Г-н Москов, последното изследване на Алфа Рисърч показва, че сте едновременно много харесван и неодобряван. С реформата ли си обяснявате това?
Правителството знае добре какво прави в областта на здравеопазването. Следваме този план и реформите са едновременно тежки и в същото време лесни за популистко противопоставяне. Това, че тези промени срещат одобрение, ме радва и ми дава увереност, че сме на прав път.
Как оценявате дебата, който върви, за здравната реформа?
Аз не съм нито наивен, нито имам погрешна представа срещу какво се изправям. Вие го наричате дебат, но за мен това не е дебат. Правителството има аргументи, анализи и логика на предлаганите промени. Ако говорим за дебат, срещу тези предлагани промени трябва да има контратеза. И да се каже - не трябва да се прави това, а нещо друго. Действията срещу правителството в момента не са дебат, а развихряне на политическа пропаганда, свързана с предстоящите местни избори. Лесно е да се борави със страховете и притесненията на хората, особено що се касае до здравеопазването, и това го наблюдаваме. Хубавото е, че хората, които говорят от трибуни, телевизии и други медии срещу реформата, когато бъдат вкарани в наистина смислен разговор с ясни данни, с анализ, аргументите им падат и те се съгласяват, че трябва да се направят промени. За мен беше истинско откровение да видя, че в комисията по здравеопазване всички политически партии подкрепиха концепцията на правителството. Тази подкрепа обаче не пролича по време на дебатите в пленарната зала.Срещу реформите в сферата на здравеопазването има два типа говорене -едното е свързано с чисто политически дивиденти. Другото е свързано с това, че срещу тях се изправят около един милиард лева неефективно вложени пари,част от които откраднати. Един милиард са много „шумна" сума. Те позволяват да се разполага с медия, радио, телевизия, парламентарно представителство. И двата типа говорене не са ми интересни. Факт е, че разговорът тече с пациентите, със съсловните организации и там нещата са смислени.
На форума, организиран от КРИБ, изнесохте една впечатляваща цифра - 8 милиарда се изливат годишно в здравеопазването и това не подобрява нещата. Къде са пробойните?
Ние не можем да кажем, че тези 8 милиарда лева са изтекли. Това са пари, които са вложени в здравеопазването. Уникалното за България в сравнение с другите европейски страни е, че само половината от тези средства са дадени през националния бюджет и НЗОК. Другата половина от тези 8 милиарда са дадени от джобовете ни. Означава следното: като се съберат всички тези пари, съотнесени към БВП, се оказва, че те са съпоставими с парите, които се дават в другите европейски държави за здравеопазване. А не се получава желаното качество.Това е ясен сигнал, че политиката, която е водена досега, трябва да бъде радикално променена. Целта е постигане на качество при пълноценно и комплексно лечение и по-малко финансиране от джоба. В противен случай, ако продължава, както досега, означава, че ние нямаме здравноосигурителна система, а някакви смесени стоково-парични отношения между лекари, фармацевтична индустрия и пациенти.
Как си обяснявате нарастването на парите за здравеопазване през годините и липсата на резултати?
Новото в тази цифра от 8 милиарда лева са изчисленията на НСИ какво вадим от джобовете си директно за здравеопазване. Вижда се, че едно от най-важните неща, които трябва да бъдат променени, е начинът, по който се провежда лекарствената и реимбурсната политика на касата. На форума, организиран от КРИБ, грамотни икономически хора бяха стреснати от числата, които изнесохме. Давам пример със сърдечносъдовите заболявания. За миналата година касата е заплатила 300-400 милиона лева. Допълнително от нашите джобове са дадени още толкова. Излиза, че идеята, че ние имаме реимбурсиране на лекарствата, т. е. срещу здравните си вноски пациентите получават лекарства, не е така. Особено в групите, където определени лекарствени позиции са влизали заради маркетинговия натиск на фирмите, а не заради реални доказателства, че вършат по-добра работа.
Казахте, че в момента у нас е по-атрактивно да се откриват болници, отколкото казина. Защо?
Това е медицински факт. Миналата година в България има повече открити болници, отколкото казина. И ако приемем, че казиното е с най-висока норма на печалба от легалните човешки занимания, това означава, че светът на бизнеса е получил от българските власти съобщение, че е по-рентабилно да се влага в болница, а не в казино. Това отговаря и на въпроса защо имаме такова голямо количество болници. Те съответстват на добро капиталовложение, но не и на реалните нужди на населението, за което говорят и влошените здравни характеристики на нацията. Факт е, че ние имаме непознато в цивилизования свят количество болници и легла за активно лечение на глава от населението, но нямаме добър резултат за нацията. Ако имахме успехи, щяхме да приемем, че това е начинът, и ще продължим да влагаме още пари и да строим нови болници, ще заплащаме още нови лекарства от касата. Но явно това не е така. Подчертавам, че целта на реформите не е да спестяваме средства, а тези пари да се изразходват ефективно и по прозрачен начин.
Кои са основните стълбове на реформата?
Едната промяна е свързана с промяна на структурата, а другата с начина на финансиране. Промяната на структурата върви с въвеждане на национална здравна карта със задължителен характер. Тя ще отговори на въпроса от какво количество болници и легла има нужда населението. На базата на тази карта НЗОК ще сключва договори на територията на областта и на територията на държавата. Касата ще има право на избор с кого да сключва договор и с кого не - по критерия за достатъчност, по критерия за комплексна услуга и резултат за пациентите. По-голямата промяна е свързана с финансирането.
Какво ще промените във финансирането?
Има три линии, по които работим. Първата е разделянето на здравните услуги на основен и допълнителен пакет. Втората е изваждане на дейности от болницата в доболничната помощ. В момента, вместо пациентът да получи помощ в амбулаторията за половин час, трябва да стои три дена в болницата, за да може лечебното заведение да прибере пари по клинична пътека. Третата линия е свързана с осветляването на начина, по който се финансира болничната сфера. В момента не ясно как се извършва остойностяване на услугите. И наблюдаваме следната картина. В преговорите между БЛС и НЗОК седи една котка в чувал. Лекарският съюз казва, че за дадена клинична пътека трябват 1200 лева, касата казва, че дава 1000 лева, а всъщност и двете страни нямат представа колко е реалната стойност на тази пътека. За едните е добре да бъде по-скъпо, защото част от парите отиват за възнаграждение на персонала, а за другите е добре да си охраняват бюджета. Но това не дава отговор дали тези 1000 лева, за които говорим, са достатъчни за качественото лечение на съответната болест.Не е ясно каква част от тези пари осигурява достойното възнаграждение на хората, които лекуват, за да не търсят те други начини да си допълват доходите, или да не си вземат куфарите и да идат в друга държава, където нещата са ясни. И не отговаря на въпроса каква част от тези пари е свързана с непреки медицински разходи.
Ако от тези 1000 лева 20% в една болница отиват за стопански дейности, в друга те са 10%, касата защо приема това за норма?
Реалното остойностяване на лечението ще позволи да се планират нуждите на тази система. Ще стане ясно дали трябват повече пари, както се твърди, защото в момента разказът как системата е недофиннасирана, на мен нищо не ми говори. БЛС, НЗОК заедно със сестринските организации трябва да се договорят колко да е средното възнаграждение на лекаря. И когато се каже, че то трябва да е 2000 лева, това ще означава, че по квалификационната скала - колко е добър даден лекар, в кое направление работи и т.н., възнаграждението може да стане 4500 или 5000 лева, но ще се знае, че средното възнаграждение, което касата трябва да даде, е 2000 лева, защото става дума за лекар и лекуване, а не за работа на норма. Второ - ще стане ясно колко реално струва лечението на даденото заболяване - колко струват консумативите, ако го купуват на пазарните цени, колко са стопанските разходи. Това е важно, защото някой мениджър може да реши да си назначи колкото лекари, толкова и администрация, каквито примери има в момента в болниците. Може да реши да прави градинки и ремонти, защото е роден не за лекар, а за инженер и архитект, и затова касата трябва да сложи средна разходна норма на определен клъстър. Когато се изчистят тези елементи, ще стане ясно какво е реалното положение на нещата. И тогава ще може да се води разговор дали 8 милиарда лева са много, или малко за здравеопазване. В момента аз мога да кажа, че за сумите, които българите плащат, не получават това, което очакват. В момента тази система няма насищане по начина, по който е структурирана. Затова нашето лято ще „Бизнесът е получил от властите съобщение, че е по-рентабилно да се влага в болница, а не в казино" премине в остойностяване на услугите, за които говорим.
Кога във времето ще видим това остойностяване?
Новият договор между касата и БЛС, преговорите за който ще започнат от есента, ще трябва да мине по тази права -какво даваме за заплащане на хората, които работят, каква е реалната стойност на лечението и какво отива за разходи, които нямат нищо общо със здравеопазването. Трябва да си отговорим на въпроса дали със сериозна част от парите за здраве ние не издържаме някакъв сграден фонд. Прави впечатление, че у нас някак хаотично се купува скъпа апаратура за различни болници и същевременно има проблем с изследванията.
Не Ви ли се струва странно това, че Онкоболницата в София няма модерна апаратура?
Онкоболницата страда от липсата на апаратура, защото вследствие на смяната на няколко ръководства почти бяха успели да провалят одобрената с европейски средства апаратура за лъчелечение. Надявам се, че през последните месеци успяхме да извървим пътя това да не се случи, и там такава апаратура ще има. Иначе въпросът е основателен. Давам пример с прочутите протести на деветте болници в карето на Медицинска академия. Това са девет университетски болници с висок клас специалисти и модерна апаратура и могат да посрещнат всяко едно ваше страдание. В момента тече анализ от сдружението, което болниците направиха помежду си, за степента на използваемост на апаратурата. Не говорим за апарати за кръвно налягане, а за тежка и скъпоструваща апаратура. Оказва се, че натовареността на тези уреди е много под нормата, която дава икономически смисъл от закупуването им. Има дублираща се апаратура на всички тези места и не е ясно за кого е добре това - за пациента, за лекаря, за системата, за финансовия министър? Истината е, че за никого не е добро. И това трябва да се промени, за да не изтичат парите.Приключихте презентацията за предстоящите промени със снимка на набития Кубрат Пулев след мача с Кличко.
Каква е вероятността да завърши по този начин и тази здравна реформа?
Целта на този слайд, който взех от председателката на Националното сдружение на областните болници д-р Нели Савчева, е не да онагледя загуба, а да покажа, че умните хора си взимат поуки. Кубрат Пулев го пребиха, но си взе поука и продължи напред. На срещата с бизнеса казах, че пътят, по който сме вървели досега, е бил на постоянен конфликт - държава, индустрия, синдикати, съсловни организации са се карали за това, какво да става и как да не става нищо различно от това. И резултатът е, че няма положителен напредък. Този път не носи добро за никого, защото след десет години ще се отвори такава финансова дупка в бюджета, че ще трябва да избираме дали ще имаме социални помощи, образование, или здравеопазване. Няма разумна държава, която да може да понесе това. Правителството ще направи всичко възможно да вкара тази система в прогнозируем и устойчив вид. И ако сме си взели поуките, заедно ще трябва да изработим тъканта на тази устойчивост. Другото е нещо, което сме виждали досега - искахме по-добре, но стана както винаги.
***„Аз не съм нито наивен, нито имам погрешна представа срещу какво се изправям. Това не е дебат за здравната реформа"