Върни се горе

Интервю с д-р Петър Москов - БНТ „Денят започва“

 

Водещ: Здравният министър Петър Москов вече е в студиото. Ще говорим за реформата в здравеопазването, между желаното и възможното, за проблемите и тяхното решение. Добро утро, д-р Москов. Всъщност идвате в студиото, да кажем на зрителите, болен, с тези вируси летни, които циркулират.

Д-р Петър Москов: Както казва народа, не мори, но мъчи много.

Водещ: Но мъчи наистина, доста е упорит. Да започнем от там, че започнахте мандата си, горе-долу в началото с едно обещание - Здравната каса да поеме скъпите консумативи като тези за лечението на артериовенозна малформация и мозъчна аневризма. Преди две седмици обаче три жени, здравноосигурени – Наталия Гърнева на 34 години, Анелия Иванова на 37 и Силвия Петрова на 31, неслучайно казвам възрастта, Ви написаха отворено писмо, защото в болница „Иван Рилски” всеки път ги питат дали са събрали парите за поредната животоспасяваща операция. Всяка от тях трябва да си доплаща средно по над 20, дори 25 хиляди лева. Какво им отговорихте?

Д-р Петър Москов: Ще отговоря. Аз това, което съм отговорил на тях, разбира се, те го знаят, но аз ще отговоря на всички Ваши зрители. Първо да кажа какво правим по въпроса и то буквално в момента, от гледна точка на ангажимента за сваляне на тежестта от хората да вадят от джоба си пари за скъпите консумативи. Първо е, че мина обществената поръчка за консумативи свързани с модерен начин на лечение на исхемичните мозъчни инсулти – то е същото, което се прави в сърцата и вече е масова практика и се слагат стентове, сега в няколко големи центъра, които са оборудвани технологично и имат съответно подготвените кадри, защото това е изключително сложна манипулация, тези скъпи устройства се поемат от фонда на министерството. Същото в момента е и в процедура да се случи с този вид консумативи за артериовенозни малформации или за консервативно лечение на големи аневризмални решения, но тук има и друг въпрос. Когато някой казва и на някого от Вашите зрители някой от болницата го пита защо нямал 20 хиляди лева, тук въпросът е първо защо някой счита, че това може да струва 30 хиляди лева. Тоест в рамките на срещи с производителите и представители на производителите на тези медикаменти, ние сме в процес на договаряне на една почтена, съобразно възможностите на бюджета на министерството при ангажимент за определено закупуване на количество, цена на тези неща. Защото уверявам Ви, че тази цена има доста какво да се обере. Т.е. такава процедура в момента в министерството тече и ангажиментът поне до някаква степен ще бъде спазен, разбира се, в рамките на това, с което разполагат министерството, държавата и касата.

Водещ: Като казахте за цената, то проблемът с медицинските изделия е твърде стар. Не може Вие да носите отговорност, разбира се, за това, защото съществува от години.

Д-р Петър Москов: Мога и трябва, господин Никодимов, защото аз изпълнявам тази функция. В момента, в който не я изпълнявам, мога да коментирам отстрани защо не е станало. Нека да кажа - това, което направихме с лекарствата – буквално до дни и тук още малко ще кажа на Вашите зрители, защото миналия път, когато гостувах, ако не се лъжа във Вашето студио, казах, че в рамките на месец ще стартира централизираната обществена поръчка за медикаменти, т.е. централизираме поръчките за лекарства в болниците и на база на обема получаваме много по-ниска цена, мисля, че е ясно като философия на Вашите зрители. Ще кажа защо се забави и защо наистина на следващата седмица започва тази процедура, а не месец по-рано както обещах във Вашето студио. Защото се оказа, че въпреки много ясните инструкции за това, че медикамента трябва да е даден по своето непатентно наименование, тоест в едно непатентно наименование може да има няколко търговски интереса, няколко търговски фирми и без значение каква опаковка, с какъв цвят или колко броя хапчета има вътре и това не могат да бъдат причини за определена спецификация на един търг за лекарства, а качеството и съответно най-ниската цена, някои от болниците дали заради глупост, дали заради друг интерес, бяха написали, че искат точно опаковка от определен медикамент от 10 хапчета и ако е от 20, те вече не я искат. Служителите в министерството допълнително се натовариха с това нещо и вече сме изчистили нещата от такива неща, които според мен са подвеждащи. Същото нещо в момента сме в процес, доколкото за медикаментите мисля, че това е процедурата, която води до обективно понижаване на цените през пазарен механизъм, същото нещо трябва да се случи и ще се случи за медицинските консумативи и съответно за медицинските изделия. Да започнем от медицинските консумативи, като говоря за елементарните неща в болници – от спринцовки, марли, бинт и всичко това, което се купува на дребно, отново ще централизираме такива процедури – за тази цел е нужно да се състави регистър, тъй като до момента в България има просто списък на такива медикаменти, ние сме в процес на това изработване. Това е начина обективно да се намали цената за тези неща и респективно да се намали доплащането от пациентите за наистина понякога изключително скъпите консумативи.

Водещ: Добре, но защо се получи така? Стана известно и около дебатите около Фонда за лечение на деца, че едни и същи медицински изделия в България са два-три пъти по-скъпи отколкото в Германия и Франция.

Д-р Петър Москов: И точно поради тази причина начинът е открита процедура, на която могат да кандидатстват всички фирми, а не избраните от определен лекар, определена болница. Тоест това е процедура в рамките, на която, една от многото процедури, в която държавата трябва да защити публичния интерес, интереса на данъкоплатците, независимо от това дали той съвпада с определен търговски интерес. И понеже има много, през цялото време по министерството, по мен, по служителите ми, по касата, вървят преписки, кой съд, коя прокуратура, коя медия, коя обществена лобистка организация – да сме наясно нито аз, нито правителството ще спрем. Знам, че и противниците ни няма да спрат, само че няма да ни накарат да спрем по този начин.

Водещ: Д-р Ваньо Шарков тук, седейки на стола, на който сте Вие в момента, каза, че и на Вас Ви се живее, когато говорихме за медицинските изделия.

Д-р Петър Москов: Нека да кажа следното, има малко или повече обективни публични организации, които твърдят, че вследствие на действията, които е предприело мнозинството през законови актове, правителството през нормативни актове, произтичащи от това, в последната година са нарушени търговски интереси или е спечелен за публичните интереси и за интересите на данъкоплатците суми от порядъка на над 250 милиона. Тоест тези пари са влизали в определени търговски интереси, което е честно, търговецът иска това - да продава повече и по-скъпо, въпросът е дали отсрещната институция го позволява. Това са много пари, предизвикват много интереси и да кажем, че вероятно наистина не е безопасно. Само че хайде да не навлизаме в това – който не го е, какво беше там, мечки и гората.

Водещ: Да.

Д-р Петър Москов: А иначе нека да кажем, вследствие на последователна и ясна политика на това мнозинство, на това правителство по отношение на лекарствата, ние имаме вече договореност с фармацевтичните компании, базирана на законодателна и след това на подзаконова нормативна уредба. Миналата година фармацевтичните компании, така наречената Бигфарма, върнаха като задължителна стъпка в бюджета на касата 45 милиона, тази година сумите, около които няма съмнение, са около 80 милиона лева. Това са пари, които досега са отивали като част от печалбата на фармацевтичните компании, сега се връщат в публичния фонд и с тези пари фонда може да купува повече други нови медикаменти или нови медицински услуги. Това е добре.

Водещ: Не е ли обаче това и проблемът на Фонда за лечение на деца, защото виждате, че дори консултантите съвсем открито признават, че консултират и вносители на медицински изделия и търговци. Въобще чий джоб се пълни от цялата тази работа?

Д-р Петър Москов: Първо нека да кажем, че аз не искам да говоря или да обвинявам когото и да било, но обикновено не само в България, а навсякъде по света, ако искаш да правиш нещо недотам почтено, може би грозно, е хубаво да го замаскираш под някакъв много добър публичен претекст. Когато казваме, че правим нещо за децата и някак си не е редно държавата да каже, да де ама ние пък за децата нещо не искаме да правим и излизат едни хора, късат си ризите и казват, виждате ли, тук държавата за децата – тази администрация и това правителство има смелостта да бръкне и в този проблем. Лечението на това под благовиден претекст всъщност да няма ефективно изразходване на Вашите пари от данъци, те не са мои, аз имам задължението да гарантирам, че те се изразходват ефективно пред вас, е прозрачни и ясни процедури. Това е начина, по който работи новото ръководство на Фонда. Вчера гледахме проект за новия устройствен правилник ни беше представен. Нека да кажа, че там първо целите, които ще бъдат изпълнени през този устройствен правилник, са абсолютна прозрачност на цялата процедура. Господин Никодимов, досега в този фонд нямаше деловодство. Тоест в момента кога постъпва да кажем искане мое или Ваше за нашето дете, то не влиза в деловодна система, която да има ясна проследимост за това – днес се случва това, след това се случва това. Имам тук, извинявайте, има преписки постъпили на ноември месец 2015 година.

Водещ: Тоест преди девет месеца, цяла бременност е минала.

Д-р Петър Москов: Една цяла бременност, които още не са получили своето експертно становище. И така нататък. Това, което ще се случи с новия устройствен правилник на Фонда и това е амбицията и което след приемането му, аз ще застана с политически ангажимент това да се случи е, че този процес, в който от ноември месец миналата година досега може да няма експертно становище медицинско – тоест подготвена документация за разглеждане от обществения съвет. Това време ще бъде сведено до 10 дни и нито ден повече. И ще бъде прозрачен начин, с ясна информационна система, в която всеки родител в това тежко състояние, в което детето му е болно, ще може да проследи къде точно и на какъв етап е документацията, преписката, досието на неговото дете. Това е ангажимент, който след приемането на устройствения правилник и аз и директора на фонда ще поемем и ще отговаряме съответно политически за него.

Водещ: А разговаряте ли с професор Пилософ да намери подход във взаимоотношенията си в обществения съвет, защото там безспорно по тази линия между него и обществения съвет съществува едно напрежение?

Д-р Петър Москов: Напрежение не е лошо да има. Общественият съвет би трябвало да бъде един вид и орган, който внася публичност и контролира през публичност начина на действие на самата администрация на фонда. Тоест нека да има напрежение, не е задължително директорът на фонда и общественият съвет да са приятели, напротив, нека да има контрол. Отделен въпрос е обаче кой как си представя това, което трябва да бъде фондът. Да обясня на Вашите зрители – в България както и във всяка друга европейска държава, но да кажем за България, защото това интересува нашите зрители, Вашите зрители. Парите за здравеопазване специално за децата са по линията на Националната каса, по линията на фондовете на министерството и по линията на фондове на социалното министерство, там където е нужна някаква логистика или някакви допълнителни неща и медицински изделия. Ако някоя от тези системи за финансиране на лечението на деца нещо е изпуснала или е нужна някаква допълнителна логистична подкрепа за пътуване, за уреждане на придружител на дете, някаква диагноза, която не се поема от касата или от министерството, някакъв нов метод на лечение, който не е влязъл в нашите списъци, някакво лекарство, което поради някаква причина не може да бъде доставено през фондовете, тогава е смисъла на този фонд за лечение на деца като една предпазна мрежа отдолу, ако нормалните методи на функциониране и финансиране на системата не сработят да няма нито едно дете чиято потребност от лечение да не бъде задоволена. И това е смисъла. Смисъла на фонда не е да се изземат конституционни права било на моето, било на Вашето дете – има задължение породено от конституцията и законите на националната каса да финансира лечението на български деца и граждани в чужбина, когато това е съобразно съответните медицински критерии. И няма никаква причина нито управител, нито обществен съвет на фонда да влиза в ролята на орган, който може да се произнася по въпроса мога ли или не мога използвам конституционните си права, разбирате ли?

Водещ: Добре, това защо не се получава в момента? При смяната на ръководството…

Д-р Петър Москов: Не се получава, защото начина на организация на работа във фонда е била лоша, твърдя го съвсем отговорно и защото процедурите, начина на отчетност, начина на водене на документация, смисъла на работата на фонда е изкривен. Поел съм ангажимента и отново казвам, фондът ще заработи и вече работи по начин, по който подобни забавяния няма и не може да има. И отново казвам, фонда не е заместител и хората във фонда и обществения съвет на фонда не са някаква висша инстанция, която да отменят или да потвърждават моите или Вашите конституционни права. Фондът е там, за да може нещо, което нормалните механизми на финансиране на здравеопазването са изпуснали и нито едно дете да не може да остане без лечение и нищо друго, но и нищо по-малко.

Водещ: Сега, понеже когато гостувате Вие винаги има изключителен зрителски интерес, да видим…

Д-р Петър Москов: Това не знам добре ли е.

Водещ: Да се надяваме, че е за добро, както се казва. Да видим какво е мнението и какви са въпросите, които нашите зрители са повдигнали на сайта ни. Даниел е с тях. Добро утро, Даниел отново. Да ни кажеш основно какво питат зрителите?

Журналист: Ами това, което мога да започна и това, което Вие се занимавахте в последните минути. Въпроса естествено за Фонда за лечение на деца. Ето тук това, което чета в новинарския ни сайт – Патриция Аргирова казва, защо министър Москов допуска подобна груба саморазправа над ръководството на Фонда за лечение на деца. Очевидно е, че не всички административни разпоредби на министерството са били изцяло прилагани поради тяхната тромавост или несъобразеност, с болезнената реалност на чакащи спасително лечение болни деца. И още нещо – две дами с общо взето едно и също питане – Министър Москов, аз съм една от стоте българи, които имат нужда от ендоваскуларно лечение, което е животоспасяващо за нас, пише Валя Дочева. Кога ще бъде решен въпроса със скъпите консумативи и ще се приеме ли закон, който задължава Здравната каса да поема лечението на аневризмите и артериовенозните малформации. Моля за отговор на тези въпроси. Със същото питане е и Наталия Гърнева, която казва, аз съм майка на четири деца, които ме питат, мамо, колко ще живееш. И тя моли за отговор. Въпроси събираме и в страницата ни във Фейсбук. Там пак за фонда, само че този път за подпомагане на семейства с репродуктивни проблеми – защо не функционира, пита Лидия Мишева, защо министерството не отпуска пари. Д-р Москов може би ще отговори, че тази година се отпускат още повече пари, но това не е вярно, пише Лидия и то с главни букви. Заповеди не се раздават или ако се раздават са много малко. Не са ли децата най-важното в живота. Риторичен въпрос, с който завършва. И още нещо от тук, Тошко Йотов пита, бих искал да зная кога ще започне да функционира електронното здравеопазване, електронната здравна карта, електронна рецепта. Успех в реформата, всички коректни данъкоплатци я заслужаваме. Още питания събираме, страницата ни във Фейсбук Ви очаква. Очакваме Ви и в новинарския ни сайт.

Водещ: Добре, благодаря ти, Даниел.

Д-р Петър Москов: Може ли бързо да отговоря?

Водещ: Ние вече отговорихме на част от въпросите, те съвпадат. На репродуктивните проблеми реагирахте и електронното здравеопазване са двете теми, които до момента…

Д-р Петър Москов: Само още две думи за Фонда за лечение на деца. Първо, как да Ви кажа, не искам да участвам в разговор на агитки, защото това вече са агитки. Министерството няма нищо общо с разработката, която имат ГДБОП и прокуратурата, на базата на която е осъществена акцията във фонда. От разговорите ми с вътрешния министър и съответно с прокурорите, това, което знам е, че тези хора имат достатъчно причини да направят това. И много моля за въздържани реакции и липса на квалификации по този въпрос, защото когато фактите излязат може би много хора ще се чудят защо са говорили тези неща. Нека да кажем нещо, което е свързано със стендовете и мозъчните малформации, тук малко искам да разширя въпрос, който, ще взема повод от това, което питат зрители за инвитро програмата. Първо е абсолютен факт, че тази година държавните фондове за инвитро процедури са увеличени, тоест това, което казва госпожата просто не е така.

Водещ: С колко са увеличени, за да бъдем абсолютно…

Д-р Петър Москов: С 2 милиона. Оттам нататък обаче искам да кажа нещо по-общо и това е въпрос, който може да Ви се стори, че отново влизаме в поредната война, но това е така и Вашите зрители трябва да го знаят. С голяма част от тези добре звучащи и смислено звучащи в сутрешния блок докато Вашите зрители си пият кафето искания на свободни граждани, които питат, защо определен медикамент не започне да се заплаща по-скъпо от касата? Защо определено изделие не се заплаща? Защо еди какво си, ние страдаме, децата питат и така нататък. Огромната част и го казвам с яснотата за това, което говоря огромната част от организациите, които наричат себе си, между тях има и много почтени, пациентски, всевъзможни лобистки организации, организации за защита на незнам си какво си, това са организации с договори с фармацевтични компании или болнични вериги и в тази публична битка те следват този интерес. Мога да дам обратния пример – Асоциацията за, Световната асоциация, Европейската асоциация и Българската асоциация Хепасиз за лечение на хепатит, в момента България започва да финансира много скъпо лечение на хепатит С. Начина по който една пациентска организация трябва да реагира е начина по който реагираха тези пациентски организации. Те казаха, това е огромна цена, непоносима за голяма част от европейските държави. Изискваме от фирмите вносители да намалят цената, така че това да стане за нас и изискваме възможността държавите да предприемат действия да не се съобразяват с патента на това лекарство. Това е почтената позиция на пациентска организация. А не през носене на ковчези до касата да се извиват ръцете на касата, за да дава пари във фирмите без да има нужда от това нещо. В тази връзка, извинете, само да минем на електронното здравеопазване, може ли да кажа още две думи за лекарствата, за да изчерпим тази тема.

Водещ: Като говорите за лекарствата и за консумативите, се сещам и за един друг известен проблем от години – как болници плащат на екипи на Спешна помощ, за да возят при тях пациенти особено такива, които се нуждаят от медицински изделия като тазобедрени стави и не знам си още какво.

Д-р Петър Москов: На това нещо има прост отговор. Ваши колеги направиха в последните дни такива журналистически разследвания, на тази база има с моя заповед направена група начело със зам.-министър Ваньо Шарков и отговора е прост, всяка една линейка има GPS система вързана със съответния център. В рамките на тази седмица ще бъдат проследени всички по GPS сигналите, тоест от къде тръгва линейката и къде отива, с какво страдание е пациента и ако има някакви отклонения, които могат да говорят за това, което Вие казвате и за това директора на съответното ЦСМП или филиал не е взел съответните мерки, тези хора ще бъдат санкционирани. Това, което аз знам по предварителна информация е, че такива неща са по-скоро изключение. Но когато излезе окончателния доклад, аз ще го представя и на Вас и разбира се, на колегите ви, които започнаха това разследване. А иначе абсолютно ясно с наредба на министъра, с наредба на моя предшественик министър Ненков, линейката кара пациента до най-близкото лечебно заведение, което е осигурено със съответната апаратура, консумативи и кадрови потенциал за лечението на съответното заболяване. Точка.

Водещ: И в София може да Ви се оправдават с това, че това лечение нямало места, защото аз съм бил свидетел – с инсулт на баба ми и диспечерката става луда докато разбере в коя болница има свободно място.

Д-р Петър Москов: Това е обратния вариант. Тоест единия вариант, върху който има спекулации в момента е дали има желани болни от Спешна помощ за болниците. Това, което казвате е свързано и с някакви консумативи или нещо. Другия случай е пациенти, които да кажем за болниците са не толкова желани и Спешна помощ пък е в ситуацията да ги кара от едно място в друго. Има протокол за работа от три месеца в рамките на който, когато линейката съобразно заповедта на министъра закара в най-близката болница със съответното оборудване и клас на работа пациента и болницата откаже приема му, съответно се разписва протокол от лекаря дежурен там от болницата, който отказва и дежурния от екипа на ЦСМП. Това нещо се предава след това в министерството и от болницата и от екипите се търси отговорност. Има един такъв случай за последните три месеца.

Водещ: Чухме зрителите, нека да чуем и лекарите, защото в нашата…

Д-р Петър Москов: Аз исках да кажа още няколко неща за лекарствата, но ако искате след това.

Водещ: Защото то е част и от това, което ще чуем и от лекарите, които говориха за проблемите в здравеопазването в нашата поредица на Йордан Димитров „Операция Здраве”, която знаете бръкна в болниците в малките населени места.

Лекар: До миналата година в област Шумен нямаше ендокринолог в болнична помощ, имаше единствено във Велики Преслав, но ние работехме само най-леката откъм тежест клинична пътека. Тоест действително тежко болните с диабет влизаха и излизаха в болницата в Шумен с друга диагноза. Отчетено на края на годината излиза, че диабетиците в областта са изчезнали. Ние не връщаме пациенти. За да можеш да получиш по някакъв начин финансиране за това, което си свършил, си принуден, казвам принуден да напишеш друга диагноза. Оттам се изкривява и статистиката, има неверни диагнози по епикризата, изчезват евтините клинични пътеки за сметка на по-скъпите.

Репортер: И това изчезване ще доведе до още по-голямо изкривяване?

Лекар: Естествено, пишат се по-тежки диагнози, за да се вземе по-голямата стойност на клиничната пътека. Не бих обвинил никой от колегите, защото те си търсят финансовия резултат. Явно, че системата, която е въведена, за да може да става финансирането, трябва да се промени. Иначе тя ще се срине. Заплащането е на ръка в сивия сектор, около 3 милиарда лева официално се дават допълнително в нашата сфера. Не говоря за официалните дарения, не говоря за избор на екип.

Лекар: София не е България. Трябва да се помисли за населението, което живее и работи провинцията, в такива малки болници, които в момента държат единствено и само на хора, които са на моите години и повече.

Лекар: Оптимист съм по отношение на това, че хората, че младите хора ще се върнат, но ще има един период, в който ще останем без кадри. Сигурно след десет години няма да има кой да ни лекува.

Репортер: Има ли перспектива според Вас за младите хора в България, младите лекари в България?

Лекар: Не.

Репортер: Така ли се получи?

Лекар: Според мен държавата е тръгнала в една плоскост и няма спиране.

Лекар: И сякаш стоят на инат тук да покажат, че могат да работят до момента докато вече наистина нещата не са допрели до пълен срив. И той неговата заплата да кажем ако стигне тук, грубо около 900 лева, на фона на неговата 900 лева, той е вече с доста стаж, поне над 15 години сигурно има, нея я поставете на фона на заплатите на определени господа, които са от порядъка на 60-70 хиляди. За това се говори, знае се от години наред.

Лекар: Такива провинциални болници, ако трябва да оцелеят, просто трябва да предложат много високо заплащане и възможност за специализация по най-бързия възможен начин на тези лекари млади. Ние имаме желание да ги научим, винаги съм имала желание да им сложа занаят в ръцете, обаче няма на кого, няма кого да науча.

Водещ: Тежки проблеми. Да започнем от там, че наистина болниците, едни са принудени заради липса на специалисти да лекуват едно заболяване като пишат друга диагноза, други пък, особено по-големите болници,те приемат с язва ама ти я пишат клиничната пътека по по-скъпата, за да вземат повече пари и да източват касата.

Д-р Петър Москов: Аз ще разделя отговора на въпроса на Вашия репортаж на две части. Първата е, че този начин на мислене и това съобщение са всъщност съобщения за закононарушения. И аз наистина не мога да разбера как така човек пред камерите, това е директор на болница, може да обясни, че в неговата болница пациенти с едно страдание се приемат, пък се пише, че не са с това страдание.

Водещ: Факт е обаче, че се случва масово, министър Москов.

Д-р Петър Москов: Дали се случва…Първо, повярвайте ми, не е толкова масово и второ, това нещо си има своя чалъм да бъде прекратено. Но тук сериозния въпрос на Вашия отговор, ако трябва още малко да се върна, защото наистина от гледна точка на малките болници, за които Вие говорите, това са главно малки общински болници. Част от ако щете усещането за социална сигурност на хората е наличието в тяхното населено място на училище, на детска градина, на болница.

Водещ: И на църква.

Д-р Петър Москов: Ако ги има тези неща, имаш усещането и може би причината да останеш да живееш в мястото, където живееш. Ако ги няма, не си сигурен нито за себе си, нито за децата си. На тази база това, което направихме беше поддържането и валидирането на системата на общинското здравеопазване през параметрите на националната здравна карта. Второ, за сериозна част от тези болници общински болници по методиката на министерството има допълнителна субсидия за така наречените трудно достъпни и отдалечени болници, които на базата на протокол със Сдружението на общините правим и ги финансираме допълнително. Това е, което бихме могли да направим. Тук е въпроса да кажа, че мен малко ми омръзна да се занимавам с въпросния директор на Чирпанската болница. Не искам да влизам в разговор защо точно, но нека да кажа, че според мен Чирпанската болница не е труднодостъпна и не е отдалечена. Ако Вашите зрители считат обратното, аз греша. И някак си от един и същи хора, едно и също постоянно нещо е грозно. Но иначе системата, това, което каза директора на Велики Преслав е така, системата на финансиране, начина на остойностяване е сгрешен и той трябва да се промени. Това, което правим в момента е свързано с ясни остойностявания на различните части от системата, главно от болничното здравеопазване. До момента разговорите между Касата, държавата и Лекарския съюз е като котка в чувал – колко трябва да бъде цената на една клинична пътека, дали да е 200 лева, едните викат нека да е 250, другите викат, не, нека да е 220. И за двете числа няма обосновка. Това, което правим в момента и имаме разговори с Лекарския съюз в тази посока е да отделим безспорното от стойността на всяко едно лечение, било то клинична пътека или нещо друго. Тоест за лечението на Вашата язва, каквото и да е Вашето страдание, какъв консуматив, какво лекарство, какво като режийни разходи е нужно. И това е ясно определено като средни стойности. Преговори по това нито с Лекарския съюз, нито с Каса не би трябвало и не може да има, тоест колко да бъде цената на медикамента включена вътре, колко да бъде цената на консуматива или колко трябва да бъде средната разходна норма за режийни разходи за определен клъстер болници. Министерството изпълнява своя ангажимент и го остойностява, то е задължителна част от финансирането на определено лечебно заведение. Оттам нататък разговорите и преговорите с Лекарския съюз трябва да са съсредоточени върху това какви са възнагражденията на работещите лекари, медицински сестри, санитари и съответно какъв е обема дейности, които касата трябва да закупи. Това е начина, по който могат да се изсветлят доходите на лекарите и да е видно, че всъщност голяма част от лекарите в България взимат едно прилично възнаграждение. Твърдя го. Но когато доходите на лекарите не са част от някаква размита форма на заплащане и остойностяване едно към гьотере на клинична пътека, тогава може да е ясно. Голямата част от възнаграждението на лекаря е свързана с работа в определено ниво болница, определено количество дежурства и определена допълнителна квалификация, определена по-малка част е свързана с допълнителна негова натовареност и търсене на пациенти. Така както е в целия нормален свят. Само България е държавата, в която лекаря работи на ишлеме. Това може да харесва на някои, но това няма икономически нито медицински смисъл както се вижда, защото системата се изражда от медицинска в търговска.

Водещ: Професор Горчев пък надгражда това, което казвате и с желанието да работят по възможно най-модерния начин.

Проф. Григор Горчев: Лично мен ме плаши едно, че хората вече се демотивират, което е най-сериозното. Завършилите медицина колеги, те заминават за Германия, Франция, САЩ, Англия, примерно заради това, че на тях им се работи модерна хирургия, модерна медицина общо казано.

Водещ: Тоест не само заради високите заплати?

Проф. Григор Горчев: Естествено. Младите хора са много информирани. Искат да се докоснат до съвременната медицина и затова напускат страната и лично аз смятам, че ние трябва да бъдем много адекватни и да правим така че да задържим младите хора тук. Държавата наистина трябва да помисли в тази връзка, защото вижте, ето вижте, в Румъния държавата застана зад тази програма по /…/ хирургия, в Гърция също. Тоест, лично аз вече се изморих да се боря. В цял свят се борят колегите да има еднодневна хирургия, което е най-щадящо пациента, при нас е точно обратното – еднодневната хирургия дефакто я няма. Тоест според Здравната каса, понеже Вие ми зададохте този въпрос, има парадокси, при които досега се прави еднодневна хирургия, тоест пациента трябва да стои един ден и заминава, а досега със Здравната каса стои два дни за нещо, което може да стои един ден. Това се казва от Здравната каса. Това е проблем, който лично аз недоумявам, недоумяват и пациентите. Защото болничното лечение, то е скъпото лечение, ние трябва максимално колкото се може да отделим пациента от болничното лечение, тоест той да бъде колкото се може вкъщи.

Водещ: Колко от Вашите колеги са станали просто търговци заради системата?

Проф. Григор Горчев: Ами голяма част, защото, такава е системата, Вие знаете, че болниците са търговски дружества и това е съществен проблем и аз наистина чувам известни неща от министерството, че искат да се промени закона, че да не бъдат вече лечебните заведения търговски дружества, което наистина е правилно за мен, защото някак си като влезе търговец в храма е нещо, което не би трябвало да се случва, защото медицината е нещо много високо елитарно, нещо много философско и духовно издигнато и за мен там няма право на търговия, защото човешкото здраве не може да бъде поставено на търговията на тезгяха.

Д-р Петър Москов: Две неща, първо да поздравя професор Горчев за смисленото изказване. Второ, в рамките на добрия и честния диалог, той ще се съгласи с това, че доколкото той е човек, който се занимава с въпросната роботизирана хирургия в гинекологията в България, той има възможности осигурени от касата, за да работи обеми на роботизирана хирургия по-големи отколкото всеки един от неговите колеги в Западна Европа.

Водещ: 125 жени обаче годишно, на 126-тата трябва да й кажем…

Д-р Петър Москов: Вижте, има строго специфични показания за това нещо. Аз казвам количеството пациенти, които колеги на д-р Горчев в Европа, включително и в Америка работят по този начин, е по-малко. Така че за възможностите си България е осигурила своеобразен максимум. Иначе това, което е същността на това, което каза професора е свързано с наистина промяната на това как гледаме на времето прекарано в болница какво е то – загубено, спечелено. Знаете, че от тази година, от април, една немалка част от нещата, които бяха клинични пътеки, това, за което говори професора, че пациент, който може на 12-тия час да си тръгне, примерно да лежи ден, два, три и така нататък, бяха образувани в амбулаторни процедури и в рамките на същия ден пациента може да си тръгне от болницата със същото проведено лечение, със същия резултат от лечението, без никакъв компромис в качеството, докато досега беше нужно да стои три или два дни, което първо е по-скъпо, второ едва ли за пациента е добре прекарано време да изкара три дни в болница. Това колкото и да са добри някои болници вероятно има по-приятна среда.

Водещ: Въпроса е обаче, държавата ще стимулира ли въвеждането на повече места на модерната хирургия, която наистина е щадяща пациента, да не е само проф. Горчев и още едно-две места?

Д-р Петър Москов: Нека да бъдем обективни. Аз приемам наистина всякакви предложения и всякакви критики. Но особено в последните години България разполага с практически най-модерната апаратура във всяко едно от направленията в здравеопазването, включително мястото, което най-много изостава, за радиохирургията, за лъчетерапията в момента България има апаратура каквато няма или има само отделни европейски държави. Тоест това е друго нещо, което някак си това правителство дето нещо все не прави като хората и всички го обвиняват, направи. До този момент, до началото на тази година българските граждани нуждаещи се от лъчетерапия и от радиохирургия трябваше да го правят в чужбина и то забележете, плащайки от собствения си джоб, защото и Касата не можеше да покрие това. Защото благодарение на законови разпоредби касата не можеше да плаща и лъчетерапията в чужбина. От тази година българските граждани имат възможността да правят това нещо в България с най-модерната в света апаратура и това се заплаща от касата. Това е нещото, което това лошо правителство, едно от нещата, което е успяло да направи.

Водещ: И искате да промените болниците да не са търговски дружества. Обаче един от големите български професори, други български професори, Коста Костов, не иска да бъде на Вашето място. Нека да го чуем защо.

Проф. Коста Костов: Вижте, аз си задавам един прост въпрос, защото не съм финансов експерт. Бог ми е свидетел, че никога не бих застанал в позиция, в която да ръководя това здравеопазване, защото то няма нужда от ръководене, ако трябва да бъда честен, то има нужда от трансплантация.

Водещ: Трансплантация на какво?

Проф. Коста Костов: На цялата здравна система. На нова, различна от тази. Ние не можем да я поправим тази система, това е абсолютен нонсенс, тази система не може да бъде поправена, тя трябва да бъде трансплантирана, трябва да бъде извадена и на нейно място да дойде нова.

Водещ: Тогава значи в такъв случай Петър Москов е един самотен Дон Кихот?

Проф. Коста Костов: Абсолютно.

Водещ: Дори с идеята да преформатира болниците от търговски дружества в друг вид лечебни заведения.

Проф. Коста Костов: Бог да му е на помощ. Не бих искал да съм на негово място. Виждам, че вероятно и той се измъчва от това, защото е лекар и аз вярвам на всеки лекар, който извършва сизифовски труд, бута един камък нагоре и се опитва да го качи на върха, а неговия камък няма да бъде избутан. Не искам да съм на негово място. Това упорство да опиташ да направиш нещо, когато предварително си обречен граничи до лудост и аз харесвам тази негова лудост, защото тя говори за една борческа натура. В България човек трябва да полудее поне мъничко, за да не полудее съвсем. Перифраза на Константин Павлов. Там няма България, той казва, човек трябва да полудее мъничко, за да не полудее съвсем. Аз казвам, в България човек трябва да полудее поне мъничко, за да не полудее съвсем. Това се случва.

Водещ: Сега, това, което казва професор Костов, след онова, което каза проф. Горчев, понеже сме съвсем в края, само с едно изречение. Толкова голяма ли е съпротивата в системата срещу опитите тя да бъде реформирана?

Д-р Петър Москов: Смисъла на една система е и една система е направена за това да се съпротивлява и да се поддържа такава каквато е, това е смисъла на системата. А иначе. Аз знам какво казват колегите и те с опита си на много години, с разочарованието си от това, в което се превърна българското здравеопазване, са прави да са по-скоро може би отчаяни. Нека да кажа следното - камъкът ще бъде избутан. Камъкът ще бъде избутан, защото аз, министъра, министерството, не сме сами. Първо това е усилие разписано в ясни документи на правителството, второ, зад тези реформи стои политическо мнозинство, трето, зад тези реформи стои желанието на обществото тази система да бъде променена. Четвърто, смислената част от лекарското съсловие желае тези промени. Това, че мафиотизираната, лошата част на фармацевтичния бизнес и от коруптивни пари, които отиват в здравеопазване, за да се перат, част от системата не иска промяна, не е причина реформите и промените да спрат. Нека да кажа, има вече законовите промени, касата вече не е пасивен платец на всеки, който иска нещо от държавата. Касата избира и селективно от името на пациентите договаря, пациентите участват в този избор през наредбата за удоволетвореността. Фармацевтичния бизнес влиза в нови правила. Две думи, щастлив съм, миналата седмица в София се събраха 10 министри на държави от Централна и Източна Европа…

Водещ: С които обсъдихте общ пазар на лекарствата, за да притиснете още…

Д-р Петър Москов: Точно така. И съм безкрайно щастлив, че вчерашното заключение след срещата в Люксембург на срещата на министрите на здравеопазването, вчерашното заключение, което излезе като окончателен документ на съвета по същество повтаря, препотвърждава тезите, които ние с нашите колеги развихме тук. Тезата е проста, ние сме дълбоко убедени, че начина, по който се търгуват медикаменти, е нечестен, начина на ценообразуване на пари е нечестен, несправедлив спрямо възможностите на нашите общества да осигурят и да гарантират достъпа на пациентите до лекарства. Считаме, че лекарството не е стока като всяка друга, не е все едно да продаваш лекарство и да продаваш гащи, не може това да минава по едни и същи правила. Едното изисква социална отговорност, другото вероятно изисква търговски интерес. И здравето не е стока, а е висша ценност и доколкото това вече залегна в официален документ на Съвета на Европа, то аз и колегите ми, които бяхме на тази среща, сме наистина признателни на съвета и на комисията за това, че чу нашето мнение. Тези срещи не са откъслечно говорене на някакви министри за политическа цел, това е процес. Следващата среща е на 8-ми в Букурещ, дотогава ще бъде извървян процес и вървим към споразумение за това нещо. Споразумението е просто, ако има начин Германия или Франция на базата на големия си обем граждани да договаря определени отстъпки, а България сама не може, самотен българския министър на здравеопазването и Българската каса да…

Водещ: Тоест ще направите обединение на тези пазари.

Д-р Петър Москов: Тогава ние ще направим обединение на тези пазари и ще потърсим от индустрията от името на общия си интерес на нашите граждани…

Водещ: По-добрите цени. Добре, благодаря ви. Дано това наистина доведе до резултатите, които искате. Вярно е, че по-големите пазари дават по-големи възможности.

Сподели в: