Първият у нас доклад за здравето - “Доклад за здравето на нацията в началото на XXI. Анализ на провежданата реформа в здравеопазването” беше представен на пресконференция днес, 30 юни, от министъра на здравеопазването Славчо Богоев.
За първи път в хода на здравната реформа Министерството на здравеопазването си постави задача да направи един обстоен анализ на цялата система на здравеопазването. Това е анализ на здравето на нацията в контекста на системата на здравеопазването, социално-икономическите условия и околната среда, коментира министър Богоев.
Целта на доклада е да бъде направена оценка на съществуващата политика за здравето и постигане на по-добро здраве за населението в перспектива.Прави се опит да се преразгледа и оцени здравната ситуация в страната и достигнатата степен в провеждането на реформата в здравеопазването.
Фактът, че докладът се разработва по решение на Министерския съвет показва още един път, че здравеопазването действително представлява приоритет за правителството, заяви министър Богоев.Няма ясна и категорична визия в обществото по отношение на реформата поради липсата на система за мониторинг и анализ, който постоянно да следи процесите, извършвани в системата на здравеопазването.
Реформата в общественото здравеопазване, в профилактичната дейност, беше планова и еволюционна. Благодарение на този подход няма допуснати и регистрирани големи взривове, епидемии или нарушения в системата на общественото здраве, подчерта министър Богоев. Реформата в лечебната част на здравната система започна по революционен начин, без да се предвидят изцяло последствията от нея. Резките промени и трусове в системата се отразиха негативно на пациентите, коментира министърът на здравеопазването. Различният по време старт на реформата в доболничната и болничната помощ доведе до промени във финансирането, до промяна в статута на специалистите, заети и в едната, и в другата сфера, и допринесе за създаване на напрежение както сред пациентите, така и сред лекарите, обобщи министър Богоев.
Разработеният доклад е база за по-нататъшни управленски решения, е категоричен министърът на здравеопазването Славчо Богоев. Документът ще бъде един от фундаментите, който ще залегне в дискусията за новия Кодекс за здравно осигуряване. Амбицията на правителството е до края на мандата си парламентът да приеме нов кодекс за здравното осигуряване, който да усъвършенства системата на здравното осигуряване и на здравеопазването в контекста на новите икономически условия. Отчитаме, че фундаменталните принципи на са правилни, но има нужда и от усъвършенстване, каза министърът. Този кодекс, заменяйки Закона за здравното осигуряване, трябва да доведе до развитие и усъвършенстване на здравноосигурителната система, подчерта г-н Славчо Богоев.
Оценъчният доклад се опита да определи както постиженията, така и неуспехите в постигането на главната цел пред българското здравеопазване – да се осигури възможно най-доброто здраве за цялото население.Подобряването на здравето на нацията според доклада може да стане чрез намаляване на заболяемостта и преждевременната смъртност и инвалидност, промоциране на здравословния начин на живот и редуцирането на рисковите за здравето фактори и развитие на социално-справедлива здравеопазна система, която да подобрява финансирането и крайните здравни резултати, обобщи проф. Любомир Иванов, директор на Националния център по обществено здраве.
Ситуацията и тенденциите в областта на здравеопазването са представени в доклада с показатели, разработени от Световната здравна организация.
Очакваната средна продължителност на живота в България е с 6,5 години по-ниска от тази в страните-членки на Европейския съюз, по-ниска от средната за Европа и с 1,5 г. по-ниска от новите страни-членки на ЕС.
В проведена класация между 52 страни в Европа по показател “ очакван среден брой години живот без затруднения” (т.е. хората да са в състояние да извършват основни дейности на ежедневието и да са дееспособни) мъжете у нас са 32 място, а жените - на 30 място.
Основните детерминанти, които определят незадоволителното здравно състояние на нацията, са бедността, нездравословният начин на живот и факторите на средата, които имат неблагоприятно въздействие върху здравето на нацията
Средната продължителност на живот за 2000-2002 г. е 71,9 г. (за мъжете - 68,5, за жените – 75,4). Очакваната средна продължителност на живот в добро здраве за 2000 г. при мъжете е 68 г., а при жените - 65,2 г. В сравнение със страните от Европейския съюз изгубените години живот у нас в добро здраве при мъжете са около 7 години, а при жените - около 9. Очакваният среден брой живот без затруднения за извършване на основни дейности през 2002 г. за мъжете е 62,5 г., за жените - 66,8 г.
Тенденцията за нарастване на общата смъртност на населението, формирана по-рано, се запазва до 1997 г., през която брутният показател на смъртността е най-висок за последното десетилетие. Оттогава показателят поддържа приблизително стабилно ниво, като през 2002 г. е 1431.17 на 10 000.
През 2002 г. жените, починали в активна възраст (16-64 г.), са 16,4% от всички починали жени, а сред мъжете този относителен дял е почти два пъти по-голям - 31,5%. Мъжете умират по-често от жените в по-младата възраст.
Детската смъртност през 1997 г. достигна 17,5 на 1000 живородени. Напоследък тя се стабилизира на по-ниско ниво. Данните за 2000-2002 г. са 13,3 на 1000. Това равнище е 2-3 пъти по-високо от това в страните в Европейския съюз.
На 5 класа болести се дължат 72-75% от регистрираните случаи на заболявания в страната през последните години-болестите на дихателната система, болестите на нервната система и сетивните органи, на органите на кръвообращението, травмите и отравянията и болестите на кожата и подкожната тъкан. При децата водещи са заболяванията на дихателната система - 70%. При подрастващите нараства броят на заболелите от хипертония, на тези със затлъстяване, гръбначни изкривявания и др.
Съществен положителен елемент на провеждането на реформата в момента е, че допуснатите грешки и наличните слабости не се разглеждат само в техния собствен контекст от ръководството на Министерството на здравеопазването. Ръководството на МЗ разглежда цялостните процеси на управление, които дават възможност при един обстоен анализ да бъдат подобрени, коментира проф. Иванов.
Държавата постепенно ще излиза от своите чисто административни, финансови, организационни функции и се концентрира върху проблемите на общественото здраве, околната среда, върху санитарния контрол, върху спазването на нормите, така че здравият човек да не се уврежда, коментира насоките на здравната политика министър Славчо Богоев.