“Пари срещу реформа” бе мотото на проведената днес, 12 август, среща на заместник-министъра на здравеопазването д-р Петко Салчев с директорите на 20-те болници с най-големи финансови задължения, инициирана от министъра на здравеопазването Славчо Богоев.
Допълнително финансиране от държавния бюджет за покриване на дълговете може да бъде поискано от Министерството на здравеопазването само след представянето от болниците на ясни и обективни доказателства, че те се преструктурират и работят приоритетно за пациента, при тенденция за овладяване на задълженията, спиране на тяхното натрупване и намаляването им. Допълнителни средства могат да получат не болниците, които дължат най-много, а тези, които работят най-добре, бе основният извод от продължилия два часа разговор.
На срещата бе направен обстоен анализ на финансовото състояние на всяка една от 20-те болници, структурата на задълженията им, управлението на тези задължения, причините за генерирането им, както и на възможните пътища за решаването на тези проблеми.
Към 31 юли 2003 г. общият размер на дългосрочните и краткосрочни задължения на 71-те болници, които получават субсидия от МЗ – университетски, национални центрове и областни болници, е 96 млн. лева. В края на 2002 г. като неразплатени задължения на болниците останаха 45 млн. лева. Т.е. реалното увеличение на дълговете на лечебните заведения през 2003 г. е 51 млн. лева.
От тях 25 млн. лв. са текущи задължения без просрочие, чийто падеж още не е настъпил. Реално “лошите” дългове на болниците, натрупани от началото на 2003 г. досега, са около 26 млн. лева.
12 от 20-те болници вече започват да намаляват неразплетените си задължения с постъпленията от приходите си. Заместник-министър д-р Петко Салчев отчете, че през последните месеци университетските болници общо реализират близо 500 000 лв. средномесечно намаление на задълженията, докато част от областните болници продължават да увеличават дълговете си..
Като най-чести, основни причини, довели до натрупването на дълговете на болниците, бяха посочени рязкото увеличаване на броя на преминалите болни, нередовното снабдяване с лекарства и консумативи, недобрата връзка между доболничната и болничната помощ, недостатъчното финансиране на болниците от НЗОК по клиничните пътеки.
Анализът на постъпленията на болниците показва, че приходите на университетските болници от НЗОК за 2003 г. съставляват средно 14% от размера на субсидията, която получават от Министерството на здравеопазването, а при областните болници – 33%.
В същото време бе посочено, че броят преминали болни в университетските болници се е увеличил с 6%, а за същия период задълженията им са нараствали със 107%. Доболничната помощ функционира неефективно, в момента тя разходва повече от болничната помощ, а не изпълнява замисъла от старта на здравната реформа да поеме по-голям брой пациенти, за да доведе до намаляване на хоспитализацията и скъпото болнично лечение.
Най-голямата задлъжнялост на болниците е за лекарства. Към 10 основни фирми-доставчици на медикаменти и консумативи лечебните заведения дължат 35 млн. лв. (от общата сума на дълговете 96 млн. лв.). Лекарствената политика на болниците не се води правилно, не се следи какво се изписва, болниците са се превърнали в складове на едро на някои фирми, бе подчертано на срещата от ръководството на МЗ.
Половината от задълженията на някои болници за лекарства са в наличност в аптеките им, са показали извършени от инспектората на МЗ проверки. Тези проверки ще продължат и при констатиране на прекомерна, необоснована наличност в болничните аптеки директорите на болниците ще бъдат санкционирани. Да се регулират терапевтичните планове в интерес на пациента, а не само в търсенето на свръхскъпи медикаменти, е едно от изискванията, поставено на болничните директори на срещата.
Внимателно разходване на средствата до края на годината и спазването на по-стриктна финансова дисциплина поиска ръководството на МЗ от директорите на задължнелите лечебни заведения. При добро управление от страна на мениджърите на болниците годината може да приключи без драстични дългове, очаква МЗ.
Тъй като болниците са търговски дружества със 100% (университетските) и 51% (областните) участие на държавата, на предстоящите общи събрания директорите, които не могат да овладеят процеса на натрупване и покриване на дълговете, няма да бъдат освобождавани от отговорност по Търговския закон, бе съобщено на срещата решението на принципала – министъра на здравеопазването Славчо Богоев.
До 15 септември болниците с неразплатени задължения трябва да представят в Министерството на здравеопазването погасителни планове за покриването им, е решението от срещата. Следващата среща на ръководството на МЗ с директорите на болниците с тежки финансови проблеми ще се състои във втората половина на месец септември.