Върни се горе

Въпреки неблагоприятната тенденция през последните години за увеличаване на броя на пациентите със злокачествени заболявания, която се наблюдава в световен мащаб, Министерството на здравеопазването използва всички възможни нормативи механизми, за да бъдат осигурени на онкологично болните у нас необходимите за лечението им медикаменти по Наредба 23 за реда за предписване и отпускане на скъпоструващи лекарства, заплащани от републиканския бюджет. В това отношение изключително важна е ролята на специалистите, работещи в онкологичните лечебни заведения. От тяхната правилна професионална преценка в голяма степен зависи целесъобразното използване на скъпоструващите лекарства.

По Наредба 23 МЗ осигурява над 90 лекарствени продукта, необходими за лечение на онкологични заболявания. Лекарствените позиции, за които в момента се провежда търгът за доставка за 2004 г., са общо 123. У нас се осигуряват безплатно всички необходими препарати за лечение на рак на млечната жлеза и рак на яйчници, които са включени в последната, 13-а есенциална листа на Световната здравна организация. Освен тях МЗ осигурява и високотехнологични съвременни лекарствени продукти, като например доцетаксел и паклитаксел, които са “златен стандарт” в лечението на тези локализации.

За последните три години – 2001-2003 г.,бюджетните разходи за лекарствени продукти по Наредба 23 са се увеличили с 52%, като за същия период разходите за онкологични продукти са нараснали със 67%.

В началото на годината МЗ сключи договори за доставка на допълнителни количества лекарства за онкологични заболявания. По този начин не бе допуснат дефицит и е гарантирано редовното снабдяване на лечебните заведения с необходимите медикаменти до провеждането на търга за доставка за 2004 г., който тече в момента.

Министерството на здравеопазването отчита проблемите, свързани с прилагането на Наредба 23. Затова със заповед на министър Славчо Богоев бе сформирана работна група, която изготвя проект за изменение и допълнение на Наредба 23 (влязла в сила от 1 януари 2001 година). Срокът за представяне на проекта на министъра на здравеопазването Славчо Богоев е краят на март.

Предвиждат се промени в текстовата част на наредбата и в Приложение 1, в което са изброени лекарствата, осигурявани по този ред, както и лечебните заведения и аптеките, в които те се получават.

Целта на промените, които предстои да бъдат обсъдени и одобрени, е да се усъвършенства Наредбата и да се подобри редът за предписване на скъпоструващите лекарства, заплащани от републиканския бюджет. С промените се предвижда да се оптимизира получаването на предписваните по приложение №1 лекарства от пациентите. Измененията трябва да допринесат и за постигането на по-добър контрол върху разпределението и отпускането на лекарствата, заплащани от републиканския бюджет чрез документиране на дейностите по предписването и отпускането на медикаментите. Документацията, която се изисква да се води от лечебните заведения, е съобразена с утвърдения списък на първичната медицинска документация в здравеопазването. Обсъжда се и включването на нови лекарствени продукти,предложени от водещите онколози и националните консултанти по заболяванията, включени в приложение 1 на Наредбата.

Министерството на здравеопазването обръща сериозно внимание не само на лечението, но и на профилактиката на социално-значимите заболявания, сред които са и онкологичните заболявания.

Масовият скрининг, целящ ранното откриване и успешното лечение на злокачествените заболявания, се смята за един от възможните и най-успешни методи на общественото здравеопазване за профилактика на тези заболявания. В МЗ е изработена “Национална стратегия и работна програма за профилактичен онкологичен скрининг в Република България 2001-2006 г.”, приета от Министерски съвет и залегнала в Националната здравна стратегия “По-добро здраве за по-добро бъдеще на България” като здравен приоритет.

Целта на скрининговата програма е да се увеличи относителният дял на открити и лекувани в предклиничен и по-ранен стадий на заболелите от рак, с което да се намали смъртността с около 30%, а така също да се повиши здравната култура на населението, да се създаде информираност у жените за опасността, последиците и възможностите за лечение, да се създадат трайни навици за периодично наблюдение и изследване при семейния лекар. Късното откриване на рака на млечната жлеза в България – ІІІ и ІV-ти стадий, достига 50%. Ранното диагностициране – в първия стадий на това заболяване, когато то е практически лечимо, у нас е едва 15% от заболелите.При тези пациентки преживяемостта до 5 години е около 90%, докато в напредналите стадии на заболяването сериозно намалява.

В изпълнение на националната програма за профилактичен онкологичен скрининг се предвижда осигуряване на средства и за инфраструктурно обезпечаване на нуждите на лечебните заведения. През 2003 г. МЗ закупи два мамографа, разпределени в Националната специализирана болница за активно лечение по онкология и в МБАЛ “Света Анна”, където тази апаратура е амортизирана.

Благодарение на активните международни контакти на МЗ и БЧК през април предстои получаването на още два мамографа, чрез дарение, за което съдейства д-р Ричард Хирш, американски експерт в областта на ранното диагностициране на рака на гърдата, професор по радиология в Ейкрон, Охайо и президент на неправителствена организация за оказване на безвъзмездна помощ и снабдяване с висококачествена апаратура. Апаратурата ще бъде доставена чрез БЧК, като волята на дарителя е нейни получатели да са Националната специализирана болница за активно лечение по онкология и “Майчин дом”. През май се очаква посещение на д-р Хирш у нас заедно с обучители за работа с тази апаратура.

Сподели в: