Националният годишен доклад по проблемите на наркотиците и наркоманиите в България ’2005 е изготвен от междуведомствен екип при координация и методическо ръководството на Националния Фокусен център. В неговата подготовка са взели участие експерти от над 20 правителствени и неправителствени организации.
Статистически данни се отнасят за 2004 г. (или за последната година, за която има данни).
Българският доклад акцентира върху някои основни тенденции:
• Продължава да расте броят на хората в България, които поне веднъж в живота си са опитали някакъв наркотик.
Около 5% от възрастното население между 18 и 60 г. е опитвало някакъв наркотик поне веднъж в живота си. Общият брой на хората в тази възрастова група през 2004 г. е бил около 4,5–4,7 милиона, което означава, че 225 000 - 235 000 души са употребили поне веднъж някое наркотични вещество. Данните от национално проучване сред ученици от 9-и до 12-и клас сочат, че не по-малко от 90 000-95 000 ученици поне веднъж в живота си са употребили някакво наркотично вещество.
• По-голямата част от употребяващите незаконни наркотични вещества са млади хора, включително ученици.
При различните вещества употребата сред младите хора е 2-3 пъти по-голяма (като относителни дял), отколкото сред цялото население. Опиталите някакъв наркотик поне веднъж в живота си сред младото население между 18 и 30 г. са 12,2 % (общо за възрастното население – 5%). Младите на възраст между 15 и 30 г. представляват 78-89% от всички лица във възрастовата група 15-60 г., които поне веднъж в живота си са употребили някакъв наркотик.
• Най-широко употребяваното наркотично вещество в България е канабисът и в частност марихуаната (подобна е тенденцията и в други европейски страни).
Опитвалите марихуана поне веднъж в живота си са 4,2% от населението между 18-60 години (около 190 000-200 000 души) и 10,8% от населението между 18-30 години (около 150 000-165 000 души). Марихуаната е най-употребяваното вещество и сред учениците – всеки четвърти (27,1%) е опитвал поне веднъж в живота си, всеки единадесети (8,6%) е пушил марихуана поне веднъж през последния месец. Това означава приблизително 90 000 ученици, които са пушили марихуана поне веднъж в живота си и около 30 000 - през последните 30 дни.
• Увеличава се употребата на синтетичните наркотици – най-вече амфетамини, екстази, “пико”.
Сред общото население амфетамини са употребили поне веднъж 4% от младите на възраст под 30 години, а екстази - 3% от същата възрастова група. Употребилите поне веднъж в живота си екстази ученици са около 2,5%, а амфетамини – 2%. В по-големите градове обаче тези стойности са между 3 и 6%.
Процесът на увеличаване на употребата на синтетичните наркотици (особено сред младите хора) е свързан с употребата им на местата за развлечение – дискотеки, клубове, рейв-, техно- и други партита. Става дума за определена група вещества, обозначавани като “денс-наркотици” или парти дроги, в която се включват основно синтетични стимуланти (екстази, амфетамини), канабис и в значително по-редки случаи халюциногени (LSD). По думите на интервюирани млади хора по време на техно/рейв партита повече от 90% от посетителите употребяват синтетични наркотици.
• В България основното вещество при проблемната употреба е хероинът.
Над 90% от търсещите лечение в София продължават да употребяват хероин като основно вещество. Броят на проблемно употребяващите хероин почти се стабилизира на нивото, достигнато преди 3-4 години. Сборната оценка за броя на проблемно употребяващите хероин в България е между 20 000 и 30 000. Тази оценка е получена по метода “множител” с използване данни от лечението (Multiplier Method Using Treatment Data).
• Постепенно намалява делът на търсещите лечение за първи път.
От 50% през втората половина на 90-те години този относителен дял е намалял до 30-40% през последните 3 години (32,7% през 2004 г.). Това означава известно “затваряне” на наркоманното население като цяло или поне на лекуващите се.
• Съотношението мъже/жени сред търсещите лечение в специализираните центрове в България се запазва стабилно през последните десетина години - приблизително 4:1.
• Средната възраст на търсещите лечение във връзка с наркоманен проблем се запазва ниска.
Трайно се задържа средната възраст на търсещите лечение (24 години), което предполага младежки облик на цялата наркоманна популация. Тази възраст е по-ниска от много страни в ЕС.
• Леко се увеличава присъствието на канабиса като съпътстващо на основното вещество (най-вече хероин) при търсещите лечение.
• Появяват се някои позитивни признаци по отношение на рисковото поведение сред проблемно употребяващите.
Постепенно намалява употребата на използвани игли и спринцовки от интравенозните наркомани, което е добра предпоставка за намаляване на здравните щети извън основната – самата употреба.
• Все повече дейности се осъществяват в областта на превенцията, базирана в училищата. Постепенно се появяват дейности в областта на общинската превенция и тази, която е насочена към родители.
• Лечението на пациенти със зависимост към психоактивни вещества се извършва основно в лечебните заведения за психиатрична помощ.
От общия брой легла в тези лечебни заведения (5439), за зависими пациенти са структурирани 201. Разкрити са специализирани лечебни програми за зависими – 5 поддържащи субституиращи лечебни програми в София, Варна и Пловдив, рехабилитационни програми тип „Дневен център” и „Терапевтична общност”.
• Процентът на инфектираните с НІV сред интравенозните наркомани остава нисък, стабилизирано е нивото с Хепатит В и С.
От 1200 изследвани в лабораторията на Националния център по наркомании интравенозни наркомани, приблизително 0,7 % са с положителни резултати за НІV през 2004 г., 56,5% - с Хепатит С и 4,8% - с Хепатит В.
• През 2004 г. продължава да нараства криминалната активност на младежите при извършване на различни престъпления, свързани с наркотици и т. нар. “съпътстващи престъпления”.
• Статистическите данни сочат повишена ефективност в работата на Прокуратурата на Република България в борбата с наркотиците. Прокуратурата е осъществила ръководство и надзор върху общо 3440 досъдебни производства за престъпления, свързани с незаконно държане, производство и разпространение на наркотични вещества и прекурсори.
• Държавните институции, натоварени с борбата срещу нелегалния трафик на наркотични вещества (Митница, Полиция, НСБОП) продължават да осъществяват дейността си по начин, нареждащ ги сред най-успешните в Европа.