Министерският съвет прие Национална стратегия за внедряване на електронно здравеопазване
От януари 2007 г. започва осъществяването на проект за пилотно въвеждането на електронна здравна карта. Той ще продължи около осем месеца, като ще обхване 1000 пациенти, трима общопрактикуващи лекари и пет аптеки, и е на обща стойност 400 000 лв. Това съобщи заместник-министърът на здравеопазването д-р Валери Цеков на пресконференция в Министерски съвет днес, 28 декември.Пилотният проект е част от предвидените действия и мерки за развитие на електронното здравеопазване у нас. На днешното си заседание правителството одобри Национална стратегия за внедряване на електронно здравеопазване, чиято реализация е предвидена за период от 7 години.
Разработване на електронни здравни карти, предоставяне на здравни услуги он-лайн и изграждане на информационни мрежи в областта на здравеопазването са основните цели на приетата от Министерски съвет стратегия.
Това е един от стратегическите документи на Министерството на здравеопазването, който дава общата рамка за разработването на електронни приложения и на мрежи в системата на здравеопазването. Оптимизиране на здравната система, повече прозрачност и публичност на процесите в здравната система, удобство за пациентите са водещите принципи при внедряването на електронното здравеопазване, коментира заместник-министър д-р Валери Цеков.
Чрез използването на съвременните постижения на информационните и комуникационни технологии лекарите ще могат да получават повече информация както за новите тенденции в медицината, така и за своите пациенти, а гражданите да имат достъп до повече информация за своите права като здравноосигурени, за възможностите на лечебните заведения да оказват различни медицински услуги. Медицинските специалисти ще имат възможност да получават консултативна помощ при по-сложни ситуации, а пациентите, които се намират в по-отдалечени райони - специализирана помощ от дистанция, предвижда още утвърдената стратегия.
Електронното здравеопазване представлява комплекс от приложения, базирани на организационна, технологична и правна рамка и обхващащи целия аспект на функциониране на здравната система. С въвеждането му се очаква значително да се подобри качеството на оказваните здравни услуги, а наличният финансов ресурс да се използва по-ефективно. С електронното здравеопазване се постига прозрачност в системата и по този начин то е инструмент за борба с корупцията.
Стратегията предвижда изграждането на електронни досиета и електронни здравни карти, каквито ще има всеки български гражданин и които ще са част от интегрираната информационна система на здравеопазването. Гражданинът, нуждаещ се от здравна помощ, представя електронна карта, чрез която става възможен достъпът до необходимите здравни услуги - преглед, изследвания, издаване на направления, предписване на лечение, болничен престой и лечение, ползване на спешна медицинска помощ и др. Информацията за реализираните услуги се отразява в интегрираната електронна система на здравеопазването от здравните специалисти. На тази база се формират техните отчети към различните институции и след необходимите проверки извършените дейности се заплащат. Чрез отчетите, които съдържат медицински и финансова информация, Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса получават в реално време необходимата информация, което позволява по-ефективно управление на здравната система.
Интегрираната информационна система на здравеопазването ще бъде оперативно съвместима и със системите на другите ведомства, свързани с електронното правителство - НАП, МВР, МФ, МС, ГРАО и др. Тя ще дава възможност да се осъществява пълноценна комуникация и с международни институции в сферата на здравеопазването.
Конкретните мерки за въвеждане на електронното здравеопазване включват внедряване на електронни здравни карти; внедряване на софтуерни приложения за комплексно обработване на информацията в реално време, в т. ч.: електронни направления, електронни рецепти, лабораторни данни, образни изследвания и др. Ще бъдат изградени комплексни и интегрирани помежду си болнични информационни системи, електронно-медицинско пациентско досие.
Ще се разшири публичният достъп до здравна информация, до информация за лицето от оторизирани потребители за осигуряване на сведения и подпомагане при вземането на решения с оглед подобряване качеството, безопасността и ефективността на грижата за пациента. Предвижда се изграждане на необходимата инфраструктура за нормално функциониране на системата на здравеопазването - мрежи, свързващи устройства, както и на подходяща база за развиване на телемедицински проекти. Функционирането на системата ще става при спазване на всички стандарти за информационна сигурност и защита на личните данни.
Пълноценното функциониране на електронното здравеопазване ще допринесе за повишаване информираността на гражданите и подобряване обучението на здравните специалисти. За тази цел ще бъдат създадени интерактивни здравни портали за предоставяне по електронен път на леснодостъпна информация както за населението – за профилактика, различни начини на лечение, права и задължения на здравноосигурените, така и на предоставящите здравни грижи – за начините и нивото на реимбурсация, здравно образование и продължаваща квалификация. Ще бъдат разработени системи за обмен на клинична информация и публични регистри за лечебни заведения, за лица, предоставящи медицински услуги, здравноосигурителни фондове, аптеки и др.
Финансирането на изпълнението на Националната стратегия ще се извършва на програмен и проектно ориентиран принцип, като средства ще се отделят от държавния бюджет, от европейски фондове, публично-частни партньорства и др. национални и международни финансови източници.
Към министъра на здравеопазването се създава Съвет за координация за изпълнение на стратегията. Той ще разработи и предложи на правителството план за действие по стратегията и ще следи за неговото изпълнение.
Стартиращият от януари 2007 г. пилотен проект е една от първите стъпки за реализация на предвидените цели. Той ще дава възможност за автоматично проверяване на здравноосигурителния статус на пациента при посещение при лекаря и за издаване на електронна рецепта. Чрез този проект ще се прецени каква информация е необходимо да се включва в електронната здравна карта. След анализ на резултатите ще се реши дали електронната здравна карта да бъде въведена на национално ниво през 2008 г. или 2009 г., каза д-р Цеков. Подобни проекти са разработени в Словения, Австрия, Германия, Франция и в области в Италия. Заместник-министър Цеков посочи, че това амбициозно начинание е пряко свързано с една от стратегическите цели на ЕС – въвеждането на обща интегрирана здравноинформационна система в рамките на Евросъюза. В момента се уточняват параметрите на този проект и се очаква той да стартира през 2010 г.