Върни се горе

Доклад, изнесен от д-р Петко Салчев, заместник – министър на здравеопазването, на проведената на 24 октомври 2003 г. Пета годишна конференция на тема “Съвременни терапевтични и рехабилитационни подходи в психиатрията на зависимостите"

ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ПРОБЛЕМА СЪС ЗЛОУПОТРЕБАТА С НАРКОТИЧНИ ВЕЩЕСТВА В БЪЛГАРИЯ

През последните 10 години проблемите, свързани със злоупотребата с наркотични вещества, все по-трайно привличат вниманието на българската общественост. Налице е невиждана в историята на България епидемия на злоупотреба с широк спектър от наркотични вещества, която обхваща сериозна част от младото поколение на България.

Започнали като малка група от няколко десетки души през 60-те, от края на 80-те злоупотребата с наркотични вещества набира скорост и ако в началото на 90-те експертните оценки са показвали около 1500 души редовно злоупотребяващи с хероин, то в през 2002 година те са за популация от 20 - 30 000 души.

В момента в България се предлага почти целият спектър на незаконни наркотични вещества. Това води до нарастване на процента на злоупотребяващи с наркотични вещества както в общата популация млади хора, така и в частност сред учениците. Водещия по масовост наркотик е марихуаната – според представително проучване от 2000 г. 24.0 % от учениците от горния курс на софийските училища поне веднъж са опитвали канабис. Това е 3-кратно увеличение в сравнение с 1995 г. (9.2 %). Подобни резултати се получиха в редица последвали представителни проучвания сред учениците от горния курс в големите градове – 21,1 % в Пловдив (2001), 20,4 % в Плевен (2003).

Наркотичното вещество, представляващо най-сериозна опасност за общественото здраве е хероинът, който през последните 6-7 години е бил причина за над 90% от случаите на търсене на лечение в специализираните звена в София. Най-често (около 75% от злоупотребяващите през същия период) той се приема венозно. След бурното спадане от средата до края на миналото десетилетие на средната възраст на търсещите лечение по повод злоупотреба с хероин (от 24.7 до 21.5 години), в последните години като че ли има стабилизиране и дори известно покачване на тази възраст (до 23,3 години) (фиг. 1).

Фигура 1

 


Особено опасна тенденция е ранното започване на злоупотребата с този сериозен наркотик, като средната възраст на първа употреба на хероин спадна в края на миналото десетилетие от 21.4 до 18.4 години, а в последните четири години се задържа в рамките до 19 години (фиг. 2).

Фигура 2


 Сблъсъкът с наркотичните вещества във възраст, когато личността е още неоформена води до бързото развитие на тежка зависимост и ранна социална дезадаптация, както и рискови инжекционни и сексуални поведения. В резултат около 1/3 от лекуваните хероиномани през последните години са с по-ниско от средно образование, а около 90 % не са имали постоянен трудов ангажимент в годината преди лечението.

Особена тревога буди фактът, че през последните години процентът на заразени с вируса на хепатит С сред лекуваните интравенозни хероиномани се задържа над 60%. Повишеният процент на вирусоносители на хепатит С говори за реалния обществено-здравен риск от развитие на епидемия от СПИН, както и за прогресивното соматично увреждане и необходимост от комплексни здравни грижи за тези хора.

Всичко това води до повишаващи се изисквания към лечебната система в страната, като само за последните 6 години броят на стационарно лекуваните по повод на зависимост към наркотични вещества се е удвоил, а от 1990 г. до 1999 г. се е увеличил повече от 6 пъти (фиг. 3).

Фигура 3

 БРОЙ НА ПОСТЪПИЛИТЕ БОЛНИ С НАРКОТИЧНА ЗАВИСИМОСТ (ICD-КОД 304) В СТАЦИОНАРИТЕ НА ПСИХИАТРИЧНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ В СТРАНАТА ПРЕЗ ПЕРИОДА 1990-1999 Г.

 

Като цяло, популацията от злоупотребяващи предимно с хероин все по-бързо се маргинализира, което се изразява с ранно отпадане от училище и засилваща се криминализация. Това е увеличаваща се група от млади хора, които ще се нуждаят от все по-голям като обем и разширяващ се по обхват пакет от медицински, социални, правни, образователни, трудови и други услуги. Комбинацията със засилващата се криминализация ще доведе до бързо нарастване на цената, която плаща обществото за злоупотребата и зависимостта към наркотични вещества.

СЕГАШНА СИТУАЦИЯ СЪС ЗЛОУПОТРЕБАТА С НАРКОТИЧНИ ВЕЩЕСТВА

Основни тенденции в злоупотребата с наркотични вещества в България:

i. Географско разширяване на злоупотребата с наркотици - тя не е “привилегия” само на големите градове, а става явление и в малките градове, а дори вече и в някои села, което говори за добре развита мрежа за снабдяване.

ii. Наличие на целият спектър от наркотични вещества на “черния пазар” в България

iii. Рязко понижаване на възрастта на първа употреба на наркотични вещества, като средната възраст на начало на злоупотреба с хероин е 17-18 години, с канабисови продукти, алкохол, медикаменти и тютюнопушене - 13-14 години, а при началото на злоупотреба с инхаланти (лепило и други) е под 10-12 години.

iv. все по-широко разпростаняване на комбинираната злоупотреба с наркотични вещества от различни групи: кодеин + глутетимид, транквилизатори или сънотворни + алкохол, спийдбол (интравенозна употреба на кокаин + хероин) и т.н.

v. широко разпространение на инжектирането на наркотици - предимно хероин, което представлява много значим здравен риск за разпространяването на кръвнопреносими инфекции, като HIV, Хепатит В и С и други.

vi. засилваща се маргинализация и криминогенност на употребяващите наркотици

vii. оформяне на обособена младежки субкултури, злоупотребяващи с различни наркотични вещества

viii. поява сред младите хора на настроения в полза на “легализация” на канабиса

ix. поява на злоупотреба с наркотичните вещества и в затворите и начало на процес на припокриване на двете субкултури

x. добре организирана наркомафия с разпределени “сфери” на “пазарно влияние”

В условията на вече формирана значителна наркоманна популация, лечението на хората със зависимости е от първостепенно значение.

ОСНОВНИ ЦЕЛИ НА ЛЕЧЕНИЕТО НА ЗАВИСИМОСТИТЕ

Като основни цели на лечението на зависимости могат да бъдат определени:

1. Постигане на пълно въздържание и/или значително намаляване на тежестта на злоупотреба и/или щетите причинени от нея

2. Намаляване на честотата и тежестта на рецидивите

3. Значимо подобряване на соматичното състояние, психологическото и социално функциониране на индивида

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА УСПЕШНОТО ЛЕЧЕНИЕ НА ЗАВИСИМОСТИТЕ

1. Няма единствен лечебен подход, който да е подходящ за всички пациенти - избирането на подходяща форма на лечение, интервенции и услуги, които да отговарят на нуждите на пациента са от основно значение за успеха на лечението.

2. Лечението трябва да бъде лесно достъпно, за да е ефективно - зависимите пациенти често са амбивалентни относно постъпването на лечение и липсата на достъпно такова води до загубването на значителен брой потенциални пациенти.

3. Ефективното лечение на зависими пациенти е насочено към повлияване на множествените различни нужди на пациентите, а не само на злоупотребата с психоактивни вещества - асоциираните със зависимостта или злоупотребата медицински, психосоциални, социални, трудови, правни и други проблеми често са основни за трайния успех.

4. Лечението на зависимите пациенти трябва да се провежда от индивидуален терапевт, обучен в лечение на зависимости, или от мултидисциплинарен екип, като водещ трябва да бъде специалист по психиатрия.

5. Всеки пациент трябва да се лекува съобразно изготвен план за индивидуално лечение, който се преразглежда и при нужда да се модифицира непрекъснато, за да отговаря на текущите нужди на пациента.

6. Ефективното лечение изисква достатъчна продължителност - изследванията показват необходимостта от минимален период 3 месеца за постигане на значителен напредък при повечето пациенти.

7. Консултирането (индивидуално и/или групово) и психотерапията имат основна роля в ефективността на лечението - промяната на зависимото поведение е свързано с мотивация, промяна на мисленето и стила на живот, изработване на знания и умения за отказ от зависимото поведение и постигане на емоционален контрол без употреба на вещества, разрешаване на редица интрапсихични, семейни и други проблеми и т.н.

8. Медикаментите са основен елемент в лечението, като тяхната ефективност е особено значима при комбинация с консултиране и психотерапия. За пациентите с двойни диагнози, медикаментозната терапия е от решаващо значение.

9. Зависимите или злоупотребяващи с психоактивни вещества пациенти, които страдат и от други психиатрични разстройства, трябва да бъдат лекувани интегративно за всички психиатрични разстройства.

10. Детоксификацията е ефективна за преодоляване на физическата зависимост и като въвеждащ етап в лечението, но сама по себе си не може да предизвика дълготрайна промяна и корекция на зависимото поведение.

11. Лечението не е задължително да е “доброволно”, за да е ефективно - макар и силната индивидуална мотивация да улеснява лечебния процес, наличето на санкции или натиск от средата (семейство, работа, полиция, съдебни органи) за постъпване на лечение не е свързана с намалена ефективност на лечението.

12. Възможната употреба на алкохол и наркотични вещества от страна на пациентите по време на лечението трябва да се мониторира редовно и внимателно с цел отчитане на прогреса на пациента, ранна идентификация на възобновяване на злоупотребата и съответна модификация на лечебния план.

13. Лечебните програми трябва да осигуряват прегледи и тестуване за ХИВ, Хепатити В и С, Туберкулоза, Сифилис и други инфекциозни заболявания, както и консултиране, което да помогне на пациентите да променят рисковите си поведения.

14. Трайното преодоляване на зависимостта към алкохол или наркотични вещества може да е продължителен процес и често да изисква много епизоди на лечение - както и при други хронични рецидивиращи състояния, постигането на стабилна продължителна ремисия и пълно възстановяване на функционирането може да изискват дълго време и много епизоди на лечение.

ФАЗИ НА ЛЕЧЕНИЕТО

Лечението на зависимите пациенти включва три основни фази:

1. Първата фаза е изследване, оценка, диагностициране и договориране.

2. Втората фаза е детоксификация (при наличие на физическа зависимост).

3. Третата фаза е разработване и прилагане на мултидименсионална стратегия за дългосрочна терапия.

СТРАТЕГИЧЕСКИ ЗАДАЧИ ПОСТАВЕНИ ПРЕД ЛЕЧЕБНАТА СИСТЕМА ОТ НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА БОРБА С НАРКОТИЦИТЕ 2003 – 2008 ГОДИНА

Проблемите свързани с лечението и рехабилитацията на зависими хора са включени в 2 стратегически задачи от Националната Стратегия за борба с наркотиците:

СТРАТЕГИЧЕСКА ЗАДАЧА 7 РАЗРАБОТВАНЕ НА СИСТЕМА ОТ ЕФЕКТИВНИ И РАЗНООБРАЗНИ ПРОГРАМИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ
СТРАТЕГИЧЕСКА ЗАДАЧА 8 ОСИГУРЯВАНЕ НА ПО-ЛЕСЕН ДОСТЪП ДО ЕФЕКТИВНИ ЛЕЧЕБНИ ПРОГРАМИ
СТРАТЕГИЧЕСКА ЗАДАЧА 9 РАЗРАБОТВАНЕ И ВЪВЕЖДАНЕ НА НАЙ-ДОБРИ ПРАКТИКИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ, ЛЕЧЕНИЕ, РЕХАБИЛИТАЦИЯ И НАМАЛЯВАНЕ НА ЩЕТИТЕ ЗА ЗДРАВЕТО
СТРАТЕГИЧЕСКА ЗАДАЧА 10 РАЗРАБОТВАНЕ И ВНЕДРЯВАНЕ НА ПРОГРАМИ ЗА СОЦИАЛНА РЕХАБИЛИТАЦИЯ

И РЕИНТЕГРАЦИЯ

Изпълнението на тези задачи включва осъществяването на голям комплекс от дейности:

СТРАТЕГИЧЕСКА ЗАДАЧА 7: РАЗРАБОТВАНЕ НА СИСТЕМА ОТ ЕФЕКТИВНИ И РАЗНООБРАЗНИ ПРОГРАМИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ

Задача А: Увеличаване на броя на хора със зависимости, включени в лечебни и рехабилитационни програми

a) Разработване на механизми за сътрудничество между Министерството на здравеопазването/Националния център по наркомании/и Министерството на труда и социалната политика/Национално бюро по заетостта/;

Задача Б: Изграждане на мрежа от програми и служби за лечение на зависимости на национално, регионално и общинско ниво

a) Развиване на мрежа от лечебни програми и центрове на национално, регионално и общинско ниво, включващи извънболнично лечение, болнично лечение, поддържащо лечение с налтрексон, метадон, бупренорфин, психотерапия и консултиране на зависими пациенти.

b) Увеличаване на ролята на личните лекари за лечение и насочване на зависими пациенти.

c) Създаване на ръководство/протокол за ефективно лечение ;

d) Осигуряване на обучение за оценка на нуждите и предоставяне на специализирано лечение,

e) Планиране на необходимите програми и ресурси за лечение на общинско ниво и изготвяне на общински планове за лечение на зависимости;

f) Оценка на нуждите и установяване на Общините, в които е необходимо стартирането на нови програми за лечение;

g) Подобряване функционирането на съществуващите програми и служби за лечение;

h) Подготовка на ръководство за осигуряване на организационна и методическа помощ и супервизия в сферата на зависимостите

СТРАТЕГИЧЕСКА ЗАДАЧА 8: ОСИГУРЯВАНЕ НА ПО-ЛЕСЕН ДОСТЪП ДО

ЕФЕКТИВНИ ЛЕЧЕБНИ ПРОГРАМИ

Задача 8а: Увеличаване на достъпа до ефективни програми за лечение посредством развитие на информационна система

a) Подобряване на координацията на службите чрез по-добър обмен на информация между тях и изработване на процедури за насочване на пациенти със зависимости;

b) Осигуряване на информация за възможностите за достъп на пациенти и техните семейства до програми за лечение

Задача 8b: Осигуряване на по-лесен достъп до ефективни програми за лечение на наркомани

a) Пакетът от извънболнични услуги, предоставяни от психиатрите да включва специализирани услуги за пациенти, зависими към наркотици

b) Специализираните програми за лечение на зависими пациенти да бъдат включени като специализирана дейност в проекта за рамков договор със Здравната каса

c) Лечението на зависимости да се запази като приоритет за Националния здравно-осигурителен институт

d) Увеличаване броя и вида на програми за лечение и медицински институции, предоставящи лечение

СТРАТЕГИЧЕСКА ЗАДАЧА 9: РАЗРАБОТВАНЕ И ВЪВЕЖДАНЕ НА НАЙ-ДОБРИ ПРАКТИКИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ, ЛЕЧЕНИЕ, РЕХАБИЛИТАЦИЯ И НАМАЛЯВАНЕ НА ЩЕТИТЕ ЗА ЗДРАВЕТО

Задача 9а: Разработване на протоколи, ръководства и стандарти за осъществяване на лечебни програми

a) Изготвяне на приложими за България принципи за ефективно лечение на зависимости

b) Да се публикуват ръководства за лечение, включващи: планиране и организация на ефективно лечение на зависимости; метадонови програми; бупренофрин и налтрексон; извънболнично лечение; болнично лечение; консултации и психотерапия на зависими пациенти; рехабилитация на зависими пациенти;

Задача 9b: Разработване на модели и стандарти за образователни програми по лечение на зависимости

 a) ;Разработване на модели и стандарти за образование в областта на зависимостите, което да бъде въведено в общата медицинска програма и програмата на други сходни професии: психолози, социални работници, медицински сестри и др.

b) Разработване на модул по зависимости в рамките на специализацията по психиатрия.

c) Разработване на програма за курсове за обучение по осъществяване на различни програми за лечение.

d) Провеждане на курсове и семинари по различните лечебни подходи

СТРАТЕГИЧЕСКА ЗАДАЧА 10: РАЗРАБОТВАНЕ И ВНЕДРЯВАНЕ НА ПРОГРАМИ ЗА СОЦИАЛНА РЕХАБИЛИТАЦИЯ И РЕИНТЕГРАЦИЯ

Подзадачи:

a) Създаване на затворени терапевтични резиденциални центрове (вкл. терапевтични общности /комуни);

Създаване на дневни центрове за социална рехабилитация и реинтеграция;

b) Разработване на програми за заетост към бюрата по труда за зависими лица като част от програмата за лечението им;

c) Изграждане на мрежа за социална защита, включваща здравни, социални и правоприлагащи институции и служби на национално и общинско ниво;

d) Разработване на програми, предоставящи възможности за образование на успешно лекувани лица

ПРИНЦИПИ НА ОРГАНИЗАЦИЯ И РАЗВИТИЕ НА ЛЕЧЕБНАТА СИСТЕМА ЗА ЗАВИСИМОСТИ В БЪЛГАРИЯ

1. Системен подход - разглеждане на оказваните лечебни услуги в тяхната взаимосвързаност, цялост и йерархична организация

i. Нива на организация на лечебните програми - осъществяването на лечебни дейности трябва да се разглежда на различните йерархични нива, на които се провеждат:

ii. Взаимосвързаност в спектъра на службите за лечение на пациенти - всички служби занимаващи се с терапия на пациенти имат изработен и утвърден клиничен профил на обхвата от терапевтични интервенции, които се извършват в тях с критерии за приемане в програмите им , както и критерии, система и процедури за насочване към други служби занимаващи се с терапия на зависими пациенти. Осигурява се непрекъснатост и комплексност на оказваните здравни услуги.

iii. Взаимосвързаност в координацията с други институции, организации, системи и програми (изключително важно предвид на комплексния характер на проблемите със зависимостите):

* с общо практикуващите (семейни) лекари - изключително важна взаимосвързаност предвид на програмата за реформа на здравеопазването, която предвижда въвеждането на системата на семейния лекар като основа за осъществяване на здравното обслужване на населението. Именно тази система, която е в постоянен контакт с пациентите в тяхната естествена среда може при съответното обучение да открие първите симптоми на проблемите и да извърши определени малки по обем, но ефективни интервенции за решаването им. Авторът сподеделя мнението, че това е системата, която може и трябва да поеме тежестта на основната работа по тези проблеми на предния фронт на здравеопазването.

* със специализирани болнични заведения - гастроентерология, инфекциозни болести, кожно - венерически, хирургия и др. Пациентите със зависимости са като цяло с повишен риск от съпътстваща друга болестност, която изисква съответните терапевтични интервенции. Опитът също така показва, че по принцип тези пациенти имат сериозни проблеми при ползването на такива здравни услуги. Това налага ефективно сътрудничество между службите от системата за лечение на зависимости и специализираните здравни заведения.

* с общопсихиатричните служби (коморбидност) - лечението на пациентите със зависимости не бива да бъде рязко отделяно от общопсихиатричното лечение, тъй като това води до по-нататъшното маргинализиране на популацията пациенти и понижаване на качеството на здравно обслужване. Също така, трябва да се вземе предвид, че голям процент от зависимите пациенти имат съпътстващи други психиатрични проблеми (преди всички депресии и невротични и свързани със стрес проблеми) и като цяло представляват рискова група за самоубийство.

* социални служби - това са популации, които (особено при зависимите към алкохол и наркотични вещества пациенти) имат сериозни социални проблеми изразяващи се в липса на образование, работа, жилищни проблеми и други. Не решаването на тези проблеми може да бъде сериозна опасност за възникване на рецидиви, което налага добра координираност между лечебните и социалните служби.

* служби по трудова заетост и жилищна политика - в повечето случаи тежко зависимите пациенти след приключване на етапа на интензивно лечение за зависимостта си, не са в състояние да живеят независимо, като се издържат сами в конкурентна среда, както и да се самообслужват. Това налага съвместното разработване на защитени работни места за такива хора, както и на места за съвместно живеене в периода на ре-адаптацията към нормален независим живот.

* контролни органи - популацията на зависими пациенти (особено тази на зависимите към наркотици) е с повишена криминогенност и представлява в цял свят значима част от задържаните и осъдени на затвор лица. Също така, както е предвидено и в промените на НПК, при такива хора, част от присъдата може да бъде трансформирана в лечебни ангажименти по зависимостите. За съжаление, такава пробационна система, която да осъществява необходимото за тази дейност сътрудничество досега не съществува, което поставя под съмнение реалното и успешно изпълнение на такива мерки.

* рехабилитационни програми - Основен проблем също така се явява интегрирането на лечебните и рехабилитационните дейности в единни общи програми от грижи за пациентите със зависимости, което изисква въвеждането на много добра координация между лечебните и социалните служби преди всичко на общинско равнище. Крайната цел би трябвало да бъде, планирането и включването на рехабилитационните дейности в общия терапевтичен план задължително да става още при постъпването на пациента в първия лечебен етап на детоксификация.

2. Обществено-здравен подход:

i. Пациентите се обслужват по принцип в рамките на общността, където живеят нормално. Това предполага специални усилия за ангажиране на семействата на пациентите в терапевтичния процес и децентрализация на услугите.

ii. Мрежата от служби, които се занимават с лечение на зависимости се развива на базата на оценка на конкретните нужди на общата популация въз основа на епидемиологични проучвания

iii. поставяне на дейността на националната мрежа за лечение на зависимости в съответствие с изискванията на Закона за здравното осигуряване и работа със здравно-осигурителната каса и в условията на пазарната икономика

iv. развиването на мрежата на лечение на зависимости се базира на национална политика в тази област, която обосновава комплекса от грижи, които трябва да предоставят на пациентите със зависимости, определя основните компоненти на система за лечение на зависимостите, определя целите на системата за лечение и показателите, по които тя ще бъде оценявана:

* Комплекс от грижи, които трябва да бъдат предоставяни на пациентите със зависимости - това е свързано с разработването на специализирана номенклатура на отделните интервенции, които се използват в лечението на зависимости, на тяхното описание и определяне на критерии за добра практика.

3. Отговорност и оценка на ефективността:

3.1 Системата за лечение на зависимости ще бъде организирана така, че ще носи отговорност за предлагането на определен обем от лечебни грижи (включително по видове) за определена популация от хора, като това се базира на предварително извършена и приета оценка на потребностите, която ежегодно се актуализира. Финансирането на конкретната областна система за лечение на зависимости ще бъде в пряка връзка от качеството на изпълнение на предлаганите и договорени лечебни дейности.

3.2 Системата за оценка на ефективността е задължителен елемент при изграждане и функциониране на системата за лечение на зависимости. Ежегодно и при нужда ще се извършва оценка на ефективността на програмите и лечебните заведения занимаващи се с лечение на зависимости.

4. Интегративен подход:

4.1 Лечебната система за лечение на зависимости обхваща целия спектър на проблеми, включвайки в себе си всички видове зависимости към законни (алкохол, тютюнопушене) и/или незаконни вещества, както и някои форми на зависимо поведение, които не са свързани с употребата на вещества (хазарт, зависимост към компютърни игри и т.н.).

4.2 Лечебната система за лечение на зависимости интегрира в себе си всички терапевтични подходи и програми, които са показали ефективност в лечението на зависимостите. Ние не приемаме изкуственото разделение и противопоставяне на лечебните подходи ориентирани към «пълно въздържание»(drug-free approach) на програмите за заместващо и субституиращо лечение с опиеви агонисти (преди всичко – метадоновите програми). За нас, всички те са елементи в една обща координирана лечебна система, която има за задача да помогне на зависимия човек да достигне възможно най-доброто ниво на соматично, психологично и социално функциониране.

ОСНОВНИ КОМПОНЕНТИ НА ЛЕЧЕБНАТА СИСТЕМА ЗА ЗАВИСИМОСТИ В БЪЛГАРИЯ

На Национално ниво

1. Министерство на здравеопазването – като централна ръководна институция на националната здравна система:

 1.1 ;ще проследява и оценява състоянието на общественото здраве в областта на проблемите със злоупотребата с наркотични вещества и зависимостите на основата на провеждащия се за тази цел мониторинг

1.2 ще въвежда, доказали своята надеждност, методи за изследване и контрол на ефективността от предприетите стъпки в областта на превенцията, лечението, рехабилитацията и намаляване на здравните щети на зависимостите за подобряване на здравето на нацията

1.3 на базата на оценките на състоянието на проблемите свързани със злоупотребата с наркотични вещества и зависимостите ще определя и периодично ще преразглежда приоритетите, подходите и програмите стъпки в областта на превенцията, лечението, рехабилитацията и намаляване на здравните щети на зависимостите

Тези си фундаментални задачи Министерството но здравеопазването ще изпълнява посредством двете си специализирани звена:

Национален Център по Наркомании

Функциите на НЦН описани в Правилника за функциите, задачите и устройството на НЦН – (ДВ бр. се базират на разпоредбите на чл. 86 (1) на Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП). Съгласно тези разпоредби – “Координацията и методическото ръководство на дейностите, свързани с превенция на злоупотребата с наркотични вещества, с лечение, намаляване на здравните щети и рехабилитация на лицата, злоупотребяващи или зависими към наркотични вещества, както и специализирания контрол на лечебната дейност се извършват от Националния център по наркомании към Министерството на здравеопазването.”.

Намаляване на търсенето на наркотични вещества и алкохол

НЦН координира и осъществява методическо ръководство на дейностите, свързани с:

Превенция на злоупотребата с наркотични вещества и алкохол;

Лечение на зависими от наркотични вещества и алкохол;

Намаляване на здравните щети при зависими от наркотични вещества;

Рехабилитация на злоупотребяващи и зависими от наркотични вещества и алкохол ;

Специализиран контрол

НЦН е орган на държавната изпълнителна власт за извършване на специализиран контрол на лечебната дейност по отношение на лица, злоупотребяващи или зависими от наркотични вещества и алкохол.

Експертен орган

НЦН е експертен орган в областта на наркоманиите.

Национален Изследователски и информационен център (Фокал Пойнт) в областта на наркотиците и наркоманиите

НФП е натоварен да осъществява информационно-аналитична, научноизследователска, експертно-консултантска и издателска дейност при изграждането и функционирането на единна информационна система в областта на наркотиците и основно в сферата на употребата на наркотични вещества в страната.

Сподели в: