Позитивният лекарствен списък ще бъде готов до 10 декември, съобщи на пресконференция министърът на здравеопазването Славчо Богоев.
Първоначалният срок за изготвянето на списъка бе 30 октомври. Два дни преди него Комисията по позитивния лекарствен списък приключи работта си по него и го връчи на министър Богоев. Той обаче е преценил, че в този си вид списъкът е неподреден, не е структуриран законосъобразно и така той не може да изпълни функцията си да е ефективен инструмент на националната лекарствена политика, коментира министър Богоев. До голяма степен тази неподреденост е резултат от съществуващите двусмислени текстове в Наредбата за критериите, условията и правилата за включване на лекарствени продукти в позитивния лекарствен списък, които дават възможност за различни тълкувания и са затруднили работата на комисията, обясни министърът. За да се реши този проблем, се налагат промени в самата наредба. Те бяха внесени от миинстъра на здравеопазването и утвърдени от Министерски съвет на заседанието му на 30 октомври.
Промените в наредбата дават по-добра дефиниция за лекарствата, които трябва да бъдат включени в позитивния лекарствен списък, правилата и реда за подреждането им,както и по-ясна структура на списъка, заяви министър Богоев на пресконференцията. Според промените списъкът ще съдържа две части. Част А ще включва лекарствата по международни непатентни наименования (генерични групи), а част Б – лекарства по търговските им наименования, с опаковка, доза и лекарствена форма, подредени по фармако-икономически показатели.
Тези промени в характера на списъка налагат удължаване на сроковете за изготвянето му. Дава се и нов кратък срок - до 7 ноември, в който фармацевтичните производители ще могат да подадат допълнително заявления за лекарствени продукти. Позитивният лекарствен списък трябва да е готов до 10 декември и този срок ще бъде спазен, увери министър Богоев.
До момента за позитивния лекарствен списък са подадени 1524 заявления от фармацевтичните фирми, които съдържат над 3000 лекарствени позиции.С утвърдените от правителството промени се постига и по-голяма прозрачност в работата на комисията по позитивния лекарствен списък, което е част от цялостната политика на Министерството на здравеопазването за по-голяма прозрачност и публичност. Заседанията на комисията стават открити за всички желаещи, съобщи министър Богоев.
Позитивният лекарствен списък не редуцира възможностите на хората до лечение, той ще даде възможност на българските граждани да се лекуват по начин, който е най-подходящ за тяхното заболяване, подчерта министър Богоев. Списъкът, изготвен въз основа на новата наредба, ще отговори точно на интересите на обществото и ще гарантира, че достъпът на хората до лекарствени продукти няма да бъде ограничен.
По думите на заместник-министъра на здравеопазването д-р Петко Салчев позитивната листа не е рестриктивна и няма да бъде по-малка от действащата сега реимбурсна листа на НЗОК. Наредбата ще дава и възможност за правилно подреждане не само на реимбурсната листа на НЗОК, но и на останалите реимбурсни листи, допълни д-р Салчев.
Министър Богоев изтъкна и че създаването на позитивен лекарствен списък е основен инструмент от националната лекарствена политика, която се изгражда. На практика чрез списъка ще се създаде контрол върху всички дружества и фондове, които разходват обществени средства.
Според Славчо Богоев едномесечното отлагане на списъка няма да попречи на изготвянето от НЗОК на реимбурсната листа. Новият срок ще позволи да се изработи едни по-качествен продукт, смята министърът. По-важно е качеството на продукта, който ще бъде изготвен, отколкото спазването на технологичния срок, е позицията на министър Богоев.
Забавянето ще даде и допълнителна възможност НЗОК да изготви критериите и методиката за договаряне на лекарствени продукти, които тя ще заплаща напълно или частично, допълни д-р Салчев. Предоставянето й на много по-качествен позитивен лекарствен списък ще облекчи значително работата на НЗОК и БЛС при изготвянето на реимбурсната листа и те ще могат да се справят с тази задача за много по-кратко време.
Позитивният лекарствен списък се разработва за първи път в България. Изграждането му е заложено с пприетите през ноември 2002 г. промени в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
Министър Богоев подчерта, че позитивната лекарствена листа трябва да регламентира оптимална ценова и реимбурсна политика, както и най-ефективна и рационална употреба на лекарствени продукти в страната.