Върни се горе

Проектът на актуализирана Национална здравна карта (НЗК) ще бъде внесен до 31 януари 2007 г. в Министерски съвет, като през следващата година картата ще се превърне в задължителен работещ документ. Това заяви при представянето на Националната здравна карта на семинар за журналисти днес, 18 декември, министърът на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.

Визията за промени в НЗК предвижда преструктуриране и оптимизиране на здравната мрежа в шестте региона за икономическо планиране на страната в съответствие с реалните здравни потребности на хората в съответния район, обясни заместник-министърът на здравеопазването д-р Матей Матеев. Той е ръководител на Междуведомствената експертна група за изработването на новата НЗК, сформирана със заповед на министър-председателя г-н Сергей Станишев в края на август тази година. По този начин развитието на здравната система се съобразява с регионалния подход в икономическото планиране. Това позволява на следващ етап ефективно да се използват средствата от структурните фондове на ЕС чрез оперативната програма „Регионално развитие”, заяви заместник-министър Матеев.

Основната цел на актуализираната Национална здравна карта е да се повиши ефективността на здравната система, като на българските граждани се осигури равнопоставеност и достъп до своевременна, достатъчна по обем и качествена медицинска помощ. Проектът се базира на направен анализ на здравния и демографски статус на населението по региони, на заболяемостта и хоспитализациите по основните социално-значими заболявания. Анализирано е и състоянието и функционирането на здравната мрежа в момента и доколко броят и видовете лечебни заведения отговарят на реалните здравни потребности на населението в региона. Изводите от този анализ, заедно с прилагането на европейските стандарти и показатели за здравно обслужване, дават възможност да се определи действителната необходимост на населението по региони от съответния обем и видове лечебни заведения и медицински дейности и да се осигури адекватен достъп на хората до тях.

Националната здравна карта става задължителна и определя максималния брой лечебни заведения, с които Националната здравноосигурителна каса ежегодно сключва договор.

Националната здравна карта предвижда преодоляване на диспропорциите между областите, чрез определяне на потребностите на системата въз основа на демографска характеристика, показатели за заболеваемост и хоспитализирана заболеваемост, географско разпределение на структурите по нива на системата и анализ на инфраструктурата, пътищата и комуникациите.

В центъра на новата НЗК се поставя пациентът и необходимостта му от адекватен достъп до медицински услуги и подобряване на качеството им. Досега в центъра на НЗК бяха поставени броят и видът на лечебните заведения и лекарите. Поради това е необходимо въвеждането на горна граница в листите на общопрактикуващите лекари от 1500 – 2000 здравноосигурени, като ще се стимулира разкриването на групови практики, се предлага с проекта на НЗК. Проблемите, които стоят пред сегашната ни здравна система, е наличието на по-голям общ брой общопрактикуващи лекари, като в същото време те не достигат в 14 области на страната и има незаети “непривлекателни практики” в труднодостъпни и отдалечени райони. Липсва осигуреност със специалисти в някои области - вътрешни болести, анестезиология и интензивно лечение, клинична алергология, ревматология и онкология. НЗК предвижда съотношение 1:1 между общопрактикуващи лекари и специалисти. Според предварителните разчети в НЗК за удовлетворяване на здравните потребности на хората и за осигуряването им на достъпна извънболнична помощ са необходими 4910 общопрактикуващи лекари и 4987 лекари-специалисти, работещи по договор с НЗОК.

Един от основните акценти в проекта на актуализирана НЗК е състоянието на болничната мрежа и нейното преструктуриране. В момента у нас има 262 болници общо 45 537 легла, като от тях 125 са многопрофилни, 70 специализирани и 12 психиатрични болници, 9 болници към други ведомства и 45 частни заведения за болнична помощ с 1565 легла. Осигуреността с болници на 100 000 души от населението у нас е 3.3, а осреднената стойност по този показател за Европейския съюз - 3.2. Данните сочат, че осигуреността с болнични легла на 10 000 души население у нас е 59 – еднаква със стойността на този показател в ЕС.

Обобщавайки данните от направения анализ, заместник-министър Матеев подчерта, че няма драстични несъответствия с ЕС на осреднените показатели за брой болници и брой легла, но има диспропорции по отношение на тяхното географско разпределение, видове медицински дейности и ресурсно обезпечаване. Затова не е необходимо закриване на болници и легла, но е необходимо те да се преструктурират, да се преодолеят регионалните диспропорции в тяхното разположение, да се преструктурират легла за активно лечение в легла за продължително лечение и долекуване, за да се отговори на потребностите на хората по места от такива медицински услуги.

С новата карта се предлага да се определят потребностите на населението от основни видове легла (терапевтични, хирургични, акушеро-гинекологични и педиатрични), а част от леглата, разкрити към настоящия момент, но не съответстващи по териториално разпределение на нуждите на хората от региона, да бъдат преструктурирани в легла за долекуване, продължително лечение и рехабилитация, социално-здравни дейности, създаването на хосписи и др. Анализът в момента показва, че системата за продължителни медицински грижи и рехабилитация е слабо развита, като грижите за пациентите минават през болниците за активно лечение, допълни още заместник-министър Матей Матеев. Предвижда се общинските болници да могат да се обединяват и окрупняват, а леглата в университетските болници да бъдат според потребностите на учебния процес по отделните дисциплини и съобразени с броя на студентите и специализантите, които се обучават в тях.

Предложенията за преструктуриране в НЗК се базират на европейските средни норми. Според тях броят легла за активно лечение е 4,3 на 1000 жители, броят хоспитализации за една година - 175 на 1000 жители, средният престой на преминал болен в стационара – 7 дни и използваемостта на легловата база – 80%.

Осъществено по този начин, преструктурирането на болничната система няма да доведе до сътресения в нея. То ще се реализира без закриване на лечебни заведения. По този начин ще се усъвършенства здравната система така, че тя да отговори по-адекватно на реалните нужди на населението от съответния регион. Предвиждат се публично-частни партньорства, като предстои пилотен проект за хемодиализните центрове, веднага след приемането на документа следващата година.

За прилагането на тези нови принципи се предлагат и съответни промени в здравното законодателство. Целта е да се създаде нова нормативна рамка, която да осигурява условия за реализиране на реформата. Предлага се въвеждането на нови критерии и задължителни изисквания за структура за лечебните заведения за болнична помощ, като например минимален брой легла.

Националната здравна карта предвижда промени и в номенклатурата на лечебните заведения. Диспансерът като вид лечебно заведение ще служи за превенция и контрол на болните с остри хронични заболявания. Пневмофтизиатричните, кожните и венерическите диспансери с легла да станат отделения към областните многопрофилни болници, а онкологичните диспансери да се преобразуват в специализирани болници за онкологични заболявания, са предложенията, по които предстои да се вземат решения. Психиатричните диспансери ще бъдат реорганизирани по европейските изисквания за деинституционализация на психично болните.

Друго виждане за промяна в НЗК цели подобряване на управлението и финансирането на здравната система. Това ще стане чрез промяна в модела на разпределение на публичните средства, изместване логиката на разпределението от изпълнителите на здравна услуга към равномерно разпределение на база „еквивалентни жители” и разпределение на конкурсна основа за достъп до средствата. Моделът е гаранция за свободна и лоялна конкуренция в предоставянето на качествени здравни услуги, както и за равнопоставеност на достъпа и разпределението на публичния ресурс за здравеопазване.

Предстои да бъде разработена и Национална програма за преструктуриране на лечебните заведения. Ще се изготви и средносрочна програма за публично-частно партньорство, която включва предоставянето на концесии за дейности и за обекти в системата на Министерството на здравеопазването. Като пилотен проект се предвижда отдаването на концесия на диализната дейност, за която МЗ ще бъде подпомогнато с техническа помощ по линия на програма СИГМА на ЕС.

Сподели в: