Свидетели сме на бурен период на развитието на нашата страна след приемането ни в Европейския съюз, в този смисъл и на развитието на трансплантационния процес, което стана възможно след приемането на цялостна национална програма за трансплантация – Закона за трансплантациите на органите, тъканите и клетките и наредбите към него. Оттук нататък ще има строг контрол върху лечебните заведения, извършващи трансплантации. От своя страна МЗ финансово обезпечава тези дейности.
Това заяви проф. Радослав Гайдарски, министър на здравеопазването, на пресконференция днес, 20 юни. На нея бяха представени новите моменти в организацията, извършването и финансирането на трансплантациите у нас, развитието и усъвършенстването на националната система за трансплантация през 2007 г.
До преди 2005 г. почти нищо не се правеше по отношение на трансплантацията, една след създаването на цялостна национална програма се даде оценка на този процес, каза министър Гайдарски.
През 2007 г. са приети и обнародвани 8 наредби по Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, които регламентират новите условия, ред и изисквания за осъществяване на трансплантации у нас, бе подчертано на пресконференцията. Така нашата нормативна уредба изцяло съответства на европейските норми.
Утвърденият Медицински стандарт за трансплантация на органи, тъкани и клетки въвежда строги критерии и изисквания към лечебните заведения, които извършват трансплантации. Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ) ще осъществява строг контрол по тяхното спазване. Не може всяко лечебно заведение, целящо имиджов ефект, да експериментира върху хора, затова разрешението за дейност ще се дава след щателна оценка, подчерта министър Гайдарски.
Предстои да бъде обнародвана утвърдената от ръководството на МЗ Наредба за условията, реда и размера на финансиране на дейности на националната система за трансплантация. За първи път тази година страната ни отделя средства за трансплантации, съпоставими с европейските, съобщи министър Гайдарски.
Освен това за първи път МЗ ще финансира дейностите в цялостния процес на трансплантация, във всички негови етапи. На лечебните заведения ще се заплаща за извършените от тях дейности както по откриване на потенциален донор с мозъчна смърт, установяване на мозъчна смърт и поддържане на жизнените функции на донор с мозъчна смърт и налична сърдечна дейност, така и дейностите по присаждане на органи, тъкани или клетки. Изключително важно за повишаване на качеството на лечението на трансплантираните хора е, че се въвежда заплащане и за поддържащо лечение на пациента в следтрансплантационния период. МЗ ще финансира и дейностите за предоперативно имунологично изследване на реципиента за включването му в служебния регистър на ИАТ и актуализиране резултатите от изследванията на имунологичния му статус, както и имунологични изследвания за търсене и откриване на съвместим донор за трансплантация на стволови клетки.
Предвидените в наредбата суми само за дейността по присаждане (което е част от цялата сума, която ще получи болницата и екипите) са 50 000 лв. за черен дроб, 40 000 лв. за сърдечно-съдова и 15 000 лв. за бъбречна трансплантация. До 8000 лв. е сумата за изследвания и лекарства, която МЗ ще заплаща за поддържащо лечение на трансплантирания пациент през първата година след изписването му от болница. Това е голяма крачка напред, при положение, че до този момент не се финансираха трансплантационните процеси, заяви министър Гайдарски.
Средствата за извършени трансплантации ще бъдат изплатени на болниците със задна дата, от 1 януари 2007 г.
Проф. Христо Куманов, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по трансплантация, благодари пред медиите на всички близки, които решиха да дарят органите на починалите си роднини, и на всички лекари, които се занимават с тази дейност. Той изтъкна, че едва при сегашното ръководство на МЗ се създадоха условия - нормативна база, регламенти, финансиране, за развитието на трансплантациите у нас.
В момента у нас в листите на чакащите са 750 болни - за трансплантация на бъбрек, 60 души – за сърце, 45 – за чернодробна трансплантация. Проф. Куманов изрази надежда в близките 3 години да достигнем 25% от темповете на увеличаване на трансплантациите в Испания, която най-бързо развиващата се страна в Европа в това направление. „Ако се правят 70 трансплантации годишно това ще е голям успех за България”, прогнозира изпълнителният директор на ИАТ.
Проф. Митко Цветков, национален консултант по трансплантология, началник Клиника по урология в МБАЛ „Александровска”, съобщи, че за по-малко от три месеца - от 26 март, когато в болницата бе открита ремонтираната клиника, досега, в „Александровска” са извършени 8 трансплантации от трупни донори и 4 от живи донори. Според него с остойностяването на трансплантационните процеси, сега сумите определено стимулират медицинските екипи и се работи адекватно, а хемодиализираните сега имат реален шанс за по-качествен живот. Проф. Цветков увери, че се е подобрила организацията за информираност и за окомплектоване на екипите за извършване на експлантациите.
Три важни неща се случиха с приемането на Закона за трансплантациите, тъканите и клетките – за първи път се предлагат регламент и критерии, строг контрол върху изпълнението на тези регламенти и критерии, и се отделят средства за поддържане на евентуални донори. Това заяви проф. Генчо Начев, национален консултант по кардиохирургия и директор на Университетска болница „Света Екатерина”. Тези средства ще бъдат усвоявани от колегите, за да лекуват качествено пациентите. Според проф. Начев това е една стратегия, която вече успешно се реализира от МЗ и министър Гайдарски. Директорът на „Света Екатерина” подчерта изключително важния аспект за подобряване на трансплантационната дейност – че благодарение на въведения регламент рискът да се изгуби потенциален донор е минимален.
В близките месеци във ВМА предстои да бъде извършена чернодробна трансплантация от жив донор, съобщи на пресконференцията доц. Никола Владов, началник на Клиниката по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия във ВМА.
Доказателство за приоритетното развитие на системата за трансплантации у нас и въвеждането на нови методи и модерни технологии е и разработената от МЗ и водещи експерти Национална програма за трансплантация на стволови клетки до 2013 г. Тя бе утвърдена от правителството днес, 20 юни.
Най-важното в тази програма е осигуряването на достатъчно донори за костен мозък от трите възможни източници: костен мозък, стволови клетки от периферна кръв и стволови клетки от пъпна връв, обясни на пресконференцията днес в МЗ проф. Елисавета Наумова, национален консултант по клинична имунология, началник на Централната лаборатория по клинична имунология в МБАЛ „Александровска” и ръководител на научния екип, автор на програмата. Друга голяма цел на националната програма е създаването на обществена банка за съхранение на стволови клетки от пъпна връв.
Проф. Наумова разясни, че генетичната съвместимост е най-сложният процес за осигуряването на донори. Целта е да се наберат между 4500 - 5000 доброволци в регистъра на донорите, който предстои да бъде изготвен. България е пълноправен член на Световната организация на донори на костен мозък (BMDW) от август 2005 г. чрез включването на 120 наши здрави доброволци като донори на костен мозък. Това позволява да се търсят донори за българските пациенти сред повече от 10 млн. доброволци от цял свят във всеки един момент. Но увеличаването на броя на българските донори ще повиши шанса да се намери у нас генетично сходен донор на по-голям брой наши пациенти. По новата наредба на МЗ, за имунологични изследвания за търсене и откриване на съвместим донор за трансплантация на стволови клетки ще се заплаща до 40 0000 лв.
До май 2007 г. у нас са извършени 156 костно-мозъчни трансплантации (41 алогенни и 115 автоложни). Изпълнението на приетата нова Национална програма ще даде възможност за активизиране на тази дейност.