През 2002 г. и от началото на настоящата 2003 г., Министерство на здравеопазването разработи и стартира реализацията на Стратегията за преструктуриране на болничната помощ в периода 2002-2006 г. Завърши първият етап на институционалната акредитация на лечебните заведения. Разработен бе основния пакет медицински стандарти. Утвърдена беше нова Национална здравна карта въз основа на извършения анализ и оценка на здравните приоритети и потребности в страната по области и по здравни райони. Това заяви министърът на здравеопазването Славчо Богоев днес, 12 септември, по време на парламентарния контрол, в отговор на актуален въпрос на депутата Васил Паница за дълговете на болничните лечебни заведения.
С разработването на проектите и в хода на изпълнението на държавния бюджет, бюджета на Националната здравноосигурителна каса и Националния рамков договор за 2002 и 2003 г., бяха утвърдени принципите и започна последователното реализиране на модела за проспективно финансиране на болничната помощ, с поетапното прехвърляне на отговорностите и ресурсите за болниците от републиканския и общинските бюджети към бюджета на НЗОК, коментира министър Богоев. Разшири се обхватът и се усъвършенства методиката за заплащане на болничната помощ по клиничните пътеки. Продължи изграждането на информационната система на задължителното здравно осигуряване. Подобри се контролът върху финансирането на болничната помощ от страна на републиканския бюджет и здравната каса при спазването на стандартите за качество.
Анализът на развитието на системата през 2002 г. и през първите шест месеца на 2003 г. дава основание да се направи изводът, че след предприетите нормативни промени и практически действия са постигнати определени резултати в преструктурирането на болничния сектор и повишаване на неговата ефективност, смята министърът на здравеопазването. Някои от тези резултати са:
- съкращаване на легловия фонд през 2002 г. спрямо 2001 г. в държавните болници с около 15%;
- оптимизиране на числеността на персонала /главно немедицинския персонал/ за една година в държавните болници с около 6%;
- намаляване на средния болничен престой и увеличение на използваемостта на болничните легла във всички болнични структури;
- формиране на устойчива тенденция на пренасочване потока от болни от по-малките общински болници към областните и университетските специализирани и многопрофилни болници за активно лечение. През 2002 г. броят на преминалите болни в университетските и областните болници е увеличен с 8% спрямо 2001 г.
В резултат на извършените структурни промени се постигна осезаемо изменение на стойностните измерители на болничната помощ и постепенно стабилизиране на финансовото състояние на болничните структури. Така например средният разход на един преминал болен през 2002 г. в сравнение с 2001 г. се увеличи в университетските и областни болници с около 35%. За това способства основно разширяването на обхвата на клиничните пътеки и увеличението на дела на финансирането от НЗОК. Тази политика последователно се провежда и през 2003 г. През 2003 г. здравната каса вече финансира болниците по 81 клинични пътеки, като делът на приходите от касата през първото полугодие на настоящата година достигна около 40% от общите приходи на заведенията.
Задълженията на лечебните заведения за болнична помощ в системата на Министерство на здравеопазването към 30 юни 2003 г. са общо в размер на около 98 млн. лева. Още в края на 2001 г. останаха непогасени задължения в размер на 46 млн. лв., а в края на 2002 г. - 45 млн. лв., което формира финансов дефицит в болниците още в началото на настоящата година, уточни министър Богоев.
Част от задълженията - около 20% - 25%, или около 18 – 20 млн. лв., са в резултат на текущи разчетни отношения с доставчици.Това са главно разходи, свързани с поддържане на инфраструктурата на заведенията като електроенергия, топлоенергия, вода, разходи за външни услуги и др. Тези задължения нормално възникват в края на всеки отчетен период и не са просрочени.
Останалата част от задълженията, основно към доставчици на медикаменти и други медицински изделия, са с различен период на просрочия и се дължат на системния дефицит във финансирането на болничните структури през последните 3 – 4 години.
Влияние върху финансовото състояние на болниците през 2003 г. оказа както по-късното сключване на Националния рамков договор за 2003 г. и недофинансирането като обем дейности и цени от НЗОК, така и тенденцията за пренасочване на потока от болни от по-малките общински болници към големите университетските болници, национални центрове и областните многопрофилни болници.
Министър Богоев съобщи, че за преодоляване на проблемите, свързани със задлъжнялостта на лечебните заведения за болнична помощ, МЗ предвижда мерки в следните аспекти:
- разширяване обхвата и увеличаване цените по клиничните пътеки, които ще бъдат договорени с НРД 2004. МЗ очаква той да влезе в сила от 1 януари 2004 г.- предоставяне на допълнителна субсидия по бюджета на Министерство на здравеопазването от преизпълнение на приходите по държавния бюджет за еднократно уреждане на дълговете;-
подобряване на финансовия мениджмънт в болниците.В рамките на определените в закона функционални компетенции Министерство на здравеопазването ще продължи последователното провеждане на стратегията за преструктуриране на болничната помощ, заяви министърът на здравеопазването Славчо Богоев пред депутатите. Той уточни, че проблемът с финансирането на болниците и техните задължения ще се реши след като се премине изцяло към заплащане на дейността им от НЗОК, което се очаква да стане през 2005-2006 година.