Върни се горе

Регионалният комитет за Европа на Световната здравна организация ще подготви регионална стратегия, която да организира усилията на страните за предпазване и надсърчаване на детското и юношеското здравеопазване. Това е едно от решенията на завършилата 53-а сесия на комитета. Българската страна подкрепя предложението за разработване на такава стратегия, съобщи на пресконференция днес (17 септември) заместник-министърът на здравеопазването д-р Петко Салчев, който ръководеше правителствевната делегация на България за участие в сесията. Политиката на Министерството на здравеопазването за подобряване на детското и юношеското здравеопазване у нас е в съзвучие с целите и ценностите на Европа и в синхрон с препоръките за развитието му, стана ясно на пресконференцията.

В областта на детското здравеопазване пред страната ни стоят три основни специфични цели,каза д-р Елена Перчинска, държавен експерт в отдел “Болнична помощ” на МЗ. Това са:

1. Намаляване на детската смъртност с 4 на 1000.

Година Детска смъртност
200014,1
200114,1
200213,3

2. Намаляване на социално-значимите заболявания.Това са хронични болести, които ограничават възможностите за социална адаптация на децата. Такива са наследствените заболявания, затлъстяване, хипертония, диабет, неврологични увреждания, слепота, глухота и др.

3. Ограничаване на инфекциозните болести при децата като значителен резерв за намаляване на тежките увреждания при децата.

Тези цели ще бъдат постигнати чрез няколко основни групи действия, подчерта д-р Перчинска.

Една от тях е повишаване на качеството на родилна и неонатологична помощ. За България струкурата на детската смъртност предполага усилия в посока на превенция на недоносеността и качествена грижа за недоносени новородени деца. Състоянията, възникнали в перинаталния период, заемат най-висок относителен дял. В тази насока е и резервът за подобряване на този важен показател.

Година Брой умрели деца до 1 година От тях от състояния, възникнали в перинаталния период От тях от вродени аномалии От тях от болести на дихателната система
2002840296254148

Действията, които ще предприеме МЗ в тази насока, са свързани с осъвременяване на апаратурата на неонатологичните заведения, повишаване на квалификацията на работещите акушер-гинеколози и педиатри.

С разработването на нормативните документи и създадената организация МЗ предприема всички мерки така, че диспансерното наблюдение и лечение на хронично болните деца да се извършва само от специалисти педиатри или по профила на заболяването.

За подобряване на медицинското обслужване на децата ще бъде изработен, приет и прилаган стандарт по детски болести.

Заплащането на хоспитализациите при децата да се извършва на принципа на диагностично-свързаните групи, което ще даде възможност за реално финансиране и достатъчен ресурс за приложение на стандартите, предлага още МЗ.

Повишаването на обхвата на децата при имунизациите е също една от целите, които си поставя МЗ.

В момента у нас се осъществяват национални програми, стратегии и политики, в които се работи и за децата, които предстои да бъдат разширени, съобщи още д-р Перчинска.

Национална програма за профилактика на наследствените болести, предразположения и вродени аномалии 2000-2005 г.” е програма, по която се работи успешно и с нея се увеличават възможностите за пренатална диагностика на тежки, вродени заболявания. За изпълнение на Национална програма за профилактика на наследствените болести, предразположения и вродени аномалии за 2004 г. са предвидени по финансов разчет 686 330 лв.

Световният и българският 20-годишен опит доказаха, че профилактиката на наследствените болести и вродените аномалии няма алтернатива по отношение на финансова, социално-здравна и морална значимост. Например, предотвратяване на раждането на 1 дете с муковисцидоза или бета-таласемия чрез дородова (пренатална) диагностика е 1000 пъти по-евтино от “лечението”.Възможността за пренатална диагностика стимулира семейството, осигурява му раждането на здрави деца и избягва тежкия морален проблем при липса на средства за лечение.

Наследствените болести, вродените аномалии и предразположения заемат съществен дял от заболеваемостта и смъртността във всички възрастови групи. С тежки форми от тях се раждат около 5% от всички новородени (3500 годишно у нас). С наследствени болести и предразположения са 10% от болните (с рак, ранна атеросклероза и хипертония диабет, шизофрения и др.) във всички възрастови групи. Над 50% от ранните спонтанни аборти се дължат на хромозомни аномалии.

За 2004 година приоритетите в цялостната дейност, предвидена в работния и финансовия план на тази национална програма са:

- Разширяване и подобряване на диагностичната дейност. Това включва диагностициране на нови заболявания чрез нови ДНК маркери за неопластични и онкологични болести.

- Въвеждане на нови диагностични генетични програми за ромското население.

- Насочено внимание към вродената глухота, за която предстои въвеждане на изследване на генетичните фактори (предполага се, че 1:1000 новородени са с генетично предопределен тежък слухов дефицит).

- Пълно обхващане на всички бременни с изследване за генетични заболявания в София, Пловдив и Плевен.

- Създаване и укрепване на регионални медико-генетични центрове.

- Пълен регистър на моногенните заболявания в България.

- Подобряване на контрола при лечението.

В процес на разработване е Национална имунизационна програма. С нея ще се координират и контролират ваксинациите на населението. Това е един резерв за преодоляване на редица усложнения и инвалидизиране на деца от инфекциозни заболявания.

За първото 6-месечие на 2003 г. обхващаемостта с имунизации е много добра в периода на новороденото и първите години от живота – с БЦЖ са обхванати 96,53% оат новородените, за хепатит В - над 90%, по-ниско е при ДТК - 88%, заради компонентата коклюш, която при много деца се отлага поради противопоказания.

По препоръка на СЗО се разработва Национална програма за елиминация на морбили и вродена рубеола.

Разработва се “ Национален план за действие по храни и хранене”, в който са предвидени програми за подобряване на храненето и хранителния статус на децата, както и мониторинг на безопасността на храните. В него ще бъде визирано подобряване на храненето и хранителния статус на кърмачета, малки деца, ученици.

В”Национална програма за борба със сърдечно-съдовите заболявания 2001-2005 г.” са предвидени дейности по промоция, превенция, профилактика и лечение на хипертонията и други социално-значими болести в детска възраст. В нея е разработен съвместно с МОН и модул за образование по здравословен начин на живот.

Значителна част от Националната програма за развитие на инвазивната кардиология 2002-2008 г.е посветена на ранна диагностика, своевременно лечение и рехабилитация на вродени сърдечни аномалии при децата.

Националната програма за превенция, лечение и рехабилитация на наркоманиите в Република България 2001-2005 г. предвижда дейности по ограничаване разпространението на злоупотреба с наркотичните вещества, промоция на здравословен начин на живот, свободен от наркотични вещества и др.

Съвместно с неправителствени организации са разработени проекти и програми за подобряване здравето на ромите,съобразявайки реалните им потребности и особеностите на общността. Предстои изработване на План за действие за здравето на ромите 2003-2008 г. През 2004 г. стартира проект, разработван съвместно с МОН, за образователно и здравно интегриране на уязвимите малцинствени групи с фокус върху ромите.

Сред приоритетите на Министерството на здравеопазването е и грижата за детските болници, отделения по неонатология, домовете за медико-социални грижи за деца. През 2003 г. в апаратура и съоръжения в тях МЗ е инвестирало 604 630 лева.

Министерство на здравеопазването осигурява и скъпоструващо лечение за деца с редки заболявания (болест на Гоше, муковисцидоза и други). За тях през 2003 г. са заплатени 7 969 892 лв., извън онкологичните лекарства.

Сподели в: