или някакъв друг проблем, могат да отидат и там да получат решение на въпроса. Не е пътят, по който трябва да вървим, да викаме линейките. Това е скъпо нещо и ще става още по-скъпо в следващите години.
Водеща:
Още веднъж ще ви помоля да кажете наистина с какви конкретни аргументи ще застанете пред финансовия министър, за да поискате повече пари за спешната помощ. Седемдесет милиона искате от догодина повече от тези 81 милиона.
Водещ:
Според собствените ви разчети 150 милиона лева на година общо взето, нали.
Ст. Константинов:
Това са сметнати разчетите с цените на горивата, които се повишават, с това, което ни трябва да правим, като промени в информационната система, и най-вече със заплатите, които са най-големият харч. Разчетите. . . Аргументите са много прости - искате ли да няма обаждания по телефоните, недоволство от хората, това е единственият начин. Между другото съвсем не е задължително това нещо да стане като някакво допълнително плащане в здравеопазването. Има определено количество пари, да, но наистина те не са достатъчни и са много ниски, тъй като... най-вече на факта, че държавата ни като цяло е бедна, ниска производителност на труда, икономическа криза. Може да се върви и по посока оптимизация вътре на разходите в здравеопазването, но пари допълнително са абсолютно добре дошли.
Водещ:
Г-н министър, споменахте вече информационната система, това наистина е важно. Осем милиона лева са инвестирани, нали така, за създаването на електронна система, само че вие, по собствения ви израз - продължават да се записват на халваджийски тефтер. Какво ще се промени, как ще се. . .
Ст. Константинов:
На някои места или на определени. . . на картончета. Това, което може още да стане от следващия месец, е да се правят проверки и ако има проблеми в обучението, в работата със системата, да търсим, да искаме да се подобрява работата в самите центрове. Линейките с GPS-и, компютърни разпечатки от GPS-а, компютърна разпечатка от обажданията и ясна информация какво се случва и как върви. Наистина не е нормално в днешно време да има човек компютър и да си записва на някакви бележки.
Водещ:
Може би трябва тук и да кажем това, струва ми се много важно, че не всяка болница, не всяко болнично заведение ще има правото да развива спешна дейност, вие споменахте, понеже кабинетите и т.н. Разяснете ни го. . .
Ст. Константинов:
Не става въпрос за право, към момента всички лечебни заведения, болнични, са задължени да оказват 24-часова спешна помощ. На практика това не се случва. Знаете, че дори в София, ако има инцидент, са определени болници, към които винаги заминават линейките. Така че този текст в закона виси малко във въздуха. Вместо да изискваме подобно нещо, би следвало да идентифицираме лечебни заведения, които могат да отговарят. Така или иначе и държавата в момента плаща допълнително средства за спешна помощ. Там, където имат спешни отделения, там, където могат комплексно обслужване да представят на пациента, тъй като когато имаме спешен случай, много пъти, представете си, човек в безсъзнание и ние не знаем в първия момент, знаем, че трябва го закараме в болница и да му се направят много бързо определен набор изследвания, но ние не знаем в първия момент дали той е за неврологично отделение, дали е за кардиологично, дали трябва спешна хирургична операция да се прави, дали директно в реанимацията трябва да отиде, т.е. нас ни трябват болници с определен обем на дейност и е хубаво ние да ги идентифицираме и да е ясно, че точно в тези лечебни заведения се отива. Това не значи да казваме държавни болници или някакви други. Всеки, който може да покрие тези критерии, е добре дошъл. Между другото наплив да се работи спешна помощ и да се оказва няма от страна на болниците. Да се получат определени средства има, но да работят спешна помощ болниците много, много не искат. По-скоро ние ги задължаваме, особено държавните болници, да я извършват тази дейност.
Водеща:
Г-н министър, но съвсем накратко, нека единствената тема извън спешната помощ да е отново лекарствата за онкоболните. По информация на някои неправителствени организации отново няма част от лекарствата за онкоболните. Защо, имате ли въобще някакви добри новини за хората с онкозаболявания?
Ст. Константинов:
Да, аз искам да кажа следното. Първо, че се извинявам на хората за всички неудобства, които им се случват, и искам да ги уверя, че. . . защото, така, остана впечатление от някои изяви за бездушните чиновници в министерството, които ето, пак нещо не правят, пак нещо лошо се случва. Истината е, че едно определено лекарство липсваше, може да се появят и допълнително, както е ставало между другото много пъти в годината и по месеци не са имали и сега текат точно такива съдебни дела и виждаме какво изнесе и Сметната палата, но лекарството, което липсваше, проблемът е, че търгът, който е в министерството, който се провеждаше, ние бяхме обещали на хората, че ще гарантираме, ако болниците не могат да си го направят, ние да ги покрием. Търгът се провали поради това, че документите, които бяха подадени, не отговаряха на българските закони. Разбира се, направихме срещи и с дистрибутори, производители, така че от вчера, от онзи ден вече в болниците лекарството го има. Това за пореден път доказва колко сме прави. Когато се провали един централен търг, страда абсолютно цялата държава и мрежа. Тук за щастие имаше лечебни заведения, които са си провели своите търгове, и на практика само 10 лечебни заведения бяха засегнати от това нещо. Така че искам да кажа на хората: ние работим, системата ще бъде по-добра и по-дружелюбна в следващите месеци, могат да бъдат сигурни. Не е въпросът в някакво лошо желание, така, много е лесно да се каже бездушната администрация, но наистина нещата. . . ние държим сметка и за цената, на която купуваме лекарствата, и така сме вързани, че ние се реферираме по европейски държави. Ако, представете си, в една европейска държава намалят цената си и фирмата каже: ние пък не искаме на тази цена да участваме в България, защото пък други европейски държави се реферират по нас, оттам идват част от проблемите, но за щастие в диалог с дистрибутори и производители бързо намираме решение.
Водеща:
Добре. Разбрахме ви. Благодаря ви за това интервю. Това беше министърът на здравеопазването Стефан Константинов.