Провежданата от Министерство на здравеопазването лекарствена политика през изминалите две години не е провал, каза министърът на здравеопазването Славчо Богоев в отговор на актуален въпрос на депутата д-р Стойчо Кацаров по време на парламентарния контрол днес, 12 септември. Като доказателство той посочи развитието в някои аспекти от нормативните, икономическите и организационните компоненти на лекарствената политика
- С приетите промени в основните нормативни актове - Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, както и в подзаконови нормативни актове по прилагането им, се хармонизира законодателството в областта на лекарствената политика с изискванията на Европейския съюз.Съгласно оценката на експертите от Европейския съюз действащият в момента Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина напълно съответства на изискванията на Европейските директиви в областта на лекарствата.
- На 8 април 2003 г. с Постановление на Министерски съвет беше приета Наредба за критериите, условията и правилата за включване на лекарствени продукти в позитивния лекарствен списък в Република България. Чрез позитивния лекарствен списък, който трябва да бъде приет до 31 октомври 2003 г., се цели въвеждане на ред и стабилност на фармацевтичния пазар и на по-строги критерии при селекция на лекарствени продукти за реимбурсиране, както и защита на обществения интерес при разходване на ограничените финансови ресурси, заяви министър Богоев.
- Приключва изработването на промяна на Наредбата за пределните цени на разрешените за употреба лекарствени продукти при продажбата им на дребно. Изменението е насочено към засилване на прозрачността и конкуренцията при защита интересите на всички страни – производители, търговци и държава, подчерта още министърът.
- От 18 април 2003г. в съответствие с разпоредбите на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина изтече гратисният период за привеждане в съотвествие на българските производители с изискванията на Добрата практика при производство на лекарства (Good Manifacturing Practice – GMP). Системата от правила гарантира, че продуктите се произвеждат в съотвествие с европейските стандарти за производство на лекарства и че рисковите във фармацевтичното производство са сведени до минимум, увери министър Богоев. Десет български фармацевтични производители са покрили тези изисквания и имат възможност да излязат на международните пазари, ако получат положителна оценка от съответната страна – член на Европейския съюз.
В момента лекарственият пазар у нас възлиза на 580 млн.лв., като 70 % от него се покрива от обществени разходи (от бюджетите на МЗ, НЗОК, общини).За сравнение през 2000 г. този пазар е бил 347 млн. лв. През последните години непрекъснато се увеличава участието на държавата в заплащането на медикаменти и по този начин се облекчава достъпът на гражданите до лекарства, аргументира се министър Богоев.
МЗ осигурява заплащането на лекарства, ваксини и консумативи за заболявания по Наредба № 23 и по 20 национални програми. Сключените договори за доставки по тях, които ще се реализират до края на 2003 г., са на стойност 125 млн. лв., а осъществените доставки по тях за 2002 г. са в размер на 99 млн. лв., т.е. нарастването е с 24%.
МЗ осигурява и лекарства за болничната помощ чрез предоставянето на субсидия на лечебните заведения.
В същото време министър Славчо Богоев отчете както необходимостта от продължаване на развитието на лекарствената политика, така и наличието на проблеми в осъществяването й и съобщи предприеманите мерки за разрешаването им:
- МЗ засилва контрола върху разпределението на лекарствата и разходването на средствата за тях. Като пример мога да се посочат проверките, извършени от контролните органи на МЗ, в диспансерите за онкологични заболявания. В резултат на тези проверки са констатирани редица нарушения: не във всички диспансери се водят лични амбулаторни карти на пациентите; несъответствия между броя болни, лекувани с даден продукт, и подлежащите на лекуване с него; разминаване между изписваните скъпи лекарства и поставените диагнози и други.
- Създадена е работна група, която да преразгледа цялата процедура по отпускане на лекарства по Наредба № 23, като заявките от диспансерите вече няма да се отнасят до общото количество медикаменти, а ще се подават данни за всеки пациент персонално.
- Предстои договаряне с Националната здравоосигурителна каса за все по-пълно преминаване на заплащането на лекарства от НЗОК по клинични пътеки и програми. Държавата ще намали дела на директното си търговско участие във фармацевтичния пазар, като ще се увеличат регулативните й функции.
Във връзка с двугодишното споразумение за сътрудничество между МЗ и Европейското регионално бюро на СЗО за периода 2002 – 2003 г. е изготвена “Национална лекарствена политика”. Съгласно този документ приоритетите на България са поддържане на качество, безопасност и ефективност на лекарствата в страната; ефективна система за ценообразуване и реимбурсна политика; осигуряване на терапевтично значими лекарства, съобразно заболеваемостта и в съотвествие с финансовите ресурси и изграждане на система за рационална употреба на лекарства, съобщи министърът на здравеопазването Славчо Богоев. Предстои да бъде разработен и План за действие 2004 – 2009 г..