Здравна стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи към етническите малцинства, и План за действие 2005-2007 г. прие Министерският съвет на заседанието си днес, 8 септември.
Преодоляване на негативните тенденции в здравното състояние на лицата в неравностойно положение от етническите малцинства, осигуряване на равенство в достъпа им до здравни услуги, подобряване на профилактичните дейности и разширяване на обхвата на здравноосигурените хора от етническите малцинства, намаляване на детската и майчината смъртност в тези социални групи са основните цели на утвърдената от правителството Здравна стратегия и планът за действие по нея.
Документът е разработен в изпълнение на Закона за здравето, който определя като национален приоритет опазването на здравето на българските граждани.Стратегията е и в синхрон с приетия от правителството Национален план за действие “Десетилетие на ромското включване 2005 – 2015 г.”, както и със Стратегията за борба с бедността и социалната изолация (2003 г.). Новата стратегия отразява основните здравно-политически виждания, залегнали в редица международни документи - Амстердамското споразумение на страните от Европейския съюз от 1997 г., Международния пакт за граждански и политически права, Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства, политиката “Здраве за всички през 21 век” на Световната здравна организация и други.
До 30 октомври министрите и ръководителите на ведомства, посочени като изпълнители в плана за действие, трябва да разработят собствени програми като конкретизират действията си, финансовите ресурси и конкретните изпълнители.До същата дата е необходимо и общините, в сътрудничество с експертите по етническите и демографските въпроси и неправителствените организации, да включат в общинските планове за действие ценности за подобряването на здравното състояние на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към малцинствата.
Необходимостта от разработването и приемането на Здравна стратегия за лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етническите малцинства, е продиктувана от констатираните негативни тенденции в здравното състояние на тази част от населението на страната – висока заболеваемост, смъртност и ниска продължителност на живота.
Данните сочат, че при българските граждани от ромски и турски произход смъртността при инфаркт, инсулт, пневмония и злокачествени заболявания е по-висок. Средната продължителност на живот при ромите е с над 10 г. по-ниска в сравнение с тази за страната. Смъртността е най-висока между 40-49 г. Основните причини са сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите заболявания. Според проведени през 2004 г. социологически проучвания 68% от ромските домакинства са с хронично болен, 58% нямат достъп до стоматологична помощ, за 55% затрудненият достъп до лекар поради отдалеченост представлява опасност за тяхното здраве, а 46% не са здравноосигурени.
Двете етнически общности се характеризират и с по-висока детска смъртност. По данни на Националния статистически институт от 2003 г. детската смъртност при българите е 9,9 на 1000. При лицата от турски произход тя е 17 на 1000, а при ромите – 28 на 1000. Ранните раждания при тях са рисков фактор за недоносеност на плода, тежки вродени увреждания на бебето, за високата детска смъртност в първата година от живота и за висока майчина смъртност.
Представителите на етническите малцинства по-често страдат от заболявания на дихателната система като туберкулоза, белодробен емфизем, пневмонии, бронхити, бронхиална астма и болести на опорно-двигателния апарат. Поради лоша или неизградена инфраструктура в селищата и махалите, поради липса на водоснабдяване и канализация населението от ромски произход боледува по-често от вирусен хепатит, стомашно-чревни заболявания и паразитози. Сред младежите и децата от тези етнически малцинства бързо се разпространяват наркоманиите, хепатит В и С, увеличава се и рискът от инфектиране с вируса на ХИВ.
Проблем е и недостатъчното обхващане на децата с имунизации и свързаните с това случаи на заболявания. Проучване, проведено през 2003 г., показва, че при около 5% от децата с ромски произход не са провеждани никакви имунизации, а при около 15% не са направени всички, които се изискват по националния имунизационен календар.
Върху здравното състояние на българските граждани от ромски и турски произход косвено влияние оказват по-ниското им образователно равнище и бедността. Бедността в турската общност е 3 пъти по-разпространена отколкото сред българите, а при лицата от ромски произход - 11 пъти по-висока. Това оказва пряко влияние върху здравословното им състояние. Те се хранят в много по-голяма степен непълноценно, много по-трудно намират средства за заплащане на медицинските услуги и медикаментите.
За намаляване на детската и майчината смъртност сред етническите малцинства в стратегията се предвижда провеждане на здравно образование на майките за рационално отглеждане на децата и повишаване на обхвата на децата с имунизации. Ще се провеждат кампании за имунизиране на населението чрез разкриване на временни имунизационни пунктове или мобилни екипи.
Обръща се внимание на ранната регистрация на бременните, наблюдението им по време бременността и своевременна хоспитализация на родилките. Ще се организират консултативни кабинети в кварталите с население предимно от ромски и турски произход по въпросите на репродуктивното здраве и семейното планиране, предпазването от болестите предавани по полов път. Ще се осъществяват акушеро-гинекологични прегледи и консултации включително и в мобилни кабинети в районите с компактно малцинствено население.
С цел доближаване на практиките за първична и специализирана помощ до кварталите, населени предимно с роми и турци, в тях ще се разкриват амбулатории за първична медицинска помощ. Ще се осигуряват условия за привличане на кардиолози, пулмолози, педиатри и други специалисти за работа по график в кабинетите.
Финансирането на отделните дейности от Плана за действие 2005-2007 г. ще се извършва в рамките на ежегодно утвърдените средства по бюджетите на съответните министерства и чрез финансиране на проекти от международни организации и донорски програми. За периода 2005-2007 г. са предвидени 3,5 млн. лв. от държавния бюджет, а като безвъзмездно финансиране по програма ФАР се очакват около 14 млн. евро. Предвидените средства за реализиране на плана за действие по стратегията само от бюджета на Министерството на здравеопазването възлизат на над 1,2 млн. лв.
За провеждане на генетичен селективен скрининг през 2006 г. ще бъдат осигурени 150 000 лв., а за 2007 г. – 200 000 лв. Още 30 000 лв. за следващата година и 40 000 лв. през 2007 г. са предвидени за организирането на консултативни кабинети за репродуктивно здраве и семейно планиране в кварталите с преобладаващо население от ромски и турски произход. 100 000 лв. през 2007 г. ще бъдат осигурени за имунизации срещу хепатит А и В на рискови групи за родените преди 1992 г. Със средства от държавния бюджет ще бъдат закупени линейки с висока проходимост за районите с малцинствено население.
С близо 8,2 млн. лв. от програма ФАР предстои да бъдат закупени 2 мобилни флуорографа и 4 мобилни педиатрични кабинета, на втория етап от проекта ще бъдат закупени 2 мобилни мамографа, 2 мобилни ултразвукови апарати, 4 мобилни гинекологични кабинета, както и друго специализирано оборудване за здрави услуги.