Върни се горе

26 Октомври 2013 г. Интервю на зам.-министъра на здравеопазването д-р Бойко Пенков за в. „Стандарт“

 

- Д-р Пенков, ще има ли повече пари за здравеопазване за тази  година?

 

- Министър Андреева всеки ден води разговори, данъчната  администрация си върши много добре работата и мисля, че ще има преизпълнение на  приходите на НЗОК. Те ще могат да се разпределят от Надзорния съвет. За бюджета  разговорите текат, последното предложение е за 104 млн. лв. отгоре, които вече  не са излишък.

 

- Какви промени в Спешна помощ предвиждате освен повишаването  на заплатите?

 

- Събрахме хората, които имат най-много опит и знания в тази  област в една работна група с председател проф. Милан Миланов. Тя вече подготви  проект на концепция за развитието на Спешна помощ през следващите 7 години. Не  сме го представили за обществено обсъждане, тъй като има още един момент, по  който търсим консенсус. Спешната помощ се дели на две - извънболнична, на терен,  при катастрофа или инциденти вкъщи, а втората част са спешните приемни отделения  в болниците. Идеята на проф. Миланов е да се направи опит и да се види имаме ли  средства по европейски програми да създадем така наречените спешни болнични  комплекси. Това трябва да бъдат структури на Спешна помощ на МЗ, обзаведени с  диагностична апаратура и възможности за лечебни процедури, до решаване на  проблема. Има и друга идея, зад която като че ли съсловието стои повече. Тя е  многопрофилните болници за активно лечение, които имат над 80% договори с касата  по клинични пътеки и решават комплексно проблемите на човек, ако нямат спешни  приемни отделения, да ги разкрият. Идеята е болницата, без оглед на  собствеността да поеме ангажимент и дежурните лекари там да слизат и да  преглеждат хората, когато се наложи.

 

- Кой ще плаща за дейността?

 

- Има два варианта - при единия за здравноосигурените пациенти  ще плаща касата, а за останалите министерството. Другото, което се обсъжда, е  възможността за създаването към самите 150 филиали на Спешна помощ неотложни  кабинети. Те да поемат прегледите на хора, които не са в застрашаващо живота  състояние. Това се налага, защото общопрактикуващите лекари искат да имат  8-часов работен ден, почивка в събота и неделя, а те оказват тази неотложна  помощ. В големите градове е по-лесно, защото там джипитата са сключили договори  с ДКЦ-та и те поемат дежурствата след 20 часа. Но в по-малките общини, където са  тези 150 филиали, има проблем и затова търсим решение. Тяхната дейност може да  се финансира от средствата, които сега касата дава за дежурствата на джипитата.  Другото, което ми се иска да се случи, е един пилотен проект в София, където има  4-5 частни болници, които имат договор за неотложна помощ с джипитата. Когато се  налага, техни лекари ходят по домовете на хората. Иска ми се тези ДКЦ-та,  медицински центрове или болници да имат връзка с телефон 112 или 150 и, когато  има обаждане за човек с температура например, то веднага да се позиционира в кой  квартал е, ако там има неотложна помощ, диспечерът да се обади и да попита дали  ще поемат случая. Така ще се разтовари Спешна помощ от неспешните случаи. Идеята  е да интегрираме всички звена в едно.

 

- Повечето от тези неспешни повиквания не са ли сред ромските  групи, дали ще иска някой да работи с този контингент?

 

- Ромите ползват друг метод - те директно отиват в спешните  приемни отделения на болниците. Догодина искаме да направим и една карта на  Спешната помощ, да видим къде трябва да има изнесени екипи и филиали. Сега  обсъждахме две места - Никола Козлево и Каолиново. На картата са близко, но  инфраструктурата е толкова ужасна, че вместо 15 минути, пътуваш час. Затова е  добре да изнесем там един екип, а по-нататък - и филиал. Тези филиали ще укрепят  медицинската помощ в общините, където няма болници.

 

- Колко нови линейки ще се купят?

 

- Идеята е до 2020 г. да купим 600 нови линейки поетапно. Това  е около 150 линейки на година.

 

- В столицата най-големият проблем е, че линейките  закъсняват?

 

- Решението трябва да се търси със Столична община. В чужбина  има една аварийна лента, която е само за Спешна помощ, жандармерия, полиция и  няма проблеми.

 

- Подкрепяте ли повикването на Спешна помощ с SMS, което  депутатите приеха на първо четене?

 

- Становището на МЗ по този законопроект е категорично против и  това е известно на парламентарно представените партии. Липсата на контакт с  пациента или негов близък противоречи на всички европейски и световни практики.  С SMS може много лесно да се злоупотребява със и без това натоварените екипи на  Спешна помощ. Това не е и надеждно средство при екстремни ситуации.

 

- Изводите в стратегията на МЗ и доклада на Световната банка  бяха, че трябва да се преструктурира болничната помощ, да се пренасочат повече  дейности към извънболничната, ще се случи ли това?

 

- Имаме няколко предизвикателства. Първо, трябва да кажем защо  се увеличават хоспитализациите - или специализираната помощ не работи, или  болничната свръхиндуцира прием, или имаме смес от двете. Какво трябва да  направим, за да заработи специализираната помощ, къде е проблемът - няма  финансиране, желание или сме надули болничния пакет, така че сме иззели  дейността на специализираната помощ. Трябва да започнем разговори от януари с  партньорите за този основен пакет, да видим какво да има в него.

 

- Какво очакваме да се случи в здравеопазването през 2014  година?

 

- В момента екипът на МЗ работи в тясно сътрудничество със  здравната комисия. Това, което сме започнали да правим, е да се върне  арбитражъът при споровете на болниците или лекарите със здравната каса. Друга  промяна, която готвим, е възстановяването на обществения характер на касата,  като върнем в нея Обществения съвет. Те ще имат право да взимат големите решения  като бюджета. Другото, което трябва да се случи, е договарянето на  онкомедикаментите да се прави от здравната каса. Това означава промени в няколко  закона, начело с този за обществените поръчки. Тези медикаменти касата не може  да ги купува по ЗОП, а трябва да се заложи възможност да провеждане на  национално централизирано договаряне на отстъпки в рамките на обемите, които й  трябват. Съответно тя ще ги заплаща на болниците по тези цени. У нас не е  проблемът в цените на лекарствата, а в това, че нямаше механизъм за  централизирано договаряне, както и в изписваните терапии. Ние нямаме правила за  това кога каква терапия да се изписва.

 

- Въвеждането на тези правила няма ли да ощети  пациентите?

 

- Не, това са световни препоръки, не може Англия, Америка да  работят по тях, а ние - не.

 

- Отстъпките как ще се договарят, на каква база?

 

- Има различни механизми, при единия касата може да каже за  едно портфолио (бел. р. всички медикаменти на една фирма) - имали сме толкова  пациенти миналата година, през тази предвиждаме да има еди-колко си пациенти, а  вие ще ни дадете общо 20-25% отстъпка, която се пръска по цялото портфолио. Но  се казва ясно на производителите - договорили сме средният брой случаи за  страната да е 200 годишно за тези лекарства, за да не се изкушите да станат 300.  Над 200 е за ваша сметка.

 

- Ще има ли възможност касата да договаря селективно с  болниците на база качество и потребности?

 

- Това е стратегическо решение, което може да вземе новият  орган на касата - Общественият съвет. Ако бях част от него, аз бих предложил  следното: касата трябва да знае какви са потребностите във всеки регион и  лечебните заведения какво от тях покриват и да има шорт-лист, в който болниците  да се отсеят по няколко критерия. Първият ще е комплексността - ако имат над 90%  обхват на клиничните пътеки, които покрива здравната каса, те ще са с  предимство. След това идват нивата на компетентност - високите нива означават,  че там има качествена апаратура и добри специалисти. Третото е безопасност на  пациента и персонала. Тогава бих ги поканил, за да видим колко пациенти са  готови да поемат, като предимство имат тези, които могат да поемат  повече.

 

- Ще се въведе ли изискване за един договор на лекар с  НЗОК?

 

- Самите лекари го поискаха на събора, нека те го предложат да  се регламентира.

 

- Ще има ли промени в пакета на касата за догодина, ще плаща ли  за нови диагнози?

 

- Не се очертават големи промени, опитваме се да прецизираме  някои неща в Наредба 40, където този пакет е дефиниран. Някога в нея е записано,  че в общ хирургичен кабинет се прави пункция на простата. Сега това е изнесено  при уролога в извънболничната помощ. Искам да изгладим кой какво прави - нека  урологът прави пункцията, защото той е най-подготвен за това.

 

- Има ли шанс да спре емиграцията на лекарите, да получат  по-високи заплати?

 

- Заплащането е свързано с промени в начина на финансиране и в  голяма степен е съсловна работа. Говорили сме със съсловните организации и е  факт, че между 50 и 65 % от приходите на болниците отиват за работни заплати.  Това, което ние правим тук, е да сключим колективен трудов договор за държавните  лечебни заведения. Преговори по този въпрос предстоят следващата година заради  увеличението на МРЗ.

 

Сподели в: