След внимателно запознаване с мотивите на президента Георги Първанов относно наложеното вето върху определени членове от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, ръководството на Министерството на здравеопазването смята, че в своята цялост законът урежда основно обществените отношения в областта на трансплантацията и трансплантационния процес.
Върнатите текстове на чл. 17, 19, 20, 21 и 32 касаят преди всичко морално-етични проблеми, свързани със заявяването на информирано съгласие или несъгласие при донорството на органи (което е проблем не само на нашето общество, а и в почти всички страни), както и някои аспекти на финансирането на процеса и правно-технически аспекти.
Ръководството на Министерството на здравеопазването не може да се съгласи с изказаната в мотивите на президента презумпция за недостатъчна юридическа гаранция за правилното разпределение на нуждаещите се, както и евентуална злоупотреба с вземане на ембрионални тъкани и органи от абортирал плод чрез провокиране на аборт. Освен в този закон тези проблеми се уреждат и в други законови и нормативни актове, които гарантират сигурността на българските граждани, както и в Хипократовата клетва, полагана от всеки български лекар.
Ръководството на Министерството на здравеопазването изрази ясната си позиция по върнатите членове 19, 20 и 21 относно заявяването на информирано съгласие за донорство още с внасянето на законопроекта в Министерски съвет, като прие тезата за заявяване на информирано несъгласие или презумирано съгласие. Тази своя позиция ръководството на МЗ защити във всички дебати по законопроекта при неговото приемане в Министерски съвет, при обсъждането и приемането му в Народното събрание, както и във всички дебати в обществото по време и веднага след окончателното приемане на закона. Право на народните представители е при гласуването на закона да приемат и друга норма, която е посочена във визираните членове, върху които президентът наложи вето.