Върни се горе

   Договорите за финасиране на лечебните заведения за болнична помощ с държавно участие, сключени с Министерството на здравеопазването не задължават изпълнителните директори на болниците да определят конкретния брой на персонала в съответното лечебно заведение, както и размера на индивидуалните трудови възнаграждения.

  Ръководните органи на търговските дружества имат свободата да определят самостоятелно и без външна намеса конкретните стойности на тези два показателя, като се съобразяват, разбира се, с общото финансово състояние на болницата, която управляват. Министерство на здравеопазването въвежда постепенно пазарния механизъм в болничния сектор, което означава, че бъдещето на болниците ще зависи до голяма степен от техния мениджмънт.

   Добрият мениджър следва да съобрази броя на работещите в болницата със стратегията за преструктуриране на здравната система и произтичащата от това необходимост от оптимизация на структурите на лечебните заведения.

   Текстовете в договорите за финансиране не бива да се тълкуват като принуда към съкращения на болничен персонал. “Оптимизиране” означава привеждане на структурите в съответствие с дейността на определено болнично заведение. Това означава, че по отношение на кадрите някои структури на лечебното заведение могат да бъдат разширени, а други да бъдат редуцирани в зависимост от реалните потребности на пазара.Тук трябва да се подчертае, че Министерство на здравеопазването не упражнява никакъв натиск за намаляването на числеността на персонала в лечебните заведения от болничната помощ.

   Освен като дейност, съвременната медицина трябва да бъде оценявана и като икономическа ефективност. От анализите на финансовите и медицинските резултати на различни болници се вижда ясно, че има болници с много голям персонал в сравнение с други, които имат по-малък числен състав, при едно и също количество дейности, преминали болни и т.н. В тази връзка Министерство на здравеопазването е убедено, че още до края на годината находчивите болнични мениджъри ще намерят начин да оптимизират своите резултати по отношение на медицинските дейности и финансовите резултати. За една болница съществуват много възможности, които могат да бъдат използвани ако нейният борд прецени да запази числения състав на персонала и съумее да си осигури източници, с които да покрива трудовите възнаграждения. Вече е факт създаването на дъщерни дружества- медицински центрове към редица болници, където мениджърите прехвърлят персонал от болницата към извънболничната помощ и където посредством преобладаващото финансиране от Здравната каса успяват да подобрят значително своите резултати и което е много важно- запълват една съществена празнина в извънболничната помощ. За някои градове това е особено добро решение. В тази връзка голяма изненада буди факта, че още има болници, които не се възползват от тази възможност.

   При формирането на работната заплата и числеността на персонала изпълнителните директори на лечебните заведения трябва да се съобразяват и с редица положения в рамките на сега действащото законодателство.За 2002 година НЗОК е заложила в бюджета си 100 млн. лева, които ще достигнат до болниците, чрез заплащане по така наречените клинични пътеки, т.е ще се плаща за дейност. По този начин реалното финансиране на болничния сектор нараства с 20 % в сравнение с миналата година. В новият Национален рамков договор, който ще бъде подписан в най-скоро време се предвижда до 40% от стойността на тези клинични пътеки да бъдат използвани за увеличение на заплатите в болниците. В допълнение трябва да се каже, че редица болници имат странични източници на доходи като например: договори за отдаване на помещения под наем, приходи от платени пациенти и др., така че едно лечебно заведение има различни източници на финансиране и е недопустимо възможностите за формиране на работната заплата да се обвързват само с т. нар. бюджетна рамка. Това е нова философия, нов начин на финансиране, при която отговорността за изразходване и привличане на средства пада в много по-голяма степен на всяка отделна болница. В заключение следва да се отбележи, че до края на месец март всички болници ще получат точно 25% от годишния размер на субсидиите предвидени за тях, като в нито един случай не е допуснато забавяне в субсидирането. Също така няма да има нито една болница, която да получи по-малко средства под форма на субсидия от бюджета на Министерство на здравеопазването, отколкото е получила миналата година. Дори обратно при няколко болници, в които се разкриват нови дейности, ще има увеличение на средствата, които ще получат като субсидия от държавния бюджет.

   Това се отнася и за многопрофилните болници в няколко областни градове като Стара Загора, Бургас, Варна, където през последните 3 години се наблюдава подчертана тенденция за увеличаване на броя на преминалите болни. Тези болници имат освен районни и междуобластни функции, поради факта, че някои дейности са концентрирани изключително в тях. Накрая трябва да се добави, че Министерство на здравеопазването е осигурило необходимите средства за предвиденото 5 процентно увеличение на заплатите в бюджетната сфера, а също така от началото на месец март ще започне реализацията на инвестиционната програма на министерството.

Сподели в: