Интервю с д-р Петър Москов - Нова ТВ „Здравей, България“
Водеща: Министърът на здравеопазването Петър Москов е наш гост. Добре дошли.
Д-р Петър Москов: Добре заварили.
Водеща: Веднага започваме по темите, които например повдигнаха разследванията на Генка Шикерова и понеже има много, много теми и извън нейните, трябва да бързаме. Източване на Здравна каса, предпочитане на определени диагнози, за да може Здравната каса да даде скъпата пътека и не само. Предлагам да чуем откъс от разследване на Генка Шикерова – какво казват ваши колеги и то не кои да е. Слушайте и гледайте.
Проф. Людмил Бояджиев, Национална кардиологична болница: Дава му се едно информирано съгласие, в което му се пише, инвазивно изследване и процедура. Но процедурата е съкращение /…/
Проф. Генчо Начев, директор на болница „Света Екатерина”: Защото казваме, с едно катетърче от тук, безболезнено влиза вътре, слагаме едно тунелче и утре си отивате вкъщи и сте пълноценен. И другото е като разпорят горе-долу като индиански вожд дето го яла мечка, гръдната ви кост я разделят две, тя стои, не може да мърда, с едни телове и ще стоите най-малко две седмици в болница. Кое ще изберете? Много зависи как се обяснява.
Проф. Людмил Бояджиев: Това, за което всички говорим, за информираното съгласие – категорично европейските документи не препоръчват да се вземе докато болния е на масата. Тоест той е покрит до тук с чаршаф, правят му изследванията и му викат – ти какво предпочиташ сега операция или да ти поставим една пружинка.
Репортер: Прави впечатление, че нараства използването на стентове. Каква е причината и как се контролира този процес на нарастване?
Д-р Станимир Генев, директор на дирекция в НЗОК: Включително сме се натъквали на пациенти, които казват, аз идвам в тази болница и ме викат през два месеца. Имали сме такива случаи.
Репортер: Защо ги викат?
Д-р Станимир Генев: Всичко опира пак до това, което коментираме – да се набавят съответните приходи за лечебното заведение. Очевидно е, че не всички пациенти които постъпват в тези лечебни заведения, имат индикации изобщо за болнична помощ. Но болницата по някакъв начин си ги хоспитализира, вземат пари за това.
Проф. Генчо Начев: Във всички случаи има и финансов интерес.
Репортер: Защо?
Проф. Генчо Начев: Защото всеки стент струва пари, които касата плаща и болницата има интерес от това да привлича пациенти. Това е грешния начин на финансиране.
Доц. Заприн Въжев, УМБАЛ „Свети Георги”, Пловдив: Аз имам пациента, която съм я оперирал – за една година имаше 9 инвазивни изследвания, за една година, имаше 8 стента и накрая инвазивния кардиолог й казва - иие бяхме дотук, идете сега да ви оперират. И аз я оперирах и стентовете просто висяха свободно в лумена на съда.
Д-р Стоян Лазаров, Национална кардиологична болница: Трябва да сме честни към пациента. А не е честна институцията, която плаща пари, защото най-лесно е според мен, това, което направи тя – тя само разпределя пари като банка. Никакво качество за контрол на това, което плаща. Вижда се, че в последните години неимоверно много нараснаха броя и на лабораториите, и на хирургиите в София. Защо?
Водеща: Защо?
Д-р Петър Москов: Може ли да започнем от конкретния казус и след това малко по-общо за източването на касата, за начина на контрол и всичко останало? Нека да кажем, че като цяло аз споделям и самия аз съм артикулирал такива тези. Но тук нека да кажем и в конкретния случай за какво става въпрос. Това, което е част от разследването на вашата телевизия или репортажа на вашата телевизия, то е свързано с мнението на кардиохирурзите – всички тези хора, които видяхте, бяха кардиохирурзи. Ако направите един друг репортаж с инвазивни кардиолози, вероятно ще чуете друга страна на тази истина – всеки казва, че неговата методика би трябвало да бъде по-застъпена, защото в единия случай е по-радикална и решаваща, а в другия случай по-щадяща за пациента. Но за да излезем от субективния разказ кой специалист какво счита, че трябва да бъде максимално застъпено…
Водеща: Общото е, че нещо в системата е заложено грешно.
Д-р Петър Москов: Чуйте ме, това, което сме направили и касата има механизъм за заплащане от тази година, от новото решение на касата от април месец, има ясно разписан протокол за това, когато вие сте планов пациент, тоест нямате остър коронарен инцидент, който изисква моментална реакция по най-бързия възможен начин, когато вие сте планов пациент, процеса на вашето лечение, дали е нужно консервативно лечение, дали е нужно това, което тези наричат пружинки, то е стент, или е нужна операция или каква е последователността за тези неща, се решава от така наречения хард тим. Тоест вие като планов пациент постъпвате в лечебно заведение, което разполага с тези специалисти – кардиолог, инвазионист и кардиохирург или има сключен договор с тях. Те изработват вашия план на лечение и това, за което говорят колегите, не се случва. Защото когато тези специалисти се обединят около това, че на този пациент трябва да му бъде направена коронарография или пък състоянието е толкова тежко, че решението е оперативно или пък има нужда от медикаментозно проследяване, това е общ протокол от всички тези специалисти. Това е решението и това дава обективност в този конкретен случай, за да затворим тази тема. А иначе за източването на касата. Това е факт. Само че знаете ли, мен малко особено неприятно впечатление ми направи един от събеседниците. Там всъщност един от хората, с които говори вашата колежка, е на високо отговорна позиция в НЗОК. Там разказа не може да бъде като за наблюдател. Ние сме чували, че има или пък, пациентите влизали еди къде си. НЗОК има 2700 служители. С 2700 служители вероятно може да се извърши държавен преврат, ако са въоръжени, тоест доста хора са. И не е работа на Касата да констатира и да участва като наблюдател в разследващи предавания на телевизия.
Водеща: А как точно? Служителя на Касата, един от тези 2700 лекари ли да отиде и да се намеси в решение на лекар кардиолог например или не знам, хирург?
Д-р Петър Москов: О да, защото касата има протоколи, касата има контроли, касата има начини и механизми да проследи съществуващия алгоритъм на лечение и може и трябва да го прави. Да кажа, като говорим за контрол, това изисква, може би ще отворя малко по-голяма тема, не знам дали имате две минути да ме изслушате…
Водеща: Не. Ако е една ще се съглася.
Д-р Петър Москов: Ще опитам. Контрола ни изглежда като един страшен човек, който отива и казва, ей сега ще ви контролирам. Ще ви дам, тоест това е дълбока експертиза и желание и разбиране, че всъщност ти охраняваш публични пари, а не че си там, за да дадеш на едни лечебни заведения едни пари и да правиш всичко възможно да го правиш, защото част от служителите в Касата до този момент се държаха така. Ще ви дам конкретен пример за това как изглежда контрола и взаимодействието между институциите за контрол. Примера е от онзи ден- наистина една минута. Той е показателен, за да разберете, че това не е просто приказка, сега ще отидем, ще пратим едни екипи и те ще плашат някакви хора. Българската НЗОК плаща от 2013 година едно лекарство. Ние го купуваме в опаковки от 90 хапчета за това лекарство. Същото това лекарство, ако трябва да си го купуваме в Гърция, само че три опаковки по 30 хапчета, за да стане пак 90, в Гърция ще го купим за 25 хиляди лева по-евтино за един курс на лечение от 3 месеца. В България го купуваме с 25 хиляди лева по-скъпо. Имало е решение на касата 2013 година, което е изисквало предварително производство на това нещо. Тоест в момента, в който Касата вземе решение, веднага касата започва да плаща 75 хиляди лева за него. Очевидно е било безкрайно важно това лекарство, ей сега, в този момент да се случи. Не е лекарство, което спасява човешки живот сега веднага от остри състояния. Това първо се идентифицира. После това, което предстои още в рамките на следващата седмица е, през взаимодействие между Съвета по цени, Касата и министерството, съответната фирма ще бъде викната на преговори. И ако тя не се съгласи на допълнителни отстъпки до нивата, на които бихме могли и гърците пазаруват това лекарство, това лекарство ще бъде извадено от позитивната листа, фирмата ще спре да продава въобще каквото и да било от това лекарство на територията на България и съответно ние по линията на лечение на българските граждани в чужбина, ще го закупим с 25 хиляди лева по-евтино от Гърция. Това се нарича контрол, ефективен контрол. Но той е случай по случай, казус по казус.
Водеща: Като е случай по случай, аз една малка скоба, сега ми хрумна. Миналата година излезе информация, че НЗОК е заплатила 3.5 милиона допълнително на една частна болница за спешна помощ и само 1 на „Пирогов”. Тогава НЗОК отказа да ги изплаща тези пари, но се появиха сериозните съмнения, има ли договорки между, включително и Здравната каса, лекари и шефове на болници, така че спешни пациенти да се закарват в конкретна болница, за да може след това Здравната каса да дойде.
Водещ: Линейките, наклонена черта, маршрутни таксита.
Водеща: Но /…/ таксита не носят толкова пари колкото може да донесе на една болница един пациент.
Водещ: От Здравната каса могат да се вземат много пари, съвсем очевидно е.
Д-р Петър Москов: Знаете ли, може би, вижте, като говорим, ще се върна на въпроса ви, но като говорим какво била реформата в здравеопазването и въобще реформата на публичните сектори. Това има два параметъра, единия е ефективно използване на публичните пари, тоест с парите които имаме, да постигнем максимален ефект – в сферата на здравеопазването това означава по-добри резултати за здравето на хората. И втората е системата да бъде структурирана спрямо нуждите на потребителя, а не спрямо собствените си драйвери – примерно това, което казвате, някакви хора да се навържат по една верига. Това правим.
Водеща: Ама някаквите хора, вие трябва да знаете, ако я е имало тази верига.
Д-р Петър Москов: Нека да кажа, че ще споря с вас дали касата продължава да бъде толкова лесен източник на пари, като някакъв тип банкомат.
Водещ: Наистина ли не е?
Д-р Петър Москов: Ами вижте, усилията, които вложихме през изминалата година, доведоха до това, че всъщност касата завърши годината без дефицит. Това може би на хората звучи, хей така, отстранено, защото парите не излизат от собствения им джоб. Но всъщност ние сме довели…
Водещ: Ако ни кажете миналогодишния дефицит.
Д-р Петър Москов: 400 милиона по-предишната година. Това означава следното, че 400 милиона на българските данъкоплатци, те не излизат пряко от джоба ни и затова някак си ни е все едно. Но това е по-добра, по-ефективна, по-смислена, по-антикоруптивна работа на всеки един от органите в сферата на здравеопазването – Съвет по цени, Каса, министерство, парламентарно мнозинство, което гласува за това. И сега да се върна на това, защото това, за което говорите, всичкото беше част от репортажа на вашата телевизия, за което благодаря между другото, не защото съм гост при вас – наистина, поздравявам ви за поредицата ви и се надявам да продължите да говорите за сферата по начина, по който го правите. Въпроса е поставен по следния начин – има ли възможност през структурите на Спешна помощ, при договорка с някакви болници, пациенти да бъдат карани с точно определени диагнози и в точно определени болници и от това да следват някакви парични взаимоотношения между лекари от спешна помощ и болниците. Така изглежда въпроса. В общия случай се подозира или общественото мнение, или дори част от господата тук, които сега бяха, подозират, че някакви частни болници правят това нещо с екипите на Спешна помощ. За тази цел след вашето предаване, аз…
Водеща: Имаше такива съмнения още миналата година, когато видяхме какви пари са платени за „Пирогов”. А „Пирогов” доста човешки животи спасяват и за една болница, която не сме свикнали, че е най-добрата за спешна помощ.
Д-р Петър Москов: Повярвайте ми, че начина на разпределение на парите за спешност, тоест за спешността, се финансира от Министерство на здравеопазването, тоест спешните приемни отделения и така нататък.
Водеща: А Здравната каса какво беше направила тогава с тези пари по линия на спешен прием?
Д-р Петър Москов: Здравната каса вземаше своите решения за увеличаване лимитите на болници с различен тип обективна аргументация. Вие може да влезете и да проследите тази аргументация. Но спешността, работата на спешните приемни отделения и работата на Спешна помощ, тя се финансира от държавата, респективно от министерството. Тоест с …
Водеща: То защото НЗОК не е държавата и парите ни.
Д-р Петър Москов: Още моя колега д-р Миро Ненков беше издал заповед, линейката отива на най-близкото място от мястото на повикването, където може да ви се окаже качествена помощ. Аз съм препотвърдил тази заповед и вследствие на вашето предаване пък съм наредил да се направи проверка. Нека да кажем…
Водещ: Бърз въпрос, извинявайте и скоба, която и бързо ще затворя. Има ли възможност, при положение че в линейките, една от малкото държави, в които пътуват не парамедици, а доктори, е България, може ли лекаря просто по свое усмотрение да каже, няма да го караме тук, а там, просто защото така е решил, защото примерно техниката е по-добра, спешния екип е по-добър, превързочните им материали са в по-голямо изобилие, поради някаква причина, поради която лекаря това го е решил. Той има ли право на такава преценка?
Д-р Петър Москов: На теория би могло да се случи, но на практика не би трябвало да се случва. И тук нека да кажем следното. Първо да кажем, че критиките ви, ни, към мен като принципал, към самата работа на Спешна помощ, най-вече са съсредоточени в Софийската спешна помощ, защото тук е и едно от най-големите натоварвания. Да кажа, че за първите шест месеца на годината Софийската спешна помощ е изпълнила 70 хиляди повиквания, това е много. От тях 20 хиляди са хоспитализирани, тоест нека когато говорим, има ли практики, лошо ли е и така нататък, да си дадем сметка, че всъщност тези екипи, в условията на свръхнатоварване, вършат работа, за която трябва да бъдат поздравени първо.
Водеща: Това го знаем и многократно сме разказвали…
Д-р Петър Москов: Добре, след като го знаем, нека да го казваме, защото когато говорим един доктор краде, друг доктор взима едни пари…
Водеща: Не, това не е вярно.
Д-р Петър Москов: Добре, приемам. Може би аз погрешно съм схванал.
Водеща: Мисля, че предаването ни е направило многократно…
Водещ: Стискаме си ръцете, че всички ние обичаме докторите, обичаме спешната помощ и вие сте ни супер ценен.
Д-р Петър Москов: Не, не, аз дали съм ценен е отделен въпрос. Но това, което се е случвало в момента е, че с мое нареждане, от миналата седмица вече системата, начина на разпределяне на болниците, в които се насочват пациентите е по различен начин. Тоест това вече не е дискреция, не е решение на лекаря, на фелдшера, на екипа в линейката, а е решение на началник смяната в координационния център на Спешна помощ. Вие сте снимали, там има една огромна карта на София, където gps-ите на линейките проследяват маршрута откъде тръгва и накъде отива, доста като космически център.
Водеща: Какво казва проверката, имало ли е такова нездраво…
Д-р Петър Москов: Само да кажа, от миналата седмица решението, че от адрес ето тук, от Нова телевизия, се е случил инцидент и линейката е дошла, решението след изясняване на първоначалната предполагаема диагноза от екипа на спешна помощ, кое е най-близкото лечебно заведение на картата, не по моите преценки или по някакви други субективни критерии, по тази карта шефа на смяната казва, от тук този пациент отива да кажем в „Света Анна”, в „Софиямед”, в „Сити клиник” или в „Пирогов”, ако това е най-близкото лечебно заведение с компетентност. Тоест всякакъв субективизъм на ниво екип, който може да бъде подозиран, че има някаква спекулация, някакви взаимоотношения с болници, се изчистват. Нека да кажа още веднъж – от проверката, аз удължих срока на тази проверка, защото тези 70 хиляди повиквания изискват, ако трябва да бъдат анализирани, екипа…
Водеща: Добре, какво излезе? Има ли нещо, което да притеснява от резултатите?
Д-р Петър Москов: Общо взето всички екипи в Спешна помощ го правят този анализ. Съсредоточихме се върху това, защото така или иначе изказано, неизказано, нещата изглеждаха по този начин, че частните болници плащат на линейките да карат определен тип патология, когато им харесва там.
Водеща: Или други частни и държавни са наказвани по същата логика.
Д-р Петър Москов: Нека да кажем, че от всички, да, от всички повиквания и всички хоспитализации за първите шест месеца на тази година, около 7 процента са тези в частни лечебни заведения и от общо всичките над 20 хиляди хоспитализации, по-малко от 600 са не на най-близкото лечебно заведение. И тук да отворя още една скоба, с която да кажа, че невинаги нещата изглеждат по начина, по който си ги представяме на първо четене. Понякога, доста често, причината за това един пациент да бъде хоспитализиран в най-близкото лечебно заведение със съответната компетентност е желанието на този пациент.
Водещ: Това щях да попитам.
Д-р Петър Москов: И сега тук може би ще стана особено несимпатичен на определени хора, но нека да кажа следното – Спешната помощ не е такси. Тоест, което си викате и му казвате, карай ме ей там, защото ей там работи мой приятел или съм чувал нещо за еди какво си. Работата на Спешна помощ, ако ти си толкова тежкоболен, че трябва линейка да дойде, да те прегледат и да те хоспитализират, работата на Спешна помощ, защото тези хора имат познанието къде най-близко, по най-бърз начин, дали допълнителните 5 километра от твоето желание няма да увредят допълнително здравето ти, да те закарат в най-близкото лечебно заведение. И независимо от желанието, ако ти желаеш, ако ти си в състояние, ако ти имаш някаква договорка с някой, моля, вземи си такси и отиди там. Спешната помощ не е такси. Тоест, за да затворим темата…
Водеща: Да я затворим.
Д-р Петър Москов: Спешна помощ се държи смислено, добре и надявам се всички да го оценят.
Водеща: И чакаме резултати от проверката.
Д-р Петър Москов: Да, разбира се. Навсякъде, във всеки момент, в който е установено или се установи отклонение от нормите или подозрение, защото това винаги е подозрение докато не е доказано.
Водеща: Ами имаше случай, в който клиника, която е на, четири или три болници преди това са били подминати, за да може се стигне до конкретната.
Д-р Петър Москов: Знаете ли, ще кажа и още нещо. Хайде ще говорим съвсем откровено – когато говоря с лекарите от Спешна помощ и със завеждащите в Спешна помощ в София, те казват, господин министър, искам да разберете и следното нещо. В София живее публичния елит на България или голяма част от него. Този човек слиза, той е министър, зам.-министър, журналист или нещо друго, тоест публична личност, която казва, аз искам да отида там. Ето затова пледирам всеки един човек, който ще се обърне към Спешна помощ, независимо от социалния му статус, Спешна помощ не е такси. Това, че вие удължавате маршрута…
Водеща: Сега искате да кажете, че министри и журналисти са използвали Спешна помощ за таксита ли?
Д-р Петър Москов: Искам да кажа, че когато екипа на Спешна помощ, на който това в рамките на 12-часовото му дежурство е 20-тото му повикване и срещу него застане човек от елита, както се изразяват работещите в Спешна помощ и каже, аз искам да ме закарате там, тези хора понякога го правят, въпреки медицинското си познание, просто за да не влизат в конфликт.
Водеща: Такива ли са случаите?
Д-р Петър Москов: Такива са случаите.
Водеща: Такива ли са случаите, които са подминавани…
Д-р Петър Москов: Такива са – отидете и попитайте в Спешна помощ. Но да кажа следното, това, че Спешна помощ изпълнява моето желание да ме закара на другия край на София, точно в определена болница, означава, че заетостта на екипа с мен, да се занимава с изпълнение на моето желание…
Водещ: Се увеличава двойно.
Д-р Петър Москов: …се увеличава двойно. И в тези 15 минути, в които ме карат 30 километра…
Водеща: Ами да не се съобразява екипа, защо да се съобразява тогава например с журналист, министър или там който е?
Д-р Петър Москов: Е това съм наредил на тези екипи да правят и така ще става тепърва.
Водещ: Има ли кой да ги…защото проблема е точно такъв, че тези хора няма кой да ги защити, защото когато срещу теб застане министър, трябва да бъде точно другия министър…
Водеща: Кой е този министър, който е поискал това, господин министър?
Д-р Петър Москов: Не, не, аз под министър го казвам, за да могат да разберат вашите зрители.
Водещ: От „голямото добро утро”, разбрахме.
Водеща: Е колко да са тея хора от голямото добро утро, които да си позволяват да обясняват на екипа къде точно да го закара?
Д-р Петър Москов: Ами приемете, че са били 600 от началото на годината.
Водеща: Такива каквито са поискали конкретна болница?
Д-р Петър Москов: Да, да.
Водещ: Докато наистина не застанат хора, които да си защитават екипа, най-последния шофьор и да му кажат, сори пич, обаче ти ще отидеш където ние преценим и точка по въпроса, това е положението.
Д-р Петър Москов: Опитвам се да го правя. Надявам се усилията ми да бъдат ползотворни.
Водеща: Темата е дълга, плаче си за продължение и най-вероятно ще продължи.
Д-р Петър Москов: Разбира се.
Водеща: Обаче един циклотрон…
Водещ: Открит през октомври.
Водеща: Открит през октомври миналата година. Рязахте лентички с Бойко Борисов, този циклотрон не работи. Обещали сте тогава, гледам справка от статия, която звучи много оптимистично.
Водещ: От кога беше?
Водеща: 23 октомври 2015 година. Наполовина ще бъде свалена цената на тези много сериозни изследвания, изотопите. Обаче той не работи.
Водещ: И живот и здраве май от днес трябва да работи.
Д-р Петър Москов: Първо, той вече работи.
Водеща: Но от 22 октомври до 7 юли защо не проработи този апарат?
Д-р Петър Москов: Това, което сме направили в края на миналата година, края на октомври месец както вие казахте, всъщност е да открием една инвестиция на държавата, това не е по европейски проект, а е изцяло инвестиция на правителството, която инвестиция е построена, монтирана. Този циклотрон, това е малка ядрена централа, да знаят за какво говорим вашите зрители и към този момент тя беше с разрешение за въвеждане в експлоатация. Оттам нататък следват технически процедури по постепенното й въвеждане до пълната й мощност. Нека да обясним, че това е сложна апаратура – това не е химикалка, която сглобяваш, разглобяваш и някак си изглежда, дори на мен ми е…
Водеща: Чакайте сега, този апарат е имал разрешение за експлоатация, тоест за работа?
Д-р Петър Москов: Да, разрешение за въвеждане в експлоатация. Оттам нататък започват постепенните стъпки по процедурите до максималното натоварване на този апарат. И в хода на тези стъпки има процеси, всеки от които трябва да бъде контролиран от съответните служби, защото не е работа на лекар, журналист или който и да било да е друг, да оценява неща, които са от строгата компетентност на физици.
Водеща: От кога казахте, че работи циклотрона?
Д-р Петър Москов: Вчера има лицензия за работа с преходни условия и започва постепенно натоварване докрай.
Водеща: Защо не открихте вчера циклотрона и не срязахте отново лентичката, а октомври миналата година?
Д-р Петър Москов: Отново казвам, резултата от инвестицията е апарат в края на октомври, с разрешително за въвеждане в експлоатация. Оттам нататък този процес има стъпки по повишаването на мощността. Малко ми е неудобно, защото ако ме гледат физици, сега ще им стане…
Водещ: Господин министър…
Водеща: Да не говорим за физици, да говорим за пациенти.
Водещ: Преди това аз да ви попитам. Въпроса е, че…
Водеща: За пациентите, които знаят, че на 24 октомври са могли да използват тази апаратура, а не са могли. Те са гледали телевизията, гледали са ви с ножичката.
Водещ: Проблемът е, че на 24 октомври, ние не разбрахме, никой не обясни, че всъщност това, което откриваме в момента, му предстоят още няколко стъпки, защото ние откриваме една мини атомна централа, която не се стартира толкова лесно. И хората останаха с впечатлението, че когато нещо е открито, то моментално започва да работи.
Водеща: Ами така е.
Водещ: Не ни обясниха, че всъщност има още пътечка, която трябва да се извърви.
Водеща: Така е обикновено – нека се открива, когато може да се използва.
Д-р Петър Москов: То може да се използва към този момент. Отново казвам, ние сме открили циклотрон с разрешение за въвеждане в експлоатация. Отново казвам, това е наистина сложна апаратура, мен дори не ми се искам, аз в последните месеци станах някакъв тип пишман специалист по тези неща, но не ми се иска да влизам в конкретиката и в детайла на сложна и специфична наука. Но процеса по въвеждането до пълната мощност на този апарат изисква определени стъпки. Радиационната защита на този апарат, защото на първо място това, което няма да се допусне компромис, независимо от времето е сигурността на работещите вътре хора и разбира се, околната среда наоколо. Тоест, когато говорим за малка ядрена централа, защото това е така, има определени стъпки. Отново казвам, постепенното въвеждане, вдигане на мощността, количеството радиация или радиоизотоп, или радиофармацевти, което произвежда това до пълната му мощност, то има определени стъпки и определени органи, които дават съответно санкцията, променят началните проекти и всичко останало.
Водеща: Аз ви разбирам. Обаче ако не го бяхте открили октомври, нямаше да водим този разговор.
Д-р Петър Москов: Как така няма да го открием октомври, при положение че октомври то беше завършено и от октомври досега, след въвеждането в експлоатация, тече процеса, който може да доведе хронологично до това днес първите дози, произведени от този на болницата циклотрон, да бъдат съответно приложени на пациентите в пет скенера, който се намира в циклотрона.
Водеща: И на Здравната каса ще й струва два пъти по-евтино?
Д-р Петър Москов: Не, това ще струва не два пъти, а може би три пъти по-евтино на болниците.
Водещ: А ставаме ли напълно независими? Тоест този, това, което всъщност се произвежда като алтернатива на вноса от Румъния и от Унгария, този консуматив ние на 100 процента ли ще си го произвеждаме за нашите нужди или ще продължим да внасяме?
Д-р Петър Москов: В момента единия циклотрон, който е монтиран във Варна, той работи на пълната си мощност. Там също мина през един такъв процес на постепенно увеличаване на мощността. Тоест казвам, че това не е някаква специфика, а винаги е така – едно нещо се завършва и след това…Защото то наистина е сложно и ви моля да не влизаме. Ако искате, хайде сега, за да разберете за какво става въпрос, за да не останат спекулации. Възможността на този апарат е да произвежда радиоизотоп, който има стойности между 550 и 760 мегабекерела.
Водеща: Моля ви, не ни заливайте с информация.
Д-р Петър Москов: Не, ще ви залея, за да разберете. Това, което искам да кажа и затова беше и намесата и моята, и на премиера миналата седмица, за да изчезне всякакво съмнение, че поради административна причина, немарливост или заради някакви лобистки интереси на румънци, частни български фирми, които произвеждат такива изотопи и така нататък, апаратурата не работи. Апаратурата работи.
Водещ: Тайм аут, да си стиснем ръцете. Продължаваме нататък, защото…
Д-р Петър Москов: Благодаря.
Водеща: Чакайте, чакайте, този разговор не трябва да свърши така, не съм съгласна.
Водещ: Няма да свърши така. Надяваме се, имаме важна придобивка, която все повече ще започне да произвежда изотоп, който ни е важен и който оттук ще бъде много по-евтин. Дай боже повече такива. Само ни обяснявайте колко време отнема.
Водеща: Имам въпрос, имам въпрос…Симо, ще те изгоня от студиото.
Водещ: Тръгвам си сам.
Водеща: Шегувам се. Сериозно искам да ви задам последния въпрос.
Д-р Петър Москов: Аз се опитвам да отговарям максимално сериозно, независимо, че за сутрин спазваме добрия тон.
Водеща: Вече сме във времето на следващия разговор. Вие, господин Министър, съжалявате ли в лично качество за начина, който беше арестуван и за начина, по който бяха изговорени греховете на бившия шеф на Фонда за лечение на деца Павел Александров? Вие, като човек ви питам, вие съжалявате ли за всичко това, което се случи?
Д-р Петър Москов: Аз не мога нито да съжалявам, нито да се радвам за нещо, което не съм направил аз. Разследването, процедурите, които са извършени спрямо фонда, са изцяло и единствено до /…./ какво ГДБОП и прокуратура са разследвали във фонда?
Водеща: И здравен инспектор, който е присъствал включително и на…
Д-р Петър Москов: Не, разследването на инспектората на министерството, няма абсолютно нищо общо с проверката и начините на събиране на информация, които имат службите.
Водеща: Добре не съжалявате за начина.
Д-р Петър Москов: Аз не мога да съжалявам за нещо, което не съм направил аз. Но за да кажа следното, днес на обед ръководството на фонда и зам.-министър Шарков дадат съвместна пресконференция, на която ще обяснят публично и пред обществения съвет новия устройствен правилник на фонда. Новия устройствен правилник на фонда, ама важно е, Краси Каракачанов една минута ще ме изчака.Фондът ще работи, по-бързо, по-обективно, с абсолютна ефективност на изразходването на средствата. Гарантирам.
Водещ: Петър Москов 2.0. по-късно и при други обстоятелства и до следващия път.
Водеща: Ще козируваме след малко, защото от ВМРО, защото от ВМР искат да се въведе задължителната казарма и нищо за жените не са споменали. Ще разберем след малко.