Върни се горе

Национална система за мониторинг на шума в урбанизираните територии

В страната е изградена и функционира Национална система за контрол, ограничаване и снижаване на шума в населените места като основен управленски инструмент за проследяване и превенция на неблагоприятните здравно-екологични ефекти от разпространението и въздействието на фактора „шум”.

Оперативната мрежа на Националната система са всички РИОКОЗ. Те проследяват нивото на шума в населените места в 727 бр. пунктове за мониторинг в 36 града - 27 областни и градовете: Ботевград, Самоков и Своге от Софийска област, Горна Оряховица и Свищов от област Велико Търново, Дупница от област Кюстендил, Казанлък от област Стара Загора, Попово и Омуртаг от област Търговище.

Провежданото от РИОКОЗ системно наблюдение за определяне на шумовото натоварване в градовете отговаря на изискванията на "Методика за определяне броя, разположението и разпределението на пунктовете за мониторинг на шума, както и периодичността на измерванията и/или изчисленията на шумовите нива" на МЗ.

Всяка РИОКОЗ изготвя програма за мониторинг на шума, която съдържа следните компоненти:

  1. Описание на обекта на мониторинг
  2. Брой и разположение на пунктовете за мониторинг
  3. Наблюдавани показатели
  4. Период на извършване на измерванията - време на денонощието, сезон, честота на отчитане на резултатите
  5. Териториален обхват
  6. Кадрово осигуряване
  7. Използвани методи (измерване и/или изчисление)

Програмите за мониторинг на шума се утвърждават от главния държавен здравен инспектор. При необходимост програмите се актуализират след мотивирано предложение от директора на РИОКОЗ или кмета на съответната община.

Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве:

  1. Създават база данни с всички измервания и/или изчисления, извършвани в пунктовете за мониторинг на шума, разположени на тяхната територия.
  2. Изготвят годишни доклади с анализ и оценка на шумовото натоварване за съответната урбанизирана територия, като ги предоставят в НЦООЗ в срок до 15 декември на същата календарна година.

Националният център по опазване на общественото здраве изготвя обобщен годишен доклад за шумовото натоварване в урбанизираните територии като част от годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите и го изпраща в Министерството на здравеопазването в срок до два месеца след изтичане на календарната година.

Информацията от Националната система за мониторинг на шума е публична и се съхранява на национално ниво в НЦООЗ и на регионално ниво - в РИОКОЗ.

През 2009 г. са извършени измервания в общо 727 пункта за мониторинг, като броят на пунктовете са разпределени по диапазони в зависимост от измерените децибели по А ниво (dBA) и е даден техният дял спрямо общия брой пунктове:

  • Под 58 dBA -140 бр. или 19,26 %
  • 58-62 dBA - 118 бр. или 16,23 %
  • 63-67 dBA - 227 бр. или 31,22 %
  • 68-72 dBA - 191 бр. или 26,27%
  • 73-77 dBA - 51 бр. или 7,02 %
  • 78-82 dBA - 0 бр.
  • над 82 dBA -0 бр.

Анализът на данните показва, че най-много пунктове попадат в шумовия диапазон 63-67 dBA и 68-72 dBA.

Положителен факт е липсата на пунктове в населените места, попадащи в диапазона 78-82 dBA и преминаването на 14 от контролните пунктове в диапазона 73-77 dBA.

Неблагоприятно е подчертаното задържане на високите шумови нива от диапазона 68-72 dBA в градовете Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Стара Загора, Велико Търново, Враца, Габрово, Сливен, Кюстендил, Дупница, Хасково. Това означава утвърждаване на утежнена акустична обстановка в урбанизираната среда, която би могла да се свърже с възникването на здравен риск. Във връзка с голямата плътност на застрояване и гъстота на обитаване София остава лидер по рискова шумова експозиция на населението.

Основните мероприятия, които се препоръчват на общините, са свързани с подобряване организация на транспорта, пътната инфраструктура, начина на застрояване и организация на териториите, създаване и поддържане на "тихи зони" и зони, подлежащи на усилена шумова защита, прилежащи към детските, здравните и учебните заведения, жилищата и местата за отдих. Това са дейности, зависещи от доброто управление на градската среда и които са изцяло в прерогативите на общинските ръководства.