Върни се горе

15 януари 2012 г., Програма "Хоризонт", "Неделя 150"

      

      

           Водещ Величко Конакчиев:

           А сега за много години на министъра на здравеопазването Стефан Константинов.

           Стефан Константинов:

           За много години. Живи и здрави да сте вие и вашите слушатели.

           Водещ:

           Най-честото пожелание е за здраве, нали така?

           Ст. Константинов:

           Което показва явно, че здравеопазването трябва да е много важно нещо.

           Водещ:

           Най-важното, бих казал. Добре. Ето новина, съвсем прясна, топла - размествания в здравната система. Става въпрос за този списък с нови национални консултанти по 8 важни медицински специалности, подписан от вас в края на седмицата. Срокът ли изтече, или решихте ето така малко да разбиете статуквото?

           Ст. Константинов:

           Не, там няма срок. По всяко едно време здравният министър може да променя със заповед списъка на националните консултанти. Всъщност какъв е смисълът на тези  консултанти?

           Водещ:

           Да.

           Ст. Константинов:

           То името го показва. Те трябва да консултират, да дават важни. . . по важни въпроси в здравеопазването своето мнение, да подпомагат работата на министерството, често ги ползва и здравната каса. Тоест от здравните консултанти се очаква да бъдат хора, които да имат една не само широка медицинска култура, която всички досега, които са били на този пост, безспорно са я имали, но да бъдат и обществено ангажирани, да искат нещо да променят, да подобрят обществото, да подобрят здравеопазването. Това е бил движещият мотив, когато правя промени. Общо взето, трябват енергични хора, хора, които биха са включили и които биха гледали с добро око на промяна на системата, а не толкова бранене и запазване на статуквото. Аз лично бих, така, изразил определени резерви по самия начин. . . идеята да има национален консултант, защото това нещо по принцип се отъждествява с най-добрия лекар или нещо от тоя род, което общо взето пък не е така. По-скоро хубаво би било важни решения и съвети за определени специалности да се взимат от медицински дружества по съответните специалности, но те в България не са равномерно разпределени. Има силни медицински дружества, които имат определени позиции, има други, които едва кретат. И това налага, така, да има една фигура, на която здравният министър да може да разчита със съвет, бил той да му каже - да, това е правилно, или не, не, тук грешите, или предлагаме еди-какво си да стане. Това е идеята на националния консултант.

           Водещ:

           Добре. Само да попитам, не че има лошо, но направи ми впечатление, че шефът на националното сдружение на личните лекари става национален консултант по обща медицина. . .

           Ст. Константинов:

           Ами, защо да не стане, след като винаги, ако. . . когато има проблем в общата медицина, кого търсят медиите? Обръщат се към доктор Любомир Киров. С кого водим спорове, когато нещо трябва да се направи? С доктор Любомир Киров, с управителния съвет на сдружението. Намирам за съвсем естествено на един такъв човек да мога да разчитам, когато правим промени. Да кажа - това хубаво ли е, той да каже - хубаво е, не, не е хубаво, имате ли предложения. Между другото тези промени, които направихме в Наредба 40, с общопрактикуващите. . . да има възможност пациентът и при тях да бъде диспансеризиран. . . с начина, по който се отчитат. Всичките това бяха предложения на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари към министерството. Министерството ги взе предвид и в крайна сметка те залягат и в рамковия договор. Така че от тази гледна точка го намирам за съвсем естествено. Самото сдружение. . .

           Водещ:

           И те си започват работа, консултации от сега, нали?

           Ст. Константинов:

           Да, проблемите са непрекъснати. Толкова е широка сферата и толкова неща има за дооправяне, че те никога не спират. Искам само да кажа, че и самото това сдружение многократно през годините е провеждало различни медицински форуми за повишаване

квалификацията на лекарите, на неговите членове, което показва, че то не е едно просто, как да го кажем, профсъюзно движение, а си поставя и малко по-различни цели, които пък на мен много ми харесват, и в конкретния случай аз на тях разчитам.

           Водещ:

           Сега, кратичък отговор. До края на мандата ще заработи ли електронната здравна карта? Говорил съм вече с. . . щях да кажа 15 здравни министри. Ще заработи ли електронната здравна карта?

           Ст. Константинов:

           До края на мандата трябва да имаме електронно здравеопазване, изразяващо се в електронен болничен, електронна рецепта и електронно пациентско досие. Това значи, че към тях трябва да се достига чрез някакъв идентификатор. Този идентификатор. . . предполагам зад него се крие електронна здравна карта. Умишлено не казвам - да, ще заработи електронна здравна карта, защото това значи, примерно, здравната каса да отпечата 7 милиона пластики с чип, което да ни бъде здравна карта, което може да изглежда като една добра PR-акция, но, ако нямаме зад нея една много по-сериозна система, ще бъде просто разход на едни средства. Същевременно искам да кажа, че се разработва универсален цифров идентификатор, който се надявам до края на тази година още да го видим вече като физическо как изглежда нещо, който се разработва от Министерство на транспорта и комуникациите. И с него всъщност. . . ще използваме неговите функции да бъде въпросната здравна карта, но и нещо повече, с него да достъпваме до определени административни услуги. Ето, вие сам казахте преди няколко минути за Националната агенция за приходите, как може човек да си провери дали е осигуряван. Значи, там системата е готова. И ако имахме един подобен идентификатор, човекът, без да ходи в офиса, някъде, от дома си той ще го провери. Защото ние може да имаме перфектна система, но ако човекът трябва да отиде в институцията, да попълни декларация, да се подпише писмено, да му издадат бележка с номер, ние това нещо го обричаме на една много ниска популярност. Защото едно е да си седиш вкъщи и да кажеш - абе, я да видя аз за миналия месец дали работодателят ми е превел парите, я да видя за миналия месец дали са ми отчели, че бях на преглед и ми изписаха еди-какво си лекарство, друго е да трябва да ходиш да се бориш с институциите и да ти дават някакви документи и формуляри да попълваш. Така че това е крайно необходимо и крайно належащо, но то в момента не е по силите на здравното министерство. Има друго министерство, което се е заело. И ние много разчитаме, защото сме екип, те да успеят в тяхната си част. Нашата част е пък ние да направим системата с болничния лист, рецептата и пациентското досие.

           Водещ:

           Министър Константинов, доста глупости тук, в България, се решават. Поздравявам ви, че спряхте тази глупава наредба как да връщаме старите лекарства в аптеките, и то срещу запазена касова бележка. Реакцията ви беше правилна. Надявам се, че ще поправите пътя за връщане на старите лекарства в аптеките. Работите върху това?

           Ст. Константинов:

           Аз само да уточня, че всъщност спрели сме проектонаредба, това никога не е било наредба. . .

           Водещ:

           Проектонаредба. . .

           Ст. Константинов:

           . . . и никога не е било механизъм, който да тече.

           Водещ:

           Така е, така е.

           Ст. Константинов:

           Приемам упреците, защото преди Нова година наистина имаше доста документация и явно на ръководство това е минало някъде между капките. Но точно пък затова имаме механизъм да стои на сайта, да се оглежда от всички страни. И чак когато имаме становище, ние се събираме и решаваме. Тоест ние не бяхме стигнали и до този механизъм да взимаме финално решение. В самия момент, когато се изнесоха тези неща, аз бях в отпуска, не бях в министерството. Но това е толкова естествено, когато видим нещо. . .

           Водещ:

           Да, да.

           Ст. Константинов:

           . . . нали, да бъде отстранено. Така че това е как работи гражданското общество...

           Водещ:

           Сега работите върху една нормална наредба, нали?

           Ст. Константинов:

           Ами, нормалната наредба трябва да включва всеки да може да отиде, да има места и безплатно, без да си показва лични карти, идентификации, акт за раждане, да си изхвърли лекарствата.

           Водещ:

           Да, точно това си мислех. Добре, още ли сте върл противник на нас, пушачите? Смятате ли, че ще успеете?

           Ст. Константинов:

           Не, не съм и никога не съм бил върл противник на пушачите, върл противник съм на нещата, които увреждат здравето на човека, и съм радетел за подобряването му. Тоест аз искам да. . . ако примерно за по-възрастните малко вече е късно, нали, да им обясняваме, поне да не даваме сигнали, с които да казваме, че пушенето е въпрос само на свободен избор и нищо повече. Държавата трябва да има политика и трябва да ограничава и да репресира самото пушене, не пушачите, а пушенето. В крайна сметка в това съм дълбоко убеден, че е добре и за пушачите.

           Водещ:

           Добре, те намаляват де, но ще видим, не знам какво ще стане.

           Ст. Константинов:

           То цялата тенденция. . . погледнете от 30 години насам какво се случва. Преди 30 години се пушеше в самолетите, пушеше се по рейсове, влакове и т.н. . .

           Водещ:

           Помня, да, така беше.

           Ст. Константинов:

           Вижте какво се случва. Но нека да погледнем 10 години напред и нека да решим дали ние искаме да сме от движещите сили, от моторите, които правят добрите неща, или пак трябва да сме последните в Европа. . .

           Водещ:

           Само ми кажете ще стане ли тази тотална забрана за пушене на обществени места от 1 юни?

           Ст. Константинов:

           Всичко, което зависи от мен, всичко, което зависи от мен, ще го направя. Досега във всичките разговори, а те са многократно, просто където хвана премиера, винаги му го споменавам и той винаги казва - да, твърди сме, абсолютно, 1 юни, това решение не

подлежи на дискусия.

           Водещ:

           Добре. Министър Константинов, между другото да ви попитам, след призива срещу сурогатното майчинство, Българската православна църква готви, може би го е изготвила, но готви становище срещу абортите, които, както ни е известно, тя разглежда като убийство. Какво да кажем по този повод?

           Ст. Константинов:

           А, това е вече доста по-сложен въпрос от. . .

           Водещ:

           Знам, знам. . .

           Ст. Константинов:

           . . . сурогатното майчинство и инвитрото. Знаете ли, аз ще ви кажа следното нещо. Наистина. . .

           Водещ:

           Знам, че сте акушер-гинеколог.

           Ст. Константинов:

           Да, да, и това нещо ме е вълнувало доста и съм мислил, и съм чел, и съм оглеждал въпроса отвсякъде. Знаете ли, църквата е права в тези неща да казва, че има някаква граница, до която човек трябва да се бърка в природата. Сега, едни хора, които не вярват в господ, казват природа, други хора, които вярват в господ, казват божите дела. Това обаче, както и да го погледнем, е абсолютно вярно. Тоест ние трябва да си поставим някаква граница, до която трябва да се набъркваме в тях. Ясно е, че цялото развитие на медицината е водило до. . . заболявания, които са водили до смърт и са били нелечими, в обръщането на тенденцията. Така е с диабета, така е с много ракови заболявания. Ако погледнем стерилитета за заболяване, инвитрото не прави нищо по-различно от това да лекува това заболяване. Лошо вече става, ако ние започнем да модифицираме гените и да казваме - ние сега ще избираме ембрионите да бъдат със сини очи, децата да се раждат повече от мъжки пол, да избираме тези, които ще са високи два метра, нали, понеже са по-представителни и хубави, и т.н. Тези неща ако достигнат. . . там съм съгласен, това е сериозен етичен проблем, и да го подкрепим.

           Що се касае вече до самата дума. . . темата за абортите, въпросът е много дискутабилен. От една страна, чисто като практик не съм убеден, че забраната за обществото би била полезна. Моментално то ще стане скришно, на черно, с много по-тежки страдания. Не съм сигурен дали едно дете, което е абсолютно нежелано, неговото бъдеще ще бъде по-добро и за обществото, и за него, и за всичките останали. От друга страна, знам какво веднага ще ми отговорят представителите на църквата. Нека да видим тяхното становище. Те тук вече биха били в абсолютното си право да искат подобно нещо. Между другото, аз не знам обаче, никога не съм виждал в България текст, който, примерно, да казва. . . на акушер-гинеколозите да им дава възможността пък, когато имат съображения, да не правят аборти и да кажат, че те не искат да извършват тази манипулация, което мисля, че би било редно. И по-скоро според мен въпросът да се остави на съвестта на самите хора и самите изпълнители на тази. . .

           Водещ:

           Родителите, жената да има право да реши дали да стане майка например. . .

           Ст. Константинов:

           Защото в крайна сметка след дискусия е. . . това трябва да го вземат самите. . . самата бременна жена, мъжът, който е участвал в създаването на това дете. Нещата са доста сложни. Мисля, че, понеже ме хващате сега неподготвен на тази тема, едва ли ще може да. . .

           Водещ:

           Ще има дискусия. Аз просто, така, ви предупреждавам, че това идва, тази дискусия.

           Ст. Константинов:

           Мога да ви кажа, че тази дискусия няма да завърши еднозначно, защото въпросът е много сложен.

           Водещ:

           Все пак да кажем, че едно време абортите мисля, че бяха забранени и се правеха криминално, водеха и до увреждания.

           Ст. Константинов:

           Абортите навремето, в славните социалистически времена, се разрешаваха, понеже и баща ми, лека му пръст, беше гинеколог, и се правеха специални комисии, където участваха хора откъде ли не, дори от ОФ-то, които да разгледат дали еди-кой си има право. Тоест те не са били тотално забранени, но бяха. . .

           Водещ:

           Да, така беше.

           Ст. Константинов:

           . . . сериозно администрирани, което. . . Нали, сега като се замисля, и си казвам - в колко хубави времена живеем днешно време, какви безумия просто е имало. Но хората ги забравят и си казват. . .

           Водещ:

           Може би е добре, че ги забравят, не знам. Добре.

           Ст. Константинов:

           Това е много хубаво, че ги забравят, защото човек трябва да забравя миналото и да не робува много на него, за да може да гледа в бъдещото.

           Водещ:

           За да върви напред. Кратко да ми отговорите има ли голямо увеличение на инфарктите тук в разстояние на две седмици?

           Ст. Константинов:

           Не, няма такова нещо. Увеличение може да има от простичкия факт, че сме зима. През зимата по принцип подобни инциденти зачестяват. Нямаме нещо алармиращо. За кратък период от една седмица, две или месец не може да извадим статистика и на нея да се позовем. Трябва ни по-дълъг период, една година поне. Ако имаме от една година за следващата година увеличение на инфарктите, трябва вече да търсим сериозна причина. Но това, че е по време на студено време, че. . . когато има физическа активност, когато има празници и хората прекаляват с ядене, с пиене, обездвижване, след това изведнъж решават пък, че трябва да отидат да карат ски, нали, всички тези неща са доста утежняващи, доста тежащи на сърдечно-съдовата система и могат да провокират подобни инциденти. Така че аз по-скоро, ако има нещо подобно, бих го разгледал като сезонно. . .

           Водещ:

           Сезонно.

           Ст. Константинов:

           . . . явление. Но за нас е важна статистиката за цяла година.

           Водещ:

           Общинските болници започват да фалират, очаквано. . .

           Ст. Константинов:

           Нека ясно да кажем - общинските. . . понеже общо взето тезата, особено, особено на опозицията, цялата година беше - вие искате да фалирате общинското здравеопазване. Декември месец събрахме представители на общински болници, на които бяха връчени проектите за получаване на евросредства до 4 милиона лева за подобряване на техните условия. Има общински болници и общински болници, има такива, които работят и имат перспектива, има и такива, които са останали без никакъв персонал, нямат население, което да обслужват, и само за честта на кмета или на общинския съвет се водят болници, а всъщност всички знаят, че на практика там човек не стъпва. И това им е големият проблем. Винаги, когато са идвали при мен кметове и ми казват: ние трябва да спасим еди-коя си болница, аз им казвам: добре, колко лекари имате в момента. . . Ама ние нямаме в момента лекари, ама ние ще намерим. Откъде ще ги намерят лекарите? Имате ли пациенти? Колко пациенти са минали? Минали СА хиляда пациента за миналата година. И аз. . . Това може ли да е болница? Да не говорим, че ако им направим проверка какви са точно тези пациенти, се разбира, че много голяма част от тях могат да си се лекуват вкъщи. Или просто те изпълняват някакви социални функциите да, така, приютят по-бедни люде, да могат да имат топлина, някаква храна или нещо от този род. Значи, въпросът за устойчивостта на една общинска болница е първостепенен въпрос на ръководството и на самата община. И следващото нещо, за което трябва да се замислят всички общини, е наистина имат ли нужда да имат общински. . . да имат болници, има ли нужда на всеки десет или двайсет километра, или трийсет дори, да има болница. Общото. . . моето дълбоко убеждение е, че на нас ни трябват по-малко, но много по-добре работещи болници, предлагащи по-сериозни медицински услуги. Което, нали, ме навежда и на мисълта, че е крайно време и да имаме тази работеща здравна карта. И се радвам, че сега, в следващата седмица, ще започне. . .

           Водещ:

           Промените в Закона за лечебните заведения са свързани именно със здравната карта, нали така. . .

           Ст. Константинов:

           Точно така. . .

           Водещ:

           . . . в парламента?

           Ст. Константинов:

           Защото, от една страна, аз като го казвам това, че на нас ни трябват големи болници и качествено работещи, не казвам, че тези големи болници трябва да бъдат в София всичките съсредоточени, или в най-добрия случай в Пловдив и във Варна, а трябва да имаме такива големи работещи болници, сравнително равномерно разпределени на територията на цялата страна. И всъщност това е философията на законопроекта, който внасяме в частта му здравна карта. Ние не говорим - дайте сега да намалим болниците, дайте да закрием, дайте да унищожим. Идеята е да имаме някаква равномерност на територията на цялата страна и да кажем ясно къде ще бъдат центровете, където ще се развива медицина. А пък кой ще ги развива, дали ще ги развива държава, община или частна структура, това оставяме на свободното предприемачество.

           Водещ:

           Ясно. Добре, какво да си пожелаем, здраве. . .

           Ст. Константинов:

           Ами, да сме . . .

           Водещ:

           . . . и пак здраве.

           Ст. Константинов:

           Ами, да сме здрави, да . . . може би, може би нещо, което по традиция нашето общество се нуждае - оптимизъм. Когато човек гледа начумерено и казва - не става, не може, няма да успея и така нататък, наистина накрая се оказва, че не се успява. Когато

обаче кажеш - не, това трябва да го направя, ето, виж, другите народи са го направили, други държави, някак си нещата по-лесно се случват.

           Водещ:

           Така е.

           Ст. Константинов:

           Това е скромният ми опит. И затова казвам - здраве и оптимизъм. . .

           Водещ:

           Здраве, оптимизъм и пак да се чуваме. Благодаря. Приятна неделя. Министърът на здравеопазването Стефан Константинов.

Сподели в: