Върни се горе

Във връзка със зачестилите инциденти с български граждани, подлагащи се на бъбречна трансплантация в Пакистан, Министерството на здравеопазването и Министерството на външните работи на Република България отново обръщат внимание върху сериозните рискове и опасности за здравето при подобни пътувания.

Във връзка със зачестилите напоследък инциденти с български граждани, подлагащи се на операция за бъбречна трансплантация в пакистански болнични заведения, Министерството на здравеопазването и Министерството на външните работи на Република България отново обръщат внимание върху съществуващите сериозни рискове и опасности за здравето по време, на или непосредствено след подобни пътувания до Пакистан, извършвани най-често и без наличието на съответната “медицинска виза”.

Български граждани започнаха да се подлагат на бъбречна трансплантация от жив неродствен донор в Пакистан от няколко години, включително и преди приемането на българския Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки през 2004 г. Една от причините за това е свързана с обстоятелството, че в Пакистан не е забранено живото неродствено донорство на бъбрек. Българският Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки категорично забранява търговията (покупко-продажбата) с органи. Такава забрана е приета и в законодателството в ЕС и САЩ. Друга причина за трансплантации на бъбреци на български граждани в Пакистан е, че Националният списък на чакащи бъбречна трансплантация у нас е по-голям от осигуряваните бъбреци за трансплантация от трупен или жив донор. Същото съотношение е и във всички европейски държави и в САЩ – там също необходимостта от органи (в случая бъбреци) далеч надхвърля количеството на осигурените за трансплантация.

Българските държавни институции в областта на трансплантациите - МЗ и Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ), не могат да упражняват какъвто и да е контрол върху дейността на болниците в Пакистан, където се извършват бъбречните трансплантации. Освен това, при такива операции след завръщането на пациента в България се прекъсва нормалният процес на наблюдението му от лекуващите лекари и се затруднява продължаването на неговото медикаментозно лечение.

Българските граждани следва изрично да знаят, че за пътувания до Пакистан с цел трансплантация задължително трябва да разполагат със специална покана за лечение от съответната местна клиника, заверена от Министерството на здравеопазването и Министерството на външните работи на Пакистан. Само въз основа на такава покана, която самият пациент следва да представи в някое от пакистанските посолства или консулства, може да бъде получена валидна пакистанска входна виза (т.нар. “медицинска виза”). В опитите си да заобиколят тези задължителни изисквания, установени от пакистанските власти, български граждани стават жертва на съмнителни посредници, нерядко предлагащи и фалшиви пакистански визи, което от своя страна най-често води до недопускането им в Пакистан.

Българските дипломатически и консулски представителства не разполагат с възможности да оказват съдействие от финансов характер при усложнения от медицински характер в подобни случаи, нито пък могат да гарантират по някакъв начин, че присаждането на бъбрек в Пакистан се извършва в сертифицирано и лицензирано лечебно заведение под контрола на квалифициран медицински персонал.

Във връзка с горното, МЗ и МВнР на Република България отново напомнят на българските граждани, които пътуват за Пакистан с цел да им бъде присаден бъбрек, че подобни пътувания са изцяло на отговорност и риск на самия пациент.

Нивото на квалификация на българските хирурзи и уролози е изключително високо. Високо е и нивото на медицинското оборудване и техника в специализираните клиники. Българските лечебни заведения имат капацитета – кадрови и технологичен, и възможностите да извършват качествени трансплантации. Проблемът за сравнително малкото на брой трансплантации е в липсата на донори.

Като държавна институция към МЗ, ИАТ застава зад убеждението и ще работи в посока на подобряване на Националната система за трансплантации и конкретно в осигуряването на годни за трансплантация органи, с оглед повече реципиенти от листите на чакащи орган да ги получат. Като държава-членка на ЕС ние отчитаме, че това е единствения път, за да може българските реципиенти да получат по-добри трансплантационни грижи.

С приетата промяна в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки се разшири възможността за донорство. С възприемането от обществото на съгласието за донорство като възможност за спасяване на друг човешки живот, с обществената подкрепа за тази високохуманна позиция могат да бъдат осигурени повече донори и съответно извършени повече трансплантации у нас.

Сподели в: