Наредба № 28 на Министерството на здравеопазването за профилактичните прегледи и диспансеризацията и Наредба № 29 на Министерството на здравеопазването за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, не могат да се разглеждат отделно, независимо една от друга, какъвто подход за тяхното обсъждане е възприело Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България.
Разпространената декларация на сдружението показва непознаване от общопрактикуващите лекари на нормативната уредба, по която те са работили досега и на тази, по която предстои да работят, и е тенденциозно тълкуване на предприетите от МЗ мерки за осигуряване на качествени медицински услуги.
Неоснователни са твърденията на общопрактикуващите лекари, че не е ясно разпределението на отговорностите и финансовите условия при изпълнението на диспансеризацията. Редът, методиката и пакетът дейности са регламентирани в двете наредби. Наредба 28 се отнася за цялата система на здравеопазване, т.е. включва не само договорните партньори на НЗОК по Националния рамков договор (НРД). В нея ясно се определя редът и обхватът на извършването на тези дейности и са посочени заболяванията, при които болните подлежат на диспансеризация. В Наредба 29 на МЗ за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, ясно са посочени минималните изисквания за дейностите при диспансеризация, като се регламентира гарантиран минимум от прегледи, консултации и изследвания при диспансеризация, заплащани от НЗОК. Честотата и обемът на дейностите по диспансеризация на заболяванията, които се заплащат от НЗОК, се определят в Националния рамков договор, е записано в Наредба 28 (чл. 11).
Диспансерните прегледи, които не са предмет на НРД, се заплащат от общинските бюджети. Четирите вида диспансери – кожно-венерически, онкологични, пневмо-фтизиатрични и за психични заболявания, продължават да осъществяват диспансеризация на болните със съответните заболявания. През тази година те ще продължат да бъдат финансирани от общините, за които в Закона за държавния бюджет са предвидени 30 млн. лв.
Наредба 28 няма за цел да създава интриги и конфликти между общопрактикуващите лекари и специалистите (както се твърди в декларацията на сдружението), а има за цел да организира качествен процес на проследяване на здравното състояние. Даването на възможност на специалистите-педиатри да се грижат за здравето на децата не е връщане на старата здравна система, а е още едно доказателство, че МЗ цели осигуряването на качество за лечението на децата от нужните специалисти.
Отново с цел осигуряване качеството на извършването на дейността за пациентите е регламентираната в Наредба 28 минимална продължителност на профилактичен преглед и преглед при диспансеризация от 20 минути. Разпоредбата е насочена към гарантиране на пациента на по-обстоен и внимателен преглед от страна на лекаря. Не е логично да се твърди, че така се създава система за чакане на пациентите, тъй като има периодичност на профилактичните и диспансерните прегледи, които в основния пакет са определени в минимален брой. Цялата организация на прегледите (профилактични и диспансерни) зависи от управленските умения на общопрактикуващите лекари, които трябва така да организират дейността си, че да могат да обслужват записаните в тяхната листа пациенти, за които получават капитационна сума и допълнително заплащане.
Странно е изразеното от представители на БЛС становище по време на преговорите, че изписването на напълно или частично платени от НЗОК лекарства е свързано с провеждането на профилактичните и диспансерните прегледи, чиято честота е по-малко от нуждата на пациентите от лекарства. Предвидената в наредбата периодичност и договорената в НРД честота на съответните дейности не пречи изписването на медикаментите да е ежемесечно.
Нелогично е и оспорването на документите по отчитане на дейността по профилактични прегледи и диспансеризация. Те наистина са предмет на договаряне в НРД, но МЗ не може да не изисква отчетност за извършената дейност.
Изискването в Наредба 29, че избраният общопрактикуващ лекар осигурява непрекъснатост на здравните дейности по основния пакет за първична извънболнична медицинска помощ денонощно, е заложено по същия начин и в действащата през 2003 година наредба на МЗ, по която общопрактикуващите лекари не са изразявали несъгласието си и би трябвало да са изпълнявали.