Върни се горе

Комплекс от мерки, чрез които да се подобри снабдяването на пациентите с лекарства, заплащани от държавния бюджет, и най-рационално да се изразходват средствата за тях, ще предложи Министерството на здравеопазването /МЗ/ с бюджета и сключването на договорите за 2004 година. Това съобщи на днешната пресконференция, посветена на лекарствената политика на ведомството, заместник-министърът на здравеопазването д-р Петко Салчев.

В момента лекарственият пазар у нас възлиза на 580 млн. лв., като 70% от него се покриват от обществени разходи (от бюджетите на Министерството на здравеопазването, НЗОК и общините). Заместник-министър Салчев изрази несъгласието на ръководството на МЗ, че държавата води рестриктивна лекарствена политика. Не може да се говори за рестриктивна политика, след като въпреки икономическите проблеми, през последните години непрекъснато се увеличава участието на държавата в заплащането на медикаменти и по този начин се облекчава достъпът на хората до лекарства и се поддържа социалният статус на болните, подчерта д-р Салчев.

Министерството на здравеопазването осигурява заплащането на лекарства, ваксини и консумативи за заболявания по Наредба 23 (животоспасяващи и животоподдържащи лекарства, 100% заплащани от републиканския бюджет чрез МЗ) и по 20 национални програми. Сключените договори за доставки по тях, които ще бъдат реализирани до края на 2003 г., са на стойност 125 млн. лв., а осъществените доставки по тях за 2002 г. са в размер на 99 млн. лева. Т.е. само за една година разходите нарастват с 24%.

Една от причините за съществуващия в момента парадокс, че едновременно с увеличаването на паричните ресурси от държавата за лекарства се увеличава и недоволството на болните от получаването им експертите на здравното министерство виждат във все по-активното провеждане на скринингови програми, обхващането на по-голям брой население и съответно - ранното откриване на заболяванията. Становището на ръководството на МЗ е, че не трябва да се спира до този етап на откриване на заболяванията, а трябва да се продължи с лечението на тези хора, което увеличава и необходимостта да се осигури по-голям финансов ресурс.

Един от проблемите, с които се сблъсква МЗ при провеждането на лекарствената политика, са преценките на лекарите, бе отчетено пред журналистите. За 2002 г. 36% от новооткритите онкоболни са без установена морфология на тумора, а при 14% не е определен стадият на заболяването. Това означава, че лечението на тези болни е започнало без да има разработен ясен терапевтичен план и правилно насочване на точното лекарство за съответната диагноза. Тази практика обикновено води до лечение с по-скъпи препарати, съответно - и до по-високи разходи.

Ръководството на Министерството на здравеопазването започна строг контрол върху разпределението на лекарствата и разходването на средствата за тях. Извършените от контролните органи на МЗ проверки в диспансерите за онкологични заболявания са установили редица нарушения, съобщи д-р Салчев. Констатирано е, че не във всички диспансери се водят лични амбулаторни карти на пациентите, което не позволява да се наблюдават изписваните лекарства; има несъответствие между броя болни, лекувани с даден продукт, и подлежащите на леуване с него; установен е недостиг на едно лекарство при излишък на друго; диспансерите не подават своевременно заявките си до МЗ, което затруднява редовното им снабдяване с лекарства; има разминаване между изписаните скъпи лекарсва и поставените диагнози. Онкодиспансерите са общински и МЗ само им предоставя финансовия ресурс, но не ги управлява диспансерите и не може да ги санкционира пряко.

Министерството на здравеопазването предприема мерки за разрешаване на възникналите проблеми и трудности в осъществяването на лекарствената политика. До началото на септември работна група от експерти от министерството и националните консултанти ще преразгледа цялата процедура за отпускане на лекарствата за онкозаболяванията и лекарствената листа за тях. До края на годината ще бъде доразвита системата "Онконет", като вместо подаваните досега от диспансерите заявки общо за количествата медикаменти ще се изисква от тях да подават заявките за всеки пациент персонално. Постепенно тази промяна ще бъде въведена за всички заболявания и лекарства, които се отпускат и заплащат по Наредба 23. Ръководствотона МЗ ще въведе и нови стандарти и процедури при сключването на договорите с диспансерите, за да се подобри снабдяването с лекарства и средствата да се разходват най-рационално.

Ръководството на МЗ е дало свое становище и за промени в Закона за обществените поръчки, тъй като при сега действащия ред обжалването на търговете за лекарства от неспечелили кандидати забавя доставката на медикаментите с 2-3 месеца. Всеки десет търг се обжалва, при това най-често от еднолични търговци, а не от водещите фирми-дистрибутори. Всички обжалвани търгове са спечелени от МЗ.

Болниците да преосмислят лекарствената си политика, да я рационализират и да намалят полипрагмазията, иска Министерството на здравеопазването. Стойността на лечение на един преминал болен през първото полугодие на 2003 г. е 640 лв. при 550 лв. за същия период на миналата година. Стойността на един лекарстводен през тази година е 26 лв. при 21 лв. през миналата. И в двата случая ръстът е 24%. През първото шестмесечие на тази година пациентите в болниците са се увеличили с 6%, а разходите за лекарства - с 24%.

Приключи работата по лекарствената стратегия на МЗ, предстои през есента да бъде приет план за действие по нея, съобщи още заместник-министърът д-р Петко Салчев.

Сподели в: