На заседанието си днес, 14 октомври, Министерският съвет прие решение за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
Със законопроекта се предлага да се възприеме по-либерален механизъм за лишаване на лицата от здравноосигурителни права. Целта е да се осигури по-облекчен достъп до медицинска помощ, заплащана от НЗОК, на по-широк кръг лица, голяма част от които не биха могли да платят за необходимата им помощ. Едновременно с това се гарантира и спазването на основните принципи на здравноосигурителната система - задължително участие и солидарност на осигурените лица.
Промените предвиждат да се стесни кръгът на загубилите правата си задължително здравноосигурени лица. Според законопроекта само лица, които през последните 15 месеца не са заплатили повече от 3 здравноосигурителни вноски, заплащат оказаната им медицинска помощ.Съгласно действащата в момента правна уредба лицата, които имат задължение да се самоосигуряват и не са внесли 3 вноски, губят здравноосигурителни права.
Предвижда се възможност лицата, които към настоящия момент дължат повече от три здравноосигурителни вноски, да възстановят здравноосигурителните си права до 1 януари 2006 г. За целта те трябва да заплатят в срок до 31 януари 2005 г. еднократна сума в размер на 3 здравноосигурителни вноски.В случай, че тази категория лица не внесат в периода 1.02.2005-1.01.2006 г. повече от три здравноосигурителни вноски отново губят правата си и следва да заплащат оказаната им медицинска помощ.
Със законопроекта се уточнява и кръгът от граждани, за които дирекции “Социално подпомагане” ще заплащат здравноосигурителни вноски в съответствие със Закона за социалното подпомагане.Разширява се обхватът на лицата, за които ще се заплащат вноски – включват се и тези граждани, които отговарят на условията за целево енергийно подпомагане. Доходната граница за достъп до този вид подпомагане е значително по-висока от тази, която се прилага при месечното социално подпомагане – диференцираният минимален доход се увеличава между 35 и 66%.При определянето на кръга на имащите право да бъдат осигурявани от републиканския бюджет се вземат предвид не само доходите им, но се прави и индивидуална преценка при отчитане на имотното състояние, семейното положение, възрастта, здравословното състояние и възможностите за трудова заетост.
Измененията и допълненията в закона предвиждат нов ред за определяне на здравноосигурителния статус и на българските граждани, дългосрочно пребиваващи в чужбина.Осигуряването за тази група граждани на по-облекчен достъп до медицинска помощ, гарантирана от бюджета на НЗОК, се постига чрез предвидения механизъм за прекъсване на задълженията по внасяне на здравноосигурителни вноски, както и последващо възстановяване на здравноосигурителните права. Българските граждани, които живеят извън страната повече от 183 дни през една календарна година, ще имат възможност да не заплащат здравноосигурителни вноски за съответната календарна година, ако предварително са подали заявление за това до Националния осигурителен институт. След окончателното си завръщане в страната те ще могат да възстановят здравноосигурителните си права след изтичане на шест последователни месеца, през които на лицата са внасяни вноски по реда на чл. 40 от Закона за здравното осигуряване. Самоосигуряващите се граждани, пребивавали в чужбина, ще могат да възстановят здравноосигурителните си права, след като заплатят сума в размер на 12 вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 върху минималния размер на осигурителния доход, регламентиран със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Със законопроекта се запазват възникналите задължения на здравноосигурените лица по внасяне на осигурителните им вноски, както и възможността държавата да пристъпва към събирането им. Законопроектът стимулира осигуряването и на лица, които до този момент на практика не са обхванати от здравноосигурителната система.