В четвъртък и петък, 29 - 30 септември, в София ще се проведе Регионална междуправителствена консултативна конференция на високо ниво за политическа подкрепа на Рамковата конвенция за контрол на тютюна. Конференцията се осъществява в изпълнение на проекта “Изграждане на капацитет в областта на общественото здраве с цел укрепване на контрола върху тютюна в Югоизточна Европа” в рамките на Здравната мрежа по Инициативата за социално сближаване на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа.
Срещата ще се ръководи от д-р Марк Данзон, регионален директор за Европа на Световната здравна организация.
В работата й ще участват делегации, водени от министри и заместник-министри на здравеопазването на 8-те държави, участващи в Инициативата за социално сближаване – Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Молдова, Румъния, Сърбия и Черна гора, Македония и България. Техни представители ще са и заместник-министри на външните работи, на правосъдието и председателите на парламентарните комисии по здравеопазване. Ще присъстват и представители на Инициативата за социално сближаване на Пакта за стабилност и на държавата-донор на проекта – Норвегия.
Ръководител на българската делегация е министърът на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
Конференцията ще започне своята работа на 29 септември, четвъртък, от 10.30 ч., в зала “София 3” на хотел “Кемпински-Зографски”. Представителите на медиите са поканени за участие в откриването на срещата.
От 12.30 ч. в зала “София 3” ще се проведе пресконференция.
Проектът “Изграждане на капацитет в областта на общественото здраве с цел укрепване на контрола върху тютюна в Югоизточна Европа” в рамките на Пакта за стабилност стартира през април 2005 г. Провежданата в София регионална среща е основното събитие по проекта през тази година.
Рамковата конвенция за контрол на тютюна на Световната здравна организация е първият международен документ в областта на общественото здраве. Текстът й бе финализиран на 1 март 2003 г. след 6 кръга междуправителствени преговори и бе приет на 21 май 2003 г. от 56-ата Световна здравна асамблея. Документът е в сила от 27 февруари 2005 г. (90 дни след датата на депозиране на 40-ия инструмент за ратификация, извършен от Канада на 26 ноември 2004 г.)
България подписа Конвенцията на 22 декември 2003 г. Правителството на България одобри документа с предложение да бъде ратифициран от Народното събрание.
В конвенцията са заложени принципи и мерки за ограничаване на употребата на тютюневи изделия и намаляване на негативните здравни, икономически, социални, екологични последици за обществото на национално, регионално и международно ниво. Тя предвижда ратифициралите я страни да поемат задължения за засилване на законодателните мерки и контрола върху тяхното приложение, за въвеждане на изисквания към опаковката и етикетирането на тютюневите изделия, за контрол на забраната на продажбата им на непълнолетни.
Държавите се ангажират да работят за информираността на хората за здравните рискове от употребата на тютюневи изделия, за повишаване на мотивацията на населението за намаляване на разпространението им и за формиране на обществена нетърпимост към тютюнопушенето, както и да прилагат мерки за забрана на тютюнопушенето в закритите обществени и работни места.
Ратифицирането от страната ни на Конвенцията ще сближи българското законодателство в областта на директивите на ЕС за контрол на тютюна.
Министерството на здравеопазването провежда последователна политика за ограничаване и предотвратяване на тютюнопушенето и отрицателните здравни последици от него. От 2002 г. МЗ реализира приетата от правителството Национална програма за ограничаване на тютюнопушенето. Във влезлия в сила от 1 януари 2005 г. Закон за здравето и в последвалата го наредба са регламентирани забраната на тютюнопушенето в закритите обществени и работни места и обществения транспорт и контрола върху спазването й. Приетите мерки целят намаляване на рисковите фактори, свързани с тютюнопушенето, и опазване на здравето на българските граждани.
Тютюнопушенето е един от предотвратимите рискови фактори за влошаване здравето на населението. От 2001 г. страната ни е сред водещите позиции в света по потребление на цигари на човек от населението, с изключително високо равнище на тютюнопушенето сред младежите. Тютюневият дим съдържа над 4000 вредни вещества и носи много висок здравен риск за рак на белия дроб, сърдечно-съдови и дихателни заболявания. Пасивното тютюнопушене също е сериозен рисков фактор за остри и хронични респираторни заболявания, намалена белодробна функция при децата и младежите, увеличени респираторни оплаквания при възрастните.