От 1 януари 2005 г. влизат в сила нови изисквания за тютюнопушенето на закрити обществени места. Те са регламентирани в Наредба за условията и реда, при които се допуска по изключение тютюнопушене в обособени зони на закритите обществени места и закритите работни помещения, която се издава на основание Закона за здравето и бе приета от Министерски съвет на заседанието му днес, 3 декември.
Приетият от парламента Закон за здравето, който влиза в сила от 1 януари 2005 г., забранява тютюнопушенето в закритите обществени места, включително в обществения транспорт и закритите работни помещения. Законът предвижда с наредба да се определят условията и реда, при които се допуска по изключение тютюнопушене в обособени зони на закритите обществени места и работни помещения. Тези изключения ще действат през определен период от време, в който се очаква, че ще настъпят промени в нагласите и поведението на пушачите, и обществото ще бъде подготвено за реалното въвеждане на повсеместната забрана за тютюнопушене на обществените и работните места.
Огромното разпространение на тютюнопушенето в световен мащаб дава основание на специалистите за говорят за пандемично разпространение на този вреден навик. По данни на Световната здравна организация през 2002 г. пушачите в света са около 1,3 милиарда, от които мъжете са около 1 милиард. Разпространението на тютюнопушенето сред мъжете е 47% (42% в развитите страни и 48% в развиващите се страни), а сред жените – 12% (24% в развитите страни и 7% в развиващите се страни). Очаква се до средата на 21-и век броят на тютюнопушачите да достигне 1,650 млрд. души.
България е сред водещите страни по потребление на цигари. От 2001 г. България заема трета позиция в света по потребление на цигари на човек от население, съобщи министърът на здравеопазването Славчо Богоев на проведената пресконференция. Среднодневното количество на изпушвани цигари се движи от 41,6 млн. цигари през 1985 г., 51,4 млн. през 1990 г. и 67,9 млн. през 2001 г. По данни на Националния статистически институт потреблението на цигари средно на лице от домакинство нараства от 965,9 цигари през 2001 г. на 978,1 през 2003 г., като потреблението се увеличава с нарастване на дохода на домакинството. През 2003 г. домакинствата, които попадат в групата с доход до 600 лв., са употребили 792,1 цигари средно на едно лице, докато тези с доход над 3000 лв. са употребили 1406,9 цигари.
Много висок е относителният дял на мъжете пушачи у нас –66,1% във възрастовата група 20-45 г., т.е. двама от всеки трима мъже в тази активна възраст са пушачи. Опасно нараства относителният дял на жените пушачки - от 16,7% през 1986 г. на 29,8% през 2001 г.
Изключително тревожна тенденция е увеличаването на тютюнопушенето сред младите българи. 83,3% при 16-годишните са опитвали да пушат, според данни от проведеното през 2002 г. “Глобално проучване на тютюнопушенето при младите хора – България 2002”. Около половината от децата, запалвали цигара, са настоящи пушачи, а 17,8% пушат ежедневно или почти всеки ден. В сравнение с данните от 80-те години тютюнопушенето при 13- и 14-годишните деца през 2002 г. е нараснало над 2 пъти. Равнището на тютюнопушене сред 15-годишните младежи в България е най-високо в Европа, по данни на международното изследване “ESPAD”.
Министър Богоев подчерта сериозността на проблема с пасивното тютюнопушене. Специалистите определят пасивното тютюнопушене като основна заплаха за общественото здраве в Европа. Според проведени медицински изследвания в света пасивното пушене, независимо от по-малкия риск, предизвиква същите здравни ефекти както активното пушене - рак на белия дроб, сърдечно-съдови и дихателни заболявания. То е рисков фактор за остри и хронични респираторни заболявания, намалена белодробна функция при децата и младежите и увеличени респираторни оплаквания при възрастните. При бременните жени последствията от пасивното тютюнопушене са намалено тегло на детето при раждане, синдром на внезапната смърт при новороденото, нарушение на психомоторното и умствено развитие. У нас пасивни пушачи в дома си са 68,5% от децата в училищна възраст. Втори значим източник на пасивно пушене в 78,6% от учениците са обществените места (кафенета, дискотеки, интернет клубове и др.), като значението на тези места нараства със възрастта (91% при 16-годишните). Пасивните пушачи са над 1 милион български деца на възраст до 15 години.
