Върни се горе

Министерството на здравеопазването отделя около 4 млн. лв. през 2007 г. за проекти за въвеждане на електронното здравеопазване. До 3% от бюджета за здравеопазването всяка година се предвижда да бъдат инвестирани за развитие на електронното здравеопазване. Това съобщи д-р Валери Цеков, заместник-министър на здравеопазването, по време на Втората национална конференция „Информационни и комуникационни технологии в здравеопазването”, която се проведе в София днес, 7 февруари.

До седмица предстои да се определи пилотната община, в която ще започне осъществяването на пилотния проект за въвеждане на електронна здравна карта в България. Проектът ще обхване 1000 пациенти, трима общопрактикуващи лекари и пет аптеки и ще продължи осем месеца, съобщи още заместник-министър Цеков.

Пилотният проект е част от предвидените действия и мерки в Националната стратегия за внедряване на електронно здравеопазване. Тя бе приета от правителството в края на декември 2006 г. и реализацията й ще продължи 7 години, припомни д-р Цеков. Опитът на европейските страни показва, че с въвеждането на електронна здравна карта и електронна рецепта разходите за здравеопазване намаляват с 10-18%.

Чрез този проект ще се прецени каква информация е необходимо да се включва в електронната здравна карта. След анализ на резултатите от проекта тя ще бъде приложена поетапно в цялата страна.

Участващите в проекта пациенти ще разполагат с електронна здравни карта. При преглед чрез четящо устройство лекарят ще проследява здравноосигурителния статус на пациента. В картата ще се отразява и назначаването на терапия, а така също и закупуването на лекарства в пилотните аптеки. По този начин ще бъде осъществяван по-качествен контрол върху процеса на лечение на пациентите, продажбата на лекарства и изразходването на средствата. МЗ и НЗОК ще получават в реално време необходимата информация, което позволява по-ефективно управление на здравната система.

Цялото финансиране на изпълнението на Националната стратегия ще се извършва на програмен и проектно-ориентиран принцип, каза д-р Цеков. Средствата ще се осигуряват от държавния бюджет, фондове на ЕС, публично-частни партньорства и други национални и международни финансови източници. Основните принципи на електронното здравеопазване са ефективност, повишено качество на здравните грижи, нов вид взаимоотношения между гражданите и здравните институции, обмен на информация между здравните заведения, както и медицина, базирана на доказателства, подчерта д-р Валери Цеков. Една от целите на МЗ е изготвянето на нормативна база за въвеждането на електронни технологии в здравеопазването. Анализ на МЗ показва, че през 2006 г. 75% от общопрактикуващите лекари са направили отчетите си по електронен път, а 56% от тях поддържат на електронен носител данни да пациентите си. Проблемни остават компютъризацията на лекарите и електронният обмен на специалистите в доболничната и болничната помощ. Пълноценното функциониране на електронното здравеопазване ще допринесе за повишаване информираността на гражданите и подобряване обучението на здравните специалисти . Разработване на електронни здравни карти, предоставяне на здравни услуги он-лайн и изграждане на информационни мрежи в областта на здравеопазването са сред основните цели на Националната здравна стратегия.

Сподели в: