Върни се горе

17 февруари 2012 г., „Денят започва”


Водеща Аделина Недева:
В студиото е министър Стефан Константинов. Добро утро.
Стефан Константинов:
Добро утро.
Водеща:
Чест ви прави, че сте тук. Трудни теми, трудни времена като че ли и много обсъждания...
Ст. Константинов:
Понеже ви обещах преди три-четири дни и, честно казано, честта, нали...
Водеща:
Аз мисля, че и нашите зрители оценяват високо това, че сте тук. Но да ви питам, антикорупционна мярка ли са бонусите в здравеопазването?
Ст. Константинов:
Нека да кажа следното нещо. Първо, думата бонуси не е точна, а е допълнително материално стимулиране, и ще ви обясня защо. И си давам сметка в държава, където минималната заплата е 270 лева, където хора имат много ниски пенсии, колко мъчително е да се говори. И ако някой разбере, че примерно работещ в държавно учреждение е получил определена сума - хиляда лева или две хиляди, за хората това е направо кощунство и няма как да се обясни. Но, за да сме точни, аз ще ви кажа каква е разликата, защо не е бонус а е допълнително материално стимулиране. Допълнителното материално стимулиране се дава за две неща. Едното е когато органът е получил някакви приходи, свръх очакваното, или когато има икономии. И за какви икономии в случая става въпрос, големият процент от случаите в системата на здравеопазването, на Министерство на здравеопазването, раздадени средства. За това, че примерно има десет работни места, обаче работят пет човека. Заплатата на тези пет човека на практика, които не са на работа, не се използват тези пари и част от тях се дават на останалите, които вършат работата. Тоест, когато казваме, че на Спешната помощ, където са получили всъщност милион и 83 лева допълнително, те всъщност не са допълнително, защото хората са работили работа за крайно непривлекателни условия, където никой не иска да отиде да работи. И това е на почти, и на всички останали места, където има това допълнително материално стимулиране. Така че...
Водеща:
Знаете ли, най-вероятно никой...
Ст. Константинов:
Това не е награда за хубава работа.
Водеща:
Разбирам.
Ст. Константинов:
Това не е награда, защото много са свършили нещо, просто са работили повече.
Водеща:
Най-вероятно никой не би имал нищо против един лекар от Спешната помощ да получава повече пари, защото всички знаем колко е важна неговата работа и какъв дефицит има на такива кадри. Но, да речем, вчера аз гледах по нашата телевизия едно проучване за това колко от медиците от Спешната помощ са получили в крайна сметка това допълнително материално стимулиране и установих, че те са твърде малко. Всъщност варненци са стимулирани с по 20 лева, в София са получили две и половина работни заплати, но медиците от Спешната помощ в Пловдив и Пазарджик не са получили нито лев.
Ст. Константинов:
Аз веднага ще ви кажа, защото това на практика, пак казвам, не е стимулиране. Медиците в София са получили големия процент от парите, защото медиците в София имат най-много незаети места и всъщност от тези незаети места, това не е дадено нещо свръх, а от тези незаети места, работата, която те са работили, за това те са получили тези средства. Това не е стимулиране. Докато във Варна...
Водеща:
Ясно, въпросът е къде са останалите пари, защото, смятайки го така, очевидно не всички от Спешната помощ са получили.
Ст. Константинов:
Разбира се.
Водеща:
А пък стана ясно, че тези пари, петте милиона лева, са раздадени не за чиновници, а за работещите в Спешна помощ, регионални здравни инспекции, домове за деца и други. Вие ще излезете ли с една справка, за да разберем къде са отишли?
Ст. Константинов:
Да, има ги, ето, центровете за трансфузионна хематология – 800 хиляди лева, в регионалните здравни инспекции - милион и 196, в Изпълнителна агенция по лекарствата, Агенция "Медицински одит" - по-малки суми. Навсякъде, където... на едни места, да речем, е било от санкции, на други места от незаети щатове. Това е. Пак ви казвам, темата, темата е трудна за разбиране от хората, но се мъча да им кажа истината, нали, каква е.
Водеща:
Е, то е трудно за разбиране от хората, че няма и пари за здравеопазване и че трябва сами да поемат лечението си за много неща...
Ст. Константинов:
Ами да. Но, вижте, аз можех... можехме да кажем и така - вижте какво, уважаеми работещи в Спешна помощ, стойте си в София, нали, защото истината е, че в София... и след това... дори не в София всички са получили по равно, защото не е такъв механизмът. Всъщност директорът казва - ние имаме толкова незаети места, от фонд работна заплата са ни останали толкова пари, по закон определен процент могат да се вземат. Ние казваме - да. И оттам насетне директорът решава, ако някой работи повече, му дава повече, по негова преценка. Така че е напълно възможно да попаднете на хора, които да кажат - ама аз съм взел 20 лева, друг да каже - аз съм взел 500, трети може да каже - аз съм взел 3 хиляди.
Водеща:
А как ви прозвучаха вчера обясненията на г-жа Нели Нешева за тези допълнителни материални стимулирания в НЗОК?
Ст. Константинов:
Просто тази тема, ако ми позволите, не бих искал да я коментирам, защото искам да се знае много ясно, че здравната каса е абсолютно самостоятелна институция и не е редно аз в момента да се произнасям.
Водеща:
Прав сте, хората трябва да знаят, че не вие назначавате шефа на НЗОК, защото понякога има такива виждания. Естествено, нашите зрители пишат по тази тема: "Вижте, няма как в такова време някой да взима такива бонуси, а друг да гладува. Има толкова хора, които нямат пари за хляб дори, а някои взимат огромни пари и наглеят в ефира" - ставаше въпрос за НЗОК, Сашо Василев. "Ако това е нормално, значи държавата не е нормална, цял свят приема ограничения, а ние си даваме бонуси, браво. Бонусът на въпросната госпожа е равен на 60 години здравни вноски на един самоосигуряващ се", е другият коментар по тази тема. Вие казахте, че не искате да продължавате с коментар по повод касата, въпреки това това е темата на деня. Добре, да очакваме всъщност, значи, че...
Ст. Константинов:
Обаче знаете ли коя е темата на седмицата?
Водеща:
Коя е?
Ст. Константинов:
Темата на седмицата - има две теми, и те са свързани с Народното събрание и с гласуваните законопроекти. Единият законопроект е за лечебните заведения, другият законопроект е Законът за здравето, за забраната на пушене на обществени места.
Водеща:
По закона за лечебните заведения...
Ст. Константинов:
Ето това е за мен темата.
Водеща:
...и промените също не ви е лесно, имам чувството. Нямате подкрепата на опозицията, нямате подкрепата и на здравната комисия в парламента.
Ст. Константинов:
Това е нещо като един отбор играл лошо, ама взел, че спечелил накрая. Важно е какъв ще е финалният резултат. В крайна сметка, след като с пълно мнозинство се приема законът от здравната комисия за пушенето, аз съм ултрадоволен, и който каквото ще да говори, за мен това е важен резултат. Когато в пленарна зала също се приеме законът, естествено, че ще има дискусия, естествено, че ще има хора несъгласни, но в крайна сметка, когато виждаме, че здравеопазването ни не се одобрява от хората, ние трябва да предлагаме промени. Министерството ги предлага и ясно казва защо.
Водеща:
Първият път, когато заговорихте за закриване на болници, не срещнахте голямо разбиране. Този път какво ще се случи?
Ст. Константинов:
Ами, значи, след като ми го задавате този въпрос, най-вероятно неразбирането продължава, защото никъде не се говори за закриване на болници в този законопроект и не му е това философията. Философията е, че трябва ли държавата да има политика в областта на болничното здравеопазване, т.е. да казва колко са ни болниците. И мнението на Министерство на здравеопазването е - да, държавата трябва да има грижа за здравеопазването, не трябва всичко да бъде на пазарен принцип. Защо? Защото при сегашната ситуация се закриват болници не от министерството, а те фалират в определени места, а на други никнат като гъби. От началото на годината имаме четири-пет лечебни заведения, които са се появили в София, Пловдив и Бургас. На някои от местата те са необходими, на други места обаче на практика водят до една допълнителна паралелна структура, която практически с нищо няма да допринесе за
качеството на здравеопазване. И това е големият дебат - трябва ли държавата да има регулация в този процес. Нашето мнение е твърдо "да" и това го отстоях в зала.
Водеща:
Добре, вие не искате да коментирате така наречените бонуси, допълнителното материално стимулиране в НЗОК, обаче как ще коментирате тази тема от вестник "Стандарт", според която става ясно, че шефката на здравната каса раздавала солидни бонуси освен на себе си и на приятелски болници. Така 43 избрани здравни заведения са взели през 2011 г. около 50 милиона лева повече, отколкото им се полага. Това са алармирали шефове на клиники, пише го вестник "Стандарт" днес.
Ст. Константинов:
Понеже не съм си купувал вестник "Стандарт" днес и не знам, ще се запозная с материала. По принцип кой какви пари в болниците, бюджети дава пак е изцяло в решение и във възможностите на касата да определя. Що се касае, ако има някакви конкретни сигнали примерно и съмнения кой е минал вече през болницата, и министерството може с неговите контролни органи да прави проверки, така че министерството ще направи проверки, ако има съмнения за неправомерна работа на лечебни заведения. Това е, което мога да кажа.
Водеща:
А иначе като принцип броят на леглата ще бъде определящ, така ли да разбирам?
Ст. Константинов:
Не, вижте, леглата са един инструмент, с който може да видим
горе-долу каква е наситеността от болнични услуги, но леглото не е нещо, което носи пари директно на болницата, то не лекува, т.е. ние по броя на леглата може да сравним областите и виждаме, че имаме 10 области в страната, където сме много над средното за цялата държава, а има области, където пък примерно не достигат лечебни структури. И това, което искаме да кажем, е о`кей, в тези болници, в тези области, където имаме прекалено много вече лечебни заведения, казваме: това е броят, с който касата може да сключва. Никой не си прави илюзията, че примерно ще приемем закон и от Нова година ще кажем: в София болниците са били 50, сега изведнъж ще станат 30, нека 20 да фалират. Не, казваме, хубаво, остават 50. Оттук насетне може да се появяват нови болници, никой не ги спира, те могат да работят кеш, а могат да работят и с касата, но просто трябва да покажат, че са по-добри. И нека заедно с местното самоуправление да се прави малко план за бъдещето на болничното здравеопазване, защото ако се открива една болница, която поема някакъв контингент, и няма нищо лошо в това, и се инвестират включително и частни средства, а може и да са държавни, някъде другаде просто трябва да се освободим от лечебно заведение, което вече не си изпълнява функциите. Когато останат двете да съществуват, на практика при положение, че лекарите са ни едни и същи, парите са ни едни и същи, знаете ли какво се получава. Лекарите сутринта са на едно място, следобед са на друго, парите изтичат, хората се разкарват - ама, аз ще те прегледам тук... ама сега, ела следобед да те оперирам в частната клиника, защото е по-добре. Това води до неразбирателство и проблеми за самото здравеопазване. Ето това е нещо принципно и фундаментално. И голямото предизвикателство е не само да докажем административно, да кажем в София искаме да е Първа градска, Втора, еди коя си и така да ги опишем, а да кажем какъв ще е общият обем, а помежду си болниците да почнат да се конкурират за този обществен ресурс ограничен, който имаме. Това е идеята и смисълът на закона.
Водеща:
А каква е идеята да бъдат закрити кожно-венерическите диспансери?
Ст. Константинов:
Там идеята е, да, ето, ако трябва нещо да кажем, че наистина
искаме да закриваме, това са кожно-венерическите, центровете за кожно-венерически болести, те бяха преименувани, това са диспансерите. Идеята е, че те са си свършили отдавна работата. Нито сме, така, в състояние да имаме някакъв бум на кожните заболявания и лечебни заведения, които са по точно определена специалност, и то точно такава тясна, са общо взето неефективни. Те трябва да поддържат администрация, те издъхват. На много места вече самите директори се обръщат и казват какво да правим. И това, което ще направим, е дейността им да я прехвърлим към многопрофилните болници. Значи, пациентите няма да са ощетени, няма да са ощетени работещите, защото ще си намерят място, но не е нужно такива паралелни структури ние да поддържаме, ниско ефикасни.
Водеща:
Сега много голям дебат има освен за допълнителните материални стимулирания и за законността на платения избор на лекарски екип. Каква е вашата позиция? Знаем, Константин Пенчев,
омбудсманът, даде този сигнал, много хора коментираха темата. Трябва ли да плащаме за това да изберем кой лекар да ни лекува, оперира и т.н.?
Ст. Константинов:
Аз бих задал въпроса по-различно - трябва ли да имаме възможността да изберем лекар
и да имаме възможността легално да му платим. Ако тръгнем от идеята, че всички избори на лекар са принудителни, са рекет върху пациента, отговорът е много простичък - не, това е много лошо. Но аз не виждам какво лошо има, ако... ще си дам от моята специалност пример. Ако един лекар е водил бременността на една жена, и тя каже - докторе, искам към времето на раждането, когато ми се наложи, аз да разчитам на вас и да ви викна в събота, в 3.00 часа сутринта, и вие да дойдете, и той да каже о,кей. Но тази работа някой трябва да му я плати. И тя да каже - аз ще ви я платя, защото общественият фонд това нещо не го плаща, а и не е нужно да стигаме до такива крайности. Обратното, лошо е, когато вие отивате в болница и кажете - аз идвам, защото съм здравноосигурен и имам нужда да се лекувам. Има един човек в отделението и той каже: да, ама вие сега трябва да ме изберете мен, иначе няма да ви видя. Това наистина е рекет. И това, което се опитахме да направим с наредбата, и мисля, че успяхме, е да регламентираме. И там е ясно казано в наредбата, че такива неща не могат да се случват и за такива неща се носят санкции. Между другото, оплакванията на хората намаляха, а що се касае до позицията на омбудсмана, имахме разговор и аз уважавам позицията му като юрист. Мисля, че могат да се направят някои неща, които още повече да изчистят нещата, включително на законово ниво.
Водеща:
Какво например може да се направи? Как ще се контролира това?
Ст. Константинов:
В смисъл, основното притеснение, което беше изказано, и аз
съм убеден, господин Пенчев има богат опит юридически, а бих казал, дори и политически, неговото притеснение беше, че това е много важен въпрос и не може да бъде решен в наредба просто, а би трябвало да има отражение законово. Сега, други юристи изразяват донякъде резерви върху това становище, но аз приемам, че е така. Но що се касае до начина на функциониране на здравеопазването, аз мога да кажа утре, да изляза: вижте хора, вие сте здравноосигурени, имате право на всичко, срещу вашите пари ние ви гарантираме всичко, всичко е безплатно. И какво от това? Ще почнат пак да им искат парите, само че ще стане под масата. И ние вместо дори да виждаме какво става и да можем някого да санкционираме, както сега го правим, защото виждаме, че ако един процент от хората избират екип, ясно е, че не можем да говорим за рекет. Ама ако го избират 80-90 процента, значи имаме проблем.
Водеща:
Ама то е въпрос и на възможности. И аз мога да знам, че има пет лекари, от които единият ще свърши работата, и дори да съм убедена, че при другите може да имам проблем, ако съм в тежко състояние, но ако нямам парите?
Ст. Константинов:
Аз не съм съгласен. По принцип пациентът е хубаво и винаги има предпочитания и знае, предполага кой е добрият лекар, но мога да ви уверя, че невинаги
предположенията на пациента се материализират. Понякога хората смятат, че един лекар е много добър, просто защото е много добре настроен, говори, много е внимателен, а същевременно няма познанията. Аз съм убеден, че хората, които работят в болниците, мнозинството от тях имат необходимите качества. Така че никой не отказва... Разбирате ли, аз това го казвам, има ли оплакване на пациент, че е отишъл в болница и не е искал... и са му казали - дайте пари, има Министерство на здравеопазването, има "Медицински одит", има регионални здравни инспекции, нека да се обърне. Аз съм имал разговори с директори на болници и съм ги викал. Наказвани са хора, имало е санкции. Това е начинът ние да се борим с конкретни случаи. Приемаме ли го, че нещо е ултра лошо и се направим, че не съществува, и го забраним, а то си продължи, не правим услуга на обществото. Но така или иначе тази дискусия ще продължи. Аз съм готов, ако надделее мнението, че това е много лошо и че не искат хората да има това нещо, съм готов да приема такива мерки.
Водеща:
Аз ви разбирам, че изборът на екип не е задължителен, но е задължителното здравното осигуряване, и това е аргументът на хората. В смисъл ние се осигуряваме задължително здравно...
Ст. Константинов:
Да, разбира се, и задължителното здравно осигуряване има в него пакет, и е казано какво включва този пакет. Има, има състояния и знам...
Водеща:
Да, но не е казано, че има възможност да те лекува по-лош доктор и по-добър доктор, ако си платиш.
Ст. Константинов:
Ама кой казва, че е по...
Водеща:
Принципно говорим.
Ст. Константинов:
Да, но...
Водеща:
Никой не си плаща, защото отива при някой, който може би няма да му свърши работа.
Ст. Константинов:
Пакетът, който казва, че вие имате право да отидете в болница и да бъдете лекувани. Ако нямате пари, отивате в болницата и разчитате на това, което е качеството на болничното лечение.
Водеща:
Е, от това качество се...
Ст. Константинов:
Обаче ако искате екстри, както подобно има други неща и такива хора казват - искам да съм в самостоятелна стая, искам да
имам интернет, това нещо се заплаща. Разбирам абсолютно колко е болна темата, но се опитвам да ви дам и различни аргументи. Когато беше забранено, нима беше по-добре? Караха ги да правят за фондации, какво ли не. Значи, нещата са толкова изобретателни. При някои специалисти наистина има наплив и ние по-добре да кажем - това са правилата, следвайте ги. Ако хората обаче са много недоволни от тази система, можем да я махнем. Но пак ви казвам, един процент и половина, статистиката ни го показва. Има болници, болници, да речем, които са забранили това нещо, и казват ние предлагаме услугата... не предлагаме подобна услуга, при нас всичко е безплатно. Тоест хората могат да се интересуват и са задължени предварително да се знае още на входа има ли го това нещо, няма ли го. Пациентите трябва да си ползват правата, а в Министерство на здравеопазването ще срещнат само подкрепа.
Водеща:
Дайте сега да не пропуснем другата голяма тема, свързана с тютюнопушенето,
забраната.
Ст. Константинов:
Най-накрая...
Водеща:
Комисията по здравеопазване ви подкрепи да влезе в пленарна зала. Комисарят по здравеопазването също ви подкрепи и каза, че много ще е разочарован, ако не се приеме. И така. Обаче обществена подкрепа имате ли?
Ст. Константинов:
Разбира се, че имаме обществена подкрепа. Проучването ни, което беше от ноември месец, показваше, че 60 процента от хората
подкрепят това нещо. Нещо, което също много ме окуражи, добре е човек да пътува из света, добре е да му идват гости, които имат поглед върху Европейския съюз, както е комисарят. Задавах простички въпроси. Знаете ли, политиците най-много се страхуват да не разочароват хората и да не вземат непопулярни мерки. Може би поради тази причина виждате, че в здравеопазването 12 години много трудно всякакви промени намират отражение. И темата с пушенето е същата горе-долу. Ами сега ние, ако го приемем, хората ще кажат вие, нали, колко непопулярна мярка приехте, какво се случи. Практиката обаче показва, че такава мярка, една годината след приемането й, всъщност одобряващите я се увеличават, повече отколкото са били преди една година. Аз това го бях разбрал от разговори с други колеги, правителства, държави, където са минали по този път. И вчера също това ми беше потвърдено и от еврокомисаря. Беше потвърдено също, че не пострадва бизнесът на определени категории хора, примерно на ресторантьори, защото хората започват пак да ходят, те нали трябва някъде да отидат, имат нужда, рожден ден човек има – ще отиде на ресторант. И даже започват да ходят в един момент повече, защото атмосферата е свободна от цигарен дим и това не ги притеснява хората. Да, определен бизнес се засяга, той е примерно производството и дистрибуцията на цигари. Обаче нали разбирате, че в крайна сметка държавата трябва да гледа макроикономиката, трябва да гледа дългите, крайните индикатори - продължителност на живота, заболеваемост. И това, като го сложиш на кантара с интереса на шепа хора, несъразмерни са нещата. Така че ей такива... това ме окуражават подобни посещения. Отвъд, нали, как да кажа, протоколната част, където се казва - да, ние подкрепяме, но след това ние имаме много разговори, приказваме си, питам - бе, а сега кажи в Испания като е било, ами в Италия какво се е случило, ами в Белгия, скандинавските страни.
Водеща:
Това е една тема, по която няма как да споря с вас. В смисъл
тютюнопушенето е вредно очевидно, решението е взето и няма как, през лятото тази наредба ще бъде въведена и всички ще трябва да я приемат.
Ст. Константинов:
Нищо, не може да се спори, защото това е същината на работата ми на този пост и нещо, което не струва пари. В смисъл,
ето, ако сега ми заговорите за спешната помощ, аз веднага мога да ви кажа как може да я оправим. Дайте ми примерно 50 милиона да наситим с екипи и с работи, и ще стане прекрасна спешната ни помощ. Обаче тези пари...
Водеща:
Ама, не ви дават 50 милиона.
Ст. Константинов:
Ама, те не ми ги дават, защото откъде да ги вземат?! Нали трябва някой пък да ги даде като данъци. Те не растат по дърветата парите. И това е ултра трудно вече там да
намерим решение. Аз не съм се отказал, нали, и търся възможности. Но ето това за пушенето, то не ни иска пари.
Водеща:
Много ви благодаря за това гостуване. Благодаря ви, че бяхте
наш гост.

Сподели в: