Върни се горе

23 януари 2011 г., Програма "Хоризонт", "Неделя 150"

 

           Водещ Величко Конакчиев:

           Добър ден на министъра на здравеопазването г-н Стефан Константинов.   

           Стефан Константинов:

           Здравейте. Добър ден на вашите слушатели.

           Водещ:

           Сега, харесвате ли Висоцки?

           Ст. Константинов:

           Не особено.

           Водещ:

           Какво харесвате?

           Ст. Константинов:

           Ами, най-различна музика, дори и поп, някои хубави. . .

           Водещ:

           Чалга?

           Ст. Константинов:

           Не, в никой случай.

           Водещ:

           Все пак. . .

           Ст. Константинов:

           От твърдия рок обичам AC/DC, ей такива неща.

           Водещ:

           Добре. Така, като ви слушам и чета, има едно успокоение. . . то не знам колко време вече стана откакто сте министър. . .

           Ст. Константинов:

           Ами, три месеца и половина може би.

           Водещ:

           Значи времето върви. Добре. Избор на екип в болница - едно от нещата, които. . . не казвам, че сте го направили, но поне се опитвате да го направите. Смятате ли, че вече успяхте да се сложи в правила, рамки, да се знае по болниците, да има надписи, пациентите да знаят и да не бъде незаконно и страховито?

           Ст. Константинов:

           Знаете ли, това, което се опитвам да направя, е, първо, в здравеопазването да има малко повече средства, в здравеопазването да има повече правила и пациентите също да знаят своите права. И от последното нещо е точно тази наредба за избора на екип. Понеже ме питате директно дали съм успял. Не си правя илюзията, че. . . това само е началото на една доста сложна поредица от неща, които трябва да станат. И в поне. . . виждайки последните дни какво се случва, ми е ясно, че там, където е имало някакви територии под формата на завоювани успехи как да получаваме доходи, без да са много ясни. . . няма болниците лесно да се откажат. Но нека . . .

           Водещ:

           Суми стигнаха до 10 хиляди лева, нали е така? Сега таванът е колко, 700 лева ли? Не, 950. . .

           Ст. Константинов:

           Точно така. Сега избор на екип е. . . избор на екип ще бъде 950, а на лекар 700. Като искам пак да подчертая, че това е опция за хората, които са здравноосигурени. Абсолютно незаконно е дори и 100 лева да ти поискат, ако ти всъщност си здравноосигурен и не искаш да избираш никого. Отиваш в болницата, знаеш, че тя работи със здравната каса. . .

           Водещ:

           Така, хубаво е, че го казвате. Правилно, добре.

           Ст. Константинов:

           Да, искам да го кажа. Но виждам и вече голямата изобретателност на някои болнични директори. Те подминават това нещо и казват - добре, вие избирате за 100 лева лекар или за 300 лева, но след това ни направете дарение. Тези номера са ни известни от миналото и. . .

           Водещ:

           Кажете, дайте пример.

           Ст. Константинов:

           Има голяма частна столична болница, от която имаме оплакване. Когато хората се оплакват, значи те са принуждавани. . . Работейки като лекар, съм разбрал едно нещо, че когато пациентът е доволен, отиде и даде парите си, той никога след това не се оплаква. Но когато е принуден, хората се оплакват. И трябва да знаят, че телефоните на министерството, телефоните на Изпълнителната агенция "Медицински одит", телефоните на регионалните здравните инспекции ще бъдат отворени за тях. Просто трябва да има ред. Нямам нищо против да се печели, нямам против частната инициатива. Но когато има правила и се знае, че ти работиш със здравната каса и си приел този договор, ти трябва да си го изпълняваш.

           Водещ:

           Министър Константинов, започнахте ли проверки спазват ли се цените за избор на екип? Според мен още от 14 януари може би сте ги започнали, не знам точно.

           Ст. Константинов:

           14 януари е излязла наредбата. . .

           Водещ:

           Е в сила, добре.

           Ст. Константинов:

           . . . в "Държавен вестник". В момента тече едно структурно обединение между регионалните центрове по здравеопазване и РИОКОЗ-ите. В новата инспекция. . . в петък съм подписал на временно изпълняващите директори заповедта за назначение. Поради тази причина точно в този момент се получава откъм тях един малък луфт. Но има "Медицински одит", изпълнителна агенция, която от понеделник. . . там, където имаме конкретна жалба, ще отиде и ще разгледа какъв е случаят.

           Водещ:

           Има и телефони, сега да ги казвам ли аз, аз ги знам, на които пациентите могат да се оплакват?

           Ст. Константинов:

           Ами, вижте, всеки човек, който иска, да намери начин, има интернет, има сайт на министерството. . .

           Водещ:

           Добре, така е, добре.

           Ст. Константинов:

           . . . лесно може да ги намери. Така че, мисля, това не е съществено.

           Водещ:

           Държавата поема скъпите прегледи и т.н. Сега, това, което смущава мен, вас, председателя на Българския лекарски съюз, може би след малко да го включим и него, общинските болници. Ясно ви е, че говоря за Приложение 18 на рамковия договор, където има немалки проблеми, нали, където се казва какви са изискванията за договор с касата по различните клинични пътеки. И според тези. . . в Приложение 18 на рамковия договор малки общински, а и не само общински, болници може да затворят.

           Ст. Константинов:

           Приложение 18 е атрибут към рамковия договор. . .

           Водещ:

           Точно, казах го, да.

           Ст. Константинов:

            . . . което се договаря между лекарски съюз и здравната каса. Лекарският съюз и здравната каса избързаха доста да подпишат самия текст на рамковия договор. . .

           Водещ:

           И са повишили изискванията си. . .

           Ст. Константинов:

           Така. И в крайна сметка до ден-днешен в целия си вид никой не е изпратил официално да каже - ето, това ние сме договорили. Частично са получавани от мен някои от приложенията, но специално Приложение 18 аз така и не съм го виждал. Да, то наистина стои на сайта на касата, то наистина стои на сайта на лекарския съюз. . . Но всъщност искам да ви кажа, че нещата, които видяхме там, за които бяхме сигнализирани от болници, далеч не касаят само общинските болници. Има проблем и с

областни болници, с по-големи структури. . .

           Водещ:

           Значи още по-лошо.

           Ст. Константинов:

           За пореден път там се вижда, че е имало силен лобизъм на определени специалисти, на определени структури. Поради тази причина. . . министерството по закон всъщност няма как, нали, да вземе отношение и да договаря тези неща. Защото знаете, че когато се случи такова, казват - ето, държавата, тя намесва се в работата на касата, одържавява я, намесва се в договорния процес. Ами, ето, тук държавата не се намесва и виждате какво се случва. Пак. . .

           Водещ:

           Добре де, няма ли да се реши този проблем?

           Ст. Константинов:

           Ами, този проблем трябва да се реши, задължително трябва да се реши.

           Водещ:

           Какво ще направите вие? Ето, сега. . .

           Ст. Константинов:

           Няма абсолютно. . . аз не виждам абсолютно никакъв смисъл да се нагнетява в този момент напрежението, да се слагат измислени изисквания върху. . .

           Водещ:

           Да.

           Ст. Константинов:

           . . . върху болници, защото това ги кара всъщност те или да назначават фиктивен персонал, или да купуват апаратура, с която те нямат нужда да работят, а и дори не знаят как да работят, само и само за да отговорят на някакви изисквания. Това го гледахме, този филм, миналата година. . .

           Водещ:

           Да, да, така е.

           Ст. Константинов:

           Аз не искам това нещо да се повтаря. Значи, сега ако. . .

           Водещ:

           Добре, какво се прави?

           Ст. Константинов:

           . . . ако включите примерно някой от колегите там, които споменахте, те ще кажат - ама виновно е министерство, че то. . .

           Водещ:

           Не, не, на телефонна линия е Цветан Райчинов, председател на лекарския съюз. Добър ден.   

           Цветан Райчинов:

           Добър ден. Да, чувам ви, да.

           Водещ:

           Министър Константинов, продължете.

           Ст. Константинов:

           Та мисълта ми е, че вероятно ще се каже, че медицинските стандарти са виновни. Има множество текстове, които всъщност поставят по-големи изисквания от медицинските стандарти. . .

           Водещ:

           Е, и аз го споменах това, да.

           Ст. Константинов:

           Но, разбира се, че те могат да бъдат променяни. И като дойдохме новият екип, в момента. . . всъщност аз като станах министър имаше само един заместник-министър, който беше сменен, първото нещо, с което се захванахме, беше да намаляваме изисквания, които бяха безумни в медицинските стандарти. . .

           Водещ:

           Ама доскоро вашето министерство беше желязно в нежеланието си да промени тези медицински стандарти.

           Ст. Константинов:

           Значи, медицинските стандарти трябва да слагат някакво ниво на качество и да са съобразени с българските условия. Те, разбира се, тепърва ще се променят също. Но все пак промяната на един стандарт е доста по-бавен процес, отколкото договарянето на. . .

           Водещ:

           Е, по-бавен процес. . .

           Ст. Константинов:

           . . . клинични пътеки. . .

           Водещ:

           Не трябва ли утре, понеделник, 24-и, тази работна група между Министерство на здравеопазването, здравната каса и Българския лекарски съюз да стигне до някакво решение за медицинските стандарти и да успокои нещата?

           Ст. Константинов:

           Не, за медицинските стандарти ние работна група нямаме и не сме правили.

           Водещ:

           А за какво имате?

           Ст. Константинов:

           Става въпрос за клиничните пътеки. И мисля, че там крайно време е да стане ясно какви са точно алгоритмите. . . Защото, ето, януари месец си отиде, а ние нито знаем какви са бюджетите на болниците, нито методиката, по която ще се определят. Всъщност, да ви кажа честно, мен по ме вълнува какъв ще е бюджетът на болниците, защото това е сумата, която се дава, и методиката, по която ще се. . . .

           Водещ:

           Е, какъв ще е? 

           Ст. Константинов:

           Клиничните пътеки мисля, че с лекарския съюз ще намерим много бързо общ език.

           Водещ:

           Продължаваме разговора си с вас, министър Константинов, но да чуем и Цветан Райчинов, председателят на лекарския съюз. Г-н Райчинов, наистина не само общинските, но и някои областни болници протестират и са застрашени. Това е Приложение 18, но на вас да не ви го обяснявам. . .

           Цв. Райчинов:

           Приложение 18 е следствие от няколко неща. Първо, от Закона за лечебните заведения, второ, от стандартите, и трето - от нивата на компетентност на болниците. То няма как да избяга от тези три нормативни документа. И като започнем със Закона за лечебните заведения, където бяха премахнати сектори, звена и т.н. и се изискват само отделения по съответния вид дейност, това е първата пречка. Примерно изискването за интензивно отделение, не сектор, не звено, а отделение. Следват стандартите, които наистина са доста завишени. Примерно в инвазивните кардиологии се изискват едва ли не три отделения с близо 15-16 лекари. И след това следват нивата на компетентност, които определят параметрите и границите, в които може да работи дадено лечебно заведение. И това всичко е отразено в Приложение 18. Действително се оказа обаче, че на места стандартът е по-толерантен, отколкото заложените параметри. Така че където и каквото може, ще променим. Но няма как да избягаме от нормативните документи. И всъщност това е нашият основен проблем.

           Водещ:

           Кога ще го промените?

           Цв. Райчинов:

           Ще променим изискванията, т.е. ще ги приведем до тези, посочени в стандарта...

           Водещ:

           Но трябва бързо, това имам предвид.

           Цв. Райчинов:

           Надявам се още в понеделник да се случи.

           Водещ:

           Ето, затова споменах и аз понеделник.

           Цв. Райчинов:

           А за липса на информация. . . някак си не ми звучи много добре. След като двама зам.-министри са вътре в състава на касата, да няма информация към министерството. . . това не знам защо се е получило. Просто за мен е неясно.

           Водещ:

           Министър Константинов?

           Ст. Константинов:

           Ние сега малко, извинявайте, се чувствам като видео-, така, конферентен разговор по скайп, понеже и двамата общуваме по телефона. Не знам дали си заслужава в момента да затъваме в детайли. Аз мога да дам много примери. . . 

           Водещ:

           Не, не, чак в детайли не, но проблемът е голям.

           Ст. Константинов:

           Но става въпрос за нещо друго. Тук не става въпрос за информация. Аз имам информацията. . . всичко, каквото се случва, и знам какви са процесите. Става въпрос, че това Приложение 18 щеше да е хубаво да бъде донякъде готово заедно с другия рамков договор, основния, както стана при съюза на зъболекарите. Но аз наистина се надявам, и ще имат пълната моя подкрепа и лекарският съюз, и здравната каса, да се направят приемливи текстове. За мен, пак ви казвам, най-големият проблем. . . някъде, където се е работила дадена дейност, ако тя не е опасна за населението, ако тя не излага хората на риск, да продължи да се работи. Не е нужно по административен начин да ги. . . За мен по-големият въпрос е как ще направим бюджетите на болниците и по каква методика ще се разпределят.

           Водещ:

           Да, казахте го това.

           Ст. Константинов:

           Ще видите, че това ще е следващото нещо, което ще изникне в общественото пространство.

           Водещ:

           Да, така е.

           Цв. Райчинов:

           Държа, държа да кажа, че тези бюджети на болниците и всичко като разпределение на средства е изцяло в правомощията на касата. Лекарският съюз по закон не участва.

           Ст. Константинов:

           Точно така, това е абсолютно вярно.

           Цв. Райчинов:

           Нито в определяне на цени, нито в разпределение на средствата. И това е нещо, което според мен е голяма грешка в нормативните документи и законите, които се приеха.

           Водещ:

           Министър Константинов знае, защото беше заместник-председател на Българския лекарски съюз година и нещо поне. . .

           Ст. Константинов:

           Точно така. . .

           Цв. Райчинов:

           Да, така е. И затова и нямаше никакъв начин да се изготви рамковият договор своевременно, камо ли приложението. Ние до последно, знаете Министерство на финансите кога приключи, не знаехме тези параметри изобщо. . .

           Водещ:

           Сега, пак да кажа за слушателите, че в понеделник ще се съберат хора от Министерство на здравеопазването, от лекарския съюз и здравната каса, за да решават някои от най-важните и най-големите проблеми, нали така, и двамата ще потвърдите. . .

           Цв. Райчинов:

           Да, да, точно.

           Водещ:

           Добре, един въпрос към двама ви. Много бих се радвал да дадете някакви данни. Което мен много ме смущава - вземат си куфарите кадърни лекари, медицински сестри, медицински сестри, лекари. Д-р Райчинов, министър Константинов, имате ли данни? Стига ли вече. . . тази емиграция, този процес?

           Цв. Райчинов:

           За съжаление, за съжаление сте абсолютно прав. Нашите данни показват, че. . .

           Водещ:

           Кажете.

           Цв. Райчинов:

           . . .хората, които напускат страната, се увеличават, и то доста сериозно.

           Водещ:

           Всеки ден, така ли?

           Цв. Райчинов:

           Всеки ден, да. От началото на годината няма ден, в който да не са подписвани удостоверения, и то. . .

           Водещ:

           Стотици хиляди. . . някакви данни имате ли?

           Цв. Райчинов:

           Е, стотици хиляди не.

           Водещ:

           За година.

           Цв. Райчинов:

           Общо. . . са лекарите в България. Така че стотици хиляди не може да има. Но за миналата година са приблизително 600.

           Водещ:

           Лекари?

           Цв. Райчинов:

           Лекари, които са напуснали страната.

           Водещ:

           Но имам чувството, че медицинските сестри са далеч повече. . .

           Цв. Райчинов:

           Със сигурност, със сигурност. . .

           Водещ:

           . . . тези, които на напуснали България.

           Цв. Райчинов:

           . . .но те имат своя съсловна организация и ще ви отговорят.

