Пресконференция в министерството на здравеопазването

      Министър Божидар Нанев: „Необходими са незабавни и категорични законодателни и административни мерки, заради очаквания дефицит системата на   здравеопазването.”

         В системата на здравеопазване се очертава дефицит от около 130 млн. лв. в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) плюс около 70 млн. лв. очаквани разходи до края на годината в НЗОК поради въздействието на новия Позитивен лекарствен списък.  Министерството на здравеопазването очаква дефицит от около 150 млн. лв. на база на разходи, които трябва да бъдат извършени до края на годината. Това каза на пресконференция министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев. По думите му, до тези цифри се е стигнало, след като е извършен анализ на състоянието на ведомството, с който ръководството на МЗ е запознало днес на среща в МС премиера Бойко Борисов и министъра на финансите Симеон Дянков. Министър Нанев подчерта, че поради влошаване на икономическите показатели се очаква  дефицитът в бюджета на МЗ да се повиши до края на годината.                                                                            

        В Позитивния лекарствен списък е заложен дефицит около 30 млн. лв. средномесечно, което за следващата година означава не по-малко от 350 млн. лв. дефицит. „Попаднали сме в капан, подобен на пенсиите. Това, което се е случило, е  непосредствено преди новото правителство да дойде на власт, обясни Нанев. В позитивния лекарствен списък   са заложени повече медикаменти и по-голям брой хора, които могат да ги използват, но няма разчетени пари. Направен е популистки акт – без да има пари е заложен разход”, заяви здравният министър. Като друга причина за дефицита  д-р Нанев посочи липсата на преструктуриране на болничната помощ. Хоспитализациите са нараснали на 1,6 млн. души годишно, установено е влошено качество на болничната помощ на места и нерегламентирани плащания. Така например над 7% от разходите на домакинствата отиват за здравеопазване, според данни на Евростат, при  положение, че размерът на публичните средства в здравеопазването е 4,17%.  Дефицитът се дължи и на  големия брой здравнонеосигурени лица – около 1,2 млн. души, добави министърът на здравеопазването.

         Необходими са незабавни и категорични действия в системата чрез законодателни и административни мерки заради очаквания дефицит в бюджета за здравеопазване. Трябва да се преразгледа управлението на НЗОК – да се консолидират средствата, които са част от консолидирания бюджет на държавата. Трябва да се променят органите на управление на НЗОК така, че да има и персонална отговорност. Броят на лицата в управлението трябва да е намален и да се управлява заедно с изпълнителната власт, каза министър Нанев. В НЗОК има над 50 лица, които управляват структурата и броят им трябва да се редуцира максимално.

       Друга мярка за покриване на дефицита в здравеопазването е включване на здравнонеосигурените лица в системата, преструктуриране на болничната помощ, въвеждане на нови механизми за контрол и санкция в здравеопазването, развитие на системата за доброволно здравно осигуряване. Доброволното здравно осигуряване трябва да стане над 8%-та здравноосигурителна вноска. Двата процента, които досега не са използвани, трябва да се включат към 6-те. Това може да стане чрез преструктуриране на НЗОК, обясни министър Нанев. Целта на доброволното здравноосигуряване е да се извадят на светло нерегламентираните плащания, заяви той. Изключително много нерегламентирани са доплащанията в системата и особено в болничната помощ. Плащането трябва да бъде изведено на входа на лечебните заведения, каза още д-р Нанев.

         На въпрос дали ще се намалят лекарствата в Позитивния лекарствен списък министърът заяви : „Ние не можем да си позволим да намалим лекарствата в списъка. Трябва да намерим пари така, че хората да си получат лекарствата.”

       Относно начина здравнонеосигурените лица да бъдат накарани да си плащат осигуровките д-р Нанев заяви, че както гражданите имат задължението да си плащат данъците, така трябва да си плащат и здравните осигуровки”. По думите му законодателните инициативи ще бъдат в насока здравните осигуровки да се третират като данъци.

      Заместник-министърът на здравеопазването д-р Валерий Митрев посочи, че  предстои преструктуриране, а не закриване на болници. На състояла се среща в гр. Ловеч с директорите на четирите болници в областта, директорите на РЦЗ, НЗОК са били обсъдени принципите на новата Национална здравна карта. Постигнато е общо виждане, че Националната здравна карта трябва да бъде компилация от Националните здравни карти, с отчитане на спецификите на районите. Предстои втора среща на 12 септември с председателите на общинските съвети и комисиите по здравеопазване в 6 области, които ще бъдат включени в пилотен проект – Бургас, Разград, Ловеч, Габрово, Велико Търново и Русе.  Ще бъде обсъдено проектно финансиране за развитие на дейности, от които по места има нужда – хосписи, болници за долекуване, за хронични заболявания, палеативни грижи, изнасяне на медико-социална помощ по домовете. Целта е да се предотвратят рехоспитализациите.

       Във връзка с мерките за контрол на лечебните заведения, финансирани с публични средства, зам.-министър Любомир Гайдов заяви, че се изработват мерки за дисциплиниране и нови механизми за контрол. Към днешна дата този механизъм не е нормативно доразвит и се залага в НРД. Според него контролът и санкциите трябва да бъдат разписани в закон и да има, както вътрешно-ведомствен, така и външно-ведомствен контрол.