Върни се горе

Резултатите от приложението на разработената методика за финансиране на болниците - на базата на преминал болен по групи диагнози, през първото тримесечие на 2004 г. показват, че тя е един надежден начин на планиране, анализ и отчитане на извършената дейност. Резултатите показват и че чрез методиката се постига по-справедливо разпределение на бюджетната субсидия, тъй като парите отиват там, където са пациентите. Това заяви министърът на здравеопазването Славчо Богоев на пресконференция днес (29 април), на която бе представен отчет за дейността и финансирането на болниците през първите три месеца на годината.

Въвеждането на новата методика на субсидиране на лечебните заведения от тази година е част от реформата в здравеопазването. Тя е и стъпка към преминаване на цялото финансиране на болниците от Националната здравноосигурителна каса за извършена дейност, каза министър Богоев. Той подчерта, че с нея се постига обвързване на финансирането на лечебните заведения с реалните резултати от тяхната дейност.

Срещу методиката имаше много атаки, още преди тя реално да влезе в сила, припомни министърът. Анализът на резултатите от прилагането й през първото тримесечие за 2004 г. обаче опроверга неприемането й, критиките към нея и опасенията, че чрез нея ще се влоши състоянието на болниците, смята ръководството на МЗ. Не се състояха мрачните прогнози за масови фалити и закриване на болници още през март-април, за съкращения на персонала, за големи листи на чакащи след отпадането на районирането. Не се състоя и прогнозата, че общинските болници ще фалират и че пациентите масово ще се насочат към по-големите и високотехнологичните болници, подчерта заместник-министърът на здравеопазването д-р Петко Салчев. Отпадането на районирането от 1януари 2004 г., с което е свързан новият начин на заплащане на болниците от МЗ, се приема спокойно от гражданите и от лечебните заведения, няма значителни промени на обичайния поток пациенти към съответните болници, показват данните за броя преминали болни през първото тримесечие.

Новият начин за заплащане за извършена дейност работи, болниците получават финансиране и не са прекратили дейността си, обобщи министър Богоев. Сред изводите за ефекта от прилагането на методиката, които той направи, е и наблюдаваният дисциплиниращ ефект по отношение на болниците. Резултатите от първото тримесечие показват, че повечето болници - над 160 от общо 176 държавни и общински болници, успяват да постигнат баланс между приходите и разходите, отчете министър Богоев.

Всички тези изводи министър Славчо Богоев подкрепи с отчетни данни за извършената дейност от болниците и сумите, които те са получили.

Общите приходи на държавните и общинските болници (от МЗ и НЗОК) за дейността им за първото тримесечие на 2004 г. са 132 млн. лв. Приходите на болниците от МЗ и НЗОК през същия период на 2003 г. са 112 млн. лв. Т.е. през първите три месеца на годината болниците са увеличили постъпленията си с 20 млн. лв., или с 18%, отчете министър Богоев.

Получената от МЗ субсидия е с 13 млн. лв. по-малко, а приходите от НЗОК са с 33 млн. лв. повече. Това съответства на предвиденото със закона преразпределение на финансирането на болниците между държавния бюджет и бюджета на НЗОК. За държавните болници увеличението на приходите (общо от МЗ и НЗОК) е с 18 млн. лв. , а за общинските – 2 млн. лв.

През първото тримесечие на 2004 г. в сравнение с първото тримесечие на 2003 г. средствата за работни заплати и осигуровки в болниците са увеличени с 9 млн. лв., или с 13%.

Преведената авансова субсидия от МЗ за периода е 52 млн. лв., а заедно с доплащането след отчитане на дейността на лечебните заведения окончателният размер на субсидията от МЗ за болниците през първото тримесечие на 2004 г. е 63 млн. лв. МЗ заплаща сума за лечението на 148 889 преминали болни по 17-те класа заболявания, извън клиничните пътеки. Съгласно методиката ще бъдат изплатени и близо 4,5 млн. лв. за извършените 86 327 диализи, и над 1,3 млн. лв. за издадените 60 656 решения на ТЕЛК. Отделното заплащане на издадени решения от ТЕЛК, което се въведе за първи път тази година, води до намаляване на чакането на хората пред експертните лекарски комисии.

На 138 от общо 176 болници размерът на окончателната субсидия е по-голям от авансовите преводи за първото тримесечие. На тях МЗ предостави допълнително изравнителна субсидия в размер на 11 млн. лв. тези средства бяха преведени на болниците в понеделник, 26 април.

На останалите 38 болници определеният по реда на методиката окончателен размер на субсидиите за първото тримесечие е по-малък от авансовите преводи за периода с 5 млн. лв. Във връзка със забавянето на НРД 2004 и с оглед да се предостави достатъчно време на болниците за адаптация към новия подход на финансиране, приспадането на разликата между авансовите преводи и сумите, определени по реда на методиката (каквато клауза има в сключените договори за финансиране) ще се извърши през третото тримесечие. В този период обаче някои от тези болници може да отчетат по-голям обем дейности и такова прихващане да не се налага.

Не се наблюдават значителни промени на обичайния поток на пациенти, съобщи министър Богоев. През 176–те държавни и общински болници са преминали общо 319 629 пациенти. В сравнение с първото тримесечие на 2003 г. броят на преминалите пациенти се е увеличил само с 457 души. В държавните болници са преминали с 1550 по-малко пациенти, а в общинските болници броят им се е увеличил с 2007 души. Тези данни показват, че опасенията за съществуването на общинските болници и пренасочване на болните към областните болници и в София не се оправдаха, подчерта министър Богоев.

Анализът на състоянието на болниците показва, че равнището на задлъжнялостта не нараства. Към 31 март 2004 г. общият размер на дълговете на болниците е между 70–80 млн. лв. при обща задлъжнялост от 73 млн. лв. за същия период на 2003 г., съобщи г-н Стоян Стоянов, директор на дирекция “Управление на финансовите ресурси” в МЗ. Анализът показва, че повечето държавни и общински болници постепенно успяват да постигнат баланс между приходите и разходите. Останалите около 10-15 болници и преди, и след въвеждането на новия метод за финансиране имат висока задлъжнялост. Те може да се класифицират в две групи - някои от по-големите университетски и болници и национални центрове, при които средните стойности, които МЗ заплаща за преминал болен, и цените по клиничните пътеки по НРД 2003 на практика не покриват необходимите разходи, които болниците правят за едно съвременно и ефективно лечение. По-голяма част от областните болници – около 20-22 от общо 25 успяват да работят във финансовата рамка, останалите 3-5 болници периодично се оказват в състояние на задлъжнялост. За преодоляването на този проблем е необходимо те да оптимизират стопанската си политика, подчерта г-н Стоянов.

През 2003 г. Министерството на здравеопазването постигна поставената си задача за изчистване на дълговете на болниците, каза министър Богоев. Необходима е обаче промяна в политиката. През 2004 г. дълговете няма да бъдат покривани на 100%. Анализът, който ще направим за първите 6 месеца от прилагането на методиката, ще ни предостави реалния баланс между приходите и разходите на болниците, заяви министър Богоев. Той отново подчерта, че методиката е един стимул болниците да анализират структурите си и ефективността от тях и да преразгледат политиката си за развитие.

Голяма част от дълговете – около 50-60%, категорично са резултат от забавеното подписване на Националния рамков договор 2004. Закъснялото му подписване обрича системата на недофинансиране от такъв важен източник, какъвто е НЗОК, коментира министър Богоев. Според него ръководството на БЛС не подхожда с необходимата национална отговорност. За съжаление, законодателството е несъвършено в тази посока и не дава гаранция за обществото при некоректно поведение от някоя от договарящите се страни, заяви министър Богоев.

През следващата седмица министърът на здравеопазването ще утвърди критериите за допълнително финансиране на някои общински болници в рискови райони и на високотехнологични болници с национално значение. По този начин до известна степен ще се компенсира недостигът на финансирането им и ще се намалят задълженията им, съобщи заместник-министър д-р Петко Салчев.

Първата крачка е направена и резултатите са налице. Изводите показват, че има пряка връзка между извършената дейност и получените средства - болниците, които успяват да привлекат повече пациенти, получават повече пари, болниците, които привличат повече средства от НЗОК, са в по-добро финансово състояние. Тези лечебни заведения, които не са се адаптирали към новия подход, изпадат в по-лоша финансова ситуация, обобщи министър Славчо Богоев.

Сподели в: