Диагностично-свързаните групи (ДСГ) са най-удачният метод за финансиране на болниците, показва световният опит. Този метод на финансиране е приложен за първи път в САЩ в края на 60-те години на миналия век. В момента той съществува в редица страни като Португалия, Ирландия, Словения, Дания, Австралия, Австрия, Белгия, Франция, Швейцария, Швеция, Германия, Италия, Испания и Холандия. България взе решение да приложи този метод на финансиране за болниците от НЗОК на заседание на МС в края на миналата година.
ДСГ са най-удачният метод за финансиране на болниците, тъй като позволяват средствата да се разпределят по-справедливо и повишават контрола над разходите. При тях заплащането на разходите при лечението се обвързва с пола, възрастта, тежестта на състоянието на пациентите и придружаващите ги заболявания. По този начин болниците получават по-адекватно финансиране за разходите, които правят при лечението на всеки отделен случай. Така дори възрастните пациенти с множество усложнения стават желани пациенти и не се връщат от лечебните заведения. Освен това покриването на реалните разходи на болниците спират нуждата да се измислят механизми за повторно хоспитализиране на пациентите и допълнително усвояване на обществени средства. Не на последно място справедливото разпределение на средствата между болниците дава възможност за намаляване на ножицата в доходите на специалистите. Всичко това повишава мотивацията на лекарите за работа, подобрява отношението и грижите към пациентите, намалява неефективното изразходване на публичните средства.
По-справедливото и адекватно финансиране с ДСГ се постига чрез комбинацията от няколко елемента при определяне на финансирането – базова стойност на лечението, относително тегло и кейс-микс индекс (КМИ). Базовата стойност представлява средния разход за един случай за активно лечение на ниво болница. Относителното тегло на една ДСГ показва относителната тежест на тази група спрямо всички останали диагностично свързани групи. То представлява коефициент, който илюстрира различната тежест и усложнение на случаите при едно и също заболяване. Произведението от базовата стойност и относителното тегло дават и окончателната цена на ДСГ. Благодарение на това могат да се формират над 700 базови групи, по които да се плаща на болниците. За сравнение в момента те получават финансиране по 298 клинични пътеки. Последният елемент - кейс-микс индекса, участва във формирането на средствата на болниците. Този коефициент предоставя информация за видовете лекувани случаи и консумираните ресурси. Колкото по-тежки случаи лекува една болницата, толкова по-висок е нейният кейс-микс индекс и те ще получават повече средства. В момента това не е така, защото приходите на болниците се определят като произведение от броя на случаите и стойността на КП, а тя не отчита тежестта на лекуваните пациенти.
За да се преодолеят възможните недостатъци (например необосновано нарастване на хоспитализациите) от прилагане на подхода заплащане на случай по ДСГ, се практикува комбиниран метод. Той се състои от случай по ДСГ в рамките на глобален бюджет, при който на болниците се заплаща по цени на ДСГ, но се определя “проспективен бюджет” за всяка болница. Допълнителен механизъм за подобряване на ефекта от този комбиниран метод е прилагането на долна и горна граница на бюджета (т.нар. „рискови коридори”), чрез които се гарантира, че приходите на болниците не могат да бъдат по - малки от или да надвишат съответната горна граница на определеният бюджет. По този начин се осигурява финансова защита за изпълнителите на болнична помощ от една страна, а от друга страна се намалява финансовия риск за финансиращата институция.
Предимствата при финансиране на базата на ДСГ
- Реално финансиране на дейност, а не на структури!
- Създадени условия пациентите да бъдат хоспитализирани веднъж, т.е. да спре “точенето” на НЗОК.
- Намаляване на “ножицата” между заплатите на едни и същи специалисти!
- Преодоляване на настоящите затруднения с разходите за издръжка на болниците!
- По-тежките или по-сложни случай ще престанат да бъдат нежелани от болниците!
- ДСГ системата създава условия за лечение на пациента, а не на отделно негово заболяване, т.е налице са предпоставки за повишаване на удовлетвореността от предоставените болнични услуги;