Храните, тяхното качество и безопасност, са сред приоритетните направления на правителството на Република България и Министерството на здравеопазването. Регламентът за тяхното производство и контрол е важен елемент в хармонизацията на нашето законодателство с европейските изисвания по определени въпроси, съобщи на пресконференция днес д-р Снежана Алтънкова, директорът на дирекция “Здравна профилактика и държавен санитарен контрол” в МЗ.
Законът за храните е обнародван на 15 октомври 1999 г., с изменения и допълнения от 21 ноември 2003 г. Той урежда условията и реда за производството и търговията на храни, изискванията към техния състав, опаковане, етикетиране и представяне, правата и задълженията на производителите и търговците. Регламентирани са правомощията на държавните органи за регулиране и контрол в тази област. Разписани са и функциите и правомощията на професионалните организации на производителите на храни и на Българска асоциация «Хранителна и питейна индустрия» (БАХПИ).
Водещи принципи на закона са здравето и интересите на потребителите, тяхното право на информиран избор за предлаганите храни на пазара, предотвратяването на действия с невярна или подвеждаща информация, подчерта д-р Алтънкова.
До този момент по Закона за храните са издадени 32 наредби. Много от тях вече са влезли в сила, други имат отлагателен срок от 6 месеца до 1 година. До края на 2004 г. се подготвят още 6 нови. В 5 от досега публикуваните наредби ще бъдат извършени изменения и допълнения в съответствие с излезли разпоредби на Европейския съюз в тези области.
Наредбите са разработени в две основни групи. Първата регламентира общите изисквания към всички храни, а втората определя специфичните изисквания към определени храни, обясни д-р Алтънкова.
Две основни наредби от първата група се отнасят към етикетирането, представянето и рекламата на храните. Включени са задължителни изисквания за информацията върху етикета, начина на написване, разположението и рекламирането. В Наредбата, свързана с представянето на хранителна информация при етикетирането на храните, са заложени параметри като енергийна стойност, съдържание на основни хранителни вещества - мазнини, въглехидрати, белтъци, витамини, минерални соли, аминокиселини, калории и т.н. Тази информация не е задължителна, но когато един производител се реши да я предостави, той трябва да се съобрази с определени правила. Информацията не трябва да заблуждава и подвежда потребителя, изтъкна д-р Алтънкова.
Изискванията към добавките в храните са предмет на 5 подзаконови нормативни акта. Наредба №8 за добавките, които се влагат при производството на храни, регламентира кои видове добавки могат да се влагат в дадени храни, както и нормите и условията за включването на нови добавки.
Шест наредби третират изискванията към определени групи или видове замърсители на храните. Те разписват максималните допустими нива и концентрации на съответните замърсители - микотоксини, тежки метали, пестицидните остатъци, радиоактивно замърсяване и др., каза д-р Алтънкова.
Изискванията към опаковъчните материали, които са в контакт с храните - картон, целулоза, пластмаса, дърво и метал, са регламентирани в две основни наредби.
16 наредби определят изискванията към храни със специално предназначение – детски, диетични, нискоенергийни, храни за редуциране на телесното тегло, пчелен мед, плодови конфютюри и мармелади, захари, плодови сокове, кафе и др.
С изменението на Закона за храните от ноември 2003 г. са включени:
- Регламентации за новите храни и новите хранителни съставки. Част от тях са генетично модифицираните храни;
- Задължения на производители и търговци да въвеждат и прилагат система за събиране и съхранение на информация за храните, които произвеждат и предлагат, както и за доставчици на суровини. Това ще позволи да се осигури идентификация и проследимост на храната, когато възникне инцидент и да се вземат своевременни мерки.
- Задължения на производители и търговци да изтеглят от пазара храни, за които се предполага или има данни, че да опасни за здравето на човека, и да информират потребителите за това.
- Права на контролните органи да предприемат мерки за забрана и изтегляне от пазара на храна, за която има съмнения, че е опасна.
- Изграждане и поддържане на система за бързо съобщаване в случай на опасност за човешкото здраве, която произтича от храна, пусната на пазара, и информиране на потребителите за това.
Отговорността за производството на качествени и безопасни храни носят производителите и търговците. Те трябва задължително да прилагат система за самоконтрол и добра производствена и търговска практика. Това са основни технологични и хигиенни правила, които се прилагат, за да се намали рискът от замърсяване на храните. Важен елемент от нея е системата HACCP за анализ на опасностите по технологичната верига на производство и търговия с храни и идентифициране на критичните точки в нея за попадане на замърсител в храните, обясниха експертите от МЗ.
Системата HACCP е задължителна за страните-членки на Европейския съюз, каза д-р Алтънкова. Тя е насочена към контролиране на критичните точки при производството на храни, където има опасност от допълнително замърсяване. Тези тесни места трябва да се наблюдават, регистрират и проверяват от самите производители и търговци. Законът за храните дава отлагателен срок за задължителното въвеждане на системата НАССР у нас. Обектите за добив на месо и тези за мляно месо и месни заготовки трябва да я въведат до 31 декември 2005 г., а всички останали обекти – до 31 декември 2006 г.
Регистрационният режим при производството и търговията с храни е изцяло хармонизиран със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Формулирани са условията и редът за регистрация на предприятията за производство и търговия с храни. За първи път освен предприятията-производители на регистрация подлежат и всички обекти за търговия с храни. Даденият от закона шестмесечен срок за това изтича в края на май 2004 г. При неспазване изискванията на закона ще се налагат санкции, които са в зависимост от вида на фирмата и варират от 1000 до 4000 лв.
Въвежда се изменение и за мястото на регистрацията. От Министерството на икономиката, както се е извършвало до този момент, то преминава на регионално ниво - от съответните регионални хигиенно-епидемиологични инспекции и ветеринарно-медицински служби. Регистрираните до момента предприятия за производство на храни няма да повтарят процедурата, те служебно се пререгистрират по новия ред от съответните регионални органи. При промени в някои производства, в едногодишен срок трябва да се представят необходимите документи за допълване на регистрацията. При забавяне на решението за регистрация от страна на контролния орган ще действа принципът на мълчаливото съгласие – ще се счита, че обектът има автоматична регистрация, съобщи д-р Алтънкова.
В закона е развита процедура по заличаване на регистрация при наличие на данни за системни и груби нарушения на нормите, изискванията и правилата, които са довели до рискове за потребителите.
Разграничават се правомощията на контролните функции на Държавния санитарен контрол (ДСК) и Държавния ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК) в обектите за производство и търговия с храни. Органите за държавен санитарен контрол – ХЕИ, контролират храните от неживотински произход. Те ще проверяват обектите за производство, преработка, пакетиране, съхранение и търговия на едро с храни от неживотински произход, заведенията за обществено хранене, търговията с храни на дребно. В обсега на контрола на ДВСК са обектите за добив, производство, съхранение и търговия на едро с храни от животински произход, местата и условията на съхранение на тези храни при търговията на дребно.
Държавният контрол върху храните не може да бъде избирателен и трябва да се провежда във всички етапи, подчерта д-р Алтънкова. Контролът трябва да бъде от полето до масата, на която поставяме храните, да е систематичен и да се провежда периодично в обектите за производство и търговия с храни. Тя допълни, че освен това той ще се извършва и по сигнали на граждани и производители, когато съществува сигнал за наличие на опасна храна на пазара.
Инспекторите от ХЕИ контролират самите обекти за производство и търговия, документацията, системите за самоконтрол, които се прилагат на обекта, здравословното състояние на персонала и др. В рамките на този контрол държавните органи имат право да дават задължителни предписания, когато констатират нарушения, да предписват спиране от експлоатация на цялото предприятие или на части от него, когато съществува непосредствен риск за производството на опасна храна или търговия с такава, да поставят под възбрана храни, които са съмнителни или негодни, да вземат проби за анализ, да ги изследват и предлагат за унищожаване на тези храни.
През 2002 г. от общо 130 000 обекта за производство и търговия с храни специализираните органи за държавен санитарен контрол са извършили около 310 000 проверки, съобщи д-р Алтънкова. Изследвани са 18 000 проби за химичен анализ на храни, като 19% от тях са дали отклонения, 1500 проби - за токсикологичен анализ (отклонения са открити при 7% от тях) и др. Въз основа на различни отклонения от нормите през 2002 г. са унищожени около 170 000 кг хранителни продукти. Регистрирани са 33 взрива от хранителни отравяния, от които са пострадали 530 души. Основните причини са свързани с храни от яйца, месо и месни продукти и сладкарски изделия. Обезпокоително нараства относителният дял на битовите хранителни отравяния, посочи д-р Алтънкова.
По неокончателните данни за контролната дейност през 2003 г. от близо 120 000 обекта са извършени 290 000 проверки. В рамките на проведения контрол са издадени 33 000 акта за констатирани нарушения, 7200 заповеди за временно спиране експлоатацията или за обявяване на негодни продукти, към 35 000 предписания за отстраняване на хигиенни нарушения.
Най-честите нарушения, които констатират органите на ДСК, са занижената текуща хигиена, предлагането на стоки с изтекъл срок, липса на документация за произхода на стоките в обекта, която трябва да осигури тяхното проследяване, разширяване на предлагания асортимент, което не отговаря на възможностите на обекта и води до неправилно съхранение на стоките и до рискове за здравето.