           Водещ:

           Така е, знам.

           Цв. Райчинов:

           Но това е огромен износ на капитал от страната, огромен.

           Водещ:

           Министър Константинов.

           Ст. Константинов:

           Понеже казахте да кажем точни числа...

           Водещ:

           Да.

           Ст. Константинов:

           ...и аз веднага ще ви кажа. Всъщност лекарите са около 27 хиляди, малко над 27 хиляди в страната.

           Водещ:

           По-малко са май че.

           Ст. Константинов:

           Това е число, което последните 10 години практически стои непроменено. Големият парадокс беше, че миналата година всъщност броят им се увеличи, на работещите лекари, с няколко стотин спрямо предходната. Това не е такъв феномен в интерес на появата на нови хора да работят в професията, а точно на едни такива безсмислени изисквания, които накараха много болници да сключат договори с пенсионери и хора, които отдавна не работят. Явно, че това бяха фиктивни договори и затова здравеопазването ни не стана по-добро. Но големият ни проблем наистина е с младите хора, една част от които изтича в чужбина и особено се появява дефицит на специалности вече като анестезиолози...

           Водещ:

           Да, да, липсата на анестезиолози е очевидна.

           Ст. Константинов:

           Тоест, ако... не може да говорим, че в момента България е останала без лекари. Даже ние сме на едно средно и малко над средно европейско ниво. А има много добри здравеопазни системи, които работят с много по-малък брой медици. Но ние трябва да гледаме за в бъдеще... това, което става днес, ще има отражение след пет, след десет години върху здравната система. Същото нещо важи с още по-голяма сила за медицинските сестри. Там наистина нещата са трагични и поради тази причина ние също приехме, още не е публикувано, това е въпрос на дни, една наредба за компетенциите, която отдавна се искаше от съсловната организация на професионалистите по здравни грижи. Така че тези проблеми са известни, но тук пак да използвам случая. Ето на, една от дейностите, която по закон, и която аз защитих да остане по закон, вменена на лекарския съюз, е точно воденето на регистъра. Много ми е важно на мен като министър и на всички хора, които ще заемат този пост след мен, им е било важно и ще им бъде важно, да знаят точно по всяка специалност къде, в кой град и каква е структурата на лекарите. Така че аз очаквам от лекарския съюз, може би ще трябва едно официално писмо да напиша, информация относно регистрите...

           Водещ:

           Защо писмо, ето го д-р Райчинов.

           Ст. Константинов:

           Не, не, ние можем да си говорим с д-р Райчинов винаги по телефона, може да се чуем и да дискутираме, но е много важно нещата да постъпват в официален вид, това имах предвид и с приложението 18, когато говорех.

           Водещ:

           Така, какво искате от лекарския съюз, добре?

           Ст. Константинов:

           Много ясно по градове, по колегии колко лекари по специалности, на каква възраст работят. Всички неща, които са записани в последната промяна на закона.

           Водещ:

           Възможно ли е, д-р Райчинов?

           Цв. Райчинов:

           Да, вече се работи по този въпрос. Надявам се, че до месец-два ще сме готови. Предвиждаме и конкурс да се проведе за обновяване на регистъра, съгласно новите изисквания, така че той да бъде актуален. Но това, което показват статистическите данни към момента, да, в момента все още има лекари в България, но средната възраст е твърде висока.

           Водещ:

           Да, но медицински сестри вече няма.

           Цв. Райчинов:

           Средната възраст на лекарите е твърде висока и доста работещи пенсионери, твърде голямо число. На практика младите и кадърните напускат страната. Това е опасното като тенденция.

           Ст. Константинов:

           Не знам това дали ще ви звучи успокояващо, но когато бях заместник-председател на лекарския съюз, си поиграх с регистъра. Направихме една информация според регистъра, където между другото влизат не само работещите, ами и записаните, включително и пенсионери лекари, и се оказа, че във Франция средната възраст е с 4-5 години по-висока. Това на мен не ми звучи успокояващо...

           Водещ:

           И на мен.

           Ст. Константинов:

           ...защото в тези страни продължителността на живота е по-висока. Наистина трябва да се знае каква е ситуацията, да се вземат решенията. Проблемът е общ за всички източноевропейски страни, дори в Чехия, дори в Унгария, в Полша лекарите отиват към по-богатите страни в Западна Европа, а пък от Западна Европа бягат в Америка поради ясни причини. Всъщност...

           Водещ:

           Ние да си гледаме тук да не останем...

           Цв. Райчинов:

           Да, и все пак трябва да кажа...

           Ст. Константинов:

           Точно това и правим.

           Цв. Райчинов:

           ...едно изречение. При срещата с френските колеги те изрично подчертаха - Франция никога не е имала толкова много лекари и такава огромна нужда от лекари. Дайте ни колкото и каквито можете.

           Водещ:

           Ето, искат, и те си тръгват оттук за там.

           Цв. Райчинов:  

           Така е.

           Водещ:

           Така. Сега бързо...

           Цв. Райчинов:

           Така е, но докато не влезе в някакви нормални рамки на финансиране, всичките тези мерки - избор на екип, изискване за персонал... изискванията за персонал вече са изключително завишени, според мен това е едно безсмислено струпване на твърде много кадри в болничните заведения. Не е такава европейската практика, но - въпрос на нормативни документи. Но докато не се решат финансовите проблеми в здравеопазването, това текучество неминуемо ще продължава.

           Водещ:

           Добре, сега знам, че министър Константинов ще каже, че тази година има повече от миналата и по-миналата, може би най-много, отколкото досега за здравеопазването. Това сме го чули. Бързи въпроси и кратки отговори, защото слушателите са ни задали страшно много въпроси по телефона, по... навсякъде, не само по телефона. Така, ще стигнат ли парите на здравната каса за лекарства, изобщо лекарствата за 2011?

           Ст. Константинов:

           Към кого е този въпрос?

           Водещ:

           Към двамата, който бързо може да отговори.

           Цв. Райчинов:

           Не, не, не е въпрос на лекарския съюз.

           Ст. Константинов:

           И аз мисля, че това е за някой трети, който не е тук в момента, не е и въпрос на министерството. Когато има въпроси за дали ще стигнат на здравната каса, трябва да се пита здравната каса.

           Водещ:

           Мисля, че бюджетът е 319, но някои заминаха за стари плащания и затова съществува...

           Цв. Райчинов:

           Не, не, 390 милиона е за тази  година за лекарства.

           Водещ:

           390 ли беше?

           Цв. Райчинов:

           Приблизително, разбира се, но не... лекарският съюз не участва в разпределението и договарянето на лекарства, така че няма как аз да ви отговоря.

           Водещ:

           Добре. Спешната помощ, министър Константинов? Кратичко. Казват, че това ще бъде доста кризисно през тази все още кризисна 2011-а.

           Ст. Константинов:

           Кой, кой го казва и защо го казва това нещо?

           Водещ:

           Ами, да кажем колеги журналисти, наблюдатели.

           Ст. Константинов:

           Ами, знаете ли, когато нещо всъщност няма никаква промяна от миналата година, дори има подобрение, изведнъж някой, като каже - ама, то сега ще стане... и се получава ситуацията, че, ето, министърът сега трябва да се оправдава и да обяснява, нали, защо няма да стане. Нищо не се променя в спешната помощ спрямо миналата година. Имаме си спешна помощ, имаме си линейки, имаме центрове. Да, разбира се, би било хубаво да се опитаме да им вдигнем заплатите на хората, работещи там.

           Водещ:

           Е, да, така е.

           Ст. Константинов:

           Но би трябвало да има и някакви структурни промени. Аз се запитвам дали на нас ни е необходимо винаги във всички линейки да пътуват лекари. Аз смятам, че една реформа, защото лекарският труд е доста високо специализиран и би трябвало да бъде и високо платен, следователно ние може да почерпим опит от други държави, където са го решили този въпрос и всъщност има определени парамедици, които извършват... Между другото с д-р Райчинов това ще е причината да направим и едно посещение по негова инициатива и на Българския червен кръст съвсем наскоро в чужбина да погледнем точно едни такива...

           Водещ:

           Кога? Скоро?

           Ст. Константинов:

           Е, д-р Райчинов може да ви каже.

           Цв. Райчинов:

           Февруари...

           Водещ:

           Д-р Райчинов?

           Цв. Райчинов:

           Февруари месец - 13-и и 14-и. Наистина това е... тук мненията ни с д-р Константинов съвпадат, може би най-спешната и неотложна реформа трябва да бъде спешна и неотложна помощ. Действително нищо не се е променило, а точно там нещата трябва да се променят. Ние трябва чрез този сектор на здравеопазването да гарантираме достъпа на хората, бързия и лесен достъп до медицинска помощ. И това идва от двете звена - спешна и неотложна. И в двете си части този вид помощ трябва да бъде решена и действително реформирана, това е най-спешният въпрос. Ще търсим съвместно, разбира се, решение на проблема. И се надявам, че в едни къси срокове ще имаме и там готова програма.

           Водещ:

           Добре...

           Ст. Константинов:

           Г-н Конакчиев...

           Водещ:

           Да?

           Ст. Константинов:

           Нека само да ви кажа всъщност, не е точно истината... да ви кажа какво всъщност се е променило тази година. Спешна и неотложна това винаги са били за мен, така, малко игра на думи, още като студент ми беше странна тази комбинация. Но знаете, че 2000 година в модела, който беше въведен при нас създаде институцията общопрактикуващ лекар и идеята беше, че тези хора ще поемат 24 часа по някакъв начин обслужването на населението.

           Водещ:

           Точно така е.

           Ст. Константинов:

           Тук не говорим за спешни случаи, а за случаи такива, в които човек има нужда да намери лекар, не знае дали е спешен, защото самият човек не знае дали случаят му е спешен...

           Водещ:

           Не може точно да си слага диагноза, да.

           Ст. Константинов:

           Да. Но той трябва да намери някаква лекарска помощ. Преди горе-долу бяха нещата ясни. Тези центрове наистина се наричаха за бърза и неотложна медицинска помощ и той винаги можеше да отиде там. Това нещо беше ликвидирано, остана спешна помощ, няма лошо. Беше решено, че както в Англия ще бъдат моделът на джипитата и в това няма лошо. Въпросът е, че по начина, по който се направи, всъщност общопрактикуващите останаха на теория задължени и карани да правят нещо, и те се съгласяваха и подписваха договори, което нямаше начин как да се случи. Това е една от причините... хората веднага започнаха да се обръщат директно към болниците, които пък болници естествено, че видяха в това възможността да си увеличават и броя, приема на пациенти. На всичко отгоре 2006-2007 година се въведоха спешните кабинети и портали, където пък държавата директно започна да финансира на калпак всеки преминал, без значение дали е осигурен или не, и оттам още повече ни се вдигнаха хоспитализациите. Една поредица, десетгодишна, от някакви грешки и работене в погрешната посока. Сега това, което тази година се дава като възможност за избор, за да не бъдем упрекнати, че силово налагаме неща, е общопрактикуващите да се групират и да поемат тези дежурства. Или ако те не могат да го направят да отстъпят тази дейност на медицински центрове, диагностично-консултативни центрове. Имаме и там... мисля, че това е стъпка в правилна посока, има там още някои нерешени проблеми, особено за по-малките населени места. Работим и ще бъдат решени. Но това е още една възможност хората, които са здравноосигурени, да имат достъп 24 часа до лекарска помощ. Това е много важно, за да се разтоварва от несвойствените им...

           Водещ:

           Съгласен съм.

           Ст. Константинов:

           ...функции спешната помощ.

           Водещ:

           Съгласен съм.

           Ст. Константинов:

           И още един положителен ефект от това нещо, ако всички работим в него. То е за здравноосигурените хора, за да знаят, че тези, които си плащат осигуровки, имат повече права от останалите. Ако вървяхме по системата да плащаме, значи, общопрактикуващият лекар си работи 8 часа, а след това го поема болницата, където пък ние ще плащаме, без да се интересуваме осигурен ли е не е ли осигурен. Това разбива всъщност идеята и стимулите на хората да се осигуряват. И казват за какво са ми, като аз мога да отида следобеда или вечерта в болницата и те са длъжни да ме видят. Това не е правилният начин, по който трябва да се...

           Водещ:

           Министър Константинов, ще ви помоля с една дума, защото въпросът ми е много конкретен. До края на този месец, януари, ще видя ли на сайта на министерството националната здравна карта?

           Ст. Константинов:

           Аз мисля, че да.

           Водещ: 

           Добре.

           Ст. Константинов:

           Утре и вдругиден имаме заседание на ръководството. Практически процесът по пререгистрацията е приключил, така че сега ще се концентрираме върху здравната карта, леглата и лечебните заведения, тоест във вида, в който промените в закона изискват.

           Водещ:

           Здравният еврокомисар идва на 10 февруари. Добре. Това е електронното здравеопазване. Грипът. Липсва тамифлу. Щяла да дойде втора силна вълна, която да ни помете.

           Ст. Константинов:

           Защо мислите, че липсва лекарственият продукт, който...

           Водещ:

           Така го чух, видях.

           Ст. Константинов:

           Нека да го избягваме, аз самият в едно интервю, така, споменах, този препарат съвсем неволно, но мисля, че не е редно да говорим с търговски имена. Значи...

           Водещ:

           Не е редно, да.

           Ст. Константинов:

           ...антивирусни препарати има в регионалните инспекции по обществено здраве, има в спешните центрове, раздават се на общопрактикуващите лекари и те са безплатни. Тази година мисля, че сме доста по-добре и готовността за лечение на хората в началото, когато има симптоми на грип, мисля, че е доста по-добра.

           Водещ:

           Добре. С други думи, казвате  няма страшно, антивирусни препарати...

           Ст. Константинов:

           Не, страшно винаги има, разбирате ли, когато има епидемия, хората се разболяват...

           Водещ:

           Е, за стари хора като мен винаги е страшно, ясно е това.

           Ст. Константинов:

           Винаги, винаги е страшно, но просто ви казвам, че това са неща от живота. Министерството прави всичко, което е възможно, стараем се, надяваме се да сме по-добре от миналата година.

           Водещ:

           Добре. Разбрах. Едно изречение накрая. Има един милион въпроси, ние пак ще се чуем, надявам се, през февруари. Но едно изречение за накрая, министър Константинов.

           Ст. Константинов:

           Ами, нека, бих казал хората, знам, че трудностите са ясни в здравеопазването, те не са от вчера, те са наслагвани през годините и, честно да ви кажа, трябват много години, за да се подобрят. А гледайки какво се случва и в много развитите държави, където също са недоволни - и във Франция, и в Германия определени неща не им харесват и непрекъснато си реформират здравеопазването, малко по-спокойно да се приемат всички неща. Важно е да има диалог, да се казват какви са проблемите и да се търси начин за тяхното решаване.

           Водещ:

           И да се чуваме с вас по-често, защото много...

           Ст. Константинов:

           Винаги, когато сте пожелали, аз съм на линия бил.

           Водещ:

           И в бъдеще да бъде така. Ето, за тютюнопушенето, аз съм пушач, не можахме да говорим. Вие ще го забраните 120 процента навсякъде.

           Ст. Константинов:

           Аз съм казал, че като министър винаги ще следвам тази политика.

           Водещ:

           Да, да...

           Ст. Константинов:

           А въпросът вече опира до множество фактори, до множество интереси, но интересите на министърът на здравеопазването се свеждат само до здравето на нацията. И след като пушенето е вредно, няма какво повече да дискутираме на тази тема.

           Водещ: 

           Съгласен съм. Добре, съгласен съм. Да си пожелаем живот и здраве и да се чуваме пак. Благодаря ви.

           Ст. Константинов:

           Благодаря и аз.

           Водещ:

           Министърът на здравеопазването Стефан Константинов, а и председателят на лекарския съюз Цветан Райчинов.

Сподели в: