Седемнадесет многопрофилни и специализирани болници (държавни и общински) в София имат готовност да разкрият в своята структура «спешен портал». Новите звена ще осигурят спешна и неотложна помощ при 24-часов режим на работа. В тях ще се извършва първоначалната диагностика на хората, които са потърсили лечебното заведение, след като сами са определили състоянието си като спешен проблем, за да се реши дали е необходимо да се хоспитализират или след оказаната медицинска помощ да се върнат в системата на доболничната помощ (общопрактикуващ лекар и специалисти).
Това предвижда проектът на Министерството на здравеопазването за създаване на спешни портали в лечебните заведения за болнична помощ. Той бе представен от заместник-министъра на здравеопазването д-р Матей Матеев на пресконференция днес, 5 септември.
Създаването на спешни портали в болниците е поредният етап от провеждането на реформата на спешната помощ и провежданата от МЗ политика на подобряване на болничната и спешната помощ.
Целта е да се подобри достъпът на гражданите до спешна помощ и на качеството на оказваните им медицински услуги. Искаме да облекчим хората при получаването на необходимата им помощ в случаите, когато те оценяват състоянието си като спешно, заяви заместник-министър д-р Матеев. Той коментира, че със създаването на спешните портали се разширява достъпът на пациентите до качествена медицинска помощ в болниците при спешни и неотложни състояния.
Пациентите ще могат максимално бързо да попаднат в здравната система да получат адекватна помощ. Ще се намали забавянето на диагностиката и лечението на хората, които в такива състояния не са могли да открият личния си лекар, както и ще се елиминира отказът от предоставяне на медицински услуги. Чрез спешните си портали болниците се отварят за достъп на пациенти, които не са минали през личния си лекар, но са имали нужда от неотложна помощ (а тя в момента е вменена като ангажимент за изпълнение на общопрактикуващите лекари). По този начин държавата гарантира на всички български граждани получаването на спешна и неотложна медицинска помощ, коментира д-р Матеев.
Проектът за създаване на спешни портали бе разработен съвместно от експерти на МЗ, Регионалния център по здравеопазване, директорите на болниците в София и ръководството на Столичния медицински холдинг. Те ще бъдат реални структури, съобразени с възможностите и капацитета на всяка болница да осъществява 24-часово дежурство по съответната специалност. Това е и част от отговорностите на болницата да изпълнява своята мисия, подчерта заместник-министър д-р Матеев.
След проведените срещи на представители на всички заинтересовани страни, свои проекти за разкриване на спешни портали представиха 17 болници в София, съобщи д-р Матеев. От тях 5 са университетски, 6 са специализирани държавни болници, 4 са общинските многопрофилни и 2 - общински специализирани болници.
Съвместната работна група изготви проект на минимални изисквания за създаването на спешен портал за различните групи болници. Портал ще могат да регистрират болниците, които отговарят на посочените условия, а те са свързани с осигуряването на 24-часов режим за диагностика и лечение, наличие на съответното оборудване, медицинска апаратура и медикаменти, както и на персонал с необходимата квалификация.
Съветите на директорите на болниците, които искат да създадат спешни портали, трябва да обсъдят и приемат промяна в структурата на болниците за разкриване на такова звено. След получаване на разрешенията за дейност от МЗ ще бъдат подписани договори за заплащане на оказаната от тях спешна помощ.
Тази мярка е насочена към нуждите на пациентите, по този начин се прави опит да се заличи съществуващата в момента рязка граница между доболничната и болничната помощ, хората ще могат да ползват ресурса на висококвалифицираните лекари в болниците без да постъпват в лечебното заведение. Така изпълнителният директор на Многопрофилната болница за активно лечение и спешна медицина „Пирогов” доц. Спас Спасков коментира на пресконференцията създаването на спешни портали.
„Пирогов” ще е основният участник в този процес, но включването на останалите болници в него ще създаде конкуренция на медицинския пазар, което е добре и за лечебните заведения, и за пациентите, смята доц. Спасков. Според него изключително добре и за двете страни е възможността болниците да осъществяват и неотложна помощ чрез спешните си портали.
Доц. Спасков съобщи и че „Пирогов” са получили преведените от МЗ средства за заплащане на оказаната спешна помощ на нехоспитализирани пациенти и всички заети с тази дейност лекари, сестри и друг персонал ще получат заплащането си в зависимост от трудовото си участие до една седмица.
Участието в осъществяването на спешната медицинска помощ е една от възможностите за разширяване на дейността и на общинските болници в София, посочи на пресконференцията в МЗ д-р Методи Янков, изпълнителен директор на Столичния медицински холдинг (СМХ). Холдингът ще предложи дейност в две направления, уточни д-р Янков. Едното е, че в 8 диагностично-консултативни центрове ще бъдат предоставени безвъзмездно територии за линейките на Центъра за спешна медицинска помощ, които от 1 юли тази година са разположени в районите на София с най-голямо натоварване. Освен това в шест общински болници ще бъдат разкрити спешни портали. Д-р Янков посочи, че най-мощният спешен портал в СМХ ще бъде в Пета Многопрофилна болница за активно лечение, за което тя ще бъде финансово и кадрово подкрепена.
Отчитайки необходимостта от подобряване на спешната и неотложна помощ, както и многобройните сигнали и оплаквания на граждани в МЗ и НЗОК за затруднения при намирането на личния си лекар през нощта и в събота и неделя, МЗ започна обществена дискусия за отговорността на личните лекари към осъществяването на неотложната помощ, като целта е да се намери решение в полза на хората, каза още на пресконференцията д-р Матей Матеев. МЗ предлага оптимизиране на взаимодействието между практиките за първична медицинска помощ и звената за спешна медицинска помощ, особено в по-малките и отдалечени населени места.
При подготовката на Националния рамков договор за 2007 г. ще се обсъжда възможността за включване на общопрактикуващите лекари в дейностите, извършвани във филиалите на ЦСМП, както и неотложната помощ да се заплаща за дейност, а не на база на капитационната сума на записан при личния лекар човек. Стремежът на МЗ е да бъдат финансирани реалните изпълнители на неотложната помощ по места, за реално извършена дейност и за реално поета отговорност, подчерта д-р Матеев. Той обясни, че не се предвижда от общопрактикуващите лекари да бъде взет необходимият за това ресурс, каквито неправилни трактовки излязоха в публичното пространство, а че целта е този ресурс да се пренасочи и заплати само за извършена дейност. Това ще доведе до по-добро обслужване на пациентите и по-ефективно и справедливо разпределение на средствата, като ще се защитят интересите на пациентите.
За осигуряване и гарантиране на по-добро медицинско обслужване на хората, МЗ започва работа по създаването на съвременна Национална здравна карта, базирана на регионалните потребности и регионалната политика, съобщи на пресконференцията заместник-министър д-р Матеев. Той оглавява създадената със заповед на министър-председателя Междуведомствена работна група, който трябва да изработи картата. Тя ще е съобразена с европейски изисквания за достъп на гражданите до здравна услуга и за нейното качество.