В сряда, 10 декември, министърът на здравеопазването Славчо Богоев внесе за утвърждаване в Министерския съвет Позитивния лекарствен списък на Република България.
Позитивният лекарствен списък е първият регулаторен списък на лекарствата, който се разработва у нас. Той се основава на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина и Закона за здравното осигуряване. Документът бе подготвен от 13-членна Комисия към Министерски съвет с председател д-р Емил Христов.
Позитивният лекарствен списък е основен инструмент за реализирането на националната лекарствена политика. Той въвежда нова регулация, правила и ред в пазара на лекарства в полза на пациентите.
Първият у нас позитивен лекарствен списък включва 2477 лекарствени продукта, обединени в 667 международни непатентни наименования.В него са включени 87% от лекарствата, за които фирмите-производителки са подали заявления в комисията Списъкът е изключително широк и отчита обществения интерес да се осигурят качествени и ефективни медикаменти за максимален брой хора, заяви министърът на здравеопазването Славчо Богоев на пресконференция, на която представи списъка. “ Винаги когато става дума за лекарствен продукт, който не е включен в списъка, това засяга нечии индивидуални икономически интереси. Позитивният списък следва за обслужи обществото и неговия интерес, да защити правата както на пациентите и лекарите, така и на данъкоплатците и тези, които внасят своите здравни осигуровки”,заяви министър Богоев.
Той посочи, че списъкът е много по-широк от реимбурсния списък на Националната здравноосигурителна каса – към момента касата заплаща напълно или частично 1423 лекарствени продукта. Позитивната листа на Словения съдържа 390 международни непатентни наименования, тази на Румъния – 450, а у нас техният брой е 667.
Няма заболяване, за което липсват лекарства в списъка. За всички заболявания, за които касата и в момента осигурява лекарства, са осигурени достатъчно на брой лекарствени продукти, включени в позитивния списък. Включени са и всички животоподдържащи и животоспасяващи лекарства, заплащани досега от държавата по Наредба 23. Включени са 5 групи препарати за профилактика на фрактурния риск при остеопороза. Към момента по данни на научните дружества и НЗОК за остеопороза се лекуват 3200 жени у нас и включените лекарства им осигуряват необходимото профилактично лечение. За онкологичните заболявания са включени всички лекарствени продукти, осигурявани по сегашната Наредба 23, както и някои нови. Всички инсулини за диабет са в списъка с изключение на два, които са твърде нови и фармако-икономическите им показатели не превъзхождат показателите на човешките инсулини. Няма нито един изключен продукт за шизофрения. Всички съвременни антибиотици също са в списъка.
Критериите за включването на лекарствените продукти в позитивния лекарствен списък са: качество, ефективност и безопасност и фармако-икономически анализ, който отчита необходимите разходи при даден медикамент за постигането на крайния здравен резултат.
Списъкът ще разширява своя обхват, като ще отчита новите лекарствени продукти, които се появяват на пазара, достиженията на медицината и възможностите на обществото да заплаща от публичните фондове за лечение с конкретни лекарства, посочи министър Богоев. Многостъпковата процедура, която съществува в момента като регулация у нас, ще се опрости и ще се приведе в съответствие с европейските изисквания, като на практика един орган ще извършва всички процедури по регулацията на принципа “едно гише”, каза министър Богоев. Тенденцията за развитие на регулацията на лекарствения пазар у нас в съответствие с опита в другите европейски страни е насочена към обединяване в бъдеще на позитивния списък и реимбурсния списък на касата и разработването им от един орган.
От януари следващата година ще започнем публична дискусия за оптимизирането на системата на лекарствената регулация у нас, съобщи министър Богоев. Според сега действащата наредба списъкът се публикува един път годишно. Ще се обсъжда идеята списъкът да бъде променян два пъти годишно, а комисията да се институционализира и да работи през цялата година. По този начин лекарствената политика у нас ще стане много по-гъвкава и динамична. Позитивният списък ще разшири обхвата си и ще включва не само лекарствата, които Националната здравно-осигурителна каса заплаща, а и всички лекарства, заплащани от държавния бюджет (лекарствата, които се закупуват от Министерството на здравеопазването, Министерството на отбраната и от лечебните заведения за болнична помощ). Едва тогава този важен регулативен механизъм ще бъде внедрен напълно в практиката у нас и по-този начин ще бъдат гарантирани интересите на обществото.