Доказаната вредност на тютюнопушенето за човешкото здраве накара редица страни да въведат силни рестрикции или дори пълната му забрана в държавните учреждения, заведенията и работните места, заяви министър Славчо Богоев. Пушачите в България са половината от населението и затова, отчитайки нагласите, не може да се отиде на рестриктивни мерки, обясни министърът на здравеопазването. Според него обаче ограничаването на тютюнопушенето е необходимо и е в интерес на общественото здраве, особено за да предпазим пасивните пушачи, тези, които не правят своя избор, но са в риск заради задимената среда. Приетата от правителството наредба е първата крачка в тази посока.
Наредбата определя, че закритите обществени места, в които се допуска по изключение тютюнопушене в обособени зони, са сградите, до които всеки гражданин има достъп, като административни учреждения, места за настаняване и подслон, заведения за хранене и развлечения, спортни, търговски и други обекти, както и някои превозни средства на обществения транспорт.
Обособените зони съгласно наредбата представляват специално предназначени затворени помещения, които имат осигурена механична вентилация и трайна маркировка на вратата “Място за пушене”. По изключение при техническа невъзможност за изграждане на механична вентилация се използва естествена вентилация.
В заведенията за хранене и развлечение с по-малко от 60 места ще се допуска тютюнопушене в част от територията на търговската зала на заведенията, като броят на местата за пушачи не може да надвишава половината от общия брой места на заведението. Масите в обособената зона за пушачи се обозначават с надпис “Маса за пушачи”. В заведенията за хранене и развлечение с повече от 60 места се допуска тютюнопушене в обособено помещение, обозначено с трайна маркировка “Зала за пушачи”.
Не могат да бъдат определяни като места за пушене коридори, фоайета, стълбищни площадки и санитарно-хигиенни помещения.Наредбата регламентира и забраната за тютюнопушене на работните места. Дава се възможност в сградите, в които има работни места, да бъдат определяни помещения, в които да се пуши.
Във влаковете за превоз на пътници могат да се определят не повече от половината от вагоните за тютюнопушене. В случаите, когато влакът се състои от един вагон, той не може да бъде предназначен за пушачи.
Не се допускат изключения от забраната за тютюнопушене в детски ясли, детски градини, училища и места за извънкласни форми на обучение като школи, кръжоци, клубове и др. (включително и в техните дворове); културни учреждения като кина, театри, концертни зали, галерии, читалища, библиотеки и др.; помещения на заведенията за хранене и развлечения, в които се съхраняват и приготвят храни; автобуси, тролейбуси, трамваи, вагони на метрото, микробуси на маршрутни таксиметрови линии и пътнически таксиметрови автомобили, както за пътниците, така и за водачите на превозните средства; метростанции; пътнически самолети; асансьорите на всички видове сгради.
Контролът по изпълнение на наредбата ще се осъществява от органите на държавния здравен контрол. Първите проверки през януари ще бъдат насочени основно към оценка доколко работодателите и собствениците на заведенията са изпълнили изискванията по наредбата да осигурят помещения за пушене, да монтират вентилационна уредба и др., обясни заместник-министърът на здравеопазването и главен държавен санитарен инспектор д-р Любомир Куманов. Органите за здравен контрол ще извършват и внезапни проверки. При установяването на нарушения са предвидени глоби в размер на 50 лв. за индивидуалните пушачи и 100 лв. за работодателите и собствениците на заведения, като при второ нарушение те са съответно 100 лв. и 300 лв. Ще бъдат санкционирани както пушещите на неразрешени места, така и собствениците на заведенията и работодателите, които са допуснали това.