3.07.2008Преструктурирането на здравната система ще отнеме от 5 до 12 г.
Общините няма да се решат да продават болниците си, смята министърът на здравеопазването Евгений Желев

Интервю на Янина Здравкова с министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев, в. Сега, 03.07.2008 г., с. 10

- Д-р Желев, до края на мандата има една година. Мислите ли, че за това време са възможни промени в здравноосигурителния модел?

- Възможни са възможните промени и те ще се случат най-вероятно в рамките на тази година. Трябва да се променят няколко закона - за здравното осигуряване, за лечебните заведения, за здравето. Това предполага много работа за депутатите до края на 2008 г.

- Още никакви поправки няма внесени, а за въвеждането на т.нар. модел "Катарино", т.е. за пълна демопонолизация на здравната каса и пускането на частните фондове на пазара на задължителното осигуряване, са нужни промени в 14 закона.

- Няма такъв модел "Катарино". Има разработка, която не е задължителна.

- След срещата в "Катарино" не изглеждаше така - обяви се, че това ще е моделът.

- Тогава имаше решение за демонополизация, но как ще стане тя, е друг въпрос. Това беше разработка на група, която представя един проект, който не беше приет еднозначно. Нямаме право на експерименти, ще направим това, което е нужно за гражданите.

- Според Вас лично какъв би бил най-удачният модел, какво трябва да се случи със здравната система и какво ще се случи за 1 година?

- Със здравната система е възможно да се случи всичко. Затова трябва да сме много внимателни при управлението й. Не е тайна, че системата е недофинансирана, че структурите й не работят достатъчно ефективно. Има две основни теми - да осигурим повече средства, за да не се самозалъгваме, че те стигат, защото не стигат. Второ, трябва да направим възможния контрол за разхождане на публичния ресурс и преструктуриране на сектора. Което означава, че в края на септември ще сме готови с т.нар. национална здравна карта, която ще даде основата за преструктурирането. Самото преструктуриране ще продължи от 5 до 12 години. Ако някой смята, че това ще се случи в рамките на 1 година - дълбоко се лъже.

- А защо то не е почнало да се случва вече 8-а година?

- Не осма, а дванадесета. На този въпрос трябва да отговарят тези, които тогава са управлявали държавата. А не са се случвали, защото системата е много чувствителна. Но нещата са в такъв етап, че без преструктуриране и без да преследваме основните цели - достатъчност, компетентност, навременност и адекватност на всяко ниво, съобразено с нуждите на населението и с финансовите разчети за осъществяване на тази помощ, няма как нещата да се подобряват.

- А каква е гаранцията, че тепърва тези неща, които всички отдавна знаем, че трябва да се случат, наистина ще се случат?

- Аз съм гаранцията. Гаранцията е, че някой трябва да почне да го прави най-накрая, без да се съобразява, че идват избори, че на един няма да му хареса, че друг ще извади довода, че това няма да е полезно. Добре е, когато се вземат решенията за някакъв тип политика, широко да се дискутират с населението и с ангажирания кръг хора, които ще бъдат засегнати от тези промени. Ако не убедиш хората, че това е необходимото, което трябва да се направи, си обречен на неуспех. Да се налагат решения може, но в друга епоха. Сега трябва да приемаш и съветите на хората и да търсиш мнение. Всички са убедени, че системата трябва да се промени.

- Е, защо не се променя, след като всички са убедени, че трябва да се промени?

- Защото никой не си е направил труда и да поеме политическата отговорност за това. Какво означава да преобразуваш или преструктурираш болницата в едно малко населено място, където тя е синоним на сигурност?

- Как го виждате това да стане?

- Чрез изработването на националната здравна карта и генералния план към нея за преустройство.

- Как ще накарате една общинска болница да си свие структурата с 2/3?

- Ще й бъдат определени функциите, които може да изпълнява с въвеждане на стандарти, които сега се изработват. Ако болницата не ги покрива, няма как да получи финансиране и да сключи договор с касата. Какво означава в едно хирургично отделение да има 50 операции годишно? То е опасно за пациентите - средният стандарт е 1000 операции годишно, за това трябва капацитет, достатъчно опит и човешки потенциал, а не просто да се издържат едни структури, за които да се харчат пари. Важна е първичната и спешна помощ, навременната и адекватна реакция.

- Как трябва да изглежда системата накрая - след преструктурирането?

- Би трябвало да има структури по вертикала и хоризонтала с ясно изразени функции по различните нива - общинско, областно, регионално, национално. Не е нужно да се закриват болници, от което се притесняват много граждани и политици. Леглата трябва да се преобразуват от такива за интензивно лечение в такива за продължително лечение и дългосрочни грижи, което сега изобщо го няма в България.

- Как ще ги стимулирате да се преобразуват, за това че интензивните легла трябва да станат за долекуване също се говори от години?

- Няма как да бъдат стимулирани, трябва да бъдат задължени чрез стандарт и с националната здравна карта, това ще се случва. С определяне на капацитет като леглова база и човешки ресурс ще бъдат насочени точно към тази дейност, която има и повече социален характер.

- Смятате ли, че в България има твърде много лекари?

- Не. По осреднените европейски показатели ние сме на една база с европейското ниво, не са повече, отколкото трябва. Но има неравномерно разпределение в различните региони. Има много лекари в големите области и недостиг на места като Ямбол, Силистра, Видин.

- Тезата на БСП отдавна е, че първо трябва да се преструктурира системата, за да се види колко харчи реално тя и след това да се мисли за промяна на финансирането, т.е. и на осигурителния модел. И Вие ли така смятате?

- Мисля, че нещата могат да вървят паралелно. Не би трябвало да се решава априори едното преди другото.

- Тогава какъв според Вас осигурителен модел ни е нужен и най-подходящ за бедна държава като нашата?

- Моето лично мнение е, че у нас е нужен осигурителен модел, почиващ на солидарността, какъвто е и принципът на моделите в Европа. Но и там всяка държава се различава по здравната си система.

- На места там съществува дори моделът "Семашко", от който ние се отказахме преди 8 години, т.е. бюджетно финансиране, а не осигурителни вноски и плащане за отчетена дейност.

- Колкото и да е отхвърлен тук, той е най-евтиният и като организация изобщо не е зле. Най-лесно се управлява. Такъв е моделът в Англия, в Канада, в Испания, скандинавските страни и не бих казал, че там са зле, въпреки че и там не си харесват здравеопазването в голяма степен. Ние също имахме една добре организирана система, но я разбихме по не знам какви причини. Можехме да остойностим труда и да вкараме повече пари, а не сега да се налага да се чудим как да събираме разпиляната система.

- Усещането е, че е твърде късно за някакви особени промени до края на годината. Смятате ли, че има опасност при това положение другото решение на коалицията - да се вдигне вноската и да се увеличат парите за здравеопазване, също да не се случи?

- Не, напротив, това е решение и то категорично ще се случи.

- Предвижда ли се закон за конфликт на интереси в здравеопазването?

- Не, но ако имате предвид, че доста от лекарите работят и в частна, и в държавна болница, има такъв конфликт. Аз съм на принципа - или държавно, или частно. В Европа е така и няма смесване. Най-вероятно ще се предприемат стъпки в тази посока, ще се регламентират начините на работа и взаимоотношенията на частно практикуващия със здравното заведение, на частните болници с държавните. Нормално е да не се позволява и да се забрани на лекарите от държавните болници да работят и в частните.

- Това, което най-много дразни хората, е, че за медицински услуги навсякъде се плаща, че се искат подкупи, вноски, данъци, регламентирани доплащания, а срещу това няма гарантирано качество.

- Не трябва да плащат. Процесът е двустранен - единият иска, а другият дава. Ако не дадеш, няма да ти откажат помощ. Има ли случай някой да не е прегледан или опериран, защото е отказал да плати? Няма. Всеки си носи отговорност - като сме граждани, да се държим като такива.

- Проблемът не е дори толкова плащането, а липсата на качество, несигурността, че лекарят или болницата ще си свършат работата добре.

- Нека не правим изводи от частни случаи. Сигурен съм, че лекарите у нас в голямата си част работят много професионално.

- Ще успее ли да тръгне приватизацията на лечебните заведения до края на мандата?

- Би трябвало. Доста хора питат какво ще се случи. Нищо, просто ще влязат пари в здравеопазването и болниците ще работят като болници.

- Вие сте били кмет. Смятате ли, че общините ще се решат да продават болниците си?

- На този етап - не. Ще се решат да продават обаче терени, което ще реши и градоустройствени въпроси, и ще донесе пари за здравеопазването в конкретната община и в местните здравни структури. Какво значи болница с 50-60 декара двор? Кой ще се разхожда там и за какво й е? Значи тези терени не са им нужни. Но болници няма да се продават, освен ако нямат дублиращи структури - наред с действащите болници има големи, недовършени сгради, за които нямат пари да ги довършат и си стоят. Може би тези сгради ще се продават. Но там, където има една-единствена работеща общинска болница - няма кой да се реши да я продава. Поликлиники - да, те и без това са частни като функция и в момента. Но и те ще продължат да работят като лечебни заведения.