Днес, 1 октомври 2003 г., на официална церемония в Министерството на здравеопазването министър Славчо Богоев прие дарението на фармацевтичната фирма “Хофман Ла Рош” - модерен медикамент за лечение на пациенти с напреднал карцином на млечната жлеза и дебелото черво. Стойността на дарените количества възлиза на близо 500 000 лв. Те ще помогнат при лечението на повече от 100 души в страната, страдащи от рак.
През октомври, по време на започващата трета Национална кампания за борба с рака на млечната жлеза, съорганизатор на която е Министерството на здравеопазването, във всички 12 онкодиспансера в страната и в Специализираната болница за активно лечение по онкология ще бъдат открити кабинети за безплатни профилактични прегледи на жените. За тях Министерството на здравеопазването осигурява консумативи на стойност 80 000 лв. Финансирането е в рамките на Националната програма за профилактичен онкологичен скрининг. Тъй като мамографските апарати могат да правят ограничен брой снимки на ден, всички желаещи жени ще имат възможност да се преглеждат до края на годината.
По тази национална програма през 2003 г. са закупени и два нови мамографски апарата на стойност 350 000 лв., които са предназначени за Специализираната болница за активно лечение по онкология и за Многопрофилната болница за активно лечение “Св. Анна” в София.
Всички тези мерки са част от изпълнението на Националната стратегия и работна програма за профилактичен онкологичен скрининг в България. Целта на стратегията е да се увеличи относителният дял на открити и лекувани в предклиничен и по-ранен стадий на заболелите от рак, с което смъртността да се намали с около 30%,а така също да се повиши здравната култура на населението и да се създадат трайни навици за периодично наблюдение и изследване при семейния лекар. Късното откриване на рака на млечната жлеза в България – трети и четвърти стадий, надвишава 50%. Ранното диагностициране на това заболяване – в първи стадий, когато то е практически лечимо, у нас е едва 14% от заболелите. При тези пациентки преживяемостта до 5 години е около 90%, докато в напредналите стадии на заболяването сериозно намалява.
По данни на Националния раков регистър регистрираните със злокачествени заболявания в края на 2002 г. са общо 220 000 души, като само новорегистрираните през миналата година са 28 086. Годишно от злакочествено заболяване умират около 20 000 българи, което представлява 14% от всички смъртни случаи, т.е. това е втората по честота причина за смърт след сърдечно-съдовите заболявания.
Ракът на млечната жлеза представлява 25% от всички злокачествени заболявания при жените у нас. Болните с рак на млечната жлеза българки през 2002 г. са 36 933, като новозаболелите са 3100. Близо 70% от болните са провели химио- и хормонотерапия. Над 32 000 българки са с рак на маточната шийка, матката и яйчниците. При жените на възраст от 35 до 54 години 40% от смъртните случаи се дължат на злокачествено заболяване.
През 2001 г. през “Общонационалната седмица за борба с рака на гърдата” са проведени профилактични прегледи на 19 000 жени, като на 6700 от тях е направена мамография. От тях сигнализирани са 478 жени, а с доказан карцином – 90 жени. През 2002 г. по време на кампанията са прегледани 20 000 жени, от които сигнализирани 520, а с доказан карцином –100 жени. В тези кампании са били ангажирани 225 медицински специалисти.
Министерството на здравеопазването осигурява и лекарствата, използвани при жени с онкологични заболявания, заплащани от републиканския бюджет по реда на Наредба №23. За последните три години във всички групи медикаменти има увеличение на количествата и средствата, заплащани за тях. Така например, разпределените количества препарати от групата на таксаните за лечение на карцином на млечната жлеза през 2003 г. са 4 пъти повече от тези през 2001 г. и 2 пъти повече отколкото през миналата година. Броят на пациентките, които се лекуват с тези лекарства през 2003 г. е с 66% повече отколкото през миналата година. Значително увеличение има и на таксаните за лечение на карцином на маточната шийка. Средствата за ароматазните инхибитори за хормонотерапия през 2003 г. са с 20% повече от разходите през 2002 година.
Независимо от неблагоприятната тенденция за увеличаване на пациентите, нуждаещи се от провеждане на скъпоструващо лечение, МЗ използва всички възможни нормативни механизми, за да осигури необходимите количества лекарства.