Наредба № 13 от 30 юли 2003 г. за критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения бе обнародвана в “Държавен вестник”, бр. 80 от 9 септември 2003 г.
С изменението на чл.86 /1/ от Закона за лечебните заведения /ДВ, бр.62 от 2002 г./ освен лечебните заведения за болнична помощ и диагностично-консултативните центрове на акредитация подлежат и диспансерите, диализните центрове, домовете за медико-социални грижи, медико-диагностичните и медико-техническите лаборатории, медицинските центрове, стоматологичните центрове и медико-стоматологичните центрове. Спецификата на тяхната дейност изискваше да се разработят и съответните специфични критерии и показатели за оценка на качеството на здравните услуги.
В процеса на провеждане на акредитацията на лечебните заведения за болнична помощ и диагностично-консултативните центрове станаха ясни някои несъвършенства на Наредбата №1 за критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения за болнична помощ и диагностично-консултативните центрове от 9.05.2000 г.
Това са основните причини, поради които беше разработена новата Наредба за критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения.
Новите моменти са:
1. Акредитацията като процес, насочен към осигуряване на качеството на здравните услуги и оценка на базовите възможности за обучение на студeнти и специализанти, се реализира чрез: самооценяване, външна оценка, присъждане на оценка и междинен одит, които се извършват по отделни модули.
В зависимост от предмета на оценяване тези модули са:
- За оценяване на цялостната медицинска дейност на лечебното заведение, кандидатстващо за акредитация;
- За оценяване на отделни и други медицински дейности;
- За оценяване на базовите възможности за обучение на студенти и/или специализанти.
Първият модулът /за оценяване на цялостната медицинска дейност/, включва критерии и показатели, групирани в три направления:
1. За оценяване на условията и средствата, с които се оказват здравните услуги – общо 8 критерия;
2. За оценяване на дейностите /процесите/, чрез които се оказват тези услуги - общо 7 критерия;
3. За оценяване на резултатите от указаните здравни услуги и на устойчивото развитие на качеството – общо 6 критерия.
За оценяването на отделните медицински дейности са разработени отделни показатели, приложими за отделенията /клиниките/, които осъществяват дейност, необхваната с медицински стандарти и такива за отделенията /клиниките/, в клиничния профил на чиято дейност ими утвърдени медицински стандарти.
За оценяването на базовите възможности за обучение на студенти и специализанти като предварително условие се изисква лечебното заведение да е получило 81 до 100% от максимално възможния брой оценъчни точки при оценяване на цялостната му дейност /първи модул/.
Акредитацията на лечебните заведения съобразно предмета на тяхната дейност, ще се провежда по седем отделни програми:- за акредитация на лечебни заведения за болнична помощ и диспансери със стационар;
- за диагностично-консултативни центрове, медицински, медико-стоматологични центрове и диспансери без стационар;
- за стоматологичните центрове;
- за медико-техническите лаборатории;
- за медико-диагностичните лаборатории;
- за диализните центрове;
- за домовете за медико-социални грижи за деца.
Разширява се представителността в състава на акредитационния съвет, който е специализиран орган към Министерство на здравеопазването и се състои от 13 членове. В него влизат представители на МЗ, Националната здравноосигурителната каса и съсловните организации на лекарите и стоматолозите. В състава на съвета се включват една медицинска сестра с образователно-квалификационна степен “бакалавър по здравни грижи” и двама представители на организация/и на потребителите на здравни грижи.Те се определят съответно от организация/и на медицински сестри и сдружение/сдружения/ на потребителите на медицинска помощ. Ако в срока, определен от министъра на здравеопазването, посочените организации и сдружения не посочат свои представители, те се определят от министъра на здравопазването и Управителния съвет на НЗОК.
С новата наредба се въвежда “контролно производство”. То се открива от министъра при констатиране на разлика повече от две степени в оценките, определени от временната експертна комисия за оценката /ВЕКО/ и от акредитационния съвет или по искане на управителя /директора/ на лечебното заведение при основателни възражения от негова страна, ако разликата между оценките при самооценяването и определените от ВЕКО е с повече от две степени.
Въвежда се “междинен акредитационен одит”,който може да е вътрешен и външен и се провежда след получаването на акредитационната оценка за срока на нейното действие. Вътрешният междинен одит се организира от ръководителя на лечебното заведение. Външният одит се провежда по предложение на акредитационния съвет от експерти, определени от него. В наредбата са посочени сроковете, в които се извършва вътрешният одит и тяхната периодичност в зависимост от сроковете на присъдената оценка. Външният одит се провежда въз основа на служебен избор по отношение на лечебни заведения, избрани от акредитационния съвет на лотариен принцип, както и при постъпила в акредитационния съвет жалба срущу качеството на оказваните в лечебното заведение здравни услуги.
Ако при външния междинен одит се докаже, че качеството на здравните услуги е по-ниско от констатираното при присъждането на оценката, министърът на здравеопазването може да намали или отмени присъдената оценка и срока, за който е присъдена.
С новата наредба се променя скалата на оценките. Отпадат “звездите”, присъждани на лечебните заведения, и вместо досегашната шестстепенна скала е утвърдена петстепенна:
- “отлична” (4) - без препоръки, за срок от 5 или 4 години;
- “добра” (3) – т.е.с препоръки, за срок от 4 или 3 години
- “средна” (2) – т.е. с резерви, за срок от 3 или 2 години;
- “условна” (1) - т.е. с големи резерви , за срок от 2 или 1 година ;
- “лоша” (0) – лечебното заведение не удовлетворява минималните изисквания за качество на медицинската помощ.