1 572 700 лв. са разчетени за реализирането на Национална програма за надзор и анализ на антибиотичната резистентност и антибиотичната политика за периода 2004-2005 г., която Министерският съвет прие на заседанието си днес, 12 февруари.
Програмата е насочена към организирането и провеждането на национална политика за рационално приложение на антибиотиците и за създаването на национална система за надзор на антибиотичната резистентност. Тя е в съответствие с последните приети документи на Световната здравна организация, като са отчетени националните особености и реформата в здравеопазването.
В следващите 2 години експертите ще работят по стандартизиране на методите за определяне на чувствителността към антимикробните средства. Ще се провежда вътре- и извънлабораторен контрол на методите за идентификация на микроорганизмите и чувствителността им към антимикробни средства. Поетапно ще се разработва и въвежда в медицинската практика рационална антибиотична политика в национален мащаб. Тя ще се базира върху ограничаване на свободната продажба на антибиотиците и прилагането им извън техните одобрени показания.
Антимикробните препарати са необходими за бързото и качествено възстановяване на здравето и работоспособността при инфекциозни процеси и при инфекции, застрашаващи живота на болните. Но през последните години резистентността на медицински значимите микроорганизми към антимикробни средства се превърна в един от най-големите и сериозни проблеми за медицинската наука и общественото здравеопазване.Антимикробната резистентност може да компрометира терапията, да допринесе за неблагоприятен терапевтичен изход, да доведе до трайно инвалидизиране, да повиши разходите за лечение и болничен престой. Наблюдава се тясна връзка между нарастващата употреба на антибиотици и рязкото увеличаване на антибиотичната резистентност. Нерационалното и излишно прилагане на антибиотиците е основният фактор за това.
Бавният и изискващ огромни финансови средства процес по създаване и лицензиране на нови антимикробни съединения не може да изпревари възникването на антимикробната резистентност. Необходимо е разработването на стратегия за профилактика на инфекциите и политика за ограничаване разпространението на резистентните микроорганизми. Стратегията за надзор, която се занимава с проблема за антибиотичната резистентност, трябва да е всеобхватна и да оценява потенциалната връзка между употребата на антибиотици и развитието на резистентност.
Възникването и разпространението на резистентни бактериални щамове може да има тежки последици за много хора. Сред условията за епидемичното разпространение на микроорганизмите са много натоварените и интензивни болнични отделения, честото превеждане на пациенти в друго отделение или друга болница, както и неспазването на хигиенните и противоепидемичните правила за контрола на инфекциите.Изписани от болниците пациенти понякога са носители на резистентни микроорганизми, които могат да се разпространят в обществото.
У нас доста разпространена практика е неадекватното приложение на антибиотиците. Не се извършва микробиологична диагноза, антибактериалната терапия се провежда без уточняване на антибиотичната чувствителност и резистентност на причинителя, което е предпоставка за бързото създаване и разпространение на лекарствената резистентност. Анализът от десет големи проучвания в болници по целия свят показва, че 40 до 91% от антибиотиците се предписват неправилно.
Увеличаването на антибиотичната резистентност предопределя водеща позиция на микробиологичните лаборатории и поставя големи отговорности пред клиничните микробиолози. Клиничната микробиологична лаборатория трябва да може да извършва точна видова идентификация на бактериалните причинители на инфекциозните заболявания, за които е акредитирана. Лабораторните методи за определяне на чувствителността към антимикробни средства трябва да бъдат стандартизирани за цялата страна и да предоставят достоверна информация за анализиране на локално, национално и международно ниво.
В резултат на организирането и осъществяването в национален мащаб на система за надзор на антибиотичната резистентност ще може ясно да се очертаят границите на проблема в болницата, населеното място и в национален мащаб. Въз основа на анализите от събраната информация ще се разработят насоки и стандарти за рационалното използване на антибиотиците в отделните области на медицината. Определянето на антибиотичната резистентност и нейния контрол имат силно изразен социален и икономически ефект.
Рационалната антибиотична политика налага изписване на антибиотици само когато са показани и приложени в необходимата доза, по необходимия път и за съответния период от време.Тази политика предполага избор на най-подходящия антибиотик за пациента по отношение на антибактериалния ефект, спектър на действие, малка вероятност за развитие на странични ефекти, антимикробна резистентност и потискане на нормалната микрофлора, и разбира се, с добър показател цена/ефективност.
Изпълнението на националната програма за антибиотична политика изисква болничните и доболничните микробиологични лаборатории да разполагат с компютърна техника и програми за регистриране на резултатите от диагностичната работа. На Националния център по заразни и паразитни болести се възлага да закупува, поддържа и разпространява в мрежата на референтни щамове, необходими за осъществяване на вътре- и извънлабораторния контрол на качеството на работата.
За техническото оборудване на лабораториите, за допълнителни консумативи и обучение на кадри за целия период на действие на програмата са разчетени 1 572 700 лв. Необходимите допълнителни лабораторни консумативи за видова идентификация и определяне на бактериалната резистентност ще бъдат разпределени в 77 диагностични лаборатории у нас – в ХЕИ, многопрофилните болници за активно лечение, медицинските университети, големите градски болници и Националния център по заразни и паразитни болести.