На заседанието си днес, 12 май, Министерският съвет прие решение, с което актуализира Националната здравна карта на Република България.
Според Закона за лечебните заведения планирането и разпределението на лечебните заведения в страната се извършват въз основа на потребностите на населението от достъпна и своевременна медицинска помощ чрез Национална здравна карта и областни здравни карти, посредством които се осъществява националната здравна политика.
Националната здравна карта на Република България включва географски граници на здравните райони по области; вид, брой, дейност и разпределение на лечебните заведения; брой на лекарите и стоматолозите в извънболничната помощ по специалности; оценка на националните здравни приоритети; минимален брой на лечебните заведения за болнична и извънболнична помощ, с които Националната здравноосигурителна каса задължително сключва ежегодни договори; списък на лечебните заведения за болнична помощ, които не подлежат на приватизация.
Националната здравна карта е актуализирана в съответствие с направените от районните центрове по здравеопазване анализи на показателите за дейността за лечебните заведения за болнична помощ,по които те се отчитат ежемесечно в Министерството на здравеопазването. Промените са съобразени с препоръките и предложенията на Световната здравна организация и на Световната банка за преструктуриране на болничната мрежа, легловия й фонд и неговото ефективно използване, както и с конкретните резултати от проучването на потребностите от здравна помощ в три пилотни области – Габрово, Ловеч и Стара Загора, осъществено от Американската агенция за подпомагане и развитие.
Основните изменения и допълнения в Националната здравна карта са в три насоки - оптимизация на легловия фонд на територията на отделните области, диференциране на леглата (на активни и за долекуване), включване на регистрирането частни болници с легловия им фонд към общия за областта.
Според актуализацията на картата Националната здравноосигурителна каса задължително трябва да сключи договори с минимум 202 лечебни заведения за болнична помощ. От тях 131 са многопрофилни болници за активно лечение, 62 - специализирани болници за активно лечение и 9 - специализирани болници за долекуване и продължително лечение.
В този минимален бройне се включват държавните психиатрични болници, както и лечебните заведения за болнична помощ по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, разкрити от държавата към МС, МО, МВР, министерствата на правосъдието и на транспорта и съобщенията. Това не дискриминира посочените лечебни заведения по отношение на сключването на договор с НЗОК.
Допълнено е приложение №2, което съдържа вид, брой, дейност и разпределение на лечебните заведения по области. В общия брой многопрофилни и специализирани болници за съответната област са включени и лечебните заведения за болнична помощ към Министерски съвет и към министерствата на отбраната, правосъдието, вътрешните работи, транспорта и съобщенията, както и лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ, които се създават от държавата. Предвид специфичните им функции, определени от принадлежността им към съответните ведомства, техният леглови фонд не е взет предвид при определяне на общия брой болнични легла във всяка от областите.
Към минималния брой на лечебните заведения, с които НЗОК задължително сключва ежегодни договори, се включват и регистрираните към момента 39 частни болници. Броят на леглата, разкрити в тях, се включва към общия брой легла – активни и за долекуване в областта.
Според чл. 59, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване “директорът на РЗОК не може да откаже сключване на договор с изпълнител, отговарящ на изискванията на закона и на Националния рамков договор, включително и при запълване на здравната карта”. При наличието на тази възможност няма ограничения за сключване на договор с НЗОК от всички желаещи изпълнители на медицински услуги при доказани качества, отговарящи на изискванията.