Нов отдел "Епидемиологичен надзор и ранно оповестяване" (ЕНРО) в Националния център по заразни и паразитни болести стартира официално своята работа на 17 февруари. Той бе открит от министъра на здравеопазването Славчо Богоев. Гост на тържеството беше д-р Бернардус Гантер, координатор на контрола върху заразните болести от Регионалното бюро за Европа на Световната здравна организация.
Отделът е част от националната система за бързо оповестяване на възникнали епидемични ситуации, включително и в резултат на злонамерена употреба на биологични агенти, и организиране на съответните противоепидемични действия.
Новият отдел в НЦЗПБ ще подобри и координира работата на всички нива на системата – от своевременното съобщаване и регистриране на заразното заболяване, изясняване на неговата етиология до реализирането на съответните противоепидемични мерки. След терористичния акт на 11 септември 2001 г. всички страни предприемат спешни мерки за укрепване на националните си системи за надзор на заразните болести, включващи екстрена диагностика, бързо съобщаване и реагиране, особено в случаите на употреба на биологични агенти при терористична дейност.
Националният център по заразни и паразитни болести кандидатства пред Европейския офис на Световната здравна организация (СЗО) да бъде утвърден като колабориращ център на СЗО за Балканите в областта на надзора на заразните и паразитните болести, провеждането на научно-изследователска дейност и обучението и подготовката на кадри.
Присъединяването на България към Европейския съюз изисква модернизирана и синхронизирана с другите европейски страни система за надзор на заразните болести. Двете мисии за партньорска проверка от Европейската комисия (DG Sanco и DG Enlargement/TAIEX през 2002 и 2003 г., и експертите на регионалния офис за Европа на СЗО, извършили оценка на Националната система за епидемиологичен надзор през май 2003 г., направиха съответните препоръки за това. България участва в различни информационни мрежи на СЗО и Европейския съюз в сферата на надзора на заразните болести и е от съществено значение създаването и поддържането на устойчива система за епидемиологичен надзор на заразните заболявания.
Националният център по заразни и паразитни болести работи по много международни и национални проекти в областта на профилактиката и контрола на заразните болести. През декември 2003 г. министърът на здравеопазването Славчо Богоев откри новата Национална референтна лаборатория по особено опасни бактериални инфекции. Лабораторията е уникална и е единствената у нас от “Клас ІІІ на безопасност” - за работа с рискови микроорганизми. В нея е създаден първият у нас Сектор по генетична диагностика на инфекции с епидемичен риск. Прилагат се най-модерните и бързи методи за индикация на опасни микроби, включително и такива, употребени като бактериологично оръжие. Тя е единствената медицинска диагностична лаборатория, която работи при понижено налягане на въздуха в работната камера и микробно прочистване на излизащия въздух.
От 2002 г. Центърът участва в реализирането на Българо-швейцарска програма за болнична хигиена (БШПБХ). Общият бюджет на програмата е 2,8 млн. швейцарски франка. Целта е да се подобрят епидемиологично-хигиенните стандарти у нас и да се засили откриването, превенцията и контролът на заразните болести за намаляване на вътреболничните инфекции и инфекциите, придобити от амбулаторно болни.
По линия на програмата се разработва национален медицински стандарт в областта на болничната хигиена и се въвеждат системи за управление на качеството в мрежата от микробиологични лаборатории и централизираното снабдяване със стерилни материали. Ще се оптимизира антибиотичната политика в болниците по посока намаляване устойчивостта към антимикробни медикаменти.
В следващите две години НЦЗПБ ще работи и по реализирането на Национална програма за надзор и анализ на антибиотичната резистентност и антибиотичната политика. Тя бе приета от Министерския съвет през изминалата седмица (на 12 февруари). Програмата е насочена към организирането и провеждането на национална политика за рационално приложение на антибиотиците и за създаването на национална система за надзор на антибиотичната резистентност. Поетапно ще се разработва и въвежда в медицинската практика рационална антибиотична политика в национален мащаб. Тя ще се базира върху ограничаване на свободната продажба на антибиотиците и прилагането им извън техните одобрени показания.
Клиничната микробиологична лаборатория трябва да може да извършва точна видова идентификация на бактериалните причинители на инфекциозните заболявания, за които е акредитирана. Лабораторните методи за определяне на чувствителността към антимикробни средства трябва да бъдат стандартизирани за цялата страна и да предоставят достоверна информация за анализиране на локално, национално и международно ниво. Изпълнението на националната програма за антибиотична политика изисква болничните и доболничните микробиологични лаборатории да разполагат с компютърна техника и програми за регистриране на резултатите от диагностичната работа. На НЦЗПБ се възлага да закупува, поддържа и разпространява в мрежата референтни щамове, необходими за осъществяване на вътре- и извънлабораторния контрол на качеството на работата.
През 2004 г. към НЦЗПБ ще се създаде Национална референтна лаборатория по туберкулоза.Тя ще позволи да се осигури пълна, своевременна и точна регистрация на случаите на туберкулоза чрез въвеждане на приетите в Европейския съюз дефиниции и критерии за диагностицирането им.
Предвижда се до 2006 г. да се изгради ефективна мрежа от лаборатории за микробиологична диагностика на туберкулозата в съответствия с медицинския стандарт по клинична микробиология. Това ще подобри възможностите за микробиологично определяне на лекарствената чувствителност на туберкулозния микобактерий и мониториране на резистентността.