Върни се горе

   Провеждането на единна и координирана държавна политика за производство и търговия на безопасни храни е от изключителна важност за опазване здравето на населението, съобщи на редовната пресконференция на ведомството заместник-министърът на здравеопазването г-н Славчо Богоев. Той поясни, че с приемането на Закона за храните през 1999 г. са разпределени отговорностите по контрола върху храните между Министерство на здравеопазването, Министерство на земеделието и горите, Министерство на икономиката и Министерство на околната среда и водите. Редица подзаконови нормативни актове хармонизират нашето законодателство с изискванията на Европейския съюз.

   16 наредби регламентират пределните количества в храните на микотоксини, тежки метали, пестицидни остатъци и нитрати, използването на добавки и екстакционни разтворители, ароматни продукти, сол, консерванти, радиоактивно замърсяване… Наредби определят изискванията към състава, характеристиките и наименованията на храни за кърмачета; видовете храни, които могат да се обработват с йонизиращи лъчения, както условията и реда за това; хигиенните норми към предприятията, които произвеждат или търгуват с храни; необходимата информацията при етикетиране и др.   В процес на разработване са още 18 наредби на Министерство на здравеопазването, обясни д-р Михаил Попов – директор на дирекция “Здравна профилактика и държавен санитарен контрол. Според д-р Попов работата по нормативното осигуряване на Закона за храните е ускорена и до края на август-сетпември ще са готови всички необходими наредби. Той допълни , че тази отговорност никога не е отпадала от дневния ред на ведомството. При посещението си в нашата страна през март тази година Мисията на Европейския съюз е дала висока оценка на дейността по контрола върху храните, извършван от МЗ.

   Приетите хигиенни норми за пределно допустимите количества от химични и биологични замърсявания в храни у нас са на базата на европейските изисквания, обясни д-р Михаил Попов. За нитратите това количество е 2,500 мг/кг при полски марули и спанак, а за оранжерийните – 3,500 мг/кг; за консервирани и дълбоко замразени листни зеленчуци – 2000 мг/кг; при сухите детски млека – 75 мг/кг, при готови храни –300 мг/кг и т.н. Д-р Попов уточни, че хигиенно-епидемичните инспекции в страната осъществяват мониторинг за безопасност на селскостопанската продукция. Под особено непрекъснато наблюдение са някои промишлени райони около Кремиковци, КЦМ - Пловдив, КЦМ - Кърджали и др., където се правят планови проверки за остатъчни пестициди, тежки метали и др. Много нисък процент от проверките показват надвишаване на пределните норми, но това не бива да успокоява. Санкциите за нарушителите по сегашното законодателство са ниски, каза Д-р Попов. Той е убеден, че с влизането в сила на Закона за обществено здраве, отговорността на производителите и търговците на храни значително ще се повиши. Здравето на нацията е изключително важна задача, каза д-р Михаил Попов.

   Според директора на Националния център по хигиена доц.Николай Ризов, приетите от нашата страна европейски нормативи, специално за нитрати и тежки метали, са определени в резултат на дългогодишни научни изследвания на видни специалисти от различни страни. Като страна, член на Световната търговска организация, България трябва да ги следва.

Сподели в: