Линк към интервюто на д-р Мирослав Ненков - БНТ „Денят започва“
Водещ: В минутите до 8 часа ще разговаряме със заместник-министъра на здравеопазването д-р Мирослав Ненков, който вече е при мен. Здравейте.
д-р Мирослав Ненков: Добро утро.
Водещ: Да кажем на нашите зрители, че поводът да Ви поканим е вчерашната пресконференция, на която стана ясно, че от понеделник спира договорът за поддръжка на комуникационната и GPS-система за проследяване на линейките. Договорът с Консорциума „Електронно здравеопазване” е приключил на 22 юли, но това не означава че спира работата и комуникацията с екипите на Спешна помощ, нали така?
д-р Мирослав Ненков: Много точно го казахте. Да, договорът е изтекъл, Министерство на здравеопазването няма легален начин как да плаща на фирмата, докато не се появи нова фирма, която да поеме тази работа след приключване на обществена поръчка и хората се оттеглят от това си задължение, което е логично. Но, кое е важното в цялата тази работа? В условията на липса на такава поддръжка, системите на Бърза помощ няма да спрат работа. Както каза господин Цеков, директорът на 112, Главна дирекция 112, както се казва във вътрешно министерство, нашите съграждани няма даже да разберат, че нещо се е случило, което е най-важното. Това беше голям проблем, който мен и министъра достатъчно много ни притесняваше – какво ще се случи, като спре поддръжката. Вчера помолих всички шефове на ЦСМП да дойдат в министерството, имах среща с тях в 13 часа. От всички тях получих уверение, че нищо особено няма да се случи. През годините, преди да се изгради тази система, е имало един начин на работа, който условно да го кажем е малко по-старовремски, но напълно е ефективен. Слава Богу, всички са били достатъчно предвидливи тези директори на ЦСМП и запазили всички тези стари системи.
Водещ: Те работят нормално?
д-р Мирослав Ненков: Да, всяка комуникационна система, свързваща 112 с ЦСМП, линейка, спешен екип е дублирана и триплирана, така че няма да има никакъв проблем.
Водещ: Вие казвате, пациентите по никакъв начин няма да усетят това спиране на договора временно, в рамките на два месеца, докато стане ясно името на другата фирма, но не е ли тази система направена именно в полза на пациента? Хората очакват да усетят едно подобрение по отношение на работата на спешните екипи, на линейките, на пристигането на адреса. Знаете, непрекъснато има репортажи, в които казваме – закъсняла линейка, недоволни пациенти. Властите казват, че работят нормално, претоварени са... Защо никой не назовава проблемът точно и ясно?
д-р Мирослав Ненков: Проблемът е съвсем ясен по въпроса със закъснението на линейките. В случай на инцидент, пази Боже да е животозастрашаващ, за всички участници в този инцидент времето тече по различен начин, по съвсем различен начин. Виждате колко често в тези репортажи се казва – „линейката дойде след 40 минути” пък тя дошла след 6, и това го показва GPS-а, това не е така, защото примерно директорът на съответното ЦСМП го казва, за да си защити екипа. Това е единият момент. Вторият момент, много повече са репортажите, които показват как Бърза помощ не се е справила, отколкото репортажите, в които Бърза помощ се е справила. Софийската Бърза помощ, която е най-натоварена, реализира по 200 адреса на денонощие, а ние чуваме на трите месеца веднъж някой е закъснял. Значи, за 600 повиквания има едно, което се оцветява много красиво. Това беше отклонение, извинявайте, но по принцип това е част от средата, в която работят всички лекари в страната. Много са малко хората, които казват – „помогнаха ми, спасиха ми живота, спасиха на майка ми живота...” – тези хора не ги виждаме на екрана, ние виждаме недоволните. Откъде да знам защо и аз... Извинявам се са отклонението.
Водещ: И доволни сме виждали, но...
д-р Мирослав Ненков: Много малко, или така на маса доволни, публично доволни не сме виждали много. Системата, която функционира Бърза помощ всъщност тя подобрява преноса на данни, преноса на данни между 112 телефон за спешно повикване и Центъра за спешна медицинска помощ /ЦСПМ/. Сега, при нефункционираща система ще се натоварят моите колеги при ЦСМП, може, ако се срине, може да се наложи те да пишат на хартия, както е било едно време. Тези хартии ще се съберат някъде, те се събират в един журнали и после някой трябва да седне и да ги въведе.
Водещ: Тоест, ще има пак доказателство в случай на необходимост, да се докаже, че са конкретни...
д-р Мирослав Ненков: Да, ако сега примерно се наложи аз да извикам линейка, линейката разполага примерно с мобилна връзка, много ясно се записва в електронния картон на 112 в колко аз съм се обадил. Много ясно в този електронен картон се записва в колко часа адресът е стигнал в ЦСМП. Има абсолютно ясни следи в колко часа операторът от ЦСМП се е обадил на линейката и връщането на сигнала, тоест когато докторът дойде в къщи, премери ми кръвното и ме спаси, или не, се обажда обратно в Комуникационния център на Спешна помощ и казва – „адресът е приключил в толкова и толкова...” – всичко това е документирано. Ние може да видим даже и без GPS къде и как се е движила линейката с друг вид технология, не със съвременната хубава технология на GPS, с една стъпка малко по-назад, но пак ще може да го проследите.
Водещ: Но, ако тази технология все пак говорим за технология, не даде очакваните резултати, имате ли нещо като резервен план за действие, за бързо отреагиране?
д-р Мирослав Ненков: Тази технология е най-малко двойно подсигурена. Самолетите, които ни возят и те са двойно и тройно подсигурени, и те са технология. Технически пробив може да стане с всяко едно нещо, ето сега може да изключи камерата, не дай Боже...
Водещ: Да, интернетът ни спря тази сутрин..., така че всичко се случва.
д-р Мирослав Ненков: Да, и заради това има линии, многоканални линии, които ще спрат такова нещо, ако спре камерата, ще включим другата...готово, голяма работа.
Водещ: А какво ще се случи, ако фирмите направят необходимия разчет, но си дадат сметка, че не могат да покрият изискванията. Вие вчера заявихте, пък и малко по-рано, ако не се лъжа още, че сте спестили един милион...
д-р Мирослав Ненков: Аз се надявам, че даже и повече ще спестим...
Водещ: Колко повече?
д-р Мирослав Ненков: Не знам, това е...само се надявам.
Водещ: Но пък тази икономия няма ли да ощети качеството на услугата, която ще може да покрие съответно фирмата?
д-р Мирослав Ненков: Много хубаво и много строго е разписана техническата спецификация на това какво иска Министерството на здравеопазването от бъдещия победител в този конкурс. Тоест, който не може да покрие тези изисквания въобще няма какво да търси, някакъв локален интернет доставчик няма как да се яви на този конкурс и да го спечели, независимо че ще даде малко пари. Това е разписано, ще има същото качество, допускам, че и за по-малко пари от тези, които ние сме предвидили като горен праг.
Водещ: Да припомним колко сте обявили вие?
д-р Мирослав Ненков: Един милион по-малко от предишния договор, малко над един милион. Но това ще го видим през октомври, ще говорим. Законът за обществени поръчки дава варианти в случай, че не се яви нито една фирма, има вариант как да се излезе от тази ситуация.
Водещ: До това забавяне се стигна, защото договорът е трябвало да бъде предподписан през пролетта, когато има служебно правителство?
д-р Мирослав Ненков: През пролетта е трябвало да бъде стартирана обществената поръчка, някъде ранна пролет или късна пролет, нека да не се впускаме в коментари кой не го е подписал, защото факт е, че ние закъсняхме. Но, ако в момента, в който ние стигнахме до този договор... Говорейки „ние” не говоря за себе си, говоря за екипа... Със стартирането на нашия мандат ни заляха с пожар след пожар, с който трябваше оперативно бързо да се справяме. В крайна сметка стигнахме до тази поръчка. Ако в момента, в който бяхме, стигнахме до тази поръчка, бяхме обявили, пак щяхме да закъснеем, пак щяхме да изпуснем края на договора. В крайна сметка позволихме си още мъничко забавяне, за да се опитаме да спестим някой лев, някой лев на нас двамата...
Водещ: Това е една от спешните задачи, с които се захванахте, когато влязохте в здравното ведомство. Вчера на пресконференцията чух, като казвате, че ви е заляла една вълна от такива спешни задачи. Коя е другата, с която сега ще се захванете?
д-р Мирослав Ненков: Те текат успоредно няколко линии сюжетни. Едната от тях е болницата в Ловеч, която едва крета.
Водещ: Какво се случва там?
д-р Мирослав Ненков: Болницата в Ловеч е в ужасяващо финансово състояние. Ужасяващото финансово състояние води до влошаване на възможностите на тази болница да плаща на своите служители. Служителите, преследвайки интереса си, което аз не го казвам с лошо, напротив, търсят своя поминък на други места. Изпразването кадрово на болницата влошава медицинското качество, което тя предлага. Влошеното медицинско качество намалява търсенето на помощта на тази болница. Затваря се един порочен кръг. Подобен процес тече в старозагорската болница, която също финансово не е никак добре, но кадрово слава Богу, все още се поддържа. И това са неща, които не могат ей така да бъдат решени. Тоест, то изисква поредица от стъпки, които стъпки понякога срещат спънки, абсолютно неразбираемо за мен от човешка...
Водещ: Какви спънки, как ще ги разрешите?
д-р Мирослав Ненков: Да кажем, аз си представям примерно как градът Ловеч, който страшно много държи да има болница и е редно, не че той държи, някак си общността не се обединява и без да има някаква държавна организация, да има...да се обърне с лице към болницата си... Някак си, нали така, всички сме седнали и чакаме държавата да реши... Кой е държавата, кой е държавата? – нали ние сме.
Водещ: Едно недоволство видяхме от сливането на болниците в Петрич и Сандански. Миналата седмица показахме такъв случай, лекарите не искат, защото казват от Сандански, че сливането с петричката болница ще ги повлече към дъното. Ще се смекчи ли това напрежение там?
д-р Мирослав Ненков: Тука... сега за пореден път изпадам в такава ситуация, не само при Вас. Много често идват хора в Министерство на здравеопазването, които търсят помощ за казуси, които са изцяло под юрисдикцията на Здравната каса, или както е в случая – на общините. Министерството на здравеопазването не е началник на общинските болници. Тях си ги управляват административно и изцяло само общините. Тоест, бидейки аз един такъв заместник-министър на здравеопазването не мога да отида и да кажа на кмета – „Не ги сливай, не е добре.” – кметът ще ме изгони, защото те са собственици, те могат да правят, каквото си искат. Дали е добро това решение или не, не се наемам да кажа, защото не познавам случая в детайли. Всяка една промяна каквато и да е тя, стресира и плаши хората. Когато има промяна е хубаво да се обясни защо я правим, не така просто – бум и я правим.
Водещ: Предвиждате промяна в новия Стандарт за спешна медицина, който публикувахте в началото на месеца за обществено обсъждане. Как той ще подобри работата на спешната медицина и на услугата и за лекари от едната страна, и за пациенти. Да напомним на нашите зрители, че вие направихте това, след като старият стандарт беше атакуван в съда, защото се смяташе от болниците, от заинтересованите страни, че няма да бъдат покрити изискванията. Сега ще се справят ли?
д-р Мирослав Ненков: Да, сега ще се справят. Стандартът всъщност представлява професионалната рамка, правилата, по които съответната специалност работи. Тези правила ще Ви дадат на Вас право да кажете – „Доктор Ненков е излязъл извън стандарта и аз ще го осъдя” – или съдът ще види какво пише в стандарта и ще каже – „Доктор Ненков е бил по стандарта, приятен ден на Вас”. Това е смисълът на стандарта. Там бяха въведени едни изисквания за площи, или малко да кажем доста големи структури трябваше да се правят в болниците, за да се изпълни този стандарт. Това е малко коригирано, малко са намалени изискванията към броя на персонала, които да са вътре непрекъснато дежурни, и се надявам, че това ще е за добро. Този стандарт в момента е на сайта на Министерството на здравеопазването, всеки човек може да се запознае с него и да даде своето мнение. Всяко едно мнение, дори... прощавайте за израза – дори най-откаченото, абсолютно което няма нищо общо със спешната медицина, задължително експерт в Министерството на здравеопазването го чете и дава оценка дали се приема или не това мнение. Така че, всеки, който е заинтересован нека да заповяда и да напише своето мнение на сайта на Министерството на здравеопазването...
Водещ: Вече получавате, предполагам много мнения?
д-р Мирослав Ненков: Безброй.
Водещ: В каква насока са, някаква конкретно бихте ли споделили с нас?
д-р Мирослав Ненков: Има такива, които си заслужава да се разгледат, като примерно това да има или да няма кръвен център на място, вътре в самата болница, до някакви напълно такива...
Водещ: Например?
д-р Мирослав Ненков: Не е за пред камера....
Водещ: Добре, но остава триажът, тоест така нареченото сортиране на пациентите...
д-р Мирослав Ненков: Това е абсолютно задължително, това няма как да не остане. Като беше атентатът в Мадрид, ако си спомняте, в метрото... Болниците... първо са дошли в болниците хората, които са могли да се движат сами, или са дошли с такси. Те са с относително тежка травма на крайници, на лица... Триажът това прави, на тези хора с тези травми им казва – „Седни за малко тука и бъди търпелив...” Защото като дойде линейката с тежко наранения човек и този с прорезната рана на ръката вече в операционната му сложат два конеца, тежко нараненият човек няма как да влезе, защото е заета залата... Това е триажът, това е подборът на това кой пациент има по-спешна нужда от медицинска помощ и това не зависи от нашето собствено страдание, това е професионална преценка.
Водещ: Така е, но тази професионална оценка трябва да признаем, че предизвика недоволство още в самото начало. Някои казват – „Как така ще преценяват кой случай кой не е...” – от там се провокира и агресията...?
д-р Мирослав Ненков: А кой да го прецени? Кой да го прецени? Този, дето му тече кръв от носа, защото се е напил, този, който си е ударил главата в стената и е в безсъзнание, или този, който в момента го боли сърцето и прави инфаркт...? Кой е по-спешен? Този, дето му тече кръвта от носа, той ще каже, че е най-спешен, защото му изтича кръвта, а няма нито един умрял човек от кръвоизлив от носа, примерно, и този човек, ако зависи от него, ще се качи в линейката и ще отнеме шанса на този с инфаркта да оцелее. Кой ще го преценява това? – този с кървенето от носа, или професионалистът, колкото и да е лош и отвратителен професионалистът в очите на човека с кръвотечението. Тази оценка ние не я правим, като гледаме телевизия. Ние казваме – „Пуу, тия от Бърза помощ колко са лоши...”
Водещ: Какво ще направите по отношение на агресията и борбата с нея? Ето, във Военномедицинска академия започнаха курсове как да се справят с агресивните пациенти...
д-р Мирослав Ненков: Това е единият път, няма къс път, защото това е въпрос на култура, на възпитание и на светоусещане. Това се променя много бавно. Това е единият път. В новата обществена поръчка, която сега сме обявили, едно от изискванията към този, който ще управлява този процес, е да има GPS паник-бутон в джоба на екипа, не в линейката, в джоба на екипа. Това е един от методите. Как ще го възпитаме човекът със счупения нос, защото той смята, че му е застрашен живота от осемте капки кръв, дето са му капнали от носа, как него ще го възпитаме да не налети да бие екипа, който качва човекът с инфаркт? Как? С образование и дълги, дълги години просвещение.
Водещ: Благодаря Ви много, доктор Ненков.
д-р Мирослав Ненков: Аз Ви благодаря.
Водещ: Доктор Мирослав Ненков, заместник-здравен министър в студиото на „Денят започва